№ 345
гр. Варна , 18.02.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IVА СЪСТАВ в публично заседание на първи
февруари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Ивелина М. Събева
Членове:Мая Недкова
мл.с. Ивалена О. Димитрова
при участието на секретаря Атанаска Н. Иванова
като разгледа докладваното от мл.с. Ивалена О. Димитрова Въззивно
гражданско дело № 20203100502329 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК, образувано по подадена въззивна жалба
от Областна дирекция на МВР – гр. Варна, с адрес: гр. Варна, ул. „Цар Калоян“ № 2,
представлявана от Д. С. П., чрез гл. юрисконсулт Б. Й., срещу Решение № 2477 от
19.06.2020 г., постановено по гр. д. № 17640/2019 г. по описа на РС - Варна, XXV състав, с
което е ОСЪДЕНА Oбластна дирекция на МВР – гр. Варна, ДА ЗАПЛАТИ на Т. А. П., ЕГН
**********, с адрес: ********** сумата от 1805,33 лева (Хиляда осемстотин и пет лева и 33
ст.), представляваща допълнително възнаграждение за положен извънреден (нощен) труд от
256 часа за периода от 01.10.2016 г. до 30.09.2019 г., получен в резултат на преизчисляване
на положения нощен труд с коефициент 1,143, ведно със законната лихва от датата на
депозиране на исковата молба – 28.10.2019 г., до окончателното изплащане на
задължението, както и сумата от 237,89 лева (Двеста тридесет и седем лева и 89 ст.),
представляваща мораторна лихва за забава за периода от 01.01.2017 г. до 30.09.2019 г., на
основание чл. 140, ал. 1, вр. чл. 143, ал. 1 от КТ, вр. чл. 187, ал. 6 ЗМВР и чл. 86 ЗЗД.
Жалбоподателят Областна дирекция на МВР – гр. Варна, счита
първоинстанционното решение за незаконосъобразно и постановено при неправилно
приложение на материалния закон. Твърди, че страните са обвързани от служебно
правоотношение, регламентирано от ЗМВР и подзаконовите нормативни актове по неговото
приложение, като в разпоредбите на ЗМВР няма препращаща норма, която да дава
основание за субсидиарно приложение на КТ, включително и за прилагане на издадените
въз основа на Кодекса подзаконови нормативни актове, в т.ч. и Наредба за структурата и
организацията на работната заплата. Сочи, че размерът на допълнителното възнаграждение
на ищеца следва да се определя съобразно разпоредбите на ЗМВР и съответните наредби и
заповеди и е недопустимо прилагането на горепосочената Наредба. Излага още, че от чл. 9,
ал. 3 от НСОРЗ се прави извод, че същата не намира приложение спрямо държавните
служители – полицейски органи. Сочи, че ищецът не изпълнява служебните си задължения
на 5-дневна работна седмица, а на сменен режим на работа, поради което разпоредбата на
1
чл. 9, ал. 2 НСОРЗ не намира приложение. Твърди, че не става ясно от решението как съдът
е определил коефициент от 1,143 за превръщане на нощните часове труд в дневни.
Допълнително излага подробни съображения в тази връзка. Моли за отмяна на решението и
присъждане на разноски.
В срока по чл. 263 ГПК въззиваемият Т. А. П., чрез адвокат З. Н. - РАК, депозира
писмен отговор, с който оспорва жалбата. Подробно излага съображения за правилността на
първоинстанционното решение и наличието на основание за заплащане на преобразуван
нощен труд от страна на работодателя в претендирания размер при коефициент 1,143. Моли
за потвърждаване на решението и присъждане на разноски.
В съдебно заседание въззивната страна Областна дирекция на МВР - Варна, редовно
призована, не се представлява.
В съдебно заседание въззиваемият Т. А. П., редовно призован, не се явява, не се
представлява.
