Р Е Ш
Е Н И Е
№ ...............
гр. Кюстендил,
30.05.2019 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Кюстендилският
районен съд, в публично съдебно заседание на осми май, две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Елисавета Деянчева
при
секретаря Боянка Янкова, като разгледа докладваното от съдия Ел. Деянчева гр.д. № 352 по
описа на съда за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 422 от Гражданския
процесуален кодекс (ГПК), във вр. с чл. 415 от с.к.
Образувано е по искова молба, депозирана от „Профикредит
България“ ЕООД против С.Е.С..
В исковата молба се твърди, че ответникът кандидатствал за отпускане на потребителски кредит чрез
Искане за отпускане на потребителски кредит „Профи Кредит Стандарт”, заради което на 25.01.2016 г.
му бил предоставен „Стандартен европейски формуляр за предоставяне на
информация за потребителски кредит” относно заявеното искане, с пакет от допълнителни услуги
Бонус за сумата в размер на 500.00 лева, с месечна вноска от 65.51 лева, за
срок от 9 месеца. След взето информирано решение от страна на ответника на
25.01.2016г. между страните бил сключен Договор за потребителски кредит
№**********, при следните параметри: сума на кредита – 500.00 лева, срок на кредита–
9 месеца, размер на вноската по кредита – 65.51 лева, годишен процент на
разходите – 49.87 %, годишен лихвен процент – 41.17 %, лихвен процент на ден –
0.11 %, дата на погасяване – 20-то число от месеца, и обща дължима
сума по кредита – 589.59 лева; а по избрания и закупен пакет от допълнителни услуги: възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги
– 465.66 лева, и размер на вноската по закупения пакет от допълнителни услуги –
51.74 лева; като общото задължение по кредита и по пакета от допълнителни
услуги възлиза на сумата от 1055.25 лева, при общ размер на вноската – 117.25
лева. Договорът бил сключен при Общи условия, неразделна част
от него, подписани от С.С., като той декларирал, че е запознат със съдържанието
им и ги приема, както и че няма забележки към тях и се задължава да ги спазва. Поради
това ищцовото дружество превело сумата в размер на 500.00 лева по посочената от
кредитополучателя банкова сметка ***.01.2016г. В последствие той направил само
една пълна вноска по договора, като последното плащане било от 07.03.2016 г.
След изпадането му в забава съгласно уговореното в чл. 12.3. от Общите условия
към договора на 01.06.2016г. договорът за кредит бил прекратен автоматично от
страна на „Профи Кредит България” ЕООД, начислена била и уговорената в чл. 12, ал. 4 от
договора неустойка, за което наответника било изпратено уведомително писмо от
07.02.2017г.
Общият размер на
задължението на длъжника по процесния договор било 1095.91 лева, в това число:
главница в размер на 937.84 лева и неустойка в размер на 158.07 лева. За
процесните вземания в полза на настоящия ищец била издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. дело №958/2017 г. по описа на КРС.
С оглед изложеното
се поддържа искане за постановяване на съдебно решение, с което да бъде установено в отношенията между страните
съществуването на вземане в полза на „ПРОФИ
КРЕДИТ България“ ЕООД срещу длъжника в размер на 1095,91 лв., в т.ч. 937,84 лв., дължими за неизплатено
парично задължение по Договор за потребителски кредит
№********** от 25.01.2016 г., и 158,07 лв.
неустойка.
В срока по чл. 131,
ал. 1 от ГПК по
делото е постъпил отговор от особения представител на ответника, с който исковете се оспорват като неоснователни. Твърди се, че
подписите на ответника на приложените Стандартен
европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити,
Договор за потребителски кредит №********** и Общи условия на „Профи Кредит
България” към договора за
потребителски кредит се различават и не са положени от него. Твърди се, че
приложеното уведомително писмо от 07.12.2017г., адресирано до С., не е получено
от него и той не е бил редовно уведомен за едностранното прекратяване на
процесния договор. Посочено е, че кредиторът не е развалил надлежно договора за
потребителски кредит и може да търси само обезщетение за вредите от
неизпълнението му.
С оглед изложеното счита, че исковата протенция е
неоснователна.
В открито съдебно заседание страните поддържат вече заявените становища
Съдът, след като взе предвид
доводите на страните, и като обсъди събраните по делото доказателства по
отделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна
следното:
Съгласно искане за отпускане на потребителски кредит „Профи
кредит Стандарт“ №********** и видно от приетия като доказателство по делото Договор за потребителски кредит №********** от 25.01.2016 г. ищцовото дружество отпуснало паричен кредит на ответника по делото в размер на 500
лева, като сумата следвало да бъде изплатена в срок до 9 месеца, с падеж 20-то
число на съответния месец, с годишен процент на разходите /ГПР/ - 49.87%,
годишен лихвен процент - 41.17% и лихвен процент на ден - 0.11%, или общо
задължение по кредита – 589,59 лева.
