РЕШЕНИЕ
№ 656
гр. Пловдив, 31.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, III СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Мариета Бл. Бедросян
при участието на секретаря Каменка Т. Кяйчева
като разгледа докладваното от Мариета Бл. Бедросян Гражданско дело №
20245300101562 по описа за 2024 година
Предявен е иск с правно основание чл. 45 и сл. от ЗЗД.
Ищцата Ц. С. И., ЕГН **********, от гр.
***************************, със съд. адрес: ************************,
чрез адв. М. Н., е предявила срещу ответницата Б. Н. М., ЕГН **********, иск
за обезщетяване на неимуществени вреди от деликт в размер на 40 000 лв.
Твърди, че с влязло в сила споразумение по а.н.д.№ 6167/2023 г., ПРС, 26
н.с., ответницата е осъдена по реда на чл. 78а от НК затова, че на **.**.**** г.
в. гр. ********* като водач на лек автомобил „Хонда ЦРВ“ с рег.№ ** **** **,
е нарушила правилата за движение по пътищата по чл. 20, ал. 2 и по чл. 116 от
ЗДвП и е извършила престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „б“, пр. 2, вр. чл. 342,
ал. 1, пр. 3 от НК, като по непредпазливост е причинила на ищцата 2 средни
телесни повреди, а именно:
- счупване на напречните израстъци на Л3, Л4 и Л5 поясни прешлени;
- счупване на таза – долно рамо на лява срамна кост и дясна срамна кост
в областта на ацетабулума.
Причинените на ищцата в тази връзка болки и страдания не отшумяват и
към момента. През 2011 г. тя е претърпяла ********* като заради силния
1
стрес и напрежение от процесния инцидент има вероятност да получи и втори
****** Тъй като травмите засягат най-вече долните й крайници, ищцата е
трудно подвижна и се налага да стои в дома си и да се обслужва от близките
си. Ищцата е изключително крехка и слаба и не може сама дори да се обръща
в леглото си, тъй като изпитва силни болки, които от инцидента насам правят
живота й изключително труден. Тя се намира в постоянен стрес и напрежение,
изпитва затруднение да ходи и силни болки в областта на кръста и долните
крайници, получава постоянно сърцебиене, силно главоболие, безсъние и
постоянен световъртеж.
Ето защо, ищцата моли съда да постанови решение, с което да осъди
ответницата да й заплати обезщетение за понесените от нея неимуществени
вреди от деликт в размер на 40 000 лв.
Съображения в тези насоки излага в исковата молба, в уточняващите
молби и в писмена защита по съществото на спора. В подкрепа на твърденията
си ангажира писмени и гласни доказателства и експертиза.
Ответницата Б. Н. М., ЕГН **********, от
************************************, със съд. адрес:
г***************************** чрез адв. Б. П., е подала отговор, в който
заявява, че искът е допустим, но го оспорва изцяло по основание и по размер.
Признава, че на **.**.**** г. в. гр. ********* е нарушила правилата за
движение по пътищата, което съставлява престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „Б“,
пр. 2, вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК, поради което на 14.11.2023 г. е освободена
от наказателна отговорност по реда на чл. 78а от НК и й е наложено
административно наказание – глоба и лишаване от право да управлява МПС за
срок от 6 месеца.
Прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна
на пострадалата ищца, която е предприела неправилно пресичане на
необозначено за това място, въпреки наличието на светофарна уредба и на
пешеходна пътека в близост - на няколко метра от мястото на ПТП, като се е
движила приведена, бавно с помощта на бастун.
Въпреки, че управлявала лекия автомобил със скорост, по-малка от
разрешената, ответницата не успяла да спре навреме, след като забелязала, че
по средата на пътното платно има човек, в резултат на което настъпил удар с
пешеходката (ищцата). Ответницата веднага слязла от лекия автомобил,
2
обадила се на близките си и на тел. 112 и разтоваряла с ищцата, за да се увери,
че не е пострадала сериозно. Ищцата споделила, че цял ден й се мотае главата,
че не е видяла управлявания от ответницата лек автомобил и че се движи по-
бавно, защото е трудно подвижна.
Ответницата била силно притеснена от случилото се и на следващия ден
чрез познати получила информация от УМБАЛ „*********“ ЕАД –
************* за състоянието на ищцата, която имала ********** травма.
Срещнала се и със сина й и на следващия ден посетила ищцата в болницата,
разговаряла с нея и й помогнала да се нахрани, но без да разкрива
самоличността си. Ищцата споделила с нея, че преди няколко години отново
претърпяла ПТП, в резултат на което останала трудно подвижна.
