№ 270
гр. П., 01.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на втори юли през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Андрей Ив. Николов
при участието на секретаря Величка Андреева
като разгледа докладваното от Андрей Ив. Николов Гражданско дело №
20251230100332 по описа за 2025 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 422 ГПК.
Ищецът – „П. К. Б.“ ЕООД, със седалище и адрес на управление в гр. С., бул.
„Б.” № 49, бл. 53Е, вх. В, ЕИК ***, твърди, че между него (като кредитодател) и
ответницата (като кредитополучател) е бил сключен Договор за потребителски кредит
с № 40009237602 от 28.04.2022 г. Поддържа, че в рамките на така възникналото
облигационно отношение е предоставил на кредитополучателя паричен кредит от 4
000 лв., който е бил изцяло усвоен, а също така и пакет от допълнителни услуги. Сочи,
че е било уговорено и заплащането на възнаградителна лихва. Изтъква, че крайният
срок на кредита е бил до 01.10.2025 г., но кредитополучателят е допуснал забава в
обслужването му, поради което на 29.12.2024 г. е била обявена неговата предсрочна
изискуемост. Заявява, че понастоящем кредитният дълг включва: 3 651,97 лв. –
неплатена главница; 1 804,72 лв. – договорна (възнаградителна) лихва, дължима за
времето от 01.03.2023 г. до 06.03.2024 г.; 1 277,82 лв. – мораторна лихва върху
главницата, начислена за периода от 02.06.2022 г. до 29.12.2024 г., както и 3 404,62 лв.
– неплатено възнаграждение за допълнителните услуги по кредита. Уточнява, че за
визираните вземания е била издадена заповед по чл. 410 ГПК, срещу която
ответницата е депозирала възражение. Иска дължимостта на вземанията да бъде
призната за установена, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 30.12.2024 г., до погасяването.
1
Претендира и съдебни разноски.
Ответницата – Х. Б. Е., с адрес в гр. П., ул. „М.“ № 20, ЕГН **********,
оспорва ищцовите претенции и настоява за тяхното отхвърляне, както и за присъждане
на възнаграждение на адвоката, който й е оказал безплатна правна помощ в
настоящото производство и в заповедното такова. Излага доводи, че кредитният
договор е недействителен заради противоречие с конкретни разпоредби на ЗПК
(цитирани в отговора на исковата молба), при което евентуално може да се дължи само
чистата стойност от кредита.
Съдът приема следното:
1. По съществото на делото (изводи от фактическа и от правна страна):
Предмет на разглеждане са установителни искове по:
- чл. 422, ал. 1 във вр. с чл. 415, ал. 4 ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1, предл. 1
ЗЗД във вр. с чл. 240, ал. 1 ЗЗД – за главницата;
- чл. 422, ал. 1 във вр. с чл. 415, ал. 4 ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1, предл. 1
ЗЗД във вр. с чл. 240, ал. 2 ЗЗД – за договорната (възнаградителната) лихва;
- чл. 422, ал. 1 във вр. с чл. 415, ал. 4 ГПК във вр. с чл. 86, ал. 1, изр. 1 ЗЗД
– за мораторната лихва, както и
- чл. 422, ал. 1 във вр. с чл. 415, ал. 4 ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1, предл. 1
ЗЗД във вр. с чл. 266, ал. 1 ЗЗД – за цената т. нар. допълнителни услуги по кредита.
Вземанията по тези искови претенции са включени в обхвата на Заповедта за
изпълнение по чл. 410 ГПК с № 1303/31.12.2024 г., издадена по ч. гр. д. № 2102/24 г. на
Районен съд – гр. П..
Ответницата (като длъжник) е възразила срещу цитираната заповед, при
условията на чл. 414 ГПК, поради което ищецът (като заявител в заповедната
процедура) е предявил сега разглежданите установителни искове относно
съществуването в нейната правна сфера на оспорените вземания.
Ето защо и обсегът на сегашното дело включва проверка на предпоставките от
фактическите състави, пораждащи търсените задължения, и съобразяването им на
фона на установените обстоятелства и приложимия закон.
