М   О   Т   И   В   И

 

към присъда по НОХД № 5831/2011 година по описа на СГС

 

  Подсъдимият В.Д.Д. ЕГН ********** българин, български гражданин, неженен, осъждан, с основно образование, безработен, жив. в гр.С. ж.к."Б.- 2" бл.-** вх.* ет.* ап.*е предаден на съд за това, че за времето от 01:10 до 01:18 часа на 15.02.2008 г. в гр.С., ж.к. Б., ул. „В.Л." срещу църквата в съучастие като съизвършител с Ц.И.А., Г. Й. В. и Й.Б.С., отнел чужди движими вещи : тъмносиньо яке на стойност 40.00 лв., парична сума в размер на 50 лева, мобилен телефон „Нокия 6230" на стойност 91.00 лева, СИМ карта на стойност 9.00 лева или вещи на обща стойност 190.00 лева от владението на Д.С.К. с намерение противозаконно да ги присвои като употребил за това сила - нанесъл множество удари по тялото и главата на пострадалия Д.С.К., като деянието е извършено при условията на опасен рецидив - след като е бил осъждан за тежко умишлено престъпление на лишаване от свобода не по-малко от една година , изпълнението на което не е отложено по чл.66 от НК и след като е бил осъждан два или повече пъти на лишаване от свобода за умишлени престъпления от общ характер, ако поне за едно от тях изпълнението на наказанието не е отложено по чл.66 от НК както следва : с протоколно определение на СРС - НК, 99 с-в в сила от 09.01.2007 г., са групирани наказанията по НОХД№ 10231/01 г., 7653/03 г., 5929/03 г., 7938/02 г. и 3136/05 г., като на основание чл. 25 ал.1 вр. чл. 23 ал.1 от НК съдът му е определил едно общо наказание - една година «лишаване от свобода. На основание чл. 23 ал.2 от НК е присъединено към наказанието и наказанието по НОХД № 2627/02 г. на СРС. На основание чл. 46 от ЗИН определя общ режим за изтърпяване. На основание чл. 25 ал. 1 вр.

 

чл. 23 ал. 1 от НК да бъде определено общо наказание по НОХД № 8279/05 г. в размер на 5 месеца лишаване от свобода. На основание чл. 47 от ЗИН - строг режим и с присъда на в сила от 08.11.2007 - СРС НК-98 състав, по НОХД № 2311/07г., на основание чл. 343В ал. 2 вр. ал.1 от НК вр. чл. 54 от НК му налага наказание «лишаване от свобода» за срок от 3 месеца - престъпление по чл. 199, ал.1, т.4, вр. чл. 198 ал. 1, пр. 1, вр. чл. 29, ал. 1 б. «А» и б. «Б», вр. чл. 20 ал. 2 вр. ал. 1 от НК .

Подсъдимият Й.Б.С. ЕГН:********** българин, български гражданин, неженен, неосъждан, с основно образование,с установени по делото адреси, на които не пребивава : гр.С. ж.к.Ъ.", бл.** вх.Д , ет.*/, ап.**и гр.С. ж.к."*.", бл.**вх.*, ет.2, ап.**е предаден на съд за това, че за времето от 01:10 до 01:18 часа на 15.02.2008 г. в гр.С., ж.к. Б., ул. „В.Л." срещу църквата в съучастие като съизвършител с Ц.И.А., Г. Й. В. и В.Д.Д., отнел чужди движими вещи : тъмносиньо яке на стойност 40.00 лв., парична сума в размер на 50 лева, мобилен телефон „Нокия 6230" на стойност 91.00 лева, СИМ карта на стойност 9.00 лева или вещи на обща стойност 190.00 лева от владението на Д.С.К. с намерение противозаконно да ги присвои като употребил за това сила - нанесъл множество удари по тялото и главата на пострадалия Д.С.К., като деянието е извършено при условията на опасен рецидив - след като е бил осъждан за тежко умишлено престъпление на лишаване от свобода не по-малко от една година , изпълнението на което не е отложено по чл.66 от НК и след като е бил осъждан два или повече пъти на лишаване от свобода за умишлени престъпления от общ характер, ако поне за едно от тях изпълнението на наказанието не е отложено по чл.66 от НК както следва : с определение на СРС, в сила от 21.03.2006 г. по НОХД № И-818/06/2006г. на СРС НК-106 състав, за престъпление по чл. 325 ал. 4 вр. ал. 1 вр. чл. 29 ал. 1 б. А от НК

