Р Е Ш Е Н И Е
18.09.2020 Дупница
Номер Година Град
В ИМЕТО НА НАРОДА
ГО, V-ти
Районен съд – Дупница състав
10.09. 2020
на Година
Мирослав Саневски
В публично съдебно заседание в следния състав:
Председател
Членове
Съдебни заседатели:
1.
Румяна Агонцева
2.
Секретар:
Председателя на
състава
Прокурор:
Сложи за разглеждане докладваното от
Гражданско 658 2020
дело № по описа за година.
„НАЦИОНАЛНА СПОРТНА БАЗА” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул. „Евлоги и Христо Георгиеви“ № 38, представлявано от Пламен Манолов-изпълнителен директор, е предявило срещу Р.М.Д., ЕГН **********, с адрес: ***, обективно съединени искове с правно основание чл. 232, ал. 2 и чл. 92 от ЗЗД.
Ищецът моли
съда да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати главница в общ размер на 946.00 лв., от
които: сума в размер на 658.19 лв., представляваща неплатена наемна цена по
сключения между тях договор за наем № 13-000488-1 от 14.02.2013г., от които
2.34 лв.-за м. декември 2015г., 262.34 лв.-за м. февруари 2016г., 262.34 лв.-за
м. март 2016г. и 131.17 лв.-за м. април 2016г.; сума в размер на 21.86 лв., представляваща неплатени консумативни
разходи за електроенергия, от които 14.49 лв.-за м. февруари 2016г. и 7.37
лв.-за м. март 2016г.; сума в размер на
253.27 лв., представляваща неплатени консумативни разходи за топлоенергия,
от които 118.30 лв.-за м. февруари 2016г. и 134.97 лв.-за м. март 2016г.; сума в размер на 16.60 лв.,
представляваща неплатени консумативни разходи за вода, от които 8.30 лв.-за м.
февруари 2016г. и 8.30 лв.-за м. март 2016г.; сума в размер на 6.00 лв., представляваща неплатена такса асансьор,
от които 3.00 лв.-за м. февруари 2016г. и 3.00 лв.-за м. март 2016г., сума в размер на 8.08 лв.,
представляваща незаплатена такса смет за първото тримесечие на 2016г., както и неустойка в размер на общо 1194.09
лв., от които: върху незаплатената наемна цена в общ размер на 819.90 лв.,
върху незаплатени задължения за електроенергия в общ размер на 26.88 лв., върху
незаплатени задължения за топлоенергия в общ размер на 309.87 лв., върху
незаплатени задължения за вода в общ размер на 20.32 лв., върху незаплатени
задължения за асансьор в общ размер на 7.35 лв. и върху незаплатени задължения
за такса смет в общ размер на 9.77 лв., начислени
от падежа на всяко задължение до 31.07.2019г. Претендира разноски.
Твърди, че между него, в
качеството му на наемодател и ответника, в качеството му на наемател, бил
сключен договор за наем
№ 13-000488-1 от 14.02.2013г., съгласно който на наемателя бил предоставен за
временно и възмездно ползване следният недвижим имот, собственост на
наемодателя: помещение, представляващо апартамент № 1001, с площ от 66,98 кв.
м., находящ се в гр. София, ж.к. „Дианабад“, ул. „Никола Габровски“ № 1, НСК „Диана“,
блок № 2, ет. 10. Наемателят се е
задължил да заплаща месечен наем в размер на 260.00 лв., като всяка година
месечната наемна цена се увеличава със средногодишния инфлационен индекс,
определен от НСИ. Отделно от месечния наем наемателят дължи заплащане и на
всички консумативни разноски, свързани с ползването на наетия имот, в това
число и такса смет. При забава на плащането на дължимите наем и/или консумативи
наемателят дължи лихва в размер на 0,1 % за всеки просрочен ден.
