№ 877
гр. Пловдив , 23.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично
заседание на тринадесети май, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Иван Г. Калибацев
при участието на секретаря Маргарита Ив. Георгиева
като разгледа докладваното от Иван Г. Калибацев Административно
наказателно дело № 20215330202029 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Обжалван е Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение,
установено с автоматизирано техническо средство или система серия К №
4110969, издаден от ОД на МВР - Пловдив, с който на ЦВ. Н. Р., ЕГН:
********** на основание чл.189, ал.4 вр. чл.182, ал.1, т.3 от Закона за
движение по пътищата /ЗДвП/ е наложено административно наказание
ГЛОБА в размер на 100 /сто/ лева за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП.
Жалбоподателят ЦВ. Н. Р., редовно призован за съдебно заседание, не се
явява и не се представлява от процесуален представител. С жалбата си и
допълнителни мотиви към нея излага съображения, въз основа на които моли
Съда да отмени изцяло електронния фиш като незаконосъобразен.
Претендира разноски за адвокатско възнаграждение.
Административнонаказващият орган - ОД на МВР-Пловдив, редовно
призован, не изпраща представител в съдебно заседание. До съда е
депозирано становище, в което чрез представляващ излага аргументи за
потвърждаване на електронния фиш. Претендира и разноски по делото.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и във връзка с
направеното оплакване, намира следното от фактическа и правна страна:
Жалбата е подадена в законоустановения срок, изхожда от легитимирана
1
страна и е насочена срещу подлежащ на съдебен контрол акт, поради което
същата е допустима, а разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.
На жалбоподателят е издаден електронен фиш за нарушение, извършено на
05.10.2020 год. в 17:21 часа в гр.Пловдив, бул. Марица – Юг номер 160 в
посока запад, установено и заснето с автоматизирано техническо средство за
контрол на скоростта „АТСС ARH CAM S1“ с № 11743са, за превишаване на
разрешената скорост с 28 км/ч при управление на МПС марка „Мерцедес
ЦЛК 200”, рег. № ***** Автомобилът се движел с установена стойност на
скоростта 78 км/ч, при разрешена скорост от 50 км/ч, след приспаднат
толеранс от минус 3 км/ч от измерената стойност, в резултат на което
превишил разрешената скорост с 28 км/ч.
Изложената фактическа обстановка Съдът приема за безспорно установена
въз основа на събраните по делото писмени доказателства – Електронен фиш,
снимков материал, Протокол от проверка № 65 – С-ИСИС/28.09.2020г.,
справка за собственици на превозното средство, протокол за използване на
автоматизирано техническо средство или система, списък с намерени
фишове. Съдът кредитира цитираните писмени доказателства изцяло като
относими към предмета на доказване и допринасящи за разкриване на
обективната действителност.
Настоящият съдебен състав намира, че процесният електронен фиш следва
да бъде потвърден като ПРАВИЛЕН и ЗАКОНОСЪОБРАЗЕН, поради
следните съображения:
На базата на всички събрани по делото доказателства, Съдът намира за
установено, че действително на датата и мястото, отразени в електронния
фиш, жалбоподателят ЦВ. Н. Р., управлявайки описания във фиша автомобил,
е превишил максимално допустимата по закон скорост за управление на МПС
в населено място. Безспoрно установени по делото, видно от приложения
снимков материал, са датата и часът на нарушението, измерената скорост,
действащото ограничение, заснетият участък от пътя, където е било
извършено нарушението с посочен административен адрес, географските
координати, както и посоката на движение на автомобила и неговите
идентификационни данни.
Правилно нарушението е квалифицирано под материалната норма на чл.21,
ал.1 от ЗДвП, като нарушението е ясно и точно описано. Съгласно
нарушената разпоредба от ЗДвП, при избиране скоростта на движение на
2
водача на пътно превозно средство е забранено да превишава определените
стойности на скоростта в км/ч, които за пътно превозно средство от категория
В за населеното място е 50 км/ч., извън населено място – 90 км/ч., а по
автомагистрала – 140 км/ч и скоростен път – 120 км/ч.
По отношение на субекта на нарушението в случая законосъобразно
административнонаказващият орган е ангажирал отговорността на ЦВ. Н. Р.,
вписан като собственик, на когото е регистрирано МПС, видно и от справката
за регистрация МПС и предвид липсата на декларация по смисъла на чл.189,
ал.5 от ЗДвП.
