МОТИВИ по
НЧХД № 485/2020г. на Районен съд – Русе, ІХ н.с.
Производството по делото е образувано въз основа частна
тъжба, подадена от М.М.М., ЕГН:**********,***, лично
и със съгласието на своята майка и родител, осъществяващ попечителско
съдействие Е.Д.М., с която е предала на съд подсъдимия Д.Д.И., ЕГН: **********,***, за това, че на 10.09.2019г.,
около 21,50 часа, в град Русе, бул. „Цар Освободител“, като непълнолетен, но
след като могъл да разбира свойството и значение на извършеното от него и да
ръководи постъпките си, чрез удар с юмрук в лицето, причинил на М.М.М. открито счупване на носни кости, кръвотечение на носа,
наложило оперативна интервенция, кръвонасядания и
оток по носа и клепачите и кръвонасядания по
клепачите и горната устна (кожа и лигавица), които са довели до временно
разстройство на здравето, неопасно за живота, извън случаите на чл. 128 и чл. 129 НК
– престъпление по чл. 130, ал. 1 НК, вр. чл. 63, ал.
1, т. 4 НК.
В хода и по реда на съдебните прения, частната
тъжителка, чрез упълномощения от него повереник,
поддържа повдигнатото срещу подсъдимия обвинение при същите фактически
обстоятелства и правна квалификация на деянието. Пледира за доказаност
на обвинителната теза и релевира доводи, че изложени
в тъжбата факти, безспорно се подкрепят от събраните по реда на съдебното
следствие доказателства.
Защитникът на подсъдимия, редовно призован, не заема
становище по същество.
Подсъдимият, редовно призован, не заема становище по
реда на съдебните прения.
Съдът, след като извърши оценка на събраните в хода на
съдебното следствие, гласни и писмени доказателства, приобщени по реда на НПК,
чрез гласни и писмени доказателствени средства и като обсъди фактическите и
правни доводи инвокирани от страните по реда на
съдебните прения, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Подсъдимият Д.Д.И. е роден на *** ***,
български гражданин, с постоянен адрес ***, със средно образоване, не работи,
неженен, ЕГН: **********, неосъждан
На 10.09.2019г., около 21,50
часа, пострадалата М.М.М., заедно със свидетеля М.С.Н.
се движели по велоалеята на бул. „Цар Освободител“,
когато малко преди да стигнат кръговото срещнали подсъдимия, с когото се
познавали. Подсъдимият и свидетелят Н. влезли в пререкание по между си, което
прераснало в бутане и опити за удари. В този момент пострадалата стояла без да
се намесва като държала колелото си с ръце, при което подсъдимият я ударил с
ръка, свита в юмрук в областта на носа и пострадалата паднала на земята като си
ударила главата в тилната област. След удара и след намесата на свидетеля Н.,
подсъдимият се отдалечил. Пострадалата се обадила на свидетелката Н.С. и се
срещнала с нея, след което се прибрала в дома си.
От заключението на
назначената и изготвена съдебномедицинска експертиза, чието заключение съдът
кредитира като компетентно и обосновано, се установява, че на частната тъжителка
са причинени следните травматични увреждания: открито счупване на носни кости, кръвотечение на носа, наложило
оперативна интервенция, кръвонасядания и оток по носа
и клепачите и кръвонасядания по клепачите и горната
устна (кожа и лигавица). Дадено е заключение, че установените увреждания следва да се преценяват
по медико-биологичния признак – временно
разстройство на здравето, неопасно за живота, извън случаите на чл. 128 и чл. 129 НК, като възстановителният
период на същите е с продължителност около три-четири седмици.
Изложената фактическа
обстановка, съдът приема за несъмнено установена след анализа на събраните по
делото гласни и писмени доказателства, приобщени чрез показанията на
разпитаните в хода на съдебното производство свидетели М.С.Н. и Н.Х.С., както и
от прочетените и приобщени по реда на чл. 283 НПК писмени доказателства и
писмени доказателствени средства – съдебномедицинско удостоверение, Епикриза и писмените доказателства, съдържащи се в
изисканата и приложено по делото прокурорска преписка № 5480/2019г.
Не са налице, каквито и да е противоречия в
информационните изявления, съдържащи се в приобщените по делото гласни и
писмени доказателства, което от своя страна да налага, съгласно изискването на
чл. 305, ал. 3 НПК да бъдат излагани подробни мотиви, кои доказателства съдът
кредитира и кои отхвърля, доколкото всички доказателствени източници, се
намират в корелативно единство и безспорно установяват и подкрепят приетата за
установена от съда доказателствено обезпечена фактология.
Преки доказателства в
подкрепа на обвинителната теза се съдържат в показанията на свидетеля М.С.Н., а
косвени се съдържат в показанията на свидетелката Н.Х.С. и заключението на
назначената и изготвена съдебномедицинска експертиза.