 

вр. чл. 55 ал. 1 т. 1 от НК, налага наказание 6 месеца «лишаване от свобода» при «общ режим» и с присъда на Военен съд- гр. С. по НОХД № 404/2001 г., в сила от 11.07.2002 г. извлечение от акта на съда - СВС с присъда, постановена по НОХД 404/2001 г., потвърдена с решение № 44 от 26.03.2002 г. на ВАпС и решение № 403/11.07.2002 г. на ВКС на Р.България за престъпление по чл. 195 ал.1 т.З и т.4 пр.1 и 2 т.5 вр. чл. 194 ал.1 и чл. 54 от НК, е осъден на 1 година «лишаване от свобода» при първоначален строг режим - престъпление по чл. 199 ал.1 т.4 вр. чл. 198 ал. 1 пр. 1 вр. чл. 29 ал. 1 б. «А» и б. «Б» вр. чл. 20 ал. 2 вр. ал. 1 от НК .

Подсъдимият Ц.И.А.  ЕГН **********, българин, български гражданин, неженен, неосъждан, с начално образование, безработен, живее в гр.С. ж.к."Б.-2," бл.** ,вх.Г, ет.1, ап.61 е предаден на съд за това,че за времето от 01:10 до 01:18 часа на 15.02.2008 г. в гр.С., ж.к. Б., ул. „В.Л." срещу църквата в съучастие като съизвършител с Й.Б.С., Г. Й. В. и В.Д.Д., отнел чужди движими вещи : тъмносиньо яке на стойност 40.00 лв., парична сума в размер на 50 лева, мобилен телефон „Нокия 6230" на стойност 91.00 лева, СИМ карта на стойност 9.00 лева или вещи на обща стойност 190.00 лева от владението на Д.С.К. с намерение противозаконно да ги присвои като употребил за това сила - нанесъл множество удари по тялото и главата на пострадалия Д.С.К. - престъпление по чл. 198 ал. 1, пр. 1,вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 от НК.

Подсъдимият Г. Й. В. ЕГН **********, българин, български гражданин,неженен, неосъждан, с основно образование, безработен, живее в гр.С. ж.к."Б.-2" бл.**вх** ет.* ап** е предаден на съд за това, че за времето от 01:10 до 01:18 часа на 15.02.2008 г. в гр.С., ж.к. Б., ул. „В.Л." срещу църквата, като непълнолетен, но можещ да разбира свойството и значението на деянието и

 

да ръководи постъпките си, в съучастие като съизвършител с Й.Б.С., Ц.И.А. и В.Д.Д., отнел чужди движими вещи : тъмносиньо яке на стойност 40.00 лв., парична сума в размер на 50 лева, мобилен телефон „Нокия 6230" на стойност 91.00 лева, СИМ карта на стойност 9.00 лева или вещи на обща стойност 190.00 лева от владението на Д.С.К. с намерение противозаконно да ги присвои като употребил за това сила - нанесъл множество удари по тялото и главата на пострадалия Д.С.К. - престъпление почл. 198 ал. 1, пр. 1,вр.чл.63,ал.1,т.3,вр. чл. 20, ал. 2, вр.

ал. 1 от НК.

    В с.з. представителят на СГП поддържа изцяло обвинението срещу подс. Д., подс. А., подс. С., подс. В., моли съда да ги признае за виновни по повдигнатите обвинения, и им се наложи наказание при условията на чл.54 от НК – за подс. Д. и подс. С. - ЛОС за срок от 5 години, които да бъдат изтърпени ефективно при първоначален „строг” режим в затвор; на подс. А. да бъде наложено наказание „ЛОС” за срок от 3 години, което да бъде изтърпяно ефективно в затворническо общежитие от открит тип при първоначален „общ” режим; на подс. В. да бъде наложено наказание „пробация” при съблюдаване на разпоредбата на чл. 63 ал.1 т.3 и чл. 55, ал.1, т.2, б.”б” от НК.