Издаденият електронен фиш съответства на изискванията на чл.189, ал.4 от
ЗДвП, чийто образец е утвърден от министъра на вътрешните работи и в
същият са посочени: териториалната структура на Министерството на
вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото,
датата, точният час на извършване на нарушението, регистрационният номер
на моторното превозно средство, собственикът, на когото е регистрирано
превозното средство, описание на нарушението, нарушената разпоредба,
размерът на глобата, срокът, сметката и мястото на доброволното й
заплащане. Следва да се вземе предвид, че в нормата на чл.189, ал.4 от ЗДвП,
законодателят изчерпателно е определил реквизитите, които следва да
съдържа електронният фиш без да препраща към разпоредбата на чл.57 от
ЗАНН, където са предвидени реквизитите на НП. Посочената норма е
специална спрямо нормите в ЗАНН, отнасящи се до реквизитите на
наказателното постановление.
Нарушението от своя страна е било установено и надлежно заснето със
съответно техническо средство /преносима система за контрол на скоростта
на МПС с вградено разпознаване на номера и комуникации тип ARH CAM
S1, на която е било издадено удостоверение за одобрен тип средство за
измерване при БИМ, приложено по делото и валидно към датата на
нарушението. В процесния случай е ноторно и служебно известно на
настоящия състав, че използваният по делото тип АТСС ARH CAM S1
представлява преместваемо устройство, което се разполага от контролния
орган на пътното платно върху т.нар. „триножник”, преносима поставка с три
крака. Посоченото изключва същото да е трайно „прикрепено“ към земята
или пък да е монтирано, а следва да се приеме, че има характер на временно
разположено на участък от пътя, тоест явява се „мобилно“ по своя характер,
3
като отпадна и изискването за предварително оповестяване и обозначаване на
местата, където се извършва контрол за скорост, за което е отменена
разпоредбата на чл. 165, ал.2, т.6 от ЗДвП. Тази законова уредба има действие
занапред, т.е. считано от 10.07.2017 г., когато влиза в сила. По делото е
представена и снимка на разположение на средството за измерване, която
дава ясна представа къде е било разположено същото. Съдът констатира, че в
същият този протокол има поправка на една от цифрите на последно статично
изображение, както и на броя установени от АТСС нарушения без да има
подпис на лицето, което е извършило корекциите, като макар това да е
нарушение то по никакъв начин не се е отразило на правото на защита на
санкционираното лице, доколкото посочените в протокола начало и край на
работа, отразени в часове и минути, обхващат и часът на извършване на
разглежданото нарушение, като деянието, неговият извършител и вина са
безспорно доказани, а и коригираните цифри се потвърждават от други
реквизити на същия протокол. Нещо повече, трайна е касационната практика
на Административен съд-Пловдив, според която Протоколът по чл. 10 от
Наредба № 8121з-532/12.05.2015г. може да изпълни удостоверителните си
функции, дори и без в него да са посочени номерата на първото и последното
статични изображения, стига надлежно да са попълнени останалите
съществени реквизити - така Решение № 2322 от 15.11.2019 г. по к. адм. н. д.
№ 2774 / 2019 г. на XXI състав на Административен съд - Пловдив, Решение
№ 2166 от 30.10.2019 г. по к. адм. н. д. № 2108 / 2019 г. на XX състав на
Административен съд – Пловдив и Решение № 1036/19.06.2020 по к. адм. н.
д. № 1090/2020г. на XXIII състав на Административен съд – Пловдив. В тази
насока и няма съмнение за настоящия състав, че видеоконтролът е
осъществен обективно и обжалваният електронен фиш е издаден
законосъобразно.
Със законодателната промяна осъществена с ДВ бр.54 от 2017г. по един
недвусмислен начин е даден израз на законодателната воля, че не
нарушението следва да е установено в отсъствие на контролен орган, а самото
издаване на ЕФ става в отсъствие на контролен орган и нарушител.
Следва да се приеме, че с оглед редакцията на закона към датата на
извършване на нарушението, по един категоричен начин е изразено по
законодателен път отпадането на изискването установяването на
нарушението да е станало в отсъствие на контролен орган. По този начин
4
следва да се счита за отпаднало и ограничението ЕФ да се издава при
нарушения установени с мобилни камери, доколкото при работа на
мобилните камери винаги присъства контролен орган.
