Решение по дело №9/2022 на Административен съд - Видин

Делото е образувано по жалба с правно основание чл.63, ал.1, изречение второ от ЗАНН, във връзка с гл.ХІІ от АПК, подадена от „ПЛ. И ПР.” ЕООД, ЕИК *********, с адрес: гр. Видин, ул.”Цар Александър II” № 23, вх.А, ет.1, ап.3, представлявано от управителя П.Е.Г., действащ чрез пълномощника адв. Б.В. ***, против решение № 103/23.11.2021 г., постановено по АНД № 736/2021 г. по описа на Районен съд Видин, с което е потвърдено наказателно постановление (НП) № 05-0001223/09.07.2021 г., издадено от директор на Дирекция "Инспекция по труда" Видин. В жалбата се правят оплаквания за неправилност на решението, като постановено в противоречие с приложимия материален закон. Иска се съдът да отмени обжалваното решение и да постанови друго, с което да отмени наказателното постановление. Претендира се присъждане на направените разноски за процесуално представителство по делото.

Ответникът по касация – Дирекция "Инспекция по труда" Видин, редовно призован, чрез процесуалният си представител дава становище за неоснователност на подадената касационна жалба и претендира разноски за касационната инстанция.

Представителят на Окръжна прокуратура дава становище за основателност на касационната жалба.

Съдът, като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства в рамките на посочените от касатора касационни основания и при служебна проверка за съответствието на решението с материалния закон, намира следното от фактическа страна: при извършена проверка на място на 02.06.2021 г. в цех за сглобяване на велосипеди, находящ се в гр. Дунавци, ул.”Плиска” № 1, община Видин, както и по документи на 08.06.2021 г. от инспектори на Дирекция „Инспекция по труда” Видин, относно спазване на трудовото законодателство в дружеството - касатор, е констатирано следното нарушение: „ПЛ. И ПР.” ЕООД, в качеството си на работодател, е допуснал до работа лицето А. А. М., което е полагало труд в проверения цех, като се е занимавало със сглобяване на велосипеди. От същия била попълнена декларация, от която се установява, че лицето е постъпило на работа като „монтажник”, с фиксирано работно време от 08:30 ч. до 17:00 ч. и месечно трудово възнаграждение в размер на 650,00 лева, като отношенията му с дружеството не са уредени като трудови и не е сключен писмен трудов договор. Като доказателство бил представен граждански договор от 01.06.2021 г. между касатора и лицето. В договора е посочен следния предмет: „за посочения период (01.06.2021 г. до 30.06.2021 г.) лицето да участва в сглобяването на 500 бр. колелета, като спазва указанията на управителя на фирмата за извършване на процедурата по сглобяване на един велосипед. Спазва изискванията за здравословни и безопасни условия на труд”. Било уговорено възнаграждение в размер на 500,00 лева след приемане на извършената работа (словом е написана различна сума: „триста” лева).

Въз основа на преписката бил съставен АУАН, който бил връчен на представител на дружеството и  не са били направени възражения, след което ответникът издал атакуваното пред ВРС НП, с което наложил на касатора административно наказание имуществена санкция в размер на 1500,00 лева, на основание чл.414, ал.3 от КТ, за нарушение по чл.61, ал.1 от КТ, във връзка с чл.1, ал.2 от КТ.

С обжалваното решение районният съд потвърдил наказателното постановление. Приел, че в хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, административното нарушение е установено по безспорен начин, а обжалваното наказателно постановление отговаря на изискванията на ЗАНН за съдържание. Наложената имуществена санкция е определена при спазване на изискванията на чл.27 от ЗАНН, в минималния нормативно установен размер.

При така установената фактическа обстановка съдът прави следните изводи: жалбата е допустима, като подадена в законоустановения срок, от легитимирана страна. Разгледана по същество е неоснователна.

Решението на районния съд е правилно.

Съдът споделя мотивите на районният съд, че установеното административно нарушение е установено по безспорен начин.

От събраните в хода на съдебното производство доказателства е установено не е бил сключен трудов договор между лицето и касатора, което обстоятелство не е спорно между страните.

Видно от декларацията от лицето, попълнена собственоръчно от него в деня на проверката, лицето е полагало труд като „монтажник” в цех за сглобяване на велосипеди с работно време, с почивка от 1 час и почивни дни събота и неделя, с уговорено месечно възнаграждение от 650,00 лева.

Основното оплакване в касационната жалба е, че в момента на проверката наетите лица са се занимавали с подготовката на помещението и сглобяване на мостри, като към този момент дружеството не е осъществявало основната си дейност по сглобяване на велосипеди. Съдът споделя изложените мотиви от районният съд за липса на допуснати нарушения в хода на административнонаказателното производство, като в тази връзка отчита обстоятелството, че представителят на уличеното лице не е направил възражение във връзка с установената фактическа обстановка в протокола за проверка изх.№ ПР2118028/10.06.2021 г., както и в АУАН, където изрично се посочва, че общо единадесет лица, находящи се в проверявания цех, стопанисван от касатора, са се занимавали не с ремонт на помещението, а именно със сглобяване на велосипеди.

В конкретния случай фактическия състав на констатираното административно нарушение е описан достатъчно ясно, точно и конкретно, като са спазени изискванията на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН. По безспорен и категоричен начин е установено допускането до работа на лице, с което не е сключен трудов договор за осъществяване на трудова дейност.

Съгласно чл.1, ал.2 от КТ отношенията при предоставянето на работна сила се уреждат само като трудови правоотношения. В процесния случай е безспорно доказано, че към датите на извършване на проверките лицето  не е имало сключен трудов договор с касатора, в качеството му на работодател. Това обстоятелството не е спорно по делото. Вместо трудов договор между дружеството и работника е бил сключен граждански такъв. Спорен е въпросът дали характерът на сключения между страните договор е граждански или трудът , разкрива белезите на труд, който следва да се осъществи по трудово правоотношение.

Съществените елементи от съдържанието на трудовия договор са посочени в чл.66 от КТ. Решаващо значение за определяне характера на договора като трудов или граждански има естеството на осъществяваната дейност. Както при трудовия договор, така и при договора за изработка едната страна се задължава да положи труд срещу възнаграждение. При трудовия договор се дължи работна сила в рамките на определено работно време за изпълнение на определена трайно осъществявана работа, каквато в случая е изпълнявана. По гражданския договор се дължи т.н. овеществен труд – постигане на определен резултат. При трудовия договор работникът се намира в зависимост и подчиненост на работодателя – на установен трудов ред и трудова дисциплина.

В случая безспорно са налице основните елементи на трудовото правоотношение, както и присъщата му зависимост на работник от работодател, което се установява от документите, приложени към делото. По отношение на работното време, видно от приложената декларация от, трудът е полаган системно и по предварително установени часове, с които същият се е съобразявал. Мястото на полагане на труда е в цех за сглобяване на велосипеди, нает от касатора. Монтажниците са поставени в зависимост по отношение на избора си на работно време, нужно е да се съобразят с изискванията на управителя на дружеството. Следователно монтажникът не е бил свободен в избора си на време за престиране на своя труд, както и в избора си на дни, в които да го полага. Налице е йерархическа зависимост на работника спрямо юридическото лице – работодател, с елементи на установен трудов ред и трудова дисциплина. Освен това е установена и ритмична периодичност на заплащане: „месечно”, докато при договора за изработка, регламентиран в Закона за задълженията и договорите, ако нищо не е уговорено, възнаграждението се дължи при предаване на работата на възложителя. Обикновено при този вид облигационни договори действието им се прекратява с изпълнение на възложената работа, като по принцип липсва повторяемост при осъществяването му. Така представеният по делото граждански договор - с оглед на уговореното в него, има белезите на трудов такъв и очевидно прикрива съществуващо трудово правоотношение. С договора е уговорена типична трудова функция на изпълнителя в условията на продължителност, непрекъснатост и повторяемост при осъществяването й, на едно и също работно място и заплащане на възнаграждение. Още един факт в подкрепа на този извод е заложеното в т.нар. „граждански договор” задължение за наетото лице, да „спазва изискванията за здравословни и безопасни условия на труд”, каквото законодателно е предвидено единствено при трудово правоотношение, а не при облигационно.

Следователно правилно е била ангажирана административнонаказателната отговорност на дружеството.

Съгласно чл.61, ал.1 от КТ трудовият договор се сключва между работника и работодателя преди постъпването на работа. Безспорно се установява от данните по преписката, че касаторът е извършил нарушението, за което е ангажирана административнонаказателната му отговорност. За описаното нарушение се предвижда административно наказателна отговорност по чл.414, ал.3 от КТ, съгласно който работодател, който наруши разпоредбите на чл.61, ал.1, чл.62, ал.1 или ал.3 и чл.63, ал.1 или ал.2 от КТ, се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 1500.00 до 15000.00 лева. С разпоредбата на чл.415в, ал.2 от КТ законодателят изрично е изключил възможността за определяне на нарушението като маловажно, както по чл.415в, ал.1 от КТ, така и по чл.28 от ЗАНН, приложението на който изрично се изключва с оглед специалната разпоредба на чл.415в от КТ. В този смисъл е Тълкувателно решение № 3/10.05.2011 г. на ВАС, постановено по тълк. дело № 7/2010 г.

Предвид гореизложените решението на ВРС, с което е потвърдено наказателното постановление, е правилно. Същото е постановено в съответствие с материалния закон, при липса на нарушения на съдопроизводствените правила.

Направените оплаквания в касационната жалба са неоснователни. Районният съд е обсъдил всички събрани доказателства поотделно и в съвкупност, въз основа на което е изградил фактическите и правните си изводи за доказаност на обвинението.

Предвид изложеното оплакванията в жалбата са неоснователни, а решението на Районен съд Видин следва да бъде оставено в сила. Наказателното постановление е валидно, допустимо, обосновано и правилно.

При този изход на производството основателно е искането на ответника по касационната жалба за присъждане на разноски, като на основание чл.63д, ал.4 от ЗАНН и съобразно фактическата и правна сложност на делото следва да бъде осъдено да заплати на Дирекция "Инспекция по труда" Видин сумата от 80,00 лева, представляваща възнаграждение за осъществената от юрисконсулт правна защита в касационното производство, определено съгласно чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, във връзка с чл.37 от Закона за правната помощ.

Воден от горните мотиви и на основание чл.221, ал.2, предл. първо от АПК, съдът

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 103/23.11.2021 г., постановено по АНД № 736/2021 г. по описа на Районен съд Видин, с което е потвърдено наказателно постановление (НП) № 05-0001223/09.07.2021 г., издадено от директор на Дирекция "Инспекция по труда" Видин.

 ОСЪЖДА „ПЛ. И ПР.” ЕООД, ЕИК *********, с адрес: гр. Видин, ул.”Цар Александър II” № 23, вх.А, ет.1, ап.3, представлявано от управителя П.Е.Г., да заплати в полза на Дирекция "Инспекция по труда" Видин, сумата от 80,00 (осемдесет) лева, представляващи направени пред касационната инстанция разноски за процесуално представителство по делото.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване или протест.

 

 

Председател:                                Членове: 1.

 

                                                                       2.