   Частният обвинител Д.К. поддържа внесеното обвинение.

           В с.з. подс.Д. не се признава за виновен и моли да бъде оправдан.

           В с.з. защитникът на подс. Д. – адв. Д., моли същият да бъде оправдан, тъй като по делото не са събрани безспорни доказателства за авторството на деянието от страна на подс. Д..

 

 

 

          По отношение на подс. С. съдебното производство е протекло при условията на чл. 269 ал.3 от НПК. В с.з. защитникът му адв. Д. моли да му бъде наложено наказание в минимален размер.

          По отношение на подс. В. съдебното производство е протекло при условията на чл.269 ал.3 от НПК. В с.з. защитникът - му адв. П., моли да бъде оправдан.

          В с.з. подс. А. моли да бъде оправдан.

          В с.з. защитникът на подс. А. – адв. М., моли да бъде оправдан, тъй като обвинението не е доказано по беспорен начин по отношение на него.

          От събраните по делото доказателства – показанията на разпитаните свидетели  Д.К., Д.Д., К.Ц., Б.С. и В.Т., от заключенията на вещите лица Н.И., Л.А. и Н. Г. по назначените СПЕ, на вещото лице Н. по назначената СОЕ, на вещото лице В. по назначената СМЕ, както и от събраните по делото писмени доказателства - справки за съдимост на четиримата подсъдими, протокол за оглед на местопроиз-шествие от 15.02.2008г. , 2 бр. протоколи за доброволно предаване от 15.02.2008г. , 4 бр. протоколи за личен обиск от 15.02.2008г., 4 бр. протоколи за разпознаване на лица и предмети от 15.02.2008г. съдът приема за установено следното:

          ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

  На 15.02.2008г. пострадалият св. Д.К. бил на работа ІІ смяна в „К.” АД и след приключване на работа, около 24,00ч. отишъл в кв. Б., където посетил заведение. След 01,00ч. св. К. *** в посока болницата в кв. Б. с намерение да хване такси, за да се прибере у дома си. В това време четиримата подсъдими минавали в кв. Б. с лек автомобил „ВАЗ 2107” с ДК № ******** / л.а. се управлявал от подс. Д. *** и забелязалия св.

 

К.. Четиримата подсъдими решили да го ограбят. Те спрели автомобила и нападнали в гръб св. К., който в този момент се намирал на посочената по-горе улица, в близост до църквата. Св. К. бил изненадан  от  нападението  и  паднал  на  земята,  като  не  могъл  да  окаже

съпротива. Четиримата подсъдими започнали да го ритат и удрят и със сила свалили от него тъмносиньо яке, с което св. К. бил облечен / но стойност 40лв. /, взели мобилния му телефон „Нокиа 6230” / на стойност 91лв. / заедно с намиращата се в него СИМ-карта / на стойност 9лв. /, както и личните му документи и сумата от 50лв. Нападението станало на сравнително осветено от улична лампа място и св. К. успял да види нападателите си.

В това време по улицата се задали други хора и автомобил, поради което четиримата подсъдими оставили св. К. на земята, качили се в автомобила, като подс. Д. управлявал същия и избягали от местопроизшествието. Св. К. успял да види и запамети част от регистрационния номер на автомобила – буквата „С” и цифрите „334”.

След няколко минути случайни минувачи видели св. К. на земята и извикали органите на МВР. Около 1,25ч. сигнал на ОДЧ-85 та местопроизшествието пристигнали полицейски служители – св. Д., М. и И.. Пред тях св. К. им обяснил какво се е случило и посочил запомнената от него част от регистрационния номер на автомобила, с който избягали подсъдимите. През това време пристигнала извиканата от полицейските служители линейка и на св. К. била оказала първа помощ, след което същият бил откаран в „Пирогов” за преглед.