Приложено е и Споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни
услуги от 25.01.2016 г., като по избрания пакет от допълнителни услуги
кредитополучателят следвало да заплати и 465,66 лв., с размер на вноската 54,74
лв. Така общото по дълга нараснало до размер от 1055,25 лв., с общ размер на
вноската от по 117,25
лева.
Приложен е и стандартен европейски формуляр, Общите
условия по договора и декларации към договора.
Видно от
платежия документ за
кредитен превод от 13.02.2018 г. на ответника
била преведена сумата по договора.
Не е спорно между страните, че
ответникът заплатил част от дължимите погасителни вноски – 1 такава, но
преустановил плащането на 20.01.2017 г., като са останали дължими исковите суми,
като това се установява и от приложеното
извлечение от сметката на кредита, в което са отразени извършенитее от
ответната страна плащания.
Видно от материалите по приетото ч.гр.д. № 958/2017 г. на КРС в полза
на ищцовото дружество била издадена Заповед за изпълнение на парично задължение
№ 524/31.05.2017г., съгласно която
ответника следвало да заплати сумата в общ размер на сумата
в размер на 1107,27 лв., от които 937,84 лв., главница, дължима по Договор за
потребителски кредит № ********** от 26.01.2016 г., сключен между заявителя и
длъжника, неустойка в размер на 158,07 лв., законна лихва за забава в размер на
11.36 лв. за периода от 21.03.2016 г. /датата на изпадане на длъжника в забава/
до 01.06.2016 г. /датата на прекратяване на договора/, ведно със законната
лихва от датата на подаване на заявлението - 29.05.2017 г. до окончателното
изплащане на вземането, както и съдебни разноски в размер на 25,00 лв., внесена
държавна такса и 50.00 лв. юрисконсултско възнаграждение. Посочено е, че
вземането произтича от следните обстоятелства дължима сума по Договор за
потребителски кредит № ********** от 26.01.2016 г., на които обстоятелство се
позовал и самият заявител в заявлението си. Заповедта била връчена в хипозата
на чл. 47, ал. 5 от ГПК, заради което заповедният съд е указал на заявителя, че може да
предяви иск за установяване на вземането си в едномесечен срок. В срока по чл.
415 от ГПК заявителят по заповедното производство е предявил настоящите
положителни установителни искове.
Прието е и заключение по допуснатата съдебна
графологическа експертиза, което установява, че подписите, положени в Договор за потребителски кредит №********** от 25.01.2016 г.,
стандартен европейски формулар и Общите условия към него, са положени от
ответника.
Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно
установена след преценка поотделно и в съвкупност на всички събрани по делото
писмени доказателства, които са допустими, относими и безпротиворечиви.
Останалите събрани по делото доказателства не променят
крайните изводи на съда, поради което и не следва да се обсъждат подробно.
При така
установените фактически обстоятелства по делото, съдът приема от правна страна
следното:
Предявени са специални установителни искове по
реда на чл. 422 от ГПК във вр. с чл. 415 от ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД във вр. с чл. 9 от ЗПК във
вр. с чл. 240, ал. 1 и чл. 92 от ЗЗД, с предмет установяване съществуването на вземането, заявено
по реда на чл.
410 ГПК.
По
допустимостта:
Съдът, в изпълнение на задълженията си да осъществи служебно самостоятелна
преценка на специалните положителни процесуални предпоставки за допустимост на
иска, с оглед задължителните указания по т. 10а от ТР № 4/2013 г. от 18.06.2014 г. на ОСГТК контсатира,
че е налице издадена заповед за изпълнение на парично задължение
именно за вземането, предмет на настоящата искова молба. Тя е връчена на
ответника в хипотезата на чл.47 от ГПК, поради което съдът е разпоредил
процедура по чл. 415 от ГПК. Указанията на
заповедния съд до заявителя по реда на чл. 415 ГПК са съобразени с изискванията на
закона, като срокът
за предявяване на установителния иск е спазен.
Но наред с това, за да е допустимо
производството по чл. 422 ГПК, е необходимо да има пълно съответствие между страните, основанието и размера
на предявените искове и задълженията, за които е издадена заповед за
изпълнение, доколкото целта муу именно да установява дължимостта именно на тези
вземания, за които е образувано заповедното такова и за които е издадена
заповед за изпълнение.
