№ 23
гр. Габрово, 14.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГАБРОВО в публично заседание на четиринадесети
декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Христо Т. Христов
при участието на секретаря Даниела Ат. Марчева
като разгледа докладваното от Христо Т. Христов Гражданско дело №
20214210100283 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството се води по осъдителен иск, подаден от „МЕТАЛ СЕКЮРИТИ
ГРУП” ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Габрово,
ул."Найден Геров" № 48, ет. 2, ап. 4 против „БЪЛГАРСКА
ТЕЛЕКОМУНИКАЦИОННА КОМПАНИЯ" ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, бул. "Цариградско шосе" № 115и.
І. Искания и възражения на страните, сочени обстоятелства от значение
за претендраните права и възражения:
А. От страна на ищеца:
Твърди, че между ищеца и ответника имало сключен договор за охрана със
СОТ 0000502 от 06.12.2011 година за обект 524. Обектът, който ищецът охранявал
представлявал „Магазин за телефони „Виваком”” находящ се на адрес - град Габрово,
улица „Радецка" №9. Договорената годишна такса за охрана възлизала на 396 лева без
ДДС, което правело 475,20 лева с ДДС.
По същият договор ответникът първоначално плащал редовно и своевременно,
но впоследствие прекратил плащанията и по-конкретно за периода след 30.12.2018
година до момента, за който ответното дружество не платило дори и една стотинка.
Ищецът на няколко пъти правил опити да уреди възникналия спор
/доброволно и извънсъдебно /, но пожителен резултат не последвал.
Искането на ищеца е да бъде осъден ответникът да му заплати сумата 475,20
лева с ДДС, представляваща дължима такса за охрана на посочения по-горе обект за
периода 31.12.2018 - 31.12.2019 година по сключения между страните договор за
охрана, ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на завеждането на иска
– 16.02.2021 г. до окончателното изплащане на сумата,
1
както и да му бъдат присъдени направените разноските по делото в размер на
350 лева.
Сумите да бъдат преведени по банкова сметка на ищеца:
IBAN: ВG23RZВВ9155 1088 6419 10
Б. От страна на ответника:
Признава факта, че между ищеца и БТК бил сключен безсрочен договор за
охрана със сигнално- охранителна техника, с дата на сключване 06.12.2011 г.
Оспорва предявените искови претенции изцяло, като неоснователни,
твърдейки следните факти:
Ищецът бил уведомен, че БТК желае да прекрати договора между страните,
като за целта му било изпратено писмо с изх. № С-749/27.11.2018 г.
С това писмо ищецът бил уведомен, че БТК не желае да използва повече
услугите му и договорът с него се прекратява от 01.01.2019 г.
За целта му било изпратено уведомление/предизвестие и проект на
споразумение за прекратяване по взаимно съгласие на договора, подписани от Р.Н.,
пълномощник на изпълнителния директор на БТК.
След 01.01.2019 г. ищецът не извършвал никакви дейности по прекратения
договор.
В отговор, ищецът изпратил писмо с негов изх. № 01087/31.01.2019 г., с което
отказвал да приеме отправеното предизвестие с два несъстоятелни аргумента: а/
референция към Общи условия, които не били приложими, тъй към тях нямало
референци към договора и те не били подписвани от представител на БТК;
б/уведомлението/предизвестие не било подписано от лице с представителна власт,
което не било вярно, тъй като подписалият го Р.Н. бил пълномощник на
изпълнителния директор на дружеството и същият г-н Нанев бил подписал и самият
договор с ищеца.
ІІ. Съдът като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност от фактическа и правна страна намира следното:
1. Правна квалификация:
Пред съда е предявен осъдителен иск с правна квалификация чл. 288 от
Търговския закон /ТЗ/ във вр. с чл. 79 ал. 1 от ЗЗД.
2. От фактическа страна:
Между ищеца и ответника е бил налице сключен Договор за охрана със СОТ
№ 0000502 от 06.12.2011 година за охрана на обект, находящ се в гр. Габрово, ул.
Радецка № 9 представляващ „Магазин за телефони „Виваком" /неоспорен от страните/.
Договорената годишна такса за охрана възлиза на 396 лева без ДДС, или 475,20 лева с
ДДС. Договорът е сключен при общи условия, които са неразделна част от него,
2
съгласно отразеното в договора. Договорът за охрана е сключен за срок от една година
от датата на сключването му /а не безсрочен, както се сочи от ответника/, като се
продължава всяка година за същия срок /т.е. за още 1 г./, освен ако някоя от страните
не уведоми писмено другата с предизвестие за прекратяване му поне 3 месеца преди
изтичането на срока /Раздел IV, точка 1.1. от Общите условия към договора/.
Признава се от ищеца, че в края на месец ноември 2018 г. му е връчено от
страна на ответника писмо относно прекратяване на договора по взаимно съгласие
/видно от изходящата на изпращача дата 27.11.2018 г. няма как писмото да е връчено
преди тази дата/. Към писмото е приложено споразумение за прекратяване на договора
по взаимно съгласие с дата 01.12.2018 година, подписано от ответника.
На това писмо ищецът отговорил със свое писмо с Изх. №11493/29.11.2018
година, с което уведомил ответника, че не е съгласен Договорът за охрана да бъде
прекратен по взаимно съгласие, което е получено от ответника на 30.11.2018 година,
видно от обратната разписка за доставянето му.
По делото е приложено и последващо писмо с Изх. № 01087/31.01.2019 година
на ищеца относно писмо с Изх. № 11517/28.01.2019 г., съгласно което предизвестието
на ответника може да породи действие и договорът за охрана може да бъде прекратен,
но едва от 06.12.2019 г. и то само ако предизвестието бъде подписано от лице с
представителна власт да представлява ответника, а даденото предизвестие нямало как
да породи действие в едномесечен срок.
