№ 34
гр. Брезник, 07.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БРЕЗНИК в публично заседание на девети февруари
през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:РОМАН Т. НИКОЛОВ
при участието на секретаря М.НА Р. ГИГОВА
като разгледа докладваното от РОМАН Т. НИКОЛОВ Гражданско дело №
20221710100180 по описа за 2022 година
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 422, вр. с
чл. 124 от ГПК и чл. 86 от ЗЗД, както и евентуален иск с правно основание чл. 55
ЗЗД.
По изложените в исковата молба обстоятелства ищецът „Макроадванс“ АД, с
ЕИК: *********, седалище и адрес на управление: гр. **********, представлявано от
В. С. – Изпълнителен директор, действащо чрез пълномощника си юрисконсулт М. К.,
моли съдът да постановите решение, с което да признае за установено по отношение на
К. Б. М., с ЕГН: **********, адрес: гр. *************, че ответникът дължи на
ищцовото дружество следните суми: 1000 лв. главница по Договор за потребителски
кредит № ******* от 12.05.2020 г., ведно със законна лихва върху главницата, считано
от дата на подаване на заявлението – 22.03.2022 г. до изплащането на вземането,
сумата от 299.28 лв. договорна лихва за периода от 13.05.2020 г. до 12.11.2021 г. и
сумата от 91.87 лв. законна лихва за периода от 13.06.2020 г. до 15.02.2022 г., за които
суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, по
ЧГрД № 80 по описа на PC Брезник за 2022 г.
Предявен е и евентуален иск, с който се иска ако съдът отхвърли предявеният
основен иск, ответникът К. Б. М. да бъде осъден да заплати на „Макроадванс“ АД
усвоената на 12.05.2020 г. лично от него, на каса на „Изипей“ АД сума в размер на
1000 лв., ведно със законна лихва върху нея, считано от датата на предявяване на иска,
до окончателното изплащане на задължението.
В срока по чл. 131 от ГПК адв. Р. К. от АК Перник, назначен за особен
представител на ответника на основание чл. 47, ал. 6 от ГПК, е представил отговор на
исковата молба, в който е оспорил исковете изцяло.
Районният съд, преценявайки събраните по делото доказателства, по реда на
чл. 235 ГПК, приема за установено и доказано следното:
1
Ищецът твърди в исковата молба, че на 12.05.2020 г. между „Макроадванс“ АД, в
качеството на „Кредитор“ и К. Б. М., с ЕГН: **********, в качеството на
„Кредитополучател“, е сключен Договор за потребителски кредит № ******* от
12.05.2020 г., с който „Макроадванс“ АД предоставя потребителски кредит за текущо
потребление в размер на 1000 лв. със срок на издължаване 18 (осемнадесет) месеца.
Договорът бил сключен въз основа на заявление от ответницата, генерирано по
електронен път чрез негов потребителски профил в интернет. Също по електронен път
в отговор на заявлението ищецът изпратил до ответника необходимата пред договорна
информация и условията по договора за кредит. К. М. потвърдил искането си за
отпускане на кредит и същевременно декларирал, че е запозната с общите условия на
договора и стандартния европейски формуляр. Искането било одобрено от ищеца,
който изпратил на ответника електронно съобщение с горепосочения договор за
потребителски кредит, а той подписал съобщението по електронен път, с което се
считало, че договора е сключен. На 12.05.2020 г. ищецът извършил превод на
отпуснатата като кредит парична сума към „Ипей“ АД, а К. Б. М. получил сумата на
каса на „Изипей“ АД, на 12.05.2020 г. в 16:21 ч. С настъпване на падежа на 12.11.2021
г. ответникът не изпълнил задълженията си по договора за кредит, поради което за
ищеца възникнали и не били погасени претендираните в настоящото производство
вземания.