През това време описанието на автомобила, с който избягали четиримата подсъдими, било изпратено по полицейските автопатрули в района. Около 01,40ч. АП 44 забелязал описания автомобил в гр. С. на бул. „Б.ш.” в района на бензиностанция „И.”. Полицейските служители – св. Ц., Т. и С. спрели за проверка

 

автомобила и установили, че в него са четиримата подсъдими. Впоследствие същите били задържани и отведени в сградата на 05 РУП-СДВР. Там им бил извършен обиск, като в подс. В. бил открит отнетия от св. К. мобилен телефон „Нокиа 6230”.

Видно е от приложените по делото справки за съдимост следното:

Подс. В.Д.Д. е осъждан както следва:

- с протоколно определение на СРС - НК, 99 с-в в сила от 09.01.2007 г., са групирани наказанията по НОХД№ 10231/01 г., 7653/03 г., 5929/03 г, 7938/02 г. и 3136/05 г, като на основание чл. 25 ал.1 вр. чл. 23 ал.1 от НК съдът му е определил едно общо наказание - една година „лишаване от свобода; на основание чл. 23 ал.2 от НК е присъединено към наказанието и наказанието по НОХД № 2627/02 г. на СРС; на основание чл. 46 от ЗИН е определен „общ” режим за изтърпяване; на основание чл. 25 ал. 1 вр. чл. 23 ал. 1 от НК да бъде определено общо наказание по НОХД № 8279/05 г. в размер на 5 месеца лишаване от свобода; на основание чл. 47 от ЗИН е определе „строг” режим на изтърпяване на наказанието.

- с присъда на в сила от 08.11.2007 - СРС НК-98 състав, по НОХД № 2311/07г., на основание чл. 343В ал. 2 вр. ал.1 от НК вр. чл. 54 от НК му налага наказание „лишаване от свобода” за срок от 3 месеца.

           Подс. Й.Б.С. е осъждан както следва:

- с определение на СРС, в сила от 21.03.2006 г. дело № И-818/06/2006, НОХД, СРС НК-106 състав, по НОХД № И-818/Обг., с протоколно определение от 21.03.2006г. в сила от същата дата за престъпление по чл. 325 ал. 4 вр. ал. 1 вр. чл. 29 ал. 1 б. А от НК вр. чл. 55 ал. 1 т. 1 от НК, му е наложено наказание 6 месеца „лишаване от свобода” при „общ режим” на изтърпяване;

- с присъда на Военен съд, постановена по НОХД 404/2001, потвърдена с решение № 44 от 26.03.2002 г. на ВАпС и решение № 403/11.07.2002 г. на

 

 

ВКС на Р.България за престъпление по чл. 195 ал.1 т.З и т.4 пр.1 и 2 т.5 вр. чл. 194 ал.1 и чл. 54 от НК, е осъден на 1 година „лишаване от свобода”.

               От заключението на приложената по делото съдебно - медицинска експертиза се установява, че в следствие на нанесения побой на св. К. са нанесени телесни увреждания, които по своята същност покрива признаците на лека телесна повреда.

От заключенията на изслушаните СППЕ се установява, че подсъдимите не страдат от психични заболявания, както и че подс. В., който е бил непълнолетен към момента на извършване на деянието, е могъл да разбира свойството и значението на извършеното и е могъл да ръководи постъпките си.

Съгласно изслушаната СОЕ общета стойност на отнетото имущество възлиза на 190 лв.

        ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:

         Така приетата от съда фактическа обстановка се подкрепя от събраните по делото доказателства – показанията на разпитаните свидетели  Д.К., Д.Д., К.Ц., Б.С. и В.Т., от заключенията на вещите лица Н.И., Л.А. и Н. Г. по назначените СПЕ, на вещото лице Н. по назначената СОЕ, на вещото лице В. по назначената СМЕ, както и от събраните по делото писмени доказателства – протокол за оглед на местопроизшествие от 15.02.2008г., протокол за доброволно предаване от 15. 02.2008г., 4 броя протоколи за разпознаване на лица и предмети от 15.02. 2008г.,  протокол за доброволно предаване от с извлечение на тетрадка за гости на ЕТ „Р.М. И.”, справки за съдимост на всеки от подсъдимите