Освен това, в представената епикриза е описано, че ищцата е претърпяла
******през 2011 г. със засегната дясна страна; има изразени дегенеративни
промени и ********************************, поради което е ходела
прегърбена. В медицинската й документация няма данни за травматични
промени на изследваните костни компоненти и не са установени травматични
дискови пролапси. Ищцата е пролежала само 3 дни в болницата и на
28.10.2022 г. е изписана с подобрение, като не е претърпяла оперативна
интервенция и не е била поставена в гипсово корито, което говори за
благоприятния изход от травмата.
Безспорно тя е претърпяла физически и психически страдания в
резултат на инцидента, но следва да се отчете, че ищцата е била на възраст,
когато не е била жизнена и здрава по време на ПТП предвид предходните й
травми и заболявания.
Счита претендираното обезщетение за прекомерно завишено и
неотговарящо на критерия за справедливост по чл. 52 от ЗЗД.
Ето защо моли съда да постанови решение, с което да отхвърли иска
като недоказан и неоснователен.
Подробни съображения в тези насоки излага в отговора и в писмена
защита по съществото на спора. В подкрепа на твърденията си ангажира
писмени доказателства.
Третото лице – помагач на страната на ответницата ЗД „Бул Инс“ АД –
София, бул. Джеймс Баучер 87, ЕИК *********, чрез адв. М. М., не взема
3
конкретно становище по иска и не ангажира доказателства.
Съдът, като прецени процесуалните предпоставки за допустимост на
предявения иск, събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност и обсъди доводите на страните, съгласно чл. 235 от ГПК, намира
за установено следното от фактическа страна:
По делото няма спор, че с влязло в сила споразумение по а.н.д.№
6167/2023 г., ПРС, 26 н.с., ответницата Б. Н. М., ЕГН **********, е осъдена по
реда на чл. 78а от НК затова, че на **.**.**** г. в. гр. ********* като водач на
лек автомобил „Хонда ЦРВ“ с рег.№ ** **** **, е нарушила правилата за
движение по пътищата по чл. 20, ал. 2 и по чл. 116 от ЗДвП, с което е
извършила престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „б“, пр. 2, вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3
от НК, като по непредпазливост е причинила на ищцата Ц. С. И., ЕГН
**********, две средни телесни повреди -
****************************************************************************,
видно от приложения Протокол № 7117/14.11.2023 г. по а.н.д.№ 6167/2023 г.,
ПРС, 26 н.с., като няма данни за предявен граждански иск в хода на
наказателното производство от страна на пострадалата.
От представената медицинска документация на ищцата – епикриза И.З.
№ *****/2022 г. на УМБАЛ „*********“ ЕАД - Пловдив, амб. лист от
11.06.2024 г. и ЕР на ТЕЛК № **** от 103/10.06.2013 г. на МБАЛ "*******"
АД, от заключението на съдебно-медицинската експертиза с вещо лице д-р К.
С. П. – ортопед-травматолог в УМБАЛ „*********“ ЕАД - *********, което
съдът възприема като компетентно, безпристрастно изготвено и неоспорено от
страните, както и от обясненията, дадени от вещото лице в съдебно заседание
на 19.03.2025 г., се установява, че при процесното ПТП на 24.10.2022 г.
ищцата Ц. И. е пострадала като пешеходец и е била откарана в шокова зала на
УМБАЛ „*********“ ЕАД - ***********. Поставена й е
диагноза“Т****************************************************************************************“.
В резултат на ПТП ищцата е получила:
- контузия на главата, протекла със зашеметяване, обърканост,
сънливост, но без загуба на съзнание, което й е причинило разстройство на
здравето неопасно за живота. Механизмът на получаване на травмата е удар с
твърд и тъп предмет, какъвто е възможно да се получи при процесното ПТП;
- счупване на напречни израстъци на Л3, Л4 и Л5, което е причинило на
4
ищцата трайно затруднение на движението на снагата за около 3 месеца.
Механизмът на получената травма е авулзия (изтръгване) на страничните
израстъци от паравертебралната мускулатура;
- счупване на таза (долно рамо на лява срамна кост и дясна срамна кост в
областта на ацетабулума), което й е причинило трайно затруднение на
движението на двата долни крайника за около 4 месеца. Механизмът на
травмата е получен чрез удар в твърд и път предмет, какъвто е възможно да се
получи при процесното ПТП.
Ищцата е лекувана с антибиотици, аналгетици и препарати за
разреждане на кръвта. Изписана е на 28.10.2022 г. и е насочена за домашно
лечение. Получените травми са причинили на пострадалата силни болки и
страдания, налагащи прием на аналгетици за продължително време, като са
били със затихващ характер за около 4 – 5 месеца. Ищцата е била затруднена в
тоалет, обслужване и придвижване за около 4 – 5 месеца.
При прегледа на ищцата на 04.11.2024 г. вещото лице е установило, че тя
има болки в десния крак, кръста и дясното рамо. Трудно ходи с бастун, като е
възстановила движението в тазобедрената и колянна стави с флексия от 0 до
90 градуса и за двете, докато при здрави хора флексията е от 0 до 120 градуса.