Ищецът изпълнил всичките си задължения по така сключения договор за наем. Ответникът е спрял да плаща договорената наемна цена от м. декември 2015г., а от м. февруари 2016г.-и дължимите консумативни разходи. Понеже е изпаднал в забава, ответникът дължи и заплащане на уговорената договорна лихва.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор от ответника, чрез назначения му от съда особен представител, който оспорва предявените искове като неоснователни. Прави възражение за погасяване на претендираните суми по давност.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и
исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 232, ал. 2 и чл. 92 от ЗЗД, за вземания, произтичащи от неплатена наемна цена, консумативни разходи и неустойки по сключен между страните договор за наем. Съгласно чл. 232, ал. 2 от ЗЗД наемателят е длъжен да плаща договорената наемна цена и разходите, свързани с ползването на вещта.
По делото е приложено и ч.гр.д.№534 от 2019г. по описа на РС-Дупница, видно от което ищецът е подал на 19.02.2018г. заявление по чл. 410 от ГПК и в негова полза е издадена заповед за изпълнение срещу ответника за процесните суми. Тъй като, обаче, заповедта за изпълнение е била връчена на длъжника при условията на чл. 47 от ГПК, заповедният съд е указал на заявителя „НАЦИОНАЛНА СПОРТНА БАЗА” ЕАД да предяви иск за установяване на вземането си по реда на чл. 415 от ГПК и понеже заявителят не е сторил това, заповедта за изпълнение е била обезсилена и производството по ч.гр.д.№534 от 2019г. по описа на РС-Дупница-прекратено. С оглед на това ищецът е предявил след това настоящите осъдителни искове за същите вземания.
Видно от приетия като доказателство договор за наем № 13-000488-1, сключен между страните на 14.02.2013г., на наемателя Р.Д. бил предоставен за временно и възмездно ползване следният недвижим имот, собственост на наемодателя „НАЦИОНАЛНА СПОРТНА БАЗА” ЕАД: помещение, представляващо апартамент № 1001, с площ от 66,98 кв. м., находящ се в гр. София, ж.к. „Дианабад“, ул. „Никола Габровски“ № 1, НСК „Диана“, блок № 2, ет. 10. Съгласно клаузите на договора, наемателят се е задължил да заплаща месечен наем в размер на 260.00 лв., като всяка година месечната наемна цена се увеличава със средногодишния инфлационен индекс, определен от НСИ (чл. 6.1-чл. 6.3 от договора). Отделно от месечния наем, наемателят дължи заплащане и на всички консумативни разноски, свързани с ползването на наетия имот, в това число и такса смет (чл. 7.1-чл.9.2 от договора). При забава на плащането на дължимите наем и/или консумативи наемателят дължи лихва в размер на 0,1 % за всеки просрочен ден (чл.10 от договора).
Видно от представената от ищеца счетоводна справка, както и от заключението на вещото лице по назначената по делото съдебно-счетоводна експертиза, което съдът кредитира като обективно и компетентно, размерът на задълженията на ответника по договора за наем са в общ размер на 2158.09 лв., от които: 964.00 лв.-неплатен наем и консумативни разноски, в това число: 658.19 лв. - неплатена наемна цена по Договор за наем №13-000488-1 от 14.02.2013г. за периода от м.12.2015г. до м.04.2016г.; 21.86 лв. - неплатени консумативни разноски за ел.енергия за м.02.2016г. и м.03.2016г.; 253.27лв. - неплатени консумативни разноски за топлоенергия за м.02.2016г. и м.03.2016г.;16.60 лв. - неплатени консумативни разноски за вода за м.02.2016г. и м.03.2016г.; 6.00 лв. - неплатена такса асансьор за м.02. и м.03.2016г.; 8.08лв - неплатена такса”смет” за първо тримесечие на 2016г.; както и неустойка в размер на 1194.09 лв. (0.1% за всеки просрочен ден), в това число: 819.90 лв. - лихва за забава върху неизплатената наемна цена, представляваща договорна неустойка, изчислена от падежа на всяко задължение до 31.07.2019г., от които 3.11 лв. за периода от 09.12.2016г. до 31.07.2019; 332.92 лв. за периода от 09.02.2016г.до 31.07.2019г., 352.30 лв. за периода от 09.03.2016г. до 31.07.2019г. и 158.58лв за периода от 09.04.2016г. до 31.07.2019г.; 26.88 лв. - лихва за забава за неплатена електроенергия за процесния период,начислена от падежа на всяко задължение до 31.07.2019г.; 309.87лв. -лихва за забава на неплатени задължения за топлоенергия за процесния период, представляваща договорна неустойка, изчислена от падежа на всяко задължение до 31.07.2019г.; 20.32 лв. - лихва за заплащане на неплатени задължения за вода, представляваща договорна неустойка, изчислена от датата на падежа на всяко задължение да 31.07.2019г.; 7.35лв - лихва за забава на неплатени задължения за такса за асансьор за процесния период; 9.77лв. - лихва за неплатено задължение за такса смет за периода от 09.04.2016г. до 31.07.2019г.
