№ 13863
гр. София, 01.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 56 СЪСТАВ, в публично заседание на
първи ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Н. Д. С. М.
при участието на секретаря П. Н. Н.
като разгледа докладваното от Н. Д. С. М. Гражданско дело №
20221110141026 по описа за 2022 година
Производството е образувано по предявен от ЗД „Б. И.“ АД срещу ЗПАД „Д. –
О. З.“ ЕАД осъдителен иск с правно основание чл. 411, ал. 1, изр. 2 КЗ за сумата от
743,58 лв., представляваща регресно вземане за платено от ищеца застрахователно
обезщетение във връзка с ПТП от 09.09.2021 г., настъпило в с. К., с включени 15 лв.
ликвидационни разноски, ведно със законната лихва от 29.07.2022 г. до окончателното
изплащане.
Ищецът твърди, че на 09.09.2021 г., в с. К., на ул. „Т. Р.“ в срока на
застрахователното покритие по договор за имуществено застраховане по застраховка
„Каско” за автомобил „Мерцедес Е 320“, рег. № СВ **** РР, е реализирано събитие –
ПТП, между застрахования при него лек автомобил и лек автомобил „Фолксваген“,
рег. № СВ **** КМ. Сочи, че вина за настъпването му имал водачът на лек автомобил
„Фолксваген“, рег. № СВ **** КМ, който движейки се пред автомобил „Мерцедес Е
320“, рег. № СВ **** РР намалил скоростта, след което внезапно предприел маневра
завой наляво, като пресякъл пътя на „Мерцедес Е 320“, рег. № СВ **** РР на
непрекъсната линия. Твърди, че в причинна връзка с описаното ПТП са причинени
щети на застрахования при него автомобил. Ищецът твърди, че е изплатил
застрахователно обезщетение в размер на 1457,17 лв. Поддържа, че по отношение на
лек автомобил „Фолксваген“, рег. № СВ **** КМ към дата на ПТП била сключена
застраховка „Гражданска отговорност“ с ответното дружество, като с оглед
извършеното плащане възникнало регресното му вземане срещу ответника за
платеното застрахователно обезщетение. Предвид отчетена степен на съпричиняване,
счита че ответника му дължи ½ от платеното застрахователно обезщетение, поради
1
което претендира от него сумата от 743,58 лв., от които 728,58 лв. платено обезщетение
и 15 лв. ликвидационни разноски. Твърди, че ответникът е бил поканен на да заплати
сумата от 743,58 лв. с включени ликвидационни разноски в размер на 15 лв., но не
последвало плащане. Иска се от съда да постанови решение, с което да уважи иска.
Ответникът оспорва претенцията по основание и размер. Оспорва механизма на
пътно-транспортното произшествие, причинно-следствената връзка с настъпилите
вреди и вината на застрахования при него по застраховка „Гражданска отговорност“
водач. Твърди, че вината за настъпване на процесното ПТП е на водача на
застрахования при ищеца автомобил, а при условията на евентуалност навежда
възражение за съпричиняване с принос на застрахования при ищеца водач над 50 %.
Счита, че искът следва да бъде отхвърлен.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност и взе предвид доводите и възраженията на страните съгласно
чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:
С оглед становището на ответника и на основание чл. 153 ГПК като безспорни и
ненуждаещи се от доказване с доклада по делото са отделени следните обстоятелства:
че на посочената в исковата молба дата и място е реализирано ПТП между МПС,
застраховано при ищеца по застраховка „Каско“ и МПС, застраховано при ответника
по застраховка „Гражданска отговорност“; наличието на валидна застраховка „Каско“
между ищеца и собственика на увреденото МПС към момента на настъпване на
застрахователното събитие; наличието на покрит риск по застраховка Каско; че
ищецът е извършил плащане на застрахователно обезщетение в размера, посочен в
исковата молба; наличието на валидно застрахователно правоотношение по
застраховка „Гражданска отговорност“ между ответното дружество и водача на
увреждащото МПС към момента на настъпване на застрахователното събитие.
За установяване на спорните въпроси относно изясняване на механизма на
процесното ПТП и причинно-следствената връзка между същото и щетите по
увредения автомобил е изслушано заключение по съдебно-автотехническа експертиза
(САТЕ) и са събрани гласни доказателствени средства. Според заключение по съдебно-
автотехническа експертиза (САТЕ), изготвено на база представените по делото
писмени доказателства и в частност двустранен констативен протокол, описаното в
исковата молба ПТП е настъпило при следния механизъм: на 09.09.2021 г. около 18.45
ч. лек автомобил „Мерцедес Е 320 ЦДИ“ с рег. № СВ **** РР при движение по ул. „Т.
