№ 11613
гр. София, 30.12.2021 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 51 СЪСТАВ, в закрито заседание на
тридесети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:МОНИКА ПЛ. ДОБРИНОВА
като разгледа докладваното от МОНИКА ПЛ. ДОБРИНОВА Гражданско
дело № 20211110145187 по описа за 2021 година
Производството е образувано въз основа на искова молба, подадена от „С.Г.Груп“ АД,
уточнена с молби от 06.08.2021 г., от 10.08.2021 г., от 12.08.2021 г. и от 17.08.2021 г., с която
са предявени допустими обективно евентуално съединени осъдителни искове по чл. 74, ал. 1
ЗЧСИ и по чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД срещу Л. ЕВГ. М., действащ като частен съдебен
изпълнител с рег. № 785 на КЧСИ. В рамките на срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е
подал отговор на исковата молба, с който е оспорил основателността на исковите претенции.
Поради това и на основание чл. 140 и чл. 146 ГПК делото следва да бъде насрочено за
разглеждане в открито съдебно заседание, да бъде изготвен проект за доклад и съдът да се
произнесе по доказателствените искания на ищеца.
Като писмени доказателства следва да бъдат приети представените с исковата молба
документи, тъй като са относими към спора и необходими за неговото решаване.
Искането на ищеца и на ответника за изискване от ответника на препис от
изпълнително дело № 20207850400118/2020 г. следва да бъде уважено, доколкото същият е
относим към делото и необходим за решаването му.
Мотивиран от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото в открито съдебно заседание на 18.02.2022 г. от 10:50 ч., за която
дата да се призоват страните.
НАПЪТВА страните към медиация, постигане на спогодба, която одобрена от съда
има значение на влязло в сила съдебно решение, или друг способ за доброволно уреждане
на спора. При постигане на СЪДЕБНА СПОГОДБА половината от внесената държавна
такса подлежи на връщане.
ИЗГОТВЯ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТОДОКЛАД НА ДЕЛОТО:
1. Предявени са обективно евентуално съединени осъдителни искове с правно
основание чл. 74, ал. 1 ЗЧСИ и чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД.
2. Ищецът „С.Г.Груп“ АД твърди, че на 26.08.2020 г. получил покана за доброволно
изпълнение по изпълнително дело № 20207850400118, по описа на ЧСИ Л.М., според която
следвало да плати 819,36 лева, от които: 200 лева – присъдени разноски, 400 лева – разноски
по изпълнителното дело за адвокатско възнаграждение, 3 лева – банков комисион за превод
1
на авансовите такси, 216,60 лева – такси по ТТРЗЧСИ, включващи: 24 лева – за връчване на
покана за доброволно изпълнение по т. 1, по т. 3 – за удостоверение, по т. 9 – 18 лева за
налагане на запор, по т. 5 – 72 лева за три броя съобщения за прекратяване, по т. 26 – 72,36
лева – пропорционална такса. С молба от 27.08.2020 г. длъжникът представил платежно
нареждане от 27.08.2020 г. за пълния размер на сумата по поканата – 819,36 лева, но
същевременно направил възражение за част от разноските, а именно: за адвокатския
хонорар над 200 лева, за 3 лева – банкови комисионни, за 72 лева – такси по т. 5 за три боря
съобщения за прекратяване на делото и за вземане по т. 26 за горницата над 24 лева. Със
съобщение № 1204/ 28.08.2020 г., получено на 01.09.2020 г. от ищеца, ЧСИ Л.М. го
уведомил, че присъединява Държавата за публични вземания в размер на 10 616 лева въз
основа на удостоверение от 21.08.2020 г., издадено от ТД на НАП. С молба от 02.09.2020 г.
„С.Г.Груп“ АД представило доказателства, че публичните задължения са платени на
21.08.2020 г., тоест преди Държавата да бъде присъединена като взискател. На 15.09.2020 г.
било постановено постановление, с което ЧСИ Л.М. оставил без уважение възражението на
длъжника от 27.08.2020 г. и приложил две сметки - № 10109/ 15.09.2020 г. и № 10110/
15.09.2020 г. за 48 лева и за 1034,35 лева – такси за връчване на съобщения и такса по т. 26
от ТТРЗЧСИ върху публичните вземания. Според ищцовото дружество тези такси са
недължими към съдебния изпълнител, тъй като публичните вземания били заплатени преди
присъединяването на Държавата като взискател и без последният да е свършил каквото и да
е. Със следващо съобщение от 16.09.2020 г. ЧСИ Л.М. уведомил „С.Г.Груп“ АД, че отново е
изискал удостоверение по чл. 191 ДОПК и присъединил Държавата за сума в размер на
45 222,41 лева въз основа на удостоверение от 14.09.2020 г., получено по изпълнителното
дело на 15.09.2020 г. Към същото била приложена нова сметка № 10113/ 16.09.2020 г. за
такси в размер на 3562,01 лева. С молба от 18.09.2020 г. длъжникът уведомил съдебния
изпълнител, че на 15.09.2020 г., преди удостоверението да бъде получено и преди Държавата
да бъде присъединена като взискател за сумата 45 222,41 лева, същата била платена. С тази
молба било приложено удостоверение, издадено от НАП от 17.09.2020 г., удостоверяващо,
че „С.Г.Груп“ АД няма публични задължения. В исковата молба се сочи, че с жалба № 1170/
18.09.2020 г. било обжалвано постановлението за разноски от 15.09.2020 г., за която била
платена държавна такса по сметка на Софийски градски съд в размер на 25 лева. Със
съобщение от 28.09.2020 г. съдебният изпълнител го уведомил, че дължи 48 лева за
администриране на жалбата и приложил нова сметка за 24 лева. С постановление от
28.09.2020 г. била оставена без уважение молбата на длъжника от 18.09.2020 г., към което
била приложена нова сметка № 10148/ 28.09.2020 г. за 24 лева – такси. С посоченото
постановление били приети за събиране следните разноски: 48 лева – такса по т. 5 от
ТТРЗЧСИ по сметка № 10109/ 15.09.2020 г., 1028,35 лева – такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ по
сметка № 10110/ 15.09.2020 г., 3562,01 лева – такса по т. 26 съгласно сметка № 10113/
16.09.2020 г. и 48 лева – такса по т. 5 по сметка № 10148/ 28.09.2020 г. Постановлението
било обжалвано от „С.Г.Груп“ АД с жалба от 02.10.2020 г., за която била платена държавна
такса от 25 лева по сметка на Софийски градски съд. С платежно нареждане от 20.05.2021 г.
ищецът заплатил в полза на ответника сумата 4658,50 лева – такси по т. 26 и по т. 5 от
ТТРЗЧСИ, която според него е недължима, доколкото е начислена за действия, които не са
извършени. С решение от 28.07.2021 г. по гр.д. № 11632/ 2020 г., по описа на Софийски
градски съд, приетите за събиране от съдебния изпълнител разноски били намалени, както
следва: адвокатският хонорар за изпълнителното производство до 200 лева, таксите по т. 5
от ТТЗЧСИ до сумата 48 лева, а таксата по т. 26 – до сумата 52 лева, като жалбата от
02.10.2020 г. срещу постановлението от 28.09.2020 г. била оставена без уважение. Според
ищцовото дружество ответникът му е причинил имуществени вреди, както следва: 3 лева –
банкова комисионна, която според него е неправомерно събрана, тъй като не е включена в
изпълнителния лист, въз основа на който било образувано изпълнителното дело; 48 лева –
такса по т. 5 от ТТРЗЧСИ по сметка № 10109/ 15.09.2020 г., тъй като била начислена за
връчване на съобщения по повод незаконосъобразни действия на съдебния изпълнил –
приемане за събиране на вече погасени публични задължения; 48 лева – такса по т. 5 от
ТТРЗЧСИ по сметка № 10148/ 28.09.2020 г., тъй като била начислена за връчване на
2
съобщения по повод незаконосъобразни действия на съдебния изпълнил – приемане за
събиране на вече погасени публични задължения; 1028,35 лева – такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ
по сметка № 10110/ 15.09.2020 г. за събиране на публични задължения в размер на 10 616
лева, която била недължима поради това, че задълженията били погасени чрез плащане
преди ответникът да ги присъедини и да начисли таксите за събирането им; 3562,01 лева –
такси по т. 26 от ТТЗЧСИ по сметка № 10113/ 16.09.2020 г. за събиране на публични
вземания в размер на 45 222,41 лева, които такси били недължими, тъй като публичните
задължения били заплатени преди присъединяване на Държавата като взискател по
изпълнителното дело; 25 лева – държавна такса, платена в полза на Софийски градски съд,
по жалба от 18.09.2020 г. срещу постановление за разноски на съдебния изпълнител и 25
лева – държавна такса, платена в полза на Софийски градски съд, по жалба от 02.10.2020 г.