За тези свои вземания ищецът подал заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК, по което било образувано ч. гр. дело № 80 по описа на
РС Брезник за 2022 г. Съдът издал заповед за изпълнение, която била връчена на
ответника – длъжник в заповедното производство при условията на чл. 47, ал. 5 от
ГПК, поради което и на основание чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК на заявителя - настоящ
ищец са дадени указания за възможността да предяви иск за установяване на
вземанията си. Тези обстоятелства обосновават според ищеца правния му интерес от
предявяване на установителни искове с предмет – заявените в заповедното
производство вземания.
Производството е по предявени обективно съединени искове с правно основание
чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 и чл. 86, ал. 1.
Исковете са допустими с оглед установените от приложеното ч. гр. дело № 80 по
описа на РС Брезник за 2022 г. обстоятелства, че издадената в заповедното
производство заповед за изпълнение е приложена като връчена на длъжника - настоящ
ответник при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК, поради което на основание чл. 415, ал.
1, т. 2 от ГПК на заявителя - настоящ ищец е указана възможността да предяви
установителни искове за вземанията по заповедта за изпълнение в едномесечен срок от
съобщението и този срок е спазен.
Исковете са основателни.
2
Между ищеца и ответника валидно е възникнало облигационно отношение,
основано на Договор за потребителски кредит № *******, сключен между тях на
12.05.2020 г.
От доказателствата по делото се установява, че процесният договор представлява
договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние по смисъла на чл. 6 от
Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние. Разпоредбите на този закон
относно размяната на насрещни волеизявления, водещи до сключване на договор, са
специални и изключват приложението на общата разпоредба на чл. 11, ал. 1, т. 27 от
ЗПК. Към исковата молба са приложени писмени доказателства, от които се
установява, че договорът е сключен по искане на К. Б. М. чрез съвпадане на
насрещните изявления на страните, разменени по електронен път. Видно е също така
от неоспорената разписка № 0700010919275620 от 12.05.2020 г., представена в
оригинал от „Изипей“ АД и подписана от ответника, че на тази дата той е получил в
брой сумата 1000 лв. по договор за кредит № *******. Съдържанието на тази разписка
изключва възможността К. М. да е получил кредит по договор, за чието сключване не е
направил конкретно волеизявление.
По силата на този договор ищецът е отпуснал на ответника потребителски кредит
за текущо потребление в размер 1000 лв., а той се е задължил да върне тази сума ведно
с договорна лихва в общ размер 299.28 лв. при фиксиран годишен лихвен процент 41
%, или общо 1299.28 лв. – на 18 равни месечни погасителни вноски, всяка в размер
72.18 лв., с падежна дата – 12-то число на съответния месец.
Принципът за автономията на волята при уговаряне на договорната
възнаградителна лихва, установен в чл. 9 от ЗЗД, е ограничен от императивната
разпоредба на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, според която годишният процент на разходите на
потребителя по кредита (съгласно чл. 19, ал. 1 от ЗПК в тези разходи се включва и
уговорената възнаградителна лихва) не може да бъде по-висок от петкратния размер на
законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с
постановление на Министерския съвет на Република България. По делото не е спорно,
че годишният процент на разходите (ГПР) по кредита, изчислен съгласно ЗПК е 49,65
%, поради което и с оглед действащата към датата на сключване на договора
разпоредба на чл. единствен, ал. 1 от ПМС № 426/18.12.2014 г. за определяне размера
на законната лихва по просрочени парични задължения (обн. ДВ, бр. 106/23.12.2014 г.)
уговорката между страните за този размер на ГПР, част от който е договорната
възнаградителна лихва, не е нищожна на основание чл. 19, ал. 5, вр. ал. 4 от ЗПК.
Ето защо за ответницата валидно е възникнало договорното задължение да
заплаща на ищеца месечни погасителни вноски, всяка в размер 72.18 лв., в който са
включени части от главницата и от договорната възнаградителна лихва.
Съдът с помощта на специализиран софтуер изчисли законна лихва за забава
3
върху главницата за претендирания в исковата молба период в размер на 91.87 лв.,
която сума е претендирана от ищцовото дружество и в този размер следва да бъде
уважена.