За да се произнесе, съдът съобрази следното:
Първоинстанционното производство е образувано по искова молба на Т. А. П., ЕГН
**********, с адрес: ********** срещу Областна дирекция на МВР – Варна, с адрес: гр.
Варна, ул. „Цар Калоян“ № 2, с която са предявени обективно кумулативно съединени
искове, както следва: иск по чл. 178, ал. 1, т. 3, вр. чл. 187, ал. 6 от ЗМВР за осъждане
ответника да заплати на ищеца сумата от 2003,60 лева, представляваща дължимо
допълнително възнаграждение за положен извънреден труд в размер на 240,24 часа за
периода от 01.10.2016 г. до 30.09.2019 г., получен в резултат на преизчисляване на
положения нощен труд с коефициент 1,143, ведно със законната лихва от датата на
депозиране на исковата молба – 28.10.2019 г., до окончателното изплащане на
задължението; иск по чл. 86 ЗЗД за заплащане на сумата от 297,48 лева, представляваща
мораторна лихва за забава върху главницата за периодаот 01.10.2017 г. до 30.09.2019 г.
Претендират се и направените съдебно-деловодни разноски.
В исковата молба се излага, че за процесния период ищецът е бил държавен служител
по силата на служебно правоотношение, възникнало с ответника, на длъжност младши
инспектор в РУ – Провадия, което е на структурно подчинение на ОД на МВР - Варна.
Излага, че съгласно чл. 176 ЗМВР брутното месечно възнаграждение на държавните
служители в МВР се състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни такива;
съгласно чл. 178, ал. 1, т. 3 от ЗМВР към основното месечно възнаграждение се изплаща и
допълнително възнаграждение за извънреден труд. Сочи, че съгласно чл. 9 на НСОРЗ, при
сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с
коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и
нощното работно време – 1,143. Твърди, че за периода от 01.10.2016 г. до 30.09.2019 г. е
положил нощен труд от 1680 часа, който, преизчислен с коефициента 1,143, възлиза на
1920,24 часа и води до допълнителни 240,24 часа преобразуван нощен труд, за които следва
да му бъде заплатено възнаграждение в размер на 2003,60 лева.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът, чрез процесуалния си представител гл. юрисконсулт Б.
Й., е депозирал писмен отговор, с който оспорва предявената искова претенция като
неоснователна и недоказана по размер. Не оспорва, че ищецът за процесния период е полагал
труд по служебно правоотношение на посочената длъжност, както и че служителят е полагал
извънреден и нощен труд. Сочи, че за тях, наред с трудовото възнаграждение, му е било
заплащано редовно съобразно ЗМВР и неговите подзаконови нормативни актове. Оспорва
възможността за преобразуване на положения нощен труд в дневен при приложение на
2
разпоредбите на КТ и НСОРЗ. В условията на евентуалност, оспорва изчисленията на
положените от ищеца нощни смени и часове нощен труд, тъй като същите се разминават с
отразеното в платежните бележки на негово име за процесния период.
В съдебно заседание, на основание чл. 214 от ГПК, е допуснато изменение по размер
на предявените от Т. А. П. срещу ОД на МВР – Варна, искове чрез намаляването им, както
следва: по иска с правно основание чл. 178, ал. 1, т. 3 вр. чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР – главната
претенция да се счита предявена в размер на 1805,33 лева, като производството по делото е
прекратено за разликата над 1805,33 лева до предварително предявения размер от 2003,60
лева, на основание чл. 233 от ГПК; по иска с правно основание чл. 86 ЗЗД – същият да се
счита предявен за сумата от 237,89 лева, като производството по делото е прекратено за
разликата над 237,89 лева до предварително предявената сума от 297,48 лева, на основание
чл. 233 от ГПК.
Настоящият съдебен състав, като прецени доводите на страните и събраните по делото
доказателства, приема за установено следното от фактическа страна:
Не се спори между страните, че за исковия период от 01.10.2016 г. до 30.09.2019 г.
ищецът Т. А. П. е полагал труд по служебно правоотношение с ОД на МВР – Варна.
Видно от Кадрова справка № 61923/28.11.2019 г., Т. А. П. в процесния период е заемал
длъжността младши оперативен дежурен в „Оператвна дежурна част“ към РУ – Провадия,
при ОД на МВР – Варна, считано от 15.04.2015 г. до датата на издаване на справката.
В представените от ответника платежни бележки са отразени получаваното трудово
възнаграждение от ищеца през процесния период, включително за нощен и извънреден труд,
часовете отработен нощен и извънреден труд, ползваният отпуск и болнични дни.