срещу постановление за разноски на съдебния изпълните. С оглед на тези съображения
„С.Г.Груп“ АД моли да бъде постановено решение, с което Л. ЕВГ. М., действащ като
частен съдебен изпълнител с рег. № 785 на КЧСИ, да бъде осъден да му заплати
обезщетение за претърпените имуществени вреди в общ размер 4739,36 лева, ведно със
законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното им изплащане.
Според ищеца сумите 25 лева – такси за обжалване, платени по сметка на Софийски градски
съд, представляват имуществена вреда за него доколкото единствената причина за подаване
на жалбите и за реализирането им са незаконосъобразните действия на съдебния
изпълнител. При условията на евентуалност, ако не бъде установено, че поведението на
ЧСИ Л.М. е противоправно или че събраната сума представлява вреда, „С.Г.Груп“ АД
заявява, че сумата в общ размер 4686,36 лева, включваща 48 лева – такса по т. 5 от
ТТРЗЧСИ по сметка № 10109/ 15.09.2020 г., 48 лева – такса по т. 5 от ТТРЗЧСИ по сметка №
10148/ 28.09.2020 г.; 1028,35 лева – такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ по сметка № 10110/
15.09.2020 г. и 3562,01 лева – такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ по сметка № 10113/ 16.09.2020 г., е
събрана от ЧСИ Л.М. без основание за това, тъй като не е имал право да начислява
изброените такси, с оглед на което моли последният да бъде осъден да му я върне, заедно
със законната лихва от датата на подаване на исковата молба.
3. Ответникът Л. ЕВГ. М., действащ като частен съдебен изпълнител с рег. № 785 на
КЧСИ, оспорва предявените искове. Твърди, че всички такси са събрани правомерно при
изпълнение на дейността му. Поддържа, че е действал съгласно нормата на чл. 433, ал. 2
ГПК, според която изпълнителното производство се приключва с изпълнение на
задължението и събиране на разноските по изпълнението. Сочи, че от НАП са издадени 2 бр.
удостоверения за наличие на публични задължения, поради което законосъобразно е
присъединил Държавата като взискател по изпълнителното дело и законосъобразно е
начислил таксите по т. 26 ТТРЗЧИ, както и тези за изпращане на съобщения до страните в
изпълнителното производство – 2 пъти по 48 лева. Ответникът излага съображения, че
таксите в размер на 25 лева за двете жалби, подадени до Софийски градски съд, са дължими
от „С.Г.Груп“ АД, тъй като разноски за жалби принципно се дължат от страните в
изпълнителното производство и не се възлагат в тежест на съдебния изпълнител. Освен
това поддържа, че тъй като не са налице незаконосъобразни действия, извършени от него, не
дължи заплащането на тези разноски.
4. Доказателствената тежест съгласно чл. 154 ГПК се разпределя, както следва:
По иска по чл. 74, ал. 1 ЗЧСИ в тежест на ищеца е да докаже при условията на пълно
и главно доказване следното: противоправно поведение на ответника при изпълнение на
дейността му като частен съдебен изпълнител; претърпените имуществени вреди и размера
им; причинно - следствена връзка между противоправното поведение на ответника и
настъпилите вреди. В тежест на ответника е да докаже, че действията му са извършени
законосъобразно, съответно, че начислените такси са дължими от ищеца.
По иска по чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже при условията на
пълно и главно доказване, че е заплатил твърдените суми в полза на ответника, а в тежест на
последния е да установи, че е налице основание за получаването им.
ПРИЕМА приложените към исковата молба писмени доказателства.
3
ЗАДЪЛЖАВА ответника до началото на първото по делото открито съдебно
заседание да представи препис от изпълнително дело 20207850400118.
УКАЗВА на страните най-късно в първото по делото заседание да вземат становище
във връзка с дадените указания и проектодоклада по делото, като предприемат съответните
процесуални действия в тази връзка, и ги ПРЕДУПРЕЖДАВА, че ако в този срок не
представят писмени доказателства или не поискат да се допуснат други доказателства за
установяване на обстоятелствата, относно които съдът в писмения доклад е констатирал, че
не сочат доказателства, те губят възможността да направят това по-късно, освен ако
пропускът се дължи на особени непредвидени обстоятелства.
УКАЗВА на ищеца, че ако не се яви в първото заседание по делото, не е взел
становище по отговора на исковата молба и не е поискал разглеждане на делото в негово
отсъствие, ответникът може да поиска прекратяване на делото и присъждане на разноски
или постановяване на неприсъствено решение срещу ищеца на основание чл. 238, ал. 2 ГПК
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ДА СЕ ВРЪЧИ препис от определението на страните, а на ищеца – и препис от
отговора на исковата молба, като връчването на книжата да бъде отбелязано в призовката.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4