Р.“ в района на № 7, водачът предприема маневра за изпреварване на намалелия пред
него скоростта си „Фоксваген Туран“ с рег. № СВ **** КМ, като в този момент
последният предприема маневра завой наляво, при което траекториите на двата
автомобила се пресичат и настъпва съприкосновение. Според заключението всички
вреди по лек автомобил „Мерцедес Е 320 ЦДИ“ с рег. № СВ **** РР (предна броня и
решетка), са в причинна връзка с процесното ПТП. Стойността необходима за
възстановяване на същия, изчислена на база средни пазарни цени към дата на ПТП е
1695,59 лв., а обичайните разходи за ликвидиране на щетата са 15 лв. Съдът възприема
изцяло направените от вещото лице доказателствени (фактически) изводи, тъй като
2
експертизата е изготвена компетентно и добросъвестно, като вещото лице е изследвало
пълно и задълбочено представените по делото доказателства и е отговорило в пълнота
на поставените задачи.
За установяване на механизма на деянието са събрани и гласни доказателствени
средства, от които се потвърждава механизмът на ПТП, описан в заключението по
САТЕ. От разпита на двамата участници в процесното ПТП безпротиворечиво се
установява, че водачът на лек автомобил „Мерцедес Е 320 ЦДИ“ с рег. № СВ **** РР е
предприел маневра изпреварване на движещия се пред него лек автомобил „Фоксваген
Туран“ с рег. № СВ **** КМ, който в този момент е предприел маневра завой наляво,
за да навлезе в обект, разположен от лявата страна на пътя. Участъкът, на който е
настъпило събитието към момента на осъществяването му, е бил очертан с
непрекъсната линия.
Съдът кредитира показанията на свидетелите като отличаващи се с правдивост,
логичност и последователност, възпроизвеждащи правнорелеванти обстоятелства и
отразяващи преките впечатления на свидетелите, които са били непосредствени
участници в процесното събитие. Събраните гласни доказателства, като
кореспондиращи и със заключението на вещото лице, преценени в съвкупност, служат
на съда като правдиви данни за установяване на правнорелевантните обстоятелства.
Въз основа на тези показания, съдът приема, че ударът между процесните ППС е
настъпил поради поведението на двамата водачи.
При така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна
страна следното:
Предявен е за разглеждане иск с правно основание чл. 411, ал. 1 КЗ за заплащане
на сума, претендирана от ответника в качеството му на застраховател на лице,
причинило увреждане на имуществото на застрахован при ищеца по договор за
имуществена застраховка.
В чл. 411 КЗ е регламентирано регресното право на застрахователя по
имуществена застраховка да получи платеното от него в полза на застрахованото при
него увредено лице обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото
определяне, от причинителя на вредата или от застрахователя, при който делинквентът
е застраховал гражданската си отговорност. Основателността на предявената искова
претенция с правно основание чл. 411, ал. 1 КЗ се обуславя от кумулативното наличие
на следните обстоятелства: 1) наличие на валиден договор за имуществено
застраховане по застраховка „Автокаско“ между ищеца и увреденото лице в сила към
момента на настъпване на процесното застрахователно събитие, представляващо
покрит риск; 2) противоправно и виновно поведение на лицето, с което ответникът се
намира в застрахователно правоотношение, в причинна връзка с което са настъпили
вреди (деликт); 3) изплатено от ищеца в изпълнение на договорното му задължение
застрахователно обезщетение в полза на застрахования или на трето овластено да
получи плащане лице в размер до действителните вреди; 4) наличие на валиден
договор за застраховка „Гражданска отговорност“ между причинителя на вредата и
ответното застрахователно дружество, както и извършване на ликвидационни разходи
за определяне на застрахователното обезщетение. Съобразно разпоредбата на чл. 154
ГПК установяването на горепосочените факти при условията на пълно и главно
доказване е в тежест на ищеца, а при доказването им в тежест на ответника е
установяване погасяването на претендираното обезщетение, както и оборване на
презумпцията по чл. 45, ал. 2 ЗЗД относно вината на причинителя на вредата, както и
доказване на възражението за съпричиняване на вредоносния резултат.
При така разпределената доказателствена тежест, съдът намира, че искът е
основателен. Съображенията за това са следните:
3
С оглед отделените като безспорни обстоятелства, спорните въпроси се свеждат
до установяване на механизма, причинно-следствената връзка и оборване на вината на
делинквента, респективно доказване на изключителната вина на увреденото лице или
съпричиняване. За установяване на същите са събрани доказателства, въз основа на
които съдът възприема, че процесното ПТП е настъпило вследствие на поведението
както на водача на лек автомобил „Мерцедес Е 320 ЦДИ“ с рег. № СВ **** РР, така и
на водача на лек автомобил „Фоксваген Туран“ с рег. № СВ **** КМ.
Противоправността и на двамата се изразява в несъобразяване с правилото на чл. 63,
ал. 2, т. 1 от Правилника за прилагане на Закона за движение по пътищата, съгласно
който на водачите на превозни средства е забранено да застъпват и пресичат единична
непрекъсната линия, като водачът на лек автомобил „Мерцедес Е 320 ЦДИ“ с рег. №
СВ **** РР е нарушил това правило, предприемайки маневра изпреварване, а водачът
на лек автомобил „Фоксваген Туран“ с рег. № СВ **** КМ – с предприемане на завой
наляво. Наличието на съпричиняване се отчита от самия ищец, който претендира ½ от
стойността на изплатеното от него обезщетение.
