РЕШЕНИЕ
№ 1053
гр. Пловдив , 12.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в
публично заседание на четиринадесети юни, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Десислава Пл. Порязова
като разгледа докладваното от Десислава Пл. Порязова Административно
наказателно дело № 20215330202457 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.59 и следващите от Закон за
административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Обжалван е Електронен Фиш за налагане на глоба Серия К № 4358534,
с който на Г. П. Д., ЕГН ********** е било наложено административно
наказание „глоба“ в размер от 50 лева за извършено от него нарушение по
чл.21, ал.1 от ЗДвП.
Жалбоподателят в жалбата си и лично в съдебно заседание обжалва
процесния електронен фиш, като излага подробни съображения с твърдения,
че същият е неправилен, незаконосъобразен и постановен при съществено
нарушение на процесуалните правила. Прави искане за неговата отмяна.
Въззиваемата страна, редовно призована, не се представлява в съдебно
заседание. В депозирано писмено становище навежда доводи за
неоснователност на жалбата и пледира за потвърждаване на електронния
фиш, като правилен и законосъобразен. При условията на евентуалност,
прави възражение за намаляване размера на присъдените на насрещната
страна разноски за адвокатско възнаграждение до минимално предвидения в
закона такъв. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Пловдивският районен съд, след като взе предвид събраните по делото
доказателства и наведените от жалбоподателя доводи и съображения, намери
за установено следното:
1
Жалбата е подадена в законоустановения срок, изхожда от
легитимирана страна и е насочена срещу подлежащ на обжалване акт, поради
което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е
основателна. За да достигне до този извод, настоящият съдебен състав
съобрази следното:
На 09.01.2021 г. в 19:27 часа в с.Д.М., ул.“****“ № *, посока на
движение от гр.Карлово към гр.Пловдив, жалбоподателят Г. П. Д. управлявал
МПС – лек автомобил, марка „Мерцедес Ц 220 ЦДИ“ с рег. №***********,
лична собственост, със скорост на движение от 62 км/ч при разрешена
скорост от 50 км/ч. Движението на жалбоподателя с посочената скорост било
заснето и установено с мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на
правилата за движение тип TFR1-M с фабр. номер 511. Стойността на
измерената скорост от техническото средство била 65 км/ч, като след
приспадната максимално допустима грешка от "минус" 3 км/ч била
установена стойност на скоростта на движение от 62 км/ч, при което било
изчислено, че е налице превишаване на разрешената скорост с 12 км/ч.
За това деяние и на основание чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182, ал. 1, т. 2 от
ЗДвП против жалбоподателя Д. бил издаден Електронен фиш серия К с №
4358534, с който му било наложено административно наказание глоба в
размер на 50 лева.
Описаната фактическа обстановка съдът приема за установена въз
основа на събраните по делото и непротиворечиви писмени доказателства:
Електронен фиш, клип № 14645 от радар TFR1-M № 511, Удостоверение за
одобрен тип средство за измерване № 10.02.4835, Протокол № 9-33-20 от
проверка на мобилна система за видеоконтрол TFR-1M, Протокол за
използване на автоматизирано техническо средство, справка за първоначална
регистрация и собственици на превозно средство, справка за
нарушител/водач.
При така установените факти съдът приема следното от правна страна:
На базата на всички събрани по делото доказателства, Съдът намира за
установено, че действително на датата и мястото, отразени в електронния
фиш с лек автомобил марка „Мерцедес Ц 220 ЦДИ“ с рег. №******* е
извършено превишаване на максимално допустимата по закон скорост за
управление на МПС в населено място. Електронният фиш е издаден срещу Г.
П. Д., в качеството му на собственика на МПС, който не се е възползвал от
възможността да подаде декларация по чл.189, ал.5 от ЗДвП и да посочи
друго лице, управлявало превозното средство при извършване на
нарушението.
Въпреки установеното нарушение, настоящият съдебен състав счита, че
2
при издаване на обжалваният ЕФ е допуснат порок, който води до отмяната
му като незаконосъобразен. Такъв порок е издаване на ЕФ в противоречие на
установените в чл.39, ал.2, вр. ал.4 от ЗАНН правила. Съгласно разпоредбата
на чл.189, ал.4 от ЗДвП „При нарушение, установено и заснето с
автоматизирано техническо средство или система, за което не е предвидено
наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство или
отнемане на контролни точки, се издава електронен фиш в отсъствието на
контролен орган и на нарушител за налагане на глоба в размер, определен за
съответното нарушение. Електронният фиш съдържа данни за:
териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято
територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на
извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно
средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство,
описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока,
сметката, начините за доброволното й заплащане. Образецът на електронния
фиш се утвърждава от министъра на вътрешните работи.". Обжалвания
електронен фиш обаче се явява незаконосъобразен според съда, тъй като
съгласно текста на чл.39, ал.4 от ЗАНН "За случаи на административни
нарушения, установени и заснети с техническо средство или система, в
отсъствие на контролен орган и нарушител, когато това е предвидено в закон,
овластените контролни органи могат да налагат глоби в размер над
необжалваемия минимум по ал. 2, за което се издава електронен фиш.“
Необжалваемият минимум по чл.39, ал.2 от ЗАНН, към който се препраща, е
в размер от 50 лева и касае маловажни случаи на административни
нарушения, установени при извършването им, когато това е предвидено в
закон или указ. В случая, с електронния фиш е предвидена и наложена глоба
в размер точно на 50 лева, като това попада именно в хипотеза на ал.2 на
чл.39 от ЗАНН и се квалифицира като маловажен случай. Според правилата
на цитираните по - горе законови разпоредби в тези случаи, редът за
санкциониране е този с фиш, но не електронен такъв, какъвто в случая е
издаден. Ако нарушителят оспори решението или откаже да плати глобата, за
деянието е следвало да се състави АУАН, респективно да се издаден НП,
каквото е изискването на чл.39, ал.3 от ЗАНН. Този извод следва
недвусмислено и от текста на чл.85а от ЗАНН, според който "Доколкото в
този закон няма особени правила за административно-наказателния процес,
при нарушения, установени с техническо средство или система съгласно
чл.39, ал.4 от ЗАНН, се прилагат разпоредбите на Закона за движението по
пътищата". От тук следва и извода, че ЗАНН има приоритет пред
разпоредбите на ЗДвП, при наличие на съответно правило в него, както е в
случая. Във връзка с горното, текстът на чл.189, ал.4 от ЗДвП няма как да се
яви и като специален по отношение разпоредбите на чл.39, ал.4 и чл.85а от
ЗАНН.
Изложените съображения налагат извод за незаконосъобразност на
издадения електронен фиш и налагат неговата отмяна.
3
По разноските:
Предвид изхода от спора, искането на въззиваемата страна за
присъждане на разноски по делото, представляващи юрисконсултско
възнаграждение, се явява неоснователно и не следва да бъде уважено, а
искане за разноски от жалбоподателя не е направено.
По тези съображения настоящият съдебен състав намира, че
обжалваният електронен фиш е незаконосъобразен и като такъв трябва да
бъде отменен.
Ето защо на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Електронен Фиш за налагане на глоба Серия К № 4358534, с
който на Г. П. Д., ЕГН ********** е било наложено административно
наказание „глоба“ в размер от 50 лева за извършено от него нарушение по
чл.21, ал.1 от ЗДвП.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд Пловдив
по реда на АПК в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че същото е
изготвено.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
4