Съдът кредитира показанията
на свидетеля М.Н., въпреки възможната им заинтересованост, предвид близките му
отношения с пострадалата и конфликта му с подсъдимия, тъй като неговите
показания, в частта им, касаеща механизма на
причиняване на увреждането, напълно кореспондират със заключението на вещото
лице. В съдебно заседание вещото лице изрично посочва, че установените
увреждания не могат да се получат при бутане с ръце, а са характерни и
най-точно отговарят да бъдат получени при удар с юмрук, за какъвто именно удар
с юмрук посочва в своите показания свидетелят Н..
В унисон с показанията на
свидетеля М.Н. са и показанията на свидетелката Н.Х.С., чиито показания по
своята доказателствена същност, представляват косвени доказателства.
Анализът на възприетата от
съда доказателствено обезпечена фактология и извършената оценка на доказателствените
източници налага да бъде изведени следните изводи
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
Подсъдимият Д.Д.И., е осъществил от
обективна и субективна страна състав на престъпление по чл. 130, ал. 1 НК, вр. чл. 63, ал. 1, т. 4 НК.
От обективна страна на 10.09.2019г., около 21,50 часа,
в град Русе, бул. „Цар Освободител“, като непълнолетен, но след като могъл да
разбира свойството и значение на извършеното от него и да ръководи постъпките
си, чрез удар с юмрук в лицето, причинил на М.М.М.
открито счупване на носни кости, кръвотечение на носа, наложило оперативна
интервенция, кръвонасядания и оток по носа и
клепачите и кръвонасядания по клепачите и горната
устна (кожа и лигавица), които са довели до временно разстройство на здравето,
неопасно за живота, извън случаите на чл. 128 и чл. 129 НК
Непосредствен обект на защита са обществените
отношения, които осигуряват неприкосновеността на човешкото здраве и
физическата цялост на личността.
Изпълнителното деяние е
осъществено от подсъдимия чрез действие, изразяващо се в нанасяне на удар с юмрук
на частната тъжителка, в областта на лицето й, като пряка и непосредствена
последица от които осъществени от страна на подсъдимия телодвижения, на частната
тъжителка са били причинени открито
счупване на носни кости, кръвотечение на носа, наложило оперативна интервенция,
кръвонасядания и оток по носа и клепачите и кръвонасядания по клепачите и горната устна (кожа и
лигавица), които са довели до временно разстройство на здравето, неопасно за
живота, извън случаите на чл. 128 и чл. 129 НК.
Субект на престъплението е непълнолетно и наказателно отговорно лице, което
е могло да разбира свойството на извършеното от него деяние и да ръководи
постъпките си.
От субективна страна, подсъдимият е осъществил състава
на престъплението умишлено, при форма на вината пряк умисъл. В съзнанието на
подсъдимия са намерили отражение представи, че в резултат на нанесените на пострадалата
удар, несъмнено ще настъпи отрицателно изменение на непосредственият обект на
защита - обществените отношения, които осигуряват неприкосновеността на
човешкото здраве, пряко е целял настъпването на тези общественоопасни
последици от това свое деяние.
Дори и да се касае за грешка в обекта на
посегателството, то тази грешка не е от категорията на извинителните и не
представлява, обстоятелство, изключващо наказателната отговорност на дееца.
Касае се за удар с такава сила и насоченост, който неминуемо е в състояние да
причини увреждане на обекта на наказателно правна защита и в съзнанието на
дееца са намерили отражение именно такива представи и същият пряко е целял
настъпването на общественоопасните последици от
своето деяние.
По изложените мотиви съдът
призна подсъдимият за виновен в извършване на престъплението по чл. 130, ал. 1 НК, вр. чл.
63, ал. 1, т. 4 НК
По вида и размера на наказанието:
Съдът счете, че са налице всички,
предвидени от закона, предпоставки, за да бъде приложен чл. 78а НК. Деецът е
непълнолетно лице към датата на деянието, не е осъждан за престъпление от общ
характер и не е освобождаван от наказателна отговорност с налагане на
административно наказание до този момент, като същевременно от деянието не са
настъпили съставомерни имуществени вреди, които да
подлежат на репариране.
По отношение
вида на наказанието, съдът намира, че по отношение на подсъдимия, за
извършеното от него деяние следва да бъде наложено наказанието, предвиденото в
чл. 78а, ал. 6 НК, а именно „Обществено порицание“, което следва да бъде
изпълнено чрез прочитане диспозитива на
присъдата по Общинско радио Русе.
Това наказание в
пълнота би способствало и за постигане не целите на наказанието по чл. 60 НК по
отношение на подсъдимия.
С оглед изхода на делото, в
тежест на подсъдимия бяха възложени и направените в хода на производството
разноски в общ размер на 812 лева, които същият следва да заплати на частната
тъжителка
По
гореизложените мотиви, съдът постанови своето решение
РАЙОНЕН СЪДИЯ: