РЕШЕНИЕ
Номер 1551 21.10.2021 година
град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - БУРГАС, XIX
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪСТАВ, на тридесети септември, две хиляди двадесет и първа
година, в публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧАВДАР ДИМИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ: 1. ХРИСТО ХРИСТОВ
2. ЯНА КОЛЕВА
секретар: И.Л.прокурор: Х.К.
сложи за разглеждане докладваното от съдия Чавдар
Димитров КАНД номер 945 по описа за 2021 година.
Производството е по реда на чл. 63, ал. 1 от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН), във вр. с чл. 208 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Производството е образувано по
касационна жалба от В.Е. А.М., роден на ***г. , гражданин на Република
Финландия с адрес ул. Хардевикерщрааат №58, 9712GT Гронинген , Кралство Нидерландия против
решение № 260257/22.03.2021г. постановено по а.н.д. № 713/2021г. по описа на
Районен съд – Бургас, с което е потвърдено наказателно постановление (НП) №
21-0769-000009/01.02.2021г. издадено от началник група към ОД на МВР- Бургас, сектор
Пътна полиция - Бургас, с което за
нарушение на чл.5, ал.3, т.1 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП), на основание
чл.174, ал.1, т.2 от с.з. на Деан Димитров е наложено административно наказание
„глоба“ в размер на 1000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12
месеца и за нарушение на чл.5, ал.1, т.1 от ЗДвп и на основание чл.185 от ЗДвП
му е била наложена глоба в размер на 20,00 лева.
В касационната жалба се излагат
възражения, че оспореното съдебно решение е незаконосъобразно, необосновано,
противоречащо на закона. Иска се отмяна на решението и постановяване на ново, с
което да бъде отменено НП.
В съдебно заседание, касаторът редовно
призован, чрез процесуалния си представител, не се представлява
Ответникът по касация – РУ Несебър при
ОД на МВР - Бургас, редовно призован, не се явява лично и не се представлява от
процесуален представител.
Представителят на Окръжна прокуратура –
Бургас, дава становище за неоснователност на касационната жалба.
Административен съд - Бургас, ХІХ-ти
състав след като прецени допустимостта на жалбата и обсъди направените в нея
оплаквания, становището на прокурора в съдебно заседание, събраните по делото
доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно разпоредбите
на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира за установено следното:
Касационната жалба е процесуално ДОПУСТИМА
като подадена в срока по чл. 211 от АПК, от надлежна страна, имаща право и
интерес от обжалването по смисъла на чл. 210, ал.1 АПК.
Разгледана по същество и в пределите на
касационната проверка по чл.218 АПК, настоящият съдебен състав намира жалбата
за НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:
С наказателното
постановление, отговорността на М. е ангажирана за това, че на 31.01.2021г.,
около 12:30 часа в гр. Бургас, ул. Янко Комитов, като водач на товарен
автомобил Пежо Кемпер е рег. № VJZR 87 на частен паркинг управлявал собствения си
автомобил, като при излизане от ред на паркирани автомобили, ударил паркираните
Ауди с рег. № А 36 65 ХМ и Хюндай Купе,
с рег. № А 37 95 МВ. Водачът отказал да му бъде извършена проверка за алкохол с
техн. средство алкотест Дрегер 7510 с фабр. № ARNJ-0009, като бил издаден талон за изследване №
0067341, взета била кръвна проба, видно от протокол за химическа експертиза
№24/01.02.2021г. на БНТЛ ОДМВР Бургас концентрацията на алкохол в кръвта на
водача е била 0,92 промила.
За така установеното е съставен акт за установяване на
административно нарушение (АУАН), който е бил предявен и подписан от М. без
възражения. Въз основа на акта е било съставено процесното НП.
За да постанови оспореното съдебно решение районният
съд е приел, че при съставяне на АУАН и при издаване на НП не са допуснати
съществени нарушения на процесуалните норми посочени в чл.42 и чл.52 от ЗАНН,
като правилно е приложен и материалният закон. Счел , че така постановеното решение
е валидно, допустимо и правилно.
Възраженията на касаторът са неоснователни. Настоящият касационен състав
споделя изцяло мотивите на първоинстанционния съд, с които е обосновал
потвърждаване на наказателно постановление.
От събраните по делото доказателства се установява, че ответникът е
осъществил съставите на санкционираните нарушения на чл.5, ал.1, т.1 и на чл.5,
ал.3, т.1, доколкото се установява по безспорен начин, че от една страна М. в
качеството на водач на МПС е управлявал същото с концентрация на алкохол в
кръвта над 0,5 промила – 0,92% промила, установено по надлежния ред с химическа
експертиза, а от друга намясто са установени и причинените на две МПС-та
имуществени вреди, вследствие на реализираната от него маневра.
От процесуална страна, съдът намира, че не са налице съществени
нарушения на процесуалните правила, които да водят до опорочаване на
административно - наказателното производство по налагане на административното
наказание на жалбоподателя. АУАН е издаден при спазване императивните
изисквания на чл. 42 и чл. 43 от ЗАНН и не съдържа неяснота относно нарушението, която да ограничава правото на защита
на жалбоподателя, включително правото му по чл. 44 от ЗАНН в тридневен срок от
съставяне на акта да направи и писмени възражения по него. Видно от даденото в акта словесно описание на деянието,
същото е изчерпателно посочено както относно, време, място, така също и с
конкретно поведение – управление на л. а. с концентрация на алкохол над 0,5 %. Правилно
са посочени и нарушените от водача правни норми, възпроизведени като задължение
в чл. 5, ал.1, т.1 и ал.3, т.1 от ЗДвП.