3. От правна страна:
Безспорно е наличието на подписан Договор за охрана със СОТ от 06.12.2011
година между ищеца и ответника, сключен за срок от една година от сключването му,
но продължаван всяка година за същия срок ако никоя от страните не уведоми писмено
другата с предизвестие за прекратяване му поне 3 месеца преди изтичането на срока.
Първата кореспонденция, която се сочи от страните по делото е от края на месец
ноември 2018 г., инициирана от ищеца, но тя не се явява предизвестие за
прекратяването на договора, а предложение за прекратяването му по взаимно съгласие
на страните, което е отхвърлено от ищеца. По делото не се сочи /няма и доказателства/
три месеца преди 06.12.2018 година да е заявено от някоя от страните за едностранното
му прекратяване. Няма такова заявление и три месеца преди 06.12.2019 година.
Предложението за прекратяването на договора по взаимно съгласие няма характер на
заявление за едностранно прекратяване.
Относно представеното от ответника писмо с Изх. № 01087/31.01.2019 година
на ищеца, видно е, че същото е относно друго писмо на ответника „БЪЛГАРСКА
ТЕЛЕКОМУНИКАЦИОННА КОМПАНИЯ" ЕАД с Изх. № 11517/28.01.2019 г. По
делото няма данни за съдържанието на заявлението на ответника, но дори и да се
приеме, че то представлява едностранно предизвестие за прекратяване на договора, то
няма доказателства, че издателят му е легитимирал пред ищеца представляващия
„БЪЛГАРСКА ТЕЛЕКОМУНИКАЦИОННА КОМПАНИЯ" ЕАД лице /а това е в
негова тежест, както при воденето на преговори/кореспонденция, така и по делото/.
Поради това от доказателствата по делото не следва, че и от 06.12.2019 г. договорът е
бил прекратен.
Поради това договорът е бил в сила през сочения от ищеца период, а именно
от 31.12.2018 до 31.12.2019 година, съответно се дължи договореното по него
възнаграждение в размер на 396 лева без ДДС. От представените по делото Фактура
3
№30667/04.12.2018 година /такса охрана за периода 30.12.2018 - 01.04.2019 година / и
Фактура №41359/20.01.2021 година /такса охрана за периода 01.04.2019 - 30.12.2020
година / е видно, че от представител на ответника са подписани и двете фактури, като
същите са получени по куриер на 22.01.2021 г. и върнати на ищеца на същата дата по
куриер. Съгласно чл. 303а ал. 3 от ТЗ ако не е уговорен срок за плащане, паричното
задължение трябва да бъде изпълнено в 14-дневен срок от получаване на фактура или
на друга покана за плащане. В конкретния случай фактурите не са оспорени от
ответника и същия е бил длъжен в 14-дневен срок да извърши плащания по тях,
включително начисленият ДДС.
Поради изложеното съдът намира, че искът е изцяло доказан, като ответникът
дължи на ищеца договорената за периода от 31.12.2018 до 31.12.2019 година такса в
размер на 475,20 лева с ДДС /396 лева без ДДС + 20% данък добавена стойност в
размер на 79,20 лева/.
4. Относно претенциите за присъждане на разноски:
Съгласно чл. 78 ал. 1 от ГПК заплатените от ищеца такси, разноски по
производството и възнаграждение за един адвокат се заплащат от ответника
съразмерно с уважената част от иска.
С оглед изхода на делото, а именно уважаване изцяло на предявения иск, на
ищеца следва да бъдат присъдени изцяло направените разноски, които са в размер на
350 лева, включващи 300 лева адвокатски хонорар и 50 лева държавна такса.
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
1. ОСЪЖДА „БЪЛГАРСКА ТЕЛЕКОМУНИКАЦИОННА КОМПАНИЯ "
ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.
"Цариградско шосе" № 115и да ЗАПЛАТИ на „МЕТАЛ СЕКЮРИТИ ГРУП” ЕООД,
с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Габрово, ул."Найден Геров"
№ 48, ет. 2, ап. 4 сумата 475,20 лева, представляваща дължима такса за охрана с
включен ДДС по Договор за охрана със СОТ № 0000502 от 06.12.2011 година на обект,
находящ се в гр. Габрово, ул. Радецка № 9, представляващ „Магазин за телефони
„Виваком", за периода 31.12.2018 - 31.12.2019 година, ведно със законната лихва от
16.02.2021 г. /датата на подаване на исковата молба/ до окончателното изплащане на
сумата, на основание чл. 288 от ТЗ, във вр. с чл. 79 ал. 1 от ЗЗД
2. ОСЪЖДА „БЪЛГАРСКА ТЕЛЕКОМУНИКАЦИОННА КОМПАНИЯ "
ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.
"Цариградско шосе" № 115и да ЗАПЛАТИ на „МЕТАЛ СЕКЮРИТИ ГРУП” ЕООД,
с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Габрово, ул."Найден Геров"
№ 48, ет. 2, ап. 4 сумата 350,00 лева - разноски по делото, на основание чл. 78 ал. 1 от
ГПК.
4
3. Присъдените суми да бъдат заплатени по банкова сметка :
BG23RZBB91551088641910, ВІС: RZBBBGSF, Райфайзенбанк АД.
Решението подлежи на обжалване от страните пред Окръжен съд-Габрово, в
двуседмичен срок от връчването му.
Съдия при Районен съд – Габрово: _______________________
5