Уважаването на исковете, поставени за решаване, е детерминирано от
кумулативното наличие на следните предпоставки:
- За главницата – 1/ валидно облигационно правоотношение, създадено
между ищеца и ответницата по силата на твърдения договор за кредит, по който
ищецът има качеството на кредитодател, а ответницата – на кредитополучател; 2/
реално предоставяне на кредитната сума от кредитодателя на кредитополучателя; 3/
настъпване на падежа за нейното връщане и 4/ непогасяване на това задължение.
- За договорната лихва – 1/ валидна уговорка, постигната между
кредитодателя и кредитополучателя, в рамките на сочения кредитен договор, за
2
дължимост на възнаградителна лихва в определен размер, с оглед предоставената
кредитна сума; 2/ настъпване на падежа на задължението за изплащане на тази лихва и
3/ неизпълнение на последното.
- За мораторната лихва – 1/ съществуването на главния дълг, чийто падеж е
настъпил, и 2/ непогасяването му в срок, както и непогасяване на самото лихвено
задължение.
- За допълнителните услуги – 1/ валидна уговорка между кредитодателя и
кредитополучателя за ползването от последния на допълнителни услуги по кредита, на
определена цена; 2/ реалното им предоставяне; 3/ настъпване на падежа на
задължението за заплащането на тяхната стойност и 4/ неизпълнението му.
Правилата, уреждащи разпределението на доказателствената тежест в исковия
граждански процес (чл. 154, ал. 1 ГПК), възлагат на ищеца да установи положителните
предпоставки по всеки от исковете, а на ответницата – погасяването на задълженията.
Сключването на процесната сделка, по която ищцовото дружеството е
кредитодател, а ответницата – кредитополучател, се доказва от приложените към
исковата молба документи, обективиращи самия договор, общите условия и трите
анекса към него, ведно с погасителните планове към анексите (от 29.07.2022 г., от
16.08.2022 г. и от 06.12.2022 г.). Подписите на ответницата върху тези документи не са
оспорени, поради което трябва да се приеме, че те обективират нейни изявления (по
аргумент от чл. 180 ГПК).
От съдържанието на коментираните писмени доказателства стават ясни и
базовите параметри на облигационното отношение, а именно:
- главница (кредитна сума) – 4 000 лв.;
- годишен процент на разходите, посочен в договора – 49,11 %;
- формиране на годишния процент на разходите (според чл. 5.2 от общите
условия към договора) – „При първоначалното изчисление на годишния процент на
разходите (ГПР) по договора за потребителски кредит (ДПК) кредиторът (КР) отчита
общите положения по Приложение № 1 от ЗПК, като за начална дата приема датата,
следваща сключването на ДПК. КР отчита и следните допълнителни допускания
съгласно ЗПК: ДПК е валиден за срока, за който е сключен, и КР и
кредитополучателят (КЛ) са задължени да изпълняват своите задължения в
съответствие с условията и сроковете по него; първоначалното изчисление на ГПР по
ДПК се прави, като се приеме, че лихвата и другите разходи са неизменни спрямо
техния първоначален размер и ще се прилагат до изтичането на срока на ДПК.“;
- годишен лихвен процент – 41 %;
- обща стойност на плащанията, включваща главницата и договорната
лихва – 7 004,34 лв., от което следва, че размерът на самата договорна лихва е 3 004,34
лв.;
- срок – 36 месеца, изтичащ на 01.10.2025 г.;
3
- погасяване – чрез нарочни погасителни вноски, разписани в погасителен
план, чийто последен формат е приложение към третия анекс;
- предоставяне на пакет от допълнителни услуги, включващ услугата
„Фаст“, изразяваща се в „право на приоритетно разглеждане и изплащане на
потребителския кредит“, и услугата „Флекси“, свързана с „право на промяна на
погасителния план на потребителския кредит“;
- обща цена на допълнителните услуги – 4 000 лв., платима също на
месечни погасителни вноски.
Съобразно цитирания в исковата молба и неоспорен от ответницата банков
превод от 28.04.2022 г., ищецът е превел в полза на ответната страна (по банкова
сметка) сумата от 3 863,20 лв., след приспадане от уговорения размер на кредита на
сумата от 136,80 лв. – за сключена застраховка живот със „ЗК „Уника Живот““ АД.
Според признанието (чл. 175 ГПК), направено от ищцовото дружество в
исковата молба, общата платена сума по кредитния дълг, в резултат на доброволни
погасявания, е 1 880,10 лв. Ответницата не излага доводи и не представя доказателства
за погасявания по кредита с по-голяма величина.
В този контекст централният дискусионен проблем, от който е детерминиран
изходът от съдебния спор, поставен за решаване, е свързан с това дали процесната
сделка е недействителна.
Сключеният между страните по делото договор разкрива признаците на такъв за
потребителски кредит по смисъла на чл. 9 ЗПК (обнародван в бр. 18/10 г. на ДВ, в сила
от 12.05.2010 г.). Ответницата е физическо лице, за което няма данни при встъпването
в кредитното отношение да е действало при упражняването на професионална или
търговска дейност, а ищецът е търговско дружество, част от чиято базова дейност е
кредитиране, включително предоставяне на потребителски кредити. Следователно,
при сключването на договора за кредит, ищецът е действал в качеството на
„кредитор“, според легалната дефиниция, дадена в чл. 9, ал. 4 ЗПК, а ответницата е
имала качеството на „потребител“, съобразно легалното определение на чл. 9, ал. 3 от
с. з.
Правилото на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК въвежда изискването, че договорът за
потребителски кредит следва да включва годишния процент на разходите по кредита и
общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на
договора, като се посочат взетите предвид допускания, използвани по начина,
определен в Приложение № 1 към закона. Става въпрос за ясна императивна
разпоредба, която във връзка с чл. 22 ЗПК установява елемент от специалната форма
за действителност на договора за потребителски кредит. В коментирания аспект
допълнително трябва да се отчете, че годишният процент на разходите по
потребителския кредит изразява общите разходи по него за потребителя – настоящи
или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от
4
всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредници за сключване на договора), изразени
като годишен процент от общия размер на предоставения кредит (чл. 19, ал. 1 ЗПК).
Изчисляването му пък се извършва по специалната формула, която също е разписана в
Приложение № 1 към закона (чл. 19, ал. 2 ЗПК). Систематичното и телеологическото
(смислово) тълкуване на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК и на чл. 19, ал. 1 и ал. 2 от същия закон
водят до извода, че посочването в договора за потребителски кредит само на
цифровото изражение на годишния процент на разходите не е достатъчно, за да се
считат спазени законовите изисквания на тези разпоредби. Целта на нормативния текст
на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК е на потребителя да се предостави пълна, точна и
максимално ясна информация за разходите, които ще стори във връзка с кредита, за да
може да направи информиран и икономически обоснован избор дали да го сключи.
Затова е нужно в потребителската кредитна сделка да бъдат ясно упоменати и
компонентите, съставящи годишния процент на разходите, както и математическият
алгоритъм (методиката), по който (която) тези компоненти формират самия годишен
процент на разходите (вж. в този смисъл Решение № 336/13.03.2018 г. по в. гр. д. №
3025/17 г. на Окръжен съд – гр. П., Решение № 229/18.10.2018 г. по в. гр. д. № 229/18 г.
на Окръжен съд – гр. Кюстендил, Решение № 198/07.11.2019 г. по в. гр. д. № 256/19 г.
на Окръжен съд – гр. Разград, Решение № 260121/29.03.2021 г. по в. гр. д. № 110/21 г.
на Окръжен съд – гр. Пазарджик и Определение № 811/01.04.2024 г. по т. д. № 670/23
г., І т. о. на ВКС).