Съдът кредитира показанията на разпитаните по делото свидетели като конкретни, логични и непротиворечиви. Показанията на св. К. съдът кредитира, като взе предвид обстоятелството, че  в  качеството  си  на

 

пострадал същият е конституиран като ЧО по делото и в т. см. се явява заинтересована  страна.  Неговите  показания  се  потвърждават  и  от  други

събрани по делото доказателства – протоколи за разпознаване на лица и предмети от 15.02.2008г.Разпознаването е извършено в същия ден на извършеното деяние и св. К. без колебание е разпознал като извършители на деянието именно четиримата подсъдими, които е имал възможност да възприеме визуално на сравнителното осветеното място, на което е извършено деянието. Посочените протоколи са изготвени при спазване на разпоредбите на НПК, поради което следва да се кредитират като  годни доказателствени средства. Показанията на св. К. се подкрепят и от факта, че у единият от извършителите на деянието – св. В., непосредствено след извършване на деянието е открит и отнетия мобилен телефон „Нокиа 6230”. Предвид гореизложеното съдът приема, че показанията на св. К. следва да се кредитират като безпротиворечиви, конкретни и логични.

Така събраните доказателства подробно, логично и последователно обясняват механизма на извършване на деянието от четиримата подсъдими.

            ОТ ПРАВНА СТРАНА:

    От така възприетата от съда и описана по-горе фактическа обстановка съгласно събраните по делото доказателства, обсъдени по-горе, съдът намира, че : подс. Д.  в съучастие с подс. А., В. и С., като съизвършител  осъществил състава на престъплението по чл.199 ал.1 т.4 вр. чл.198 ал.1 пр.1 вр. чл.29 ал.1 б.”а” и „б” вр. чл.20 ал.2 вр. ал.1 от НК;  подс. С. в съучастие с подс. А., В. и Д., като съизвършител  осъществил състава на престъплението по чл.199 ал.1 т.4 вр. чл.198 ал.1 пр.1 вр. чл.29 ал.1 б.”а” и „б” вр. чл.20 ал.2 вр. ал.1 от НК; подс. А. в съучастие с подс. Д., В. и С., като съизвършител  осъществил състава на престъплението по чл.198 ал.1 пр.1

 

вр. чл.20 ал.2 вр. ал.1 от НК; подс. В. в съучастие с подс. А., подс. Д. и подс. С.,  като  съизвършител  е осъществил състава на

престъплението по чл.198 ал.1 пр.1 вр. мл. 63 ал.1 т.3 вр. чл.20 ал.2 вр. ал.1 от НК както от обективна, така и от субективна страна.

 От обективна страна четиримата подсъдими са осъществили състава на престъплението, като за времето от 01:10 до 01:18 часа на 15.02.2008 г. в гр.С., ж.к. Б., ул. „В.Л." срещу църквата, са отнели чужди движими вещи : тъмносиньо яке на стойност 40.00 лв., парична сума в размер на 50 лева, мобилен телефон „Нокия 6230" на стойност 91.00 лева, СИМ карта на стойност 9.00 лева или вещи на обща стойност 190.00 лева от владението на Д.С.К. с намерение противозаконно да ги присвоят, като употребили за това сила - нанесли множество удари по тялото и главата на пострадалия Д.С.К.. От обективна страна по несъмнен начин са установени авторството на деянието и начина на осъществяването му Употребеното насилие, изразяващо се в повалянето на св. Кръсетв на земята и нанасянето върху него на удари с ръце и крака от подсъдимите е целяло париране на евентуалната съпротива, за да бъдат отнети инкриминираните вещи от владението на кв. К.. След отнемането на вещите, четиримата подсъдими са осъществили своя фактическо власт върху същите и противозаконно са ги присвоили, т.е. налице е непосредствена връзка между употребената по отношение на св. К. сила и отнемането и запазването на владение върху вещите, предмет на престъплението. Намерението на подсъдимите да присвоят отнетите от св. К. вещи се установява от последващото им поведение - установявайки своя власт над вещите те веднага напуска местопроизшествието с л.а., управляван от св. Д..