Видно от съпоставянето на платежни бележки и справки за въведени отпуски,
издадени от ОД на МВР – Варна, за процесния период ищецът е положил нощен труд, както
следва: от 1 октомври до 31 декември 2016 г. – 171 часа; от 1 януари до 31 март 2017 г. – 152
часа; от 1 април до 30 юни 2017 г. – 176 часа; от 1 юли до 30 септември 2017 г. – 120 часа; от
1 октомври до 31 декември 2017 г. – 168 часа; от 1 януари до 31 март 2018 г. – 136 часа; от 1
април до 30 юни 2018 г. – 160 часа; от 1 юли до 30 септември 2018 г. – 128 часа; от 1
октомври до 31 декември 2018 г. – 112 часа; от 1 януари до 31 март 2019 г. – 176 часа; от 1
април до 30 юни 2019 г. – 136 часа; от 1 юли до 30 септември 2019 г. – 168 часа.
От заключението на изготвената пред първата инстанция ССчЕ, което съдът
кредитира като обективно и компетентно изготвено, се установява следното: за периода от
01.10.2016 г. до 30.09.2019 г. Т. А. П. е положил общо 1803 часа нощен труд, за които, след
преобразуването им в дневен с коефициент 1,143, се дължи допълнително от ОД на МВР –
Варна, възнаграждение в общ размер на 1805,33 лева за разликата от 256 часа преобразуван
нощен труд.
С оглед така установеното от фактическа страна, се налагат следните правни изводи:
Ищецът е държавен служител в ОД на МВР - Варна, поради което и намират
приложение разпоредбите на Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР),
доколкото в този закон не е предвидено друго. Цитираният нормативен акт е специален по
отношение на ЗДСл и в него е уреден статутът на държавните служители, полагащи труд по
служебно правоотношение в системата на МВР, арг. от чл. 142, ал. 2 от ЗМВР.
По делото няма спор, че предвид характера на заеманата длъжност, през процесния
период ищецът е полагал труд на 12-часови смени през нощта (22.00 – 06.00 часа) съгласно
3
графици, а отработеното работно време се е изчислявало сумирано.
Съгласно чл. 187, ал. 9 от ЗМВР (ДВ, брой 53 от 27.06.2014 г.) подзаконовият
нормативен акт, който урежда реда за организацията и разпределянето на работното време,
за неговото отчитане и компенсирането на работата на държавните служители извън
редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на
държавните служители, е наредба на Министъра на вътрешните работи. За процесния
период е действала Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г., в сила от 2.08.2016 г.
Съгласно чл. 3, ал.1 на действащата през процесния период Наредба № 8121з-
776/29.07.2016 г., за дейностите, чието изпълнение изисква непрекъсваемост на работния
процес, работното време се организира в 8-, 12- или 24-часови смени, а съгласно ал. 3 на
същия член, за държавните служители в МВР е възможно полагането на труд и през нощта
между 22.00 ч. и 6.00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за
всеки 24-часов период. Никъде в цитираната разпоредба не се сочи, че нормалната
продължителност на нощния труд за работещите на смени е 8 часа. Предоставена е
единствено възможността, с цел да се осигури непрекъсваемост на работния процес,
часовете положен нощен труд да са до 8. Последното по никакъв начин не противоречи на
общата норма на чл. 140, ал. 1 КТ, че нормалната продължителност на работното време през
нощта при 5-дневна работна седмица е до 7 часа.
В подкрепа на гореизложеното се явява и чл. 187 от ЗМВР в редакциите му, влезли в
сила от 11.08.2015 г. до 23.07.2019 г. и действащи в процесния период. Съгласно ал. 1 от
същия, нормалната продължителност на работното време на държавните служители в МВР е
8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица. Съгласно ал. 3, работното
време на държавните служители се изчислява в работни дни - подневно, а за работещите на
8-, 12- или 24-часови смени - сумирано за тримесечен период; при работа на смени е
възможно полагането на труд и през нощта, между 22.00 ч. и 6.00 ч., като работните часове
не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. Съдът намира, че
посочената разпоредба не установява нормална продължителност на нощния труд, а само
определя максималния брой часове нощен труд, допустим за полагане от служителите на
МВР.
Факт е, че в Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. липсва изрична норма за
преобразуване на часовете положен нощен труд с коефициент 1,143, каквато е имало в чл.
31, ал. 2 на действащата до 31.03.2015 г. Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г.