На фона на казаното дотук се налага констатацията, че договорът за кредит, от
който произтичат ищцовите претенции, не съответства на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК,
доколкото в него отсъства ясно и конкретно визиране как всъщност е бил е бил
формиран годишният процент на разходите, щом като не е уточнен конкретният начин,
по който е била получена крайната му величина. Вместо това са изложени съвсем
общи формулировки, които имат изцяло бланкетен характер.
Както беше изяснено, отклоненията от императива на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК
имат за последица недействителността на потребителския кредитен договор по чл. 22
ЗПК.
Когато договорът за потребителски кредит е недействителен по чл. 22 ЗПК,
потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други
разходи по него – чл. 23 от същия закон. Понеже обсъжданата недействителност, както
и механизмът за уреждане на последиците й, са специални спрямо общата уредба на
аналогичните материалноправни институти в ЗЗД, при установяването й в хода на
исковото производство, съдът е длъжен да признае с решението си дължимата
главница по недействителния договор за потребителски кредит, без да е нужно
нейното връщане да се извършва в отделна съдебна процедура по чл. 55 ЗЗД (вж.
Решение № 50174/26.10.2022 г. по гр. д. № 3855/21 г., IV г. о. на ВКС, Решение №
60186/28.11.2022 г. по т. д. № 1023/20 г., I т. о. на ВКС и Решение № 50056/29.05.2023
5
г. по т. д. № 2024/22 г., I т. о. на ВКС).
В настоящата хипотеза невърнатата чиста стойност от кредита е 1 983,10 лв. и
се получава като разлика между реално усвоената му величина (3 863,20 лв.) и
извършените доброволни плащания (1 880,10 лв.).
Отнасянето на доброволните плащания към погасяването на главницата не
представлява компенсация (по чл. 103 ЗЗД във вр. с чл. 298, ал. 4 ГПК), която да се
извършва служебно от съда, а е прихващане на изпълнението (по чл. 76, ал. 2 ЗЗД).
Логическата конструкция на така даденото разрешение е ясна и се опира на
обстоятелството, че сумите, които длъжникът по един договор е платил в полза на
кредитора, се отнасят за погасяване само на валидните задължения по него (вж.
Решение № 151/15.05.2019 г. по в. гр. д. № 197/19 г. на Окръжен съд – гр. Враца ).
Върху дължимата сума не трябва да бъде присъждана поисканата законна лихва.
Регламентът на чл. 23 ЗПК има за цел да транспонира в националното българско
законодателство изискванията на чл. 23 от Директива 2008/48/ЕО, според които
държавите-членки на Европейския съюз установяват система от санкции за
нарушаване на националните разпоредби, приети съгласно тази директива, и вземат
всички необходими мерки за гарантирано прилагане на тези санкции, а самите санкции
следва да бъдат ефективни, пропорционални и възпиращи. Макар изборът на
конкретните санкции да е в прерогативите на държавите-членки, мерките,
предвидените в тази връзка, трябва да бъдат ефективни, пропорционални и възпиращи
(вж. съображение 47 от преамбюла на цитираната директива). Ако в случая кредиторът
по договора беше изпълнил изискването за надлежно отразяване на компонентите и на
начина на формиране на годишния процент на разходите, то би се дължала
уговорената възнаградителна лихва, определена на основата на един немалък лихвен
процент. Ако при приложението на чл. 23 ЗПК върху неиздължената чиста стойност на
кредита се присъди и поисканата законна лихва за забава, чието начисляване ще е до
окончателното изплащане на вземането, санкцията, наложена поради неизпълнение на
изискванията на ЗПК при сключване на потребителския кредитен договор, няма да има
реално възпиращ ефект, за да мотивира занапред спазването на Директива 2008/48/ЕО
и на националното законодателство, което я транспонира. Същевременно
присъждането на законна лихва върху чистата стойност на кредита допълнително ще
влоши положението на потребителя, което пък ще е в отклонение и от целта да бъде
постигнато високо ниво на защита на правата на потребителите (вж. съображение 9 от
преамбюла на обсъжданата директива).