От субективна страна четиримата подсъдими са действали при общност на умисъла - пряк умисъл по смисъла на чл.11 ал.2 от НК – същите са съзнавали общественоопасния характер на деянието,  предвиждали са и са искали настъпването на общественоопасните му последици.  Умисълът  на

 

подсъдимите се обективира в поведението им - отнемането на чуждите движими вещи от владението на св. К. и установяването на своя трайна фактическа власт върху тях, с намерението да ги присвоят, като са употребил за това сила - нанесли множество удари по главата и тялото на пострадалия.

Причините са извършване на деянието са незачитане от страна на четиримата подсъдими на имотната и лична неприкосновеност на гражданите, а оттам и незачитане на установения правов ред в Република България, а по отношение  на подс. Д. и подс. С. – и трайно установените престъпни навици.

Съдът не споделя доводите на защитата на подс. Д. не може да е извършил престъплението, за което е обвинен, тъй като

 по време на извършване на деянието, последният се е намирал на друго място – в общежитие, находящо се в гр. С., ул.”И. Ш.” №**. Действително в тетрадка за гости на посоченото общежитие е записано, че  В.Д.Д. е пребивавал в него на 14.02.2008г. от 18,35 0о 02,10ч. Това записване не може  да установи по безспорен начин, че подс. Д. е пребивавал там през цялото време, в т.ч. и по време на извършване на престъплението, за което е обвинен. Нещо повече – в посочения времеви диапазон л.а. „ВАЗ 2107” с ДК № ******** , управляван именно от подс. Д. е спрян за проверка във връзка с издирването му от св. Ц., Т. и С. сравнително недалеч от местопрестъплението. В тази връзка и като има предвид показанията на св. К. и извършеното от него разпознаване на подс. Д. като един от извършителите на пресъплението срещу него, съдът не споделя доводите на защитата в тази насока.

          ОТНОСНО НАКАЗАНИЕТО:

  При определяне на наказанието на подс. Д. за извършеното престъпление по чл.199 ал.1 т.4 вр. чл.198 ал.1 пр.1 вр. чл.29 ал.1 б.”а” и „б” вр. чл.20 ал.2 вр. ал.1 от НК съдът взе предвид като смекчаващи вината обстоятелства изминалия сравнително дългия времеви период от извършване

 

на деянието / 5г. /, както и ниската стойност на отнетото имущество, а като отегчаващо вината обстоятелство – упоритостта при преследване на вредоносния резултат и високата степен на обществена опасност на дееца предвид обремененото му съдебно минало, далеч надхвърлящо законовата дефиниция „опасен рецидив”. Ето защо при условията на чл.54 ал.1 от НК съдът приема, че на подс. Д. следва да бъде наложено наказание при наличие на посочените смекчаващите и отегчаващи вината обстоятелства. При законов диапазон до 5 до 15 години. ЛОС, съдът му наложи наказание „лишаване от свобода” за срок от 5 години , като постанови на основание чл.61 т.2 вр. чл.60 ал.1 от ЗИНЗС същото да бъде изтърпяно в затвор при първоначален „строг” режим на изпълнението на наказанието. На основание чл. 59 ал.1 от НК съдът зачете предварителното задържане на подс. Д., както и времето, през което са се изпълнявали по отношение на него мерки за неотклонение „Задържане под стража” и „Домашен арест”.

          Съдът намира, че целите на генералната и специална превенция, визирани в разпоредбата на чл. 36 ал.1 по отношение на подс. Д. ще се осъществят с изпълнението на така наложеното му наказание.

         При определяне на наказанието на подс. В. за извършеното престъпление по чл.198 ал.1 пр.1 вр. чл. 63 ал.1 т.3 вр. чл.20 ал.2 вр. ал.1 от НК съдът взе предвид като смекчаващи вината обстоятелства изминалия сравнително дългия времеви период от извършване на деянието / 5г. /,  младостта му, ниската стойност на отнетото имущество и чистото съдебно минало на дееца към момента на извършване на престъплението, а като отегчаващо вината обстоятелство – упоритостта при преследване на вредоносния резултат. Ето защо при условията на чл.54 ал.1 от НК съдът приема, че на подс. В. следва да бъде наложено наказание при превес  на посочените смекчаващите вината обстоятелства. При законов диапазон, редуциран съгласно чл.63 ал.1 т.3 от НК до 3г. „лишаване от свобода”, съдът му  наложи наказание „ лишаване от свобода ”  за  срок от една година , като

 

постанови на като постанови на основание чл.66 ал.1 от НК на изпълнението на наказанието да бъде отложено за срок от 3 години.

