РЕШЕНИЕ
№ 8360
гр. София, 08.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 33 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ
при участието на секретаря НАДЯ Г. НАЙДЕНОВА
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ Гражданско дело №
20241110103831 по описа за 2024 година
Предявен e отрицателен установителен иск с правно основание по чл. 124
ГПК.
Производството по делото е образувано по постъпила искова молба от Д. Б. М.
против „Софийска вода“ АД.
Предявен е иск за признаване на установено по отношение на ответника, че
ищецът не дължи сумата от 252,02 лева, представляваща стойност на ВиК услуги за
периода от 04.09.2019 г. до 06.09.2020 г., начислени по партида с клиентски № ,
разкрита на името на ищеца, с адрес на потребление: гр. София,
Ищецът Д. Б. М. твърди, че процесната сума е начислена от ответника „Софийска
вода“ АД като стойност на потребени ВиК услуги в имот, находящ се в гр. София, ж.к.
„ по партида, водена на името на ищеца. Счита, че не дължи заплащането й поради
липса на облигационно отношение с ответника, липса на водоснабдяване в имота,
неспазване на нормативната уредба, свързана с отчитането на потреблението, както и
поради погасяването на сумата поради изтекъл давностен срок. Сочи, че вземанията се
погасяват с изтичането на тригодишен давностен срок по смисъла на чл. 111 ЗЗД,
доколкото представляват задължения за периодични плащания. Претендира разноски.
В срочно постъпил отговор ответникът прави възражение за частична
недопустимост на предявения иск, като сочи, че сумата над 191,62 лева, а именно 60,40
лева, не се претендира от ищеца, нито от друго лице, тъй като не представлява
задължение по процесната партида. Твърди, че за част от процесния период, а именно
за периода от 04.06.2020 г. до 04.09.2020 г. липсват задължения по процесната партида,
които да се претендират за плащане. В условията на евентуалност, намира оспорената
като недопустима част от иска за неоснователна. По отношение на останалата част от
предявения иск – за сумата от 191,62 лева, която действително е начислена по
процесната партида, изразява становище за основателност на иска. Изрично признава
1
предявения отрицателен установителен иск на всички заявени от ищеца основания.
Сочи, че ответникът не е предприемал действия за събирането на сумите. Счита, че не
е дал повод за завеждане на делото, поради което не следва да понесе отговорността за
разноски. Намира, че следва да бъде приложена разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК и
ответникът да не бъде осъждан за заплащане на разноски, като на свой ред претендира
такива. Моли да бъде постановено решение при признание на иска по реда на чл. 237
ГПК.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
При предявен отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124 ГПК в
тежест на ответника е да докаже, че претендираното от него и оспорено от ищеца
вземане съществува, т.е., че през процесния период, включен в оспорените фактури,
между страните е съществувало валидно облигационно отношение, по силата на което
ищецът е бил потребител на ВиК услуги, доставени от ответника, чиято стойност
възлиза поне на претендираната сума, респ. че са налице обстоятелства, обуславящи
основание за спиране или прекъсване на погасителната давност по смисъла на чл. 115
и чл. 116 ЗЗД.
При доказване на горното, в тежест на ищцата е да докаже, че е погасила
задължението.
Ответникът прави възражение за частична недопустимост, евентуално
неоснователност на предявения иск, а именно за сумата от 60,40 лева, представляваща
част от процесния период, а именно за периода от 04.06.2020 г. до 04.09.2020 г. Сочи,
че за процесния период липсват задължения по процесната партида, които да се
претендират за плащане. За установяване на това обстоятелство по делото е
ангажирана съдебно-счетоводна експертиза, от заключението на която се установява,
че за процесния период от 05.09.2019 г. до 04.09.2020 г. фактурираните услуги по
партидата са в общ размер от 252,02 лева, като са издадени 14 броя фактури. Част от
посочената сума, а именно сумата от 38,94 лева представлява лихва за забава. Отразено
е, че част от процесните суми, а именно сумата от 60,40 лева е погасена. Видно от
експертното заключение общият размер на начислените и неплатени суми по
процесната партида за целия процесен период от 05.09.2019 г. до 04.09.2020 г. по
посочения клиентски номер възлиза на сумата от 191,62 лева, от които: 155,53 лева
главница и 36,09 лева лихва. Съдът кредитира експертното заключение като пълно и
обективно изготвено.
От гореизложеното се установява, че по процесната партида е начислена спорната
сума от 60,40 лева, поради което исковата претенция е допустима. Поради
извършеното погасяване чрез плащане обаче отрицателният установителен иск за
недължимост на сумата в тази част е неоснователен, поради което направеното от
ответника възражение е основателно. Искът следва да бъде отхвърлен за сумата от
60,40 лева и за периода от 04.06.2020 г. до 04.09.2020 г.
Приета по делото е покана, изпратена от ответника до ищеца за провеждане на
среща с цел постигане на споразумение във връзка с формираните задължения по
процесния клиентски номер. Към поканата е приложена справка за формирани
задължения към „Софийска вода“ АД.
В производството по делото не са ангажирани други доказателства.
С проекта за доклад по делото, приет за окончателен в проведеното открито
съдебно заседание на 25.04.2024 г., на осн. чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК като безспорни и
ненуждаещи се от доказване между страните по делото са отделени фактите: че между
2
страните не е налице облигационно правоотношение в процесния период и за
процесния имот, както и че същите са погасени поради изтекъл давностен срок.
Ищеца изрично оспорва качеството си на потребител на ВиК услуги за процесния
имот, като в тежест на ответното дружество е да докаже този факт. По делото обаче не
са представени доказателства, че В и К услуги в претендираното количество
действително са били доставени и потребени от ищеца по силата на възникнало между
страните облигационно правоотношение.
Съгласно разпоредбата на чл. 3, ал. 1, т. 2 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за
условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на
водоснабдителните и канализационните системи, потребители на услугите В и К са
собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на
ползване на жилища и нежилищни имоти в сгради - етажна собственост.
Предоставянето на В и К услуги на потребителите срещу заплащане се осъществява от
В и К оператори, като в границите на една обособена територия само един оператор
може да извършва тази дейност – арг. чл. 198о, ал. 1 и ал. 2 ЗВ. Съгласно разпоредбата
на чл. 8, ал. 1 от Наредба № 4/14.09.2004 г., получаването на услугите В и К се
осъществява при публично известни общи условия, предложени от оператора и
одобрени от собственика (собствениците) на водоснабдителните и канализационните
системи или от оправомощени от него (тях) лица и от съответния регулаторен орган.
Тези общи условия се публикуват най-малко в един централен и в един местен
всекидневник и влизат в сила в едномесечен срок от публикуването им в централния
ежедневник (чл. 8, ал. 2 и ал. 3 от наредбата). В настоящия случай е безспорно, че
оператор на В и К услуги на територията на гр. София е ответното дружество, но по
делото липсват доказателства, че Д. Б. М., на чието име е открита партида за
доставяните канализационни и водоснабдителни услуги в описания недвижим имот, е
собственик на жилището, респ. че в негова полза е било учредено вещно право на
ползване. Ответникът, който носи тежестта на доказване, не е ангажирал
доказателства, от които да се установява този факт /напр. акт за собственост, изискан от
съответната Служба по вписвания и т.н./.
Същевременно, ответникът, чиято е тежестта на доказване, не е ангажирал и
каквито и да било доказателства в производството за установяване на оспореното
количество на потребени ВиК услуги.
Ето защо се налага извод, че по делото не е проведено пълно и главно доказване
на факта, че ищецът има качеството на потребител на ВиК услуги и следователно не се
установява между него и ответното дружество да е възникнало облигационно
правоотношение за продажба на тези услуги. Не се установява и реално потребление на
фактурираните ВиК услуги.
С оглед на изложеното, ищецът не се явява задължено лице за претендираната на
договорно основание стойност на доставени ВиК услуги през посочения период,
поради което предявеният от него установителен иск за недължимост в частта за
сумата от 191,62 лева и за периода от 04.09.2019 г. до 03.06.2020 г., за която част съдът
не достигна до извод за неоснователност на иска поради погасяване на задължението,
искът следва да се уважи.
. Предвид констатираната липса на облигационна връзка между страните, както и
липсата на доказан факт извършена ли е доставка на услуги в имота и на каква
стойност, то обсъждането на въпроса погасено ли е вземането по давност, се явява
безпредметно.
По разноските:
С депозирания отговор на исковата молба ответникът заявява, че в частта за
3
сумата от 60,40 лева оспорва предявения иск. Съдът достигна до извод за
неоснователност на иска в тази му част поради извършено погасяване на
задължението, поради което в полза на ответника на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК следва да се
присъди припадащата се част от разноските – а именно 52,73 лева възнаграждение за
съдебно-счетоводна експертиза и сумата от 23,97 лева юрисконсултско
възнаграждение при първоначално определен минимален размер.
С отговора на исковата молба ответникът е направил искане за прилагане
разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК. Предпоставките по чл. 78, ал. 2 ГПК за
освобождаване на ответника от отговорността за разноски са: 1/ да не е дал повод за
завеждане на иска /т. е. да липсва извънсъдебно или в хода на делото оспорване на
предявеното от ищеца право/ и 2/ да признае иска. Посочените две предпоставки в чл.
78, ал. 2 ГПК следва да са налице кумулативно, за да е осъществен фактическият
състав на чл. 78, ал. 2 ГПК.
По отношение на останалата част от предявения иск, а именно за сумата от 191,62
лева, ответникът изрично признава недължимостта на процесната сума на всички
заявени от ищеца основания – липса на качеството на потребител за процесния период
и процесния имот, както и поради изтекъл давностен срок. Ответникът по предявен
установителен иск не може да предизвика прекратяване на делото поради отсъствието
на правен интерес у ищеца, тъй като ищецът има интерес да получи решение при
признание на иска. Ответникът обаче може да удовлетвори този правен интерес на
ищеца, като направи признанието. При такова свое поведение той не дължи разноски,
ако не е разполагал с изпълнителен титул, възможност за друга извънпроцесуална
принуда или не е дал друг повод за предявяването на иска. Начинът на осчетоводяване
на вземането от кредитора няма значение в отношенията между страните. Без правно
значение е дали кредиторът е отписал едно свое вземане, отчитайки го като загуба, или
продължава да го води по избран от него начин, за да може да осчетоводи последващо
надлежно доброволно плащане. Дори да е изпратена извънсъдебната покана до
длъжника да плати, дори със заплаха да бъдат предприети съдебни мерки, каквито
данни в настоящия случая не са налице, не е повод за предявяването на иск за
несъществуване на вземането и не влече отговорност за разноски при признание на
иска до изтичането на срока за отговор на исковата молба. В случая не се установи
кредиторът да е разполагал с изпълнителен титул или възможност за друга
извънпроцесуална принуда, поради което се налага извод, че не е дал повод за
завеждане на делото. В този смисъл е константната практика на съдилищата – така
напр. Определение № 5778/16.04.2024 г. по в. ч. гр. дело № 2517/2024 г. по описа на
СГС, Определение по в. ч. гр. дело № 2326/2022 г. по описа на СГС, Определение №
474/07.11.2019 г. по ч. гр. дело № 3063/2019 г. по описа на IV г.о. на ВКС, Определение
№11920/16.5.2019 г. по ч.гр.д.№5959/2019 г. по описа Софийския градски съд, г.о., II-А
въззивен състав, Определение №20884/23.01.2019 г. по гр.д.№19244/2018 г. по описа на
Софийския районен съд, I ГО, 169 състав, Определение № 298/30.05.2009 г. по ч. гр.
дело № 297/2009 г. по описа на I г.о. на ВКС и др.
Поради изложеното, на осн. чл. 78, ал. 2 ГПК ответникът не следва да бъде
осъждан за разноски в настоящото производство. Съгласно посочената разпоредба,
разноските се възлагат върху ищеца, поради което последният следва да бъде осъден да
заплати на ответника и останалата част от възнаграждението по допуснатата съдебно-
счетоводна експертиза, а именно сумата от 167,27 лева.
С оглед изхода на делото по отношение на частта от иска, касаещ сумата от 191,62
лева, в полза на ответника не следва да бъде присъждано юрисконсултско
възнаграждение.
Мотивиран от горното и на осн. чл. 235 ГПК, съдът
4
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 124 ГПК, че Д. Б. М., ЕГН:
********** не дължи на „Софийска вода“ АД, ЕИК: ********* сумата от 191,62 лева,
представляваща стойност на ВиК услуги за периода от 04.09.2019 г. до 03.06.2020 г.,
начислени по партида с клиентски № ********** и адрес на потребление: гр. София,
ж.к. като ОТХВЪРЛЯ иска за горницата до пълния предявен размер от 252,02 лева и за
периода от 04.06.2020 г. до 04.09.2020 г. като неоснователен.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК Д. Б. М., ЕГН: ********** да заплати
на „Софийска вода“ АД, ЕИК: ********* сумата от 76,70 лева разноски по делото за
възнаграждение за съдебно-счетоводна експертиза и юрисконсултско възнаграждение,
пропорционално на отхвърлената част от иска.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 2 ГПК Д. Б. М., ЕГН: ********** да заплати
на „Софийска вода“ АД, ЕИК: ********* сумата от 167,27 лева разноски по делото за
възнаграждение за съдебно-счетоводна експертиза, пропорционално на частта от иска,
уважен поради направено признание от ответника.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5