В обобщение се налага крайният извод, че ищцовите претенции подлежат на
отхвърляне, с изключение на онази за главницата, която трябва да бъде уважена само
за невърнатата чиста стойност на кредита (1 983,10 лв.), но без законна лихва за забава
от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК до погасяването.
6
2. По съдебните разноски:
Частичната основателност (респ. частичната неоснователност) на исковете дава
право на съдебни разноски и на двете насрещни страни (чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК).
Сегашният съдебен състав дължи диференцирано произнасяне по съдебно-
деловодните разходи за заповедното и за исковото производство (съобр. т. 12 от
Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/13 г., ОСГТК на ВКС).
Разноските, полагащи се на ищеца, пропорционално на уважената част от
претенциите, са:
- 48,98 лв. – за заповедната процедура, изчислени на основата на: 212,78
лв. – заплатена държавна такса, и 50 лв. – юрисконсултско възнаграждение,
определено от заповедния съд, на основание чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. с чл. 26, предл. 2
от Наредбата за заплащането на правната помощ (приета с ПМС № 4 от 06.01.2006 г.),
и
- 57,22 лв. – за исковия процес, формирани на базата на: 192,56 лв. –
внесена държавна такса, и 100 лв. – юрисконсултско възнаграждение, определено от
съда, на основание чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. с чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането
на правната помощ.
Ответницата не е ангажирала доказателства за реалното извършване на
деловодни разноски, но е получила безплатна правна помощ (по чл. 38, ал. 1, т. 2
ЗАдв.) и в исковото, и в заповедното производство. На адвоката, който я е предоставил
– М. В. М. от Адвокатска колегия – гр. П., с адрес на кантората в гр. П., ул. „П. „О.
К.““ № 3Б, ет. 3, ап. 11, трябва да бъде присъдено възнаграждение (по чл. 38, ал. 2
ЗАдв.). То е нужно да се фиксира на 60 лв. – за заповедното производство, и на 360 лв.
– за исковото производство. Определянето на тези възнаграждения е извършено от
настоящия съдебен състав на базата на действителната фактическа и правна сложност
на делото и при зачитане на принципните постановки, приети в Решението от
25.01.2024 г. по дело С-438/22 г. на СЕС, според които съд от държава-члена на ЕС не е
длъжен да прилага ограничение от националното законодателство за минимален
размер на адвокатските възнаграждения, ако този размер не кореспондира с
действителната фактическа и правна сложност на делото. Преценката на съда в една
така ситуация трябва да се концентрира именно върху характеристиките на защитата,
възложена по конкретното дело, неговия предмет, извършените процесуални действия
в хода на производството, събраните доказателства, броя на проведените съдебни
заседания, като също така не следва да се забравя, че се касае са строго квалифициран
труд, полаган от лице с юридическа правоспособност, което носи завишена
отговорност за своята дейност. Пренасянето на тези критерии в полето на
разглежданата хипотеза показва, че горепосочените адвокатски възнаграждения
кореспондират напълно с проблемите, които сегашното дело поставя от фактическа и
от правна страна. В заповедното производство е депозирано единствено възражение,
7
което има бланкетен характер. В хода на исковия процес е изготвен отговор на
исковата молба, който е подробен, но все пак е ориентиран към възражение за
недействителност на процесния договор. По исковото дело е проведено само едно
открито заседание, в което процесуален представител на ответницата не е взел лично
участие. Събрани са единствено писмени доказателства и то в неголям обем. Общата
материална стойност на спорния предмет е сравнително висока (10 139,13 лв.), но
разгледаната правна проблематика е с невисок интензитет на сложност, включително
по нея има установена съдебна практика.
Тъй като адвокатът, на когото се присъждат възнагражденията, е регистриран по
реда на ЗДДС, съобразно представеното копие на удостоверение за регистрация,
издадено от органите на Националната агенция по приходите, в тях е включен и
дължимият ДДС (вж. Определение № 280/14.06.2018 г. по ч. гр. д. № 1704/18 г., IV г. о.
на ВКС, Определение № 216/19.06.2018 г. по т. д. № 1587/17 г., II т. о. на ВКС и
Определение № 429/19.07.2018 г. по ч. т. д. № 1673/18 г., II т. о. на ВКС).