Вещото лице сочи, че от страна на ищеца са правени плащания за покриване консумативни разноски и направените задължения от Р.Д. за ел. енергия, топлоенергия и вода към съответните доставчици през процесния период. За всяка дължима сума са издавани първични счетоводни документи-фактури, в които са отразени месечно задълженията на ответника по повод ползване на имота.
Гореизложеното налага извод за основателност на претендираните от ищеца вземания за главница в общ размер на 946.00 лв., представляваща неплатен наем и консумативни разноски по Договор за наем № 13-000488-1 от 14.02.2013г. за периода от м.декември 2015г. до м.април 2016г.
С оглед основателността на исковата претенция за
главницата, следва да бъде разгледано правопогасяващото възражение на ответника
за изтекла в негова полза погасителна давност, което съдът намира за
основателно.
Погасителната давност като юридически факт е определен от
закона период от време, след изтичането на който за длъжника възниква
възможността да може да откаже изпълнение на едно непогасено по друг начин
вземане на кредитора: чрез изпълнение, чрез прихващане (чл. 103 ЗЗД), новация
(чл. 107 ЗЗД), опрощаване (чл. 108 ЗЗД), отказ от право и т.н. Съгласно чл.111,
б."в" от ЗЗД давностният срок за вземанията за наем, лихви и
други периодични плащания е тригодишен и започва да тече от изискуемостта на
наемната цена и съответно задължението за заплащане на консумирана вода,
топлинна и и ел. енергия (чл.114, ал.1 от ЗЗД) и се прекъсва с предявяването на
иска- чл.116, б."б" ЗЗД и не тече, докато е висящ процеса
за това вземане- чл. 115, ал.1, б."ж" ЗЗД. Според задължителното
тълкуване, дадено с ТР № 3/2011 г. на ОСГКТК на ВКС, понятието „периодични
плащания“ по смисъла на чл. 111, б."в" от ЗЗД се
характеризира с изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на пари или
други заместими вещи, имащи единен правопораждащ факт, чийто падеж настъпва
през предварително определени интервали от време, а размерите на плащанията са
изначално определени или определяеми без да е необходимо периодите да са равни
и плащанията да са еднакви.
С оглед уговореното в процесния договор, наеманата цена за
всеки месец става изискуема до 8-мо число на текущия месец. Исковата молба е
подадена в съда на 07.08.2019г. Следователно погасени по давност са
задълженията на ответника за наемната цена и консумативни разходи, тъй като за
тях давността е изтекла до месец април 2019г. Не са налице обстоятелства
спиращи или прекъсващи погасителната давност. В тази връзка, следва да се
посочи изрично, че депозираното на 19.02.2018г. от ищеца заявление за издаване
на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК не е прекъснало погасителната
давност, тъй като, както беше отбелязано по-горе, издадената по ч.гр.д.№534 от
2019г. по описа на РС-Дупница заповед за изпълнение е била обезсилена и
производството по делото-прекратено, поради неподаване в срок на иск за
установяване на вземането, а съгласно чл. 116, б. „б“ от ЗЗД, ако искът (респ.
заявлението за издаване на заповед за изпълнение) не бъде уважен, давността не
се смята прекъсната.
С оглед изложеното, предявеният от ищеца иск за главница в
общ размер на 946.00 лв., представляваща
неплатен наем и консумативни разноски по Договор за наем № 13-000488-1 от
14.02.2013г. за периода от м.декември 2015г. до м.април 2016г. следва да бъде
отхвърлен, като погасен по давност.