Неоснователно е и възражението, че извършването на нарушението именно
от жалбоподателя не било установено по несъмнен начин поради наличието и
на други заснети МПС-та на самото изображение. В представения по делото
Протокол от проверка № 65 – С-ИСИС/28.09.2020г. на видео-радарна система
за наблюдение и регистрация на пътни нарушения АТСС ARH CAM S1
изрично е посочено, че процесната АТСС е снабдена с вградена система за
разпознаване в реално време на регистрационни номера на МПС, движещи се
с превишена скорост, като за тази цел оперира с лазерен лъч. След заснемане
на нарушението, данните за същото и за МПС, с което е допуснато
превишението на скоростта се съхраняват в паметта на техническото средство
и въз основа на тях се издава ЕФ. Въз основа на гореизложеното настоящият
състав приема, че е налице несъмнена установеност, че с ЕФ е наказан
именно водачът, който реално е извършил нарушението - Решение № 2356 от
19.11.2019 г. по к. адм. н. д. № 2125 / 2019 г. на XIX състав на
Административен съд - Пловдив , Решение № 1277 от 12.06.2019 г. по к. адм.
н. д. № 847 / 2019 г. на XIX състав на Административен съд – Пловдив.
Само за пълнота относно другото възражение, че не ставало ясно дали
пътният участък е бил ограничен или не с пътен знак Б-26, то от
квалификацията посочена в ел.фиш е видно, че такъв не е имало, тъй като е
посочена като нарушена само нормата на чл.21, ал.1 от ЗДвП, а не на чл.20,
ал.2 вр. ал.1 от ЗДвП, като и в протоколът за използване на АТСС се вижда,
че на конретния участък не е действал пътен знак В 26.
Приложената санкционна норма на чл.182, ал.1, т.3 от ЗДвП предвижда
наказание глоба в размер на 100 лв. за водач, който превиши разрешената
максимална скорост в населено място от 21 до 30 км/ч. В конкретния случай
разрешената максимална скорост /50 км/ч/ е била превишена с 28 км/ч,
отразена в електронния фиш като наказуема скорост след отчетен толеранс в
полза на водача от минус 3 км/ч, съобразено с предвидените грешки при
измерване на скоростта с АТСС. Наложеното наказание е абсолютно
определено по вид и размер, поради което не може да бъде
индивидуализирано и следва да се наложи именно в посочения вид и размер,
което е съобразено в атакувания електронен фиш.
5
Поради горните съображения, обжалваният електронен фиш се явява
законосъобразен, обоснован и издаден в съответствие с материалния и
процесуалния закон и следва да бъде потвърден.
Предвид изхода от спора, искането на процесуалния представител на
жалбоподателя за присъждане на разноски по делото, представляващи
адвокатско възнаграждение, се явява неоснователно и не следва да бъде
уважено.
При този изход на спора и съобразно с чл.63, ал.3 и ал. 5 от ЗАНН,
основателно е искането на въззиваемата страна за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение. С оглед на това, че конкретният размер на
възнаграждението за юрисконсулт законът предоставя да се определи от съда,
то съобразно с разпоредбата на чл.37 от Закона за правната помощ, който
предвижда съобразяване на възнаграждението с вида и количеството на
извършената дейност, както и на основание чл.27е от Наредбата за
заплащането на правната помощ, съдът счете, че следва да определи
възнаграждение за ползваната юрисконсултска защита в минималния размер
от 80 левa.
Мотивиран от изложеното, и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН Съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение,
установено с автоматизирано техническо средство или система серия К №
4110969, издаден от ОД на МВР - Пловдив, с който на ЦВ. Н. Р., ЕГН:
********** на основание чл.189, ал.4 вр. чл.182, ал.1, т.3 от Закона за
движение по пътищата /ЗДвП/ е наложено административно наказание
ГЛОБА в размер на 100 /сто/ лева за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП.
ОСЪЖДА ЦВ. Н. Р., ЕГН: **********, да заплати сумата в размер на 80
лева /осемдесет лева/, представляваща разноски в настоящото производство
за юрисконсултско възнаграждение.
Решението може да бъде обжалвано в 14 дневен срок от съобщаването му
на страните, пред Административен съд - Пловдив, на основанията,
предвидени в Наказателнопроцесуалния кодекс и по реда на глава
6
дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
7