От обясненията на ищцата, дадени по реда на чл. 176 от ГПК, се
установява, че тя е претърпяла *****************на 27.10.2011 г. и оттогава
се придвижва с помощта на бастун. При процесното ПТП тя не е пресичала на
пешеходна пътека или при светофарна уредба.
По делото е разпитан свидетеля С. П. М. – син на ищцата, показанията
на който съдът кредитира като логични, последователни и непротиворечиви,
но при условията на чл. 172 от ГПК, поради близка му родствена връзка с
ищцата и възможната му заинтересованост от изхода на спора.
От кредитираните свидетелски показания се установява, че в деня на
ПТП ищцата е била „на църква, есента - октомври месец и вечерта не се
прибра вкъщи. Чаках я да вечеряме и не знаех къде се намира. Отидох в
полицията да търся майка ми и там ми казаха, че е станала катастрофа и
че тя е в Ортопедията на седмия етаж. Отидох в ортопедията и майка ми
беше на легло, когато я видях. Беше със спукана глава. Имаше 3 – 4 шева на
главата и след това лекарите ми казаха, че има спукани кости над краката в
таза и опашката отзад. След една седмица я изписаха без операция.
5
Майка ми не можеше да се движи и до сега аз продължавам да я
гледам. Тя не можеше да си сготви, не можеше да става, да се изкъпе и да се
облече сама, всичко аз правих. Сменях й памперсите. Ходих да купувам
лекарства от аптеката. Не мога да кажа точно, но поне един месец беше на
легло и на памперси. По едно време лека – полека започна да става и да ходи
сама до тоалетната, като аз в началото я придружавах от страх да не й се
завие свят и да падне. След втория месец почна сама да опитва да ходи.
Веднъж даже беше паднала в тоалетната и се наложи да я вдигам.
В опашката и над опашката все още майка ми има болки. Преди пиеше
лекарства за болките. Веднага след ****** майка ми започна да се движи с
бастун, защото трябваше да има опора. Тя без бастун не можеше да ходи
преди катастрофата. Мисля, че десния крак го завлачваше и не можеше да
ходи заради ****** и също не можеше да говори заради парализа на
половината лице. Отмина тази парализа. Кракът обаче продължаваше и
след това да го влачи.
Майка ми преди това не беше претърпявала други пътнотранспортни
произшествия. Някой път нощно време майка ми бълнува, вика на сън, сънува
кошмари. Няма промяна в състоянието на майка ми след инцидента. Няма
промяна и в психическото й състояние“.
При така установените фактически обстоятелства, съдът направи
следните изводи от правна страна:
Предявеният осъдителен иск с правно основание чл. 45 и сл. от ЗЗД е
процесуално допустим, а разгледан по същество е ЧАСТИЧНО
ОСНОВАТЕЛЕН.
Съгласно чл. 300 от ГПК, влязлата в сила присъда на наказателния съд е
задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици
от деянието, относно това дали е извършено деянието, неговата
противоправност и виновността на дееца. Разпоредбата на чл. 383, ал. 1 от
НПК придава същото значение и на одобреното от съда споразумение за
решаване на делото, което има последиците на влязла в сила присъда. В
случая от приложеното влязло в сила определение по Протокол №
7117/14.11.2023 г. по а.н.д.№ 6167/2023 г., ПРС, 26 н.с., с което е одобрено
постигнатото между страните споразумение, се установяват три от елементите
на фактическия състав на непозволеното увреждане по чл. 45 от ЗЗД: налице е
6
деяние (действие), изразяващо се в причинено на 24.10.2022 г. в гр. Пловдив
ПТП, довело до травматично увреждане на здравето на ищцата Ц. С. И. – две
средни телесни повреди, изразяващи се в
****************************************************************************
което деяние е противоправно – в нарушение на разпоредбите на чл. 20, ал. 2
и по чл. 116 от ЗДвП, и е извършено виновно (по непредпазливост) от
ответницата Б.Н. М., ЕГН **********.
По отношение на претендираните от ищцата неимуществени вреди в
резултат на това деяние – претърпени силни и продължителни физически и
психически болки и страдания от нанесените й две средни телесни повреди,
изискващи прием на аналгетици; 4 – 5 месеца обездвижване и затрудняване в
самообслужване и тоалет; ограничаване на социалните контакти,
невъзможност да изпълнява елементарни ежедневни дейности и породеното
от това чувството за непълноценност, снижена самооценка и страхова
готовност, съдът намира, че от събраните по делото писмени и гласни
доказателства и от изслушаната експертиза същите се доказват по основание.
Претендираните неимуществени вреди - болки и страдания, са в пряка
причинно-следствена връзка с деянието на ответницата, за което тя е призната
за виновна, и затова следва да бъдат репарирани от нея.
Относно размера на дължимото обезщетение съдът, след като прецени
характера на