(математическият смисъл на текста на цитираната разпоредба, че при сумирано отчитане на
отработеното време общият брой часове положен труд между 22.00 ч. и 6.00 ч. за отчетния
период се умножава по 0,143 и полученото число се сумира с общия брой отработени часове
за отчетния период, е идентичен с математическия смисъл на преизчисляване на часовете
положен нощен труд с коефициент 1,143). Липсата на изрична норма обаче не може да се
тълкува като законово въведена забрана за преобразуване на отработените от служителите в
МВР часове нощен труд в дневен, а представлява празнота в специалната уредба. При
наличие на такава непълнота в специалната уредба, касаеща служителите в МВР, съдът
приема, че субсидиарно приложение намира общата Наредба за структурата и организацията
на работната заплата (обн. ДВ, брой 9 от 26.01.2007 г., последно допълнение за процесния
период - ДВ., бр.49 от 29.06.2012 г. ). В чл. 9, ал. 2 на същата е предвидено при сумирано
изчисляване на работното време нощните часове да се превръщат в дневни с коефициент,
равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно
време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно място,
т.е. коефициент 1,143.
Възражението на жалбоподателя, че правната регламентация на нощния труд на
4
държавните служители с полицейски правомощия в системата на МВР се изчерпва с
нормите на чл. 187, ал.1 ЗМВР във вр. с ал. 3 на същия член и чл. 179 ЗМВР, както и с
Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г., настоящият съдебен състав намира за неоснователно.
Разпоредбата на чл. 188, ал. 2 ЗМВР гласи, че държавните служители, които полагат труд за
времето между 22.00 ч. и 6.00 ч., се ползват със специалната закрила по Кодекса на труда.
Специалната закрила по съществото си включва действието на разпоредбите на по-високия
нормативен акт по отношение на лицата, за които е предвидена. Същата се изразява в
правото на държавните служители от системата на МВР да работят при условията на нощен
труд, предвидени в КТ и неговите подзаконови актове.
Разпоредбите на НСОРЗ са приложими и на общо основание по отношение на лица
със служебно правоотношение в МВР, тъй като КРБ утвърждава като основно достижение
на социалната държава правото на труд и изрично прогласява гаранции за пълноценната му
реализация. Тя гарантира равенство на правата на лицата, предоставящи наемен труд, без
оглед на спецификите на правоотношението, в рамките на което реализират правото си на
труд, поради което следва да бъдат поставени при еднакви условия всички служители,
полагащи труд.
Наведеното в евентуалност възражение, че преизчисляване не следва да бъде
извършено за периода от 01.01.2018 г. до 16.07.2018 г. предвид нормата на чл. 9г от
Наредбата за работното време, почивките и отпуските, съдът намира за преклудирано,
доколкото същото е изложено за първи път във въззивната жалба. Само за уточнение следва
да се добави, че настоящият съдебен състав намира същото и за неоснователно. Цитираната
разпоредба касае не преизчисляването и компенсациите, дължими на работника или
служителя за положения нощен труд – разглеждани в чл. 9 от НСОРЗ, а единствено
методиката на отчитане на работното време през нощта пред Инспекцията по труда. В
подкрепа на това е и фактът, че и двете наредби са част от действащото право в посочения
период.
Поради изложените съображения, настоящият съдебен състав счита, че исковата
претенция се явява доказана по своето основание и положеният от ищеца нощен труд следва
да бъде преизчислен по горепосочените правила. От събраните по делото доказателства
безспорно се установи, че ищецът за периода от 01.10.2016 г. до 30.09.2019 г. е положил
1803 часа нощен труд, които, при преизчисление с коефициент 1,143 за превръщането им в
дневен такъв, генерират разлика от общо 256 часа труд над нормативно определените.
Дължимото възнаграждение за последните, съобразно заключението на вещото лице,
възлиза общо на сумата от 1805,33 лева.
Основателността на иска за главното вземане обуславя основателност и на
акцесорната претенция за лихва за забава. Същата е доказана по размер със заключението на
вещото лице по ССчЕ, поради което следва да се уважи в цялост.
Следователно предявените искове, като основателни, следва да се уважат, а
5
решението на първоинстанционния съд - да се потвърди.
Относно съдебно-деловодните разноски:
При този изход от делото, разноски се следват на въззиваемия, но такива не се
присъждат, тъй като последният не е представил доказателства за извършването им.
Водим от горното, на основание чл. 271, ал. 1 ГПК, настоящият състав на въззивния
съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 2477 от 19.06.2020 г., постановено по гр. д. № 17640 по
описа за 2019 г. на Районен съд – Варна, XXV състав.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6