          Съдът намира, че целите на генералната и специална превенция, визирани в разпоредбата на чл. 36 ал.1 по отношение на подс. В. ще се осъществят с изпълнението на така наложеното му наказание.

         При определяне на наказанието на подс. А. за извършеното престъпление по чл.198 ал.1 пр.1 вр. чл.20 ал.2 вр. ал.1 от НК съдът взе предвид като смекчаващи вината обстоятелства изминалия сравнително дългия времеви период от извършване на деянието / 5г. /, както и ниската стойност на отнетото имущество, а като отегчаващо вината обстоятелство – упоритостта при преследване на вредоносния резултат. Ето защо при условията на чл.54 ал.1 от НК съдът приема, че на подс. А. следва да бъде наложено наказание при отчитане на посочените смекчаващите и отегчаващи вината обстоятелства. При законов диапазон до 3 до 10 години. ЛОС, съдът му наложи наказание „лишаване от свобода” за срок от 3 години, като постанови на основание чл.66 ал.1 от НК на изпълнението на наказанието да бъде отложено за срок от 5 години. На основание чл. 59 ал.1 от НК съдът зачете предварителното задържане на подс. А., както и времето, през което са се изпълнявали по отношение на него мерки за неотклонение „Задържане под стража” и „Домашен арест”.

          Съдът намира, че целите на генералната и специална превенция, визирани в разпоредбата на чл. 36 ал.1 по отношение на подс. А. ще се осъществят с изпълнението на така наложеното му наказание.

  При определяне на наказанието на подс. С. за извършеното престъпление по чл.199 ал.1 т.4 вр. чл.198 ал.1 пр.1 вр. чл.29 ал.1 б.”а” и „б” вр. чл.20 ал.2 вр. ал.1 от НК съдът взе предвид като смекчаващи вината обстоятелства изминалия сравнително дългия времеви период от извършване

на деянието / 5г. /, както и ниската стойност на отнетото имущество, а като отегчаващо  вината   обстоятелство  –  упоритостта  при  преследване  на

 

вредоносния резултат и високата степен на обществена опасност на дееца предвид обремененото му съдебно минало, далеч надхвърлящо законовата дефиниция „опасен рецидив”. Ето защо при условията на чл.54 ал.1 от НК съдът приема, че на подс. С. следва да бъде наложено наказание при наличие на посочените смекчаващите и отегчаващи вината обстоятелства. При законов диапазон до 5 до 15 години. ЛОС, съдът му наложи наказание „лишаване от свобода” за срок от 5 години , като постанови на основание чл.61 т.2 вр. чл.60 ал.1 от ЗИНЗС същото да бъде изтърпяно в затвор при първоначален „строг” режим на изпълнението на наказанието. На основание чл. 59 ал.1 от НК съдът зачете предварителното задържане на подс. С., както и времето, през което са се изпълнявали по отношение на него мерки за неотклонение „Задържане под стража” и „Домашен арест”.

          Съдът намира, че целите на генералната и специална превенция, визирани в разпоредбата на чл. 36 ал.1 по отношение на подс. С. ще се осъществят с изпълнението на така наложеното му наказание.

           ОТНОСНО РАЗНОСКИТЕ:

           Съдът осъди всеки от подсъдимите да заплати в полза СГС на сумата от по 255 лв. / двеста петдесет и пет лв. / за направени разноски по делото на основание чл. 189 ал.3 от НПК, както и 5лв. за служебно издаване на изпълнителен лист на основание чл.190 ал.2 от НПК..

           Водим от горното съдът постанови присъдата си.

 

                                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ:

                                                                                                                                                /ТОНИ ГЕТОВ/