В настоящия случай липсва такова съответствие. При
описаната фактическа обстановка е налице разминаване между основанията на
вземането по издадената заповед за изпълнение и тези, въз основа на които се
претендира сумата в настоящото производство, доколкото се сочи, че търсените
суми са дължими по договор от различна дата. Досежно възможността за допусната
техническа грешка било в заявлението, било в исковата молба, може само да се
предполага, но дори и да е така последиците й следва да се понесат от заинтересованата
страна, която не е очертала твърденията и исканията си ясно и недвусмислено,
съобразно действителното фактическо положение, доколкото и този пропуск не може
да бъде саниран в настоящото производство. В противен случай би се стигнало до
недопустимо разминаване в претенциите (СПН би следвало да се създаде относно
всички съществени елементи на правоотношенията – така, както са присъдени със
заповедта). С още по-голямо основание претенция е недопустима и заради
посоченото различно материално основание - неизплатено задължение за възнаграждение за закупен
пакет за допълнителни услуги, което според изложеното в обстоятелствената част
на исковата молба, е част от вземането, наред с дължимото по главницата. Посочването на друго основание, от което произтича
вземането (в случая – договор от друга дата), различно от твърдяното в
заявлението, за което е издадена заповед за изпълнение, съставляваща
изпълнително основание по смисъла на чл.404, т.1, предл.4 ГПК, обуславя
недопустимостта на установителния иск по чл.415, ал.1 ГПК – така Решение № 169/04.01.2016 г. по дело №
700/2011г. на ВКС, ТК, II т.о., Решение №152/28.04.2014 г. по гр.д.№
7541/2013г. IV г.о. на ВКС, Решение № 169/04.01.2016 г. по т.д. № 700/2011 г.
на ВКС, II т.о; Решение № 43 от 11.03.2013 г. на ВКС по т. д. № 325/2012 г., II
т. о., Решение № 171 от 24.04.2012 г. на ВКС по гр. д. № 801/2011 г., IV г. о.,Решение № 18/16.02.2016 г. по т. д. № 1880/2014 г., I
т. о., на ВКС, Определение от 04.04.2017 г. по в.ч.гр.д. № 506/17 г. на ПОС и мн.др.
В горния смисъл са давани указания на ищцовото
дружество, но те не са били изпълнени, заради което исковата молба следва
да бъде върната.
Отделно от горното, с оглед изложеното в т.13 от ТР
4/2013г. на ОСГТК на ВКС и доколкото с прекратяване на производството по делото
се заличават с обратна сила последиците, които законът свързва с предявяването
на иска и последиците следва да са аналогични на предвидените в чл.415, ал.2 от ГПК, ако искът не беше предявен в срока по чл.415, ал.1 от ГПК, то настоящият
съд е компетентен и следва да обезсили издадената заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. №958/2017г. по описа на КРС.
В хода на производството ответникът бе представляван
от назначения му на разноски на ищеца особен представител, осъществяващ процесуално
представителство, регламентирано с особени правила и произтичащо от нарочен акт
на съда - чл. 47, ал. 6 ГПК, чл. 48, ал. 2 ГПК във вр. с чл. 29, ал. 3 ГПК, който съгл. приетото в ТР 6/2013 на ОСГТК на ВКС, т. 6, следва да
получава възнаграждение за участието си по конкретно дело, доколкото
представителството му по делото е винаги възмездно - чл. 36, ал. 13. Ето защо на адв. И.П. следва да бъде изплатена сумата
за това, която е внесена от ищеца по делото.
Водим
от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРЕКРАТЯВА
производството по гр.д.352/2018 г.
по описа на РС-гр. Кюстендил, образувано по исковата претенция на „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД, вписано в ТР при АВ с ЕИК: *********, седалище и адрес на управление гр. София, бул. България № 49, бл. 53Е, вх. В, против С.Е.С., с ЕГН **********, с адрес ***, за
признаване за установено в отношенията между страните, че съществува вземането
по издадената заповед за изпълнение на осн. чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 958/2017 г. от описа на Районен съд –
Кюстендил, в размер на 1095,91 лв., в т.ч. 937,84 лв., дължими за
неизплатено парично задължение по Договор за
потребителски кредит №********** от 25.01.2016 г.,
и 158,07 лв. неустойка.
ОБЕЗСИЛВА издадена заповед за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 ГПК №524/31.05.2017 г. по ч.гр.д. № 958/2017 г. по описа на Районен
съд - Кюстендил.
Решението
е с характер на определение, подлежи на обжалване пред Окръжен съд-Кюстендил в
едноседмичен срок от съобщаването му.
ДА СЕ
ИЗПЛАТИ на адвокат И.П.,***, възнаграждение
в размер на 306,71 лв. (триста
шестдесет и девет лева нула девет стотинки) за осъществената до момента правна
помощ – процесуално представителство на ответника, по сметка на особения представител, от депозитните средства за това, внесени на 03.08.2018
г. от ищеца (спр. л.69), за което да се извърши надлежно отбелязване по делото.
Препис
от настоящия съдебен акт да се връчи на страните по делото, заедно със
съобщението за постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 ГПК.
След
влизането на решението в законна сила препис от него да се изпрати на заповедния
съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: