РЕШЕНИЕ
№ 150
гр. Силистра, 26.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на двадесети
ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Людмил П. Хърватев
Членове:Теодора В. Василева
Ана Аврамова
при участието на секретаря Ели Ст. Николова
в присъствието на прокурора С. Г. Т.
като разгледа докладваното от Ана Аврамова Въззивно наказателно дело от
общ характер № 20253400600360 по описа за 2025 година
С Присъда №31/2025г. постановена по НОХД №442/2025, СсРС е
признал Д. И. Й., за виновен в извършване на престъпление
-по чл.159 ал.1 НК, за което след редуциране му е наложил наказание
лишаване от свобода за срок от шест месеца и глоба в размер на 1000лв, а
изтърпяването на наказанието лишаване от свобода отложил за срок от три
години;
-по чл.159 ал.2 НК, за което след редукция му е наложил наказание
лишаване от свобода за срок от една година и глоба в размер на 1000лв, а
изтърпяването на наказанието лишаване от свобода отложил за срок от три
години.
На основание чл.23 НК определил едно общо наказание лишаване от
свобода за срок от една година, изтърпяването, на което отложил за срок от три
години. Към това общо наказание присъединил двете глоби от по 1000лв. На
основание чл.159 ал.9 НК отнел в полза на държавата 1бр.CD диск и два
мобилни телефона. Произнесъл се по въпроса за разноските по делото.
1
Против така постановената присъда е подадена въззивна жалба от Д. Й.,
чрез неговия защитник, в която са изложени доводи за неправилно
приложение на закона и за несправедливост на наложеното наказание. Моли
се престъплението по чл.159 ал.2 НК да бъде преквалифицирано в
престъпление по чл.159 ал.1 НК, а при определяне на наказанието да се
приложи чл.55 ал.1 т.2 б.“б“ НК и чл.55 ал.3 НК. Оспорва се приложението
чл.159 ал.9 НК по отношение на отнетият телефон на третото лице.
В съдебно заседание жалбата се поддържа изцяло. Защитникът
акцентира върху несправедливостта на наказанията, тъй като липсват
отегчаващи вината обстоятелства и моли за налагане на наказание пробация.
Прокурорът намира частична основателност в подадената жалба. Счита,
че наказанията са наложени в максимален размер без да са ясни аргументите
на съда, пледира за налагане на наказание лишаване от свобода към
минималния и под средния размер предвиден в закона.
Становището на повереника на ЧО е че присъдата следва да бъде
потвърдена като правилна.
Силистренски окръжен съд, след като извърши цялостна проверка
относно правилността на постановената първоинстанционна присъда,
съобразно правомощията си по чл.314 ал.1 НПК, като взе изразените в
съдебно заседание становища на страните, констатира:
Производството се развило пред РС по реда на чл.371 т.2 от НПК като
подсъдимия е признал фактите изложени в ОЧ на ОА и се е съгласил да не се
събират доказателства за тези факти. Процесуалната дейност на
първостепенния съд е осъществена при съблюдаване нормативната уредба на
диференцираното производство, като не се установяват нарушения по
изрядността на проведената процедура. При това положение въззивният съд
не разполага с процесуална възможност да реши делото на основата на
фактическа обстановка, различна от очертаната в обвинителния акт и да
приеме фактически положения, несъвместими с признатите факти/ТР №
1/2009г. на ВКС, по т.д. №1/2008г. на ОСНК/.
Ето защо е безпредметно фактите да бъдат преповтаряни, а обобщено се
свеждат до следното:
На 16.07.2023 г. подс. Й. и св.И. осъществили сексуален акт, който Й.
2
заснел със собствения си мобилен телефон марка „Huawei”, модел „Р smart Z”,
с номер на модела „STK-LX1”, със сериен номер S/N: MVSNW19903004994, с
IMEI (слот 1): 864988045785285, с I M E I (слот 2): 864988045804292.
Заснетият видеоклип показвал сексуалните действия между двамата при
осъществяване на акта.
На 31.12.2024г. чрез приложението „Viber” подсъдимият изпратил на
св.А. заснетия видеоклип, който тя съхранила на мобилния си телефон марка
„Samsung Galaxy“, модел АЗЗ, с IMEI 1: 356356738840442/12 и IMEI 2:
357905558840442/12, а впоследствие чрез приложението „Месинджър“
препратила клипа на св.И..
Този видеоклип записан на CD-R марка „Fiesta“ И. предала на органите
на ДП.
Според заключението на техническата експертиза в оптичният диск и в
двата мобилни телефона е открит идентичен видеоклип, изобразяващ открито
сексуално поведение, изразяващо се в полово сношение и вагинално
проникване с пръст, стимулация с ръка на половите органи и други и с голяма
степен на категоричност може да се стигне до извода, че е заснето едно и
също лице, посочено като св. Г. Д. И..
При така установените фактически изводи правилно е прието, че
видеоклипът представлява „порнографски материал“ по смисъла на чл. 93, т.
28НК, както и че със заснемането му е осъществено изпълнителното деяние
„създал“, а с изпращането му на А. е осъществено изпълнителното деяние
разпространение чрез информационна и съобщителна техника, тъй като са
използвани интернет и телефон.
Доводите на защитника, че след като не е извършено разпространение
до неограничен брой лица деянието следва да се квалифицира по чл.159 ал.1
НК, са неоснователни, а сочената съдебна практика е неотносима, тъй като
решението касае разпространение чрез фактическо предаване.
Разграничителният критерий между двата престъпни състава не е до колко
лица е достигнало разпространението, а до начина на разпространение. И при
деянията по чл.159 ал.1 НК разпространението може да достигне до
неограничен брой лица чрез предлагане, излъчване, предлагане, продаване…,
поради това исканата преквалификация не може да осъществена.
3
Съдът, обаче е допуснал нарушение на закона, като е приел, че се касае
за две отделни престъпления, и не е съобразил, че престъплението по чл.159
ал.2 НК е квалифициращ състав на престъплението по чл.159 ал.1
пр.последно.
Налице са две деяния, които осъществяват различни състави на едно и
също престъпление, извършени през непродължителни периоди от време, при
една и съща обстановка и еднородност на вината, като последващото се явява
от обективна и субективна страна продължение на предходното, тоест налице
е едно продължавано престъпление и при спазване на изискването на чл.26
ал.3 от НК същото следва да се квалифицира по чл.159 ал.2 вр. ал.1 вр. чл.26
НК. Забраната на чл.26 ал.6 НК в случая е неприложима, тъй като не се касае
за престъпление против личността на различни граждани.
Извършването на тази преквалификация представлява по-благоприятен
вариант за подсъдимия, отколкото прилагането на чл.23 НК, следователно
приложението на чл.23 ал.1 НК следва да бъде отменено. Отменено следва да
бъде и приложението на нормата на чл.23 ал.3 НК, като не може и да не бъде
посочено, че присъединяването на две глоби към общото наказание е
изначално недопустимо.
По отношение на наказанието:
При индивидуализацията на наказанията съдът определил размерите на
наказанията лишаване от свобода към максималния размер, който на
основание чл.58а ал.1 НК редуцирал с 1/3, а наказанията глоба – в минимален
размер, нарушавайки принципа на чл.54 ал.2 НК, който следва да бъде
приложен и към двете кумулативни наказания. Освен това е извършил и
неправилна оценка на смекчаващите и отегчаващите вината обстоятелства.
Прав е жалбоподателят, че отегчаващи вината обстоятелства извън
квалификацията липсват. Като такова не може да бъде отчетена възприетата
от съда висока степен на обществена опасност на отделните деяния.
Обществената опасност в случая не се отличава със завишеност от типичната
за този вид престъпления. Такива данни по делото няма. Като смекчаващи
вината обстоятелства са отчетени изразено съжаление и чистото съдебно
минало. Не са отчетени съдействието за разкриване на обективната истина по
делото и признаването на вината, за последното в проведената процедура
пречка за отчитането му като смекчаващо вината обстоятелство липсва /
4
Решение № 15/2018. на ВКС по н. д. № 1239/2017/. Смекчаващите
обстоятелства нито са многобройни, нито са изключителни, за да се активира
приложението на чл.55 НК, но пък определят налагане на наказание към
минималния размер предвиден в закона, а именно лишаване от свобода за срок
от шест месеца, като така определения размер на основание чл.58а ал.1 НК
следва да се намали с 1/3 и да се наложи окончателно наказание лишаване от
свобода за срок от четири месеца. Кумулативното наказание глоба следва да се
определи в минималния размер от 1000лв.
Изтърпяването на наказанието лишаване от свобода следва да бъде
отложено за срок от три години, както е прието в обжалваната присъда.
При прилагане на санкционната норма по чл.159 ал.9 НК също са
допуснати нарушения. Съдът не е съобразил, че двата мобилни телефона не са
предмет на престъплението, за да бъдат отнети в полза на държавата. По
приложената логика следва да се отнеме и интернет мрежата, чрез която е
извършено разпространението. Предмет на престъплението е заснетият клип,
а телефонът на подсъдимия е средството, с което е извършено престъплението,
следователно отнемането му следва да бъде извършено на основание чл.53
ал.1 б.“а“ НК, като естествено клипът следва да бъде изтрит от паметта на
телефона, за да не бъде отново разпространен от съда. Телефонът на
св.Абаджиева не е нито предмет, нито средство на престъплението, и следва
да бъде върнат на свидетелката, след изтриване на порнографския материал-
видеоклип във формат МР4 с наименование VID_20230716_234855_96177fe9-
8b49-4a15-a991-0f09671163cc.mp4 намиращ се във вътрешната памет в папка
„Downloads“.
Водим от горното и на основание чл. 337 ал. 1 т. 1,2 във вр.чл.334 т.3
НПК, СЪДЪТ
РЕШИ:
ИЗМЕНЯВА Присъда №31/2025г. постановена по НОХД №442/2025 от
РС-Силистра, КАТО:
ПРЕКВАЛИФИЦИРА извършените от Д. И. Й. две престъпления по
чл.159 ал.1 НК и по чл.159 ал.2 НК в едно престъпление по чл.159 ал.2 вр. ал.1
и чл.26 НК, за което му налага наказания лишаване от свобода за срок от
5
четири месеца и наказание глоба в размер на 1000лв. На основание чл.66 НК
отлага изтърпяването на наказанието лишаване от свобода за срок от три
години.
ОТМЕНЯ наложените от СсРС наказания за всяко от престъпленията
по чл.159 ал.1 и по чл.159 ал.2 НК.
ОТМЕНЯ приложението на чл.23 ал.1 и на чл.23 ал.3 НК.
ИЗМЕНЯ основанието за отнемане в полза на държавата на мобилен
апарат марка “Huawei”, модел “Р smart Z”, с номер на модела “STK-LX1”, със
сериен номер S/N: MVSNW19903004994, с IMEI (слот 1): 864988045785285, с
IMEI (слот 2): 864988045804292 от 159 ал.9 НК в такова по чл.53 ал.1 б.“а“ от
НК И ПОСТАНОВЯВА изтриване на видеоклип във формат МР4 с
наименование VID_20230716_234855. mp4 намиращ се във вътрешната памет
на телефона в папка „DCIM/Camera“.
ОТМЕНЯ приложението на чл.159 ал.9 НК по отношение на мобилен
апарат марка „Samsung Galaxy“, модел АЗЗ с IMEI 1:356356738840442/12 и
IMEI 2: 357905558840442/12, КАТО ПОСТАНОВЯВА това веществено
доказателство да се върне на Б.С.А. след изтриване на видеоклип във формат
МР4 с наименование VID_20230716_234855_96177fe9-8b49-4a15-a991-
0f09671163cc.mp4 намиращ се във вътрешната памет на телефона в папка
„Downloads“.
ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата й част.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6