Действителната стойност на вредите, настъпили в причинна връзка с
процесното ПТП, се установява от заключението на съдебно автотехническата
експертиза.
За определяне обема на отговорността на ответното застрахователно дружество
следва да се съобразят още следните обстоятелства:
Обемът и съдържанието на суброгационното вземане на застрахователя по
имуществената застраховка спрямо прекия причинител на вредите и неговия
застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ са определени в чл. 411 КЗ,
съгласно който застрахователят по имуществена застраховка встъпва в правата на
увреденото застраховано лице до размера на платеното застрахователно
обезщетение и обичайните разходи за определянето му.
Принципът на пълната обезвреда, залегнал в чл. 499 КЗ предполага
обезщетението да поставя увредения в имущественото състояние, в което той е се е
намирал преди увреждането. Затова критерий за остойностяване на вредите е
действителната стойност на претърпените вреди към деня на настъпване на
застрахователното събитие, доколкото в договора не е предвидено друго – чл. 386,
ал. 2 КЗ. Обезщетението не може да надхвърля максимално уговорената
застрахователна сума, а претърпяната вреда е не по-голяма от действителната стойност
на увреденото имущество (при пълна повреда), определена като пазарната му стойност
към датата на увреждането, т.е. цената, за която може да се купи имущество от същия
вид и качество като застрахованото, респ. възстановителната му стойност (при
частична повреда), т.е. тази необходима за възстановяване на имуществото в същия
вид, в това число всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други –
чл. 400, ал. 1 и ал. 2 КЗ (в този смисъл и трайната съдебна практика постановена по
аналогична нормативна уредба – например решение № 37 от 23.04.2009 г. по т. д. №
667/2008 г. на ВКС, ТК, І т. о., решение № 79 от 02.07.2009 г. по т. д. № 156/2009 г. на
ВКС ТК, I т. о., решение № 115 от 09.07.2009 г. по т. д. № 627/2008 г. на ВКС, ТК, II
т. о., решение № 209 от 30.01.2012 г. по т. д. № 1069/2010 г. на ВКС, ТК, ІІ т. о.,
решение № 235 от 27.12.2013 г. по т. д. № 1586/2013 г. на ВКС, ТК, II т. о, решение №
22 от 26.02.2015 г. по т. д. № 463/2014 г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., решение №
141/08.10.2015 г. по т. д. 2140/2014 г. на ВКС, ТК, І ТО, решение № 167/11.05.2016 г. по
т. д. 1869/2014 г. на ВКС, ТК, ІІ т.о. и др.).
В случая според заключението на вещото лице стойността, необходима за
възстановяване на лек автомобил „Мерцедес Е 320 ЦДИ“ с рег. № СВ **** РР възлиза
на сумата от 1695,59 лв. Тази стойност е изчислена въз основа средни пазарни цени,
т.е. при съобразяване всички икономически субекти в този сегмент на пазара, поради
което същата отразява адекватния стойностен еквивалент на вредите. Предвид
наличието на съпричиняване, при което вредите са настъпили в равна степен
вследствие на поведението на двамата водачи, то дължимото от ответника обезщетение
4
възлиза на ½ от тази сума – 847,80 лв. Доколкото размерът на предявения иск, ведно с
включените ликвидационни разноски е на по-ниска стойност, то с оглед
диспозитивното начало, искът следва да бъде уважен за пълния предявен размер от
743,58 лв.
Върху присъдената главница се дължи законната лихва, считано от 29.07.2022 г.
до окончателното плащане.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски има ищецът.
Ищецът претендира разноски в размер на 400 лв. (100 лв. държавна такса, 200
лв. депозит за САТЕ, 50 лв. депозит за свидетел и 100 лв. юрисконсулско
възнаграждение). Ето защо предвид изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК
ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 400 лв.,
представляваща разноски по делото, съразмерно на уважената част от иска.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗПАД „Д. – О. З.“ ЕАД, ЕИК ********* да заплати на ЗД „Б. И.“ АД,
ЕИК ********* на основание чл. 411, ал. 1, изр. 2 КЗ за сумата от 743,58 лв.,
представляваща регресно вземане за платено от ищеца застрахователно обезщетение
във връзка с ПТП от 09.09.2021 г., настъпило в с. К., с включени 15 лв. ликвидационни
разноски, ведно със законната лихва от 29.07.2022 г. до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ЗПАД „Д. – О. З.“ ЕАД, ЕИК
********* да заплати на ЗД „Б. И.“ АД, ЕИК ********* сумата от сумата от 400 лв.,
представляваща разноски по делото, съразмерно на уважената част от иска.
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в 2 - седмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5