Ръководейки се от изложените съображения, Районен съд – гр. П., Гражданско
отделение, Трети състав
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 422 ГПК, че Х. Б. Е., с
адрес в гр. П., ул. „М.“ № 20, ЕГН **********, дължи на „П. К. Б.“ ЕООД, със
седалище и адрес на управление в гр. С., бул. „Б.” № 49, бл. 53Е, вх. В, ЕИК ***,
следната сума, включена в предметния обхват на Заповедта за изпълнение по чл. 410
ГПК с № 1303/31.12.2024 г., издадена по ч. гр. д. № 2102/24 г. на Районен съд – гр. П.,
а именно: 1 983,10 лв., представляваща невърнатата чиста стойност по чл. 23 ЗПК от
главницата по Договор за потребителски кредит с № 40009237602 от 28.04.2022 г.,
сключен между „П. К. Б.“ ЕООД (като кредитодател) и Х. Б. Е. (като
кредитополучател), като ОТХВЪРЛЯ този иск за разликата над уважената му част до
неговия пълен заявен размер от 3 651,97 лв., както и ОТХВЪРЛЯ искането за
законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на заявлението по чл.
410 ГПК – 30.12.2024 г., до погасяването.
ОТХВЪРЛЯ исковете на „П. К. Б.“ ЕООД, със седалище и адрес на
управление в гр. С., бул. „Б.” № 49, бл. 53Е, вх. В, ЕИК ***, предявени срещу Х. Б.
Е., с адрес в гр. П., ул. „М.“ № 20, ЕГН **********, с които се претендира да бъде
признато за установено, че последната дължи на първото и следните суми,
попадаща в обсега на цитираната заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, издадена по
ч. гр. д. № 2102/24 г. на Районен съд – гр. П., а именно:
8
- 1 804,72 лв. – договорна (възнаградителна) лихва по горепосочения
Договор за потребителски кредит с № 40009237602 от 28.04.2022 г., дължима за
времето от 01.03.2023 г. до 06.03.2024 г.;
- 1 277,82 лв. – мораторна лихва върху главницата по кредита, начислена за
периода от 02.06.2022 г. до 29.12.2024 г., и
- 3 404,62 лв. – общ размер на възнаграждението за допълнителните услуги
„Фаст“ и „Флекси“ по същия кредит.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, Х. Б. Е., с адрес в гр. П., ул. „М.“ №
20, ЕГН **********, да заплати на „П. К. Б.“ ЕООД, със седалище и адрес на
управление в гр. С., бул. „Б.” № 49, бл. 53Е, вх. В, ЕИК ***, съдебни разноски,
пропорционално на уважената част от исковете, както следва:
- 48,98 лв. – за заповедното производство (ч. гр. д. № 2102/24 г. на Районен
съд – гр. П.), и
- 57,22 лв. – за първоинстанционното исково производство (гр. д. № 332/25
г. на Районен съд – гр. П.).
ОСЪЖДА, на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв., „П. К. Б.“ ЕООД, със седалище и
адрес на управление в гр. С., бул. „Б.“ № 49, бл. 53Е, вх. В, ЕИК ***, да заплати на
адвокат М. В. М. от Адвокатска колегия – гр. П., с адрес на кантората в гр. П., ул. „П.
„О. К.““ № 3Б, ет. 3, ап. 11, следните суми, представляващи възнаграждение за
безплатната правна помощ, която последният е оказал на ответницата по делото, с
включен ДДС, а именно:
- 60 лв. – за заповедното производство (ч. гр. д. № 2102/24 г. на Районен
съд – гр. П.), и
- 360 лв. – за първоинстанционното исково производство (гр. д. № 332/25 г.
на Районен съд – гр. П.).
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване от страните, пред Окръжен съд – гр.
Благоевград, в 2-седмичен срок, считано от връчването на препис, с въззивна жалба,
която се подава чрез Районен съд – гр. П..
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
9