При това положение и като държи сметка за обстоятелството, че на ответника е
предоставената възможност да ангажира доказателства и същият не ангажира такива,
то К. Б. М. дължи заплащане на сумата посочена в исковата молба. По делото липсват
доказателства, че ответникът е издължил сумата посочена като дължима, поради което
искът е основателен и следва да се уважи така, както е предявен. Съдът следва да
постанови решение, с което К. Б. М. да бъде осъдена да заплати на „Макроадванс“ АД
следните суми: 1000 лв. главница, ведно със законна лихва върху главницата, считано
от дата на подаване на заявлението – 22.03.2022 г. до изплащането на вземането,
сумата от 299.28 лв. договорна лихва за периода от 13.05.2020 г. до 12.11.2021 г. и
сумата от 91.87 лв. законна лихва за периода от 13.06.2020 г. до 15.02.2022 г., за които
суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, по
ЧГрД № 80 по описа на PC Брезник за 2022 г.
При този изход на спора съдът не следва да се произнася по предявения
евентуален иск.
По разноските:
С оглед направеното от ищеца искане и предвид изхода на делото, както и в
съответствие с т. 12 от съобразителната част и диспозитива на ТР № 4/2013 г. от
18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС, в настоящото производство съдът следва да се
произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство,
включително и в случаите като конкретния, когато с оглед изхода на делото не се
налага изменение на разноските, присъдени с издадената заповед за изпълнение.
Затова К. Б. М. следва да бъде осъден да заплати на ищеца общо сумата 533.04 лв. за
разноски в заповедното производство по ч. гр. дело № 80 по описа на РС Брезник за
2022 г. и в настоящото исково производство.
От тази сума 77.82 лв. са разноски в заповедното производство по ч. гр. дело № 80
по описа на РС Брезник за 2022 г., от които 27.82 лв. са за внесена държавна такса за
разглеждане на заявлението и 50 лв. са за юрисконсултско възнаграждение. В тази
връзка следва да се посочи, че размерите на разноските в заповедното производство
могат да бъдат ревизирани в исковото производство само при негов изход, който е
различен спрямо заповедта за изпълнение относно съществуването на спорните
вземания, а такъв не е настоящият случай. С оглед изхода на делото ответникът дължи
на ищеца и разноски в исковото производство в общ размер 455.22 лв., от които 27.82
лв. – за довнесена държавна такса в исковото производство; 100 лв. – за
юрисконсултско възнаграждение и 327.40 лв. – за възнаграждение за особен
представител на ответника. Искането на ищеца за присъждане на разноски за
4
юрисконсултско възнаграждение за процесуално представителство в исковото
производство за разликата над 100 лв. до 360 лв. е неоснователно с оглед фактическата
и правна сложност на казуса, както и ниската стойност на материалния интерес, но
съдът не дължи отхвърлянето му в тази му част с изричен диспозитив.
По изложените съображения районният съд,
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на К. Б. М., с ЕГН: **********,
адрес: гр. *************, че дължи на „Макроадванс“ АД, с ЕИК: *********,
седалище и адрес на управление: гр. **********, следните суми: 1000 лв. главница по
Договор за потребителски кредит № ******* от 12.05.2020 г., ведно със законна лихва
върху главницата, считано от дата на подаване на заявлението – 22.03.2022 г. до
изплащането на вземането, сумата от 299.28 лв. договорна лихва за периода от
13.05.2020 г. до 12.11.2021 г. и сумата от 91.87 лв. законна лихва за периода от
13.06.2020 г. до 15.02.2022 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК, по ЧГрД № 80 по описа на PC Брезник за 2022 г.
ОСЪЖДА К. Б. М., с ЕГН: **********, адрес: гр. *************, да заплати на
„Макроадванс“ АД, с ЕИК: *********, седалище и адрес на управление: гр.
**********, сумата 533.04 лв. за разноски, от която 77.82 лв. са разноски в заповедното
производство по ч. гр. дело № 80 по описа на РС Брезник за 2022 г. и 455.22 лв.
разноски в настоящото исково производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд Перник в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Брезник: _______________________
5