По предявения иск за неустойка (неправилно наречена в
договора „лихва“) в размер на общо 1194.09 лв. (0.1% за всеки просрочен ден)
върху претендираната главница, съдът намира, че с оглед отхвърлянето на главния
иск, следва да бъде отхвърлен и предявеният акцесорен иск за неустойка, който
също се погасява с тригодишна давност, съгласно чл. 111, б. „б“ от ЗЗД.
Освен това, съдът намира клаузата за неустойка в сключения
между страните договор за нищожна, поради противоречие с добрите нрави. Съгласно
приетото в Тълкувателно решение №1/2009 г. ОСТК на ВКС, нищожна е неустойка,
която е уговорена извън присъщата й обезпечителна, обезщетителна и санкционна
функции. В случая, уговореният с чл. 10 от сключения между страните договор за
наем размер на неустойката върху забавено плащане в размер на 0.1% на ден, е
прекомерно завишен, без краен предел и без фиксиран краен срок, до който може
да се начислява, поради което излиза извън присъщата на неустойката
обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. С оглед изложеното,
предявените искове следва да бъдат отхвърлени и в частта относно претенцията за
неустойка.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ, като погасен по давност, предявения от „НАЦИОНАЛНА СПОРТНА БАЗА” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул. „Евлоги и Христо Георгиеви“ № 38, представлявано от Пламен Манолов-изпълнителен директор, срещу Р.М.Д., ЕГН **********, с адрес: ***, иск с правно основание чл. 232, ал. 2 от ЗЗД, за осъждане на ответника да заплати на ищеца сума в размер на общо 946.00 (деветстотин четиридесет и шест) лева, от които: сума в размер на 658.19 лв., представляваща неплатена наемна цена по сключения между страните договор за наем № 13-000488-1 от 14.02.2013г., от които 2.34 лв.-за м. декември 2015г., 262.34 лв.-за м. февруари 2016г., 262.34 лв.-за м. март 2016г. и 131.17 лв.-за м. април 2016г.; сума в размер на 21.86 лв., представляваща неплатени консумативни разходи за електроенергия, от които 14.49 лв.-за м. февруари 2016г. и 7.37 лв.-за м. март 2016г.; сума в размер на 253.27 лв., представляваща неплатени консумативни разходи за топлоенергия, от които 118.30 лв.-за м. февруари 2016г. и 134.97 лв.-за м. март 2016г.; сума в размер на 16.60 лв., представляваща неплатени консумативни разходи за вода, от които 8.30 лв.-за м. февруари 2016г. и 8.30 лв.-за м. март 2016г.; сума в размер на 6.00 лв., представляваща неплатена такса асансьор, от които 3.00 лв.-за м. февруари 2016г. и 3.00 лв.-за м. март 2016г., сума в размер на 8.08 лв., представляваща незаплатена такса смет за първото тримесечие на 2016г.
ОТХВЪРЛЯ, като неоснователен, предявения от „НАЦИОНАЛНА СПОРТНА БАЗА” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул. „Евлоги и Христо Георгиеви“ № 38, представлявано от Пламен Манолов-изпълнителен директор, срещу Р.М.Д., ЕГН **********, с адрес: ***, иск с правно основание чл. 92 от ЗЗД, за осъждане на ответника да заплати на ищеца неустойка по сключения между страните договор за наем № 13-000488-1 от 14.02.2013г., в размер на общо 1194.09 лв. (хиляда сто деветдесет и четири лева и девет стотинки), от които: върху незаплатената наемна цена в общ размер на 819.90 лв., върху незаплатени задължения за електроенергия в общ размер на 26.88 лв., върху незаплатени задължения за топлоенергия в общ размер на 309.87 лв., върху незаплатени задължения за вода в общ размер на 20.32 лв., върху незаплатени задължения за асансьор в общ размер на 7.35 лв. и върху незаплатени задължения за такса смет в общ размер на 9.77 лв., начислени от падежа на всяко задължение до 31.07.2019г.
Решението подлежи на обжалване пред ОС-Кюстендил в двуседмичен срок, считано от връчването му в препис на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: