РЕШЕНИЕ
№ 22
гр. Радомир, 14.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАДОМИР, ІІ СЪСТАВ, в публично заседание на
осми април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:АНТОН Р. ИГНАТОВ
при участието на секретаря В. М. К.
като разгледа докладваното от АНТОН Р. ИГНАТОВ Административно
наказателно дело № 20251730200058 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл.58д и сл. ЗАНН.
С наказателно постановление №./18.02.2025 г. на началник група към ОДМВР-
П., РУ- Р., упълномощен с ./02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи, на
жалбоподателя Р. В. М., с ЕГН **********, с адрес: с.И., общ.Р., обл.П., са наложени
административни наказания по чл.174, ал.1, т.2 от ЗДвП– „глоба” в размер на 1 000 лева и
„лишаване от право да управлява МПС”, за срок от 12 месеца.
Наказателното постановление е обжалвано в срок и по изложените в жалбата и
доразвити в съдебно заседание от процесуалния представител на жалбоподателя - адв.К. С.,
обстоятелства и съображения, моли съда да го отмени изцяло.
Наказващият орган- началник група към ОДМВР- П., РУ- Р., редовно призован не
е изпратил представител в съдебно заседание, но в съпроводителното писмо е изразил
писмено становище, че жалбата следва да бъде оставена без последствие, като обжалваното
наказателно постановление бъде потвърдено.
Районният съд, преценявайки събраните по делото доказателства по реда на
чл.14 и чл.18 НПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
От фактическа страна.
Административнонаказателната отговорност на жалбоподателя е ангажирана със
съставянето на Акт серия GA, № ./01.02.2025 г. за установяване на административно
нарушение на М. В., на длъжност „мл.полицейски инспектор“ при ОДМВР - П., РУ - Р..
Според констатациите в същия, на 01.02.2025 г., в 16:40 часа, в с.И., на улица без име, с
1
посока на движение от с.К. към с.И., жалбоподателят управлявал собствения си лек
автомобил „Т. Р.“, с ДКН РК.ВС, като при извършената проверка се установило, че същият
управлява автомобила под въздействие на алкохол в кръвта. При извършената проба с № . в
16:454, с техническо средство „А. Д. .“, с фабричен номер ARPM - ., уредът отчел 0,82
промила алкохол в кръвта. На водача бил издаден талон за медицинско изследване с номер .
и 8 бр. стикери с номер А.. Водачът бил сам в автомобила.
Актът бил подписан от актосъставителя, от свидетеля по акта Б. К. и от
жалбоподателя, без възражения от последния.
В качеството на свидетел са разпитани актосъставителят М. В. и свидетеля по
акта Б. К.. Според актосъставителя М. В., на длъжност „мл.полицейски инспектор“ при
ОДМВР- П., РУ- Р., на 01.02.2025 г. патрулирали между селските райони и по – специално
между селата К. и И.. От черен път излязъл лек автомобил, без да спре и тъй като бил на път
с предимство, привлякъл вниманието им. След което спрели автомобила, извършили
проверка. Била извършена проверка за алкохол. След констатация съставили необходимите
документи.
Според свидетеля Б. К., служителите спрели за проверка този автомобил,
представили се, след което той им представил всички документи - за автомобила и неговите.
При проверката го тествали за алкохол, като уредът отчел положителна проба. Водачът
заявил, че е употребил алкохол. Колегата му съставил АУАН и той го подписал само като
свидетел.
По делото е представена разпечатка от Инструкция за експлоатация на „Д. .“.
С оглед на така установеното наказващият орган- Началник група към ОДМВР-
П., РУ- Р., упълномощен с ./02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи, издал
обжалваното наказателно постановление № ./18.02.2025 г., с което на жалбоподателя Р. В.
М., с ЕГН **********, с адрес: с.И., общ.Р., обл.П., са наложени административни наказания
по чл.174, ал.1, т.2 от ЗДвП– „глоба” в размер на 1 000 лева и „лишаване от право да
управлява МПС”, за срок от 12 месеца.
От правна страна.
Жалбата е подадена от надлежна страна, в законоустановения срок и срещу
подлежащ на обжалване акт, поради което съдът следва да се произнесе по същество.
Същата е основателна по следните съображения:
За да се произнесе по законосъобразността и правилността на наказателното
постановление, съдът следва да прецени дали са спазени и изискванията на ЗАНН за
съставянето на акта и издаването на наказателното постановление, както и сроковете за
реализиране на административнонаказателното преследване. В тази насока е налице
различие в понятията „неправилно” и „незаконосъобразно” наказателно постановление.
Когато АУАН или наказателното постановление не са издадени от надлежен орган, или не са
издадени в установените законови срокове, или не съдържат изискуемите от закона
реквизити, или са нарушени съществени процесуални правила при съставянето на акта и
2
издаването на наказателното постановление, то последното ще следва да бъде отменено като
незаконосъобразно. Следва да се отбележи, че критерият за определяне на съществените
нарушения на процесуалните правила е този, че нарушението е съществено, когато ако не е
било допуснато, би могло да се стигне и до друго решение по въпроса, или когато е довело
до ограничаване на правата на страните в която и да е фаза на процеса. Когато, обаче, са
спазени всички процесуални правила и срокове, то наказателното постановление е
законосъобразно издадено и именно тогава съдът следва да провери дали то е правилно, т. е.
дали има извършено административно нарушение. Именно административно наказващият
орган е този, който следва да установи пред съда, че има извършено административно
нарушение такова, каквото е описано в акта и че същото е извършено от лицето, посочено
като нарушител. Ако това не бъде доказано пред съда, то наказателното постановление
следва да бъде отменено като неправилно, тъй като не е доказано извършването на
нарушението. Едва когато наказателното постановление е законосъобразно и се докаже
извършването на съответното нарушение може да бъде разгледан и въпросът за
съответствието на наложената санкция с тежестта на нарушението, само когато размерът на
административното наказание или имуществената санкция може да бъде определен в
някакви граници, а не е фиксиран в закона.
В горния смисъл съдът намира, че при съставянето на акта и издаването на
обжалваното наказателно постановление са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, довели до накърняване правото на защита на жалбоподателя.
Както в АУАН, така и в обжалваното НП е отбелязано, че на жалбоподателя бил
издаден талон за медицинско изследване с № .. Не е отбелязано дали е била дадена кръвна
проба, както и в случай, че такава е дадена, какъв е бил резултатът от извършената проверка.
Съгласно разпоредбата на чл.3, ал.2 от Наредба № . от 19.07.2017 г. за реда за
установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества
или техни аналози (Загл. изм. - ДВ, бр. . от 2018 г.), при съставянето на акт за установяване
на административно нарушение за установена с техническо средство концентрация на
алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда и при попълване на протокол за установяване употребата
на наркотични вещества или техни аналози контролният орган попълва и талон за
изследване по образец съгласно приложение № 1. Съгласно чл.6, ал.4 от същата наредба, в
талона по чл.3, ал.2 се отразява изборът на лицето дали установяването на концентрацията
на алкохол в кръвта да се извърши с доказателствен анализатор, или с медицинско и
химическо лабораторно изследване. При отказ на лицето да избере един от двата начина на
установяване се приемат отчетените показания от техническото средство.
По преписката липсва приложен талон за медицинско изследване посочения № ..
Дори и да се приеме, че това е изборът на жалбоподателя, това обстоятелство не е
отбелязано, нито в АУАН, нито в обжалваното наказателно постановление. В този смисъл
следва да се отбележи, че за да бъде осигурена възможност за защита на жалбоподателя,
съгласно разпоредбата на чл.57, ал.1, т.5 ЗАНН, наказателното постановление следва да
съдържа описание на нарушението, датата и мястото, където е извършено, обстоятелствата,
3
при които е извършено, както и на доказателствата, които го потвърждават. След като в акта
не е отразено, че жалбоподателят е отказал да даде кръвна проба за химическо лабораторно
изследване или не се е явил в указания в талона за изследване срок, наказващият орган не
аргументира защо е приел отчетените показания от техническото средство. Този пропуск,
който не би могъл да бъде саниран в настоящото производство безспорно е довел до
нарушаване правото на защита на жалбоподателя, което води до единствения извод за
незаконосъобразност на наказателното постановление и неговата отмяна.
Не на последно място следва да се отбележи, че и в АУАН, и в обжалваното НП е
записано като място на извършване на нарушението с.И.. От свидетелските показания на
разпитаните в днешното съдебно заседание свидетели се установи, че мястото на
извършване на нарушението е между селата К. и И.. Това неточно посочване на мястото на
извършване на нарушението, безспорно е още едно нарушение на производствените
правила, довело до ограничаване правото на защита на жалбоподателя.
По разноските.
Съобразно изхода на спора и своевременно направеното искане на основание
чл.143, ал.1 от АПК, ОДМВР- П. следва да заплати на жалбоподателя направените разноски
по делото.
В случая безспорно по делото е осъществено процесуално представителство по
пълномощие. Разноските са своевременно поискани от страната и са доказани по размер
доколкото в представения Договор за правна защита и съдействие изрично е посочено, че са
изплатени от страната в брой, в който случай в тази част същият има характера на разписка
за извършеното плащане. Изплатената сума от жалбоподателя възлиза на 600 лв.,
представляващи изплатено адвокатско възнаграждение, съгласно приложения договор за
правна защита и съдействие.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.2, т.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № ./18.02.2025 г. на началник група към
ОДМВР- П., РУ- Р., упълномощен с ./02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи, с
което на жалбоподателя Р. В. М., с ЕГН **********, с адрес: с.И., общ.Р., обл.П., са
наложени административни наказания по чл.174, ал.1, т.2 от ЗДвП– „глоба” в размер на 1
000 лева и „лишаване от право да управлява МПС”, за срок от 12 месеца.
ОСЪЖДА ОДМВР – П. да заплати на Р. В. М., с ЕГН **********, с адрес: с.И.,
общ.Р., обл.П., сумата от 600 лв. /шестстотин лева/ - направени разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване и протест пред Административен съд-
Перник на основанията, предвидени в Наказателно- процесуалния кодекс по реда на глава
ХІІ от Администранивнопроцесуалния кодекс в 14- дневен срок от получаване на
съобщенията.
4
Съдия при Районен съд – Радомир: _______________________
5