На практика по по-голямата част от възраженията на касатора вече е
отговорил въззивния съд, поради което съдът намира, че не следва да бъдат
повтаряни.
В тази връзка следва да се посочи, че издаденият АУАН е редовно съставен
и поради неопровергаването на фактическите обстоятелства, доказателствената му
сила относно съдържащите се в него констатации следва да се зачете от съдебния
състав. След като в производството по обжалване не са ангажирани доказателства,
оборващи презумпцията на чл. 189, ал. 2 от ЗДвП, правилно районният съд е приел
за безспорна отразената в акта и наказателното постановление фактическа
обстановка и въз основа на същата е направил обоснован извод за съставомерност
на нарушението.
В допълнение може да се каже, че изискването на чл.44, ал.4 ЗАНН
гарантира право да бъдат дадени обяснения от страна на нарушителя, но не
вменява задължения същото да бъде сторено насила от страна на нарушителя.
Възражението за липса на преводач е също неоснователно, доколкото по
делото са налични доказателства - докладни записки и обяснения, сочещи на
осигуряването на полицейски служители, разполагащи с езикови умения на
английски език, какъвто касаторът очевидно владее, съдейки от обясненията му на
английски на л.54-55 от първоинстанционното дело. Наред с това, видно от същите
обяснения, касаторът не отрича да е осъществил активна комуникация с един от
пострадалите собственици на английски език именно относно обстоятелствата около
допуснатото нарушение. Обясненията на нарушителя са изготвени едва след
съставяне и връчване на НП, като голяма част от обстоятелствата в тях звучат
необосновано на фона на показанията, дадени от страна на свидетеля Анакиева.
Обстоятелството, че автомобилът й е пострадал от действията на М. не прави
същата заинтересована от спора. Твърденията, че е обвързана от констатациите на
съда с цел гарантиране получаването на обезщетение от страна на застрахователя
й е предположение, което не намира почва сред доказателствената съвкупност по
делото. В крайна сметка св. Янакиева е очевидец, чиито показания следва да
бъдат кредитирни, освен ако бе надлежно установена от страна на касатора
твърдяната заинтересованост, което обстоятелство е останало ненадлежно
доказано. Именно по тази причина правилно от страна и на въззивната инстанция е
прието за доказано със свидетелски показания това, че М. е притежавал
качеството на водач на МПС. Този извод съответства и на обективните находки по
пострадалите МПС-та, за които говори св. Мидюров.
Що се отнася до субективната страна на нарушението същото не е доказано
да е осъществено при условията на умисъл. Но от обективните находки - сред
които количеството на алкохол в кръвта и поведението на касатора намясто, може
да се заключи, че същият е осъществил нарушението по чл.5, ал.1, т.1 при
условията на небрежност. Представеното решение на АС Бургас, № 611/23.04.2021г.
по адм.д. № 429/2021г. е ирелевантно за настоящия спор. Касае се за две
самостоятелни и необусловени едно от друго производства. Видно от мотивите на
решението, при провеждане на административното производство не са били
ангажирани свидетелски показания на очевидец, каквито тук са налице, като това
е мотивирало, според същите мотиви изхода на спора.
За пълнота на изложението следва да бъде допълнено и това, че процесният
случай не попада в приложното поле на чл. 28 от ЗАНН както относно осъщественото нарушение по чл.5, ал.3, т.1 ЗДвП,
така и това по чл.5, ал.1, т.1 ЗДвП. Нарушенията са от тези, които носят висок
риск за допускане на пътно-транспортни произшествия, застрашаващи живота и
здравето не само на самия нарушител, но и на останалите участници в пътното
движение, като в случая не се установяват извънредни смекчаващи отговорността обстоятелства
и се касае за деяние, което не разкрива по-ниска степен на обществена опасност
от други административни нарушения от същия вид, което изключва приложението на
чл. 28 от ЗАНН.
Предвид това, следва да се подкрепят изцяло правните изводи на
първоинстанционния съд, довели до потвърждаване на НП. С оглед на това,
решението е правилно и следва да бъде оставено в сила.
Поради тези съображения и на основание чл.221 и чл. 222 от АПК във вр.
чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН, Административен съд - Бургас,
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 260257/22.03.2021г. постановено по а.н.д. №
713/2021г. по описа на Районен съд – Бургас, с което е потвърдено наказателно
постановление (НП) № 21-0769-000009/01.02.2021г. издадено от началник група към
ОД на МВР- Бургас, сектор Пътна полиция
- Бургас, с което за нарушение на чл.5, ал.3, т.1 от Закона за движение
по пътищата (ЗДвП), на основание чл.174, ал.1, т.2 от с.з. на Деан Димитров е
наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1000 лв. и лишаване от
право да управлява МПС за срок от 12 месеца и за нарушение на чл.5, ал.1, т.1
от ЗДвп и на основание чл.185 от ЗДвП му е била наложена глоба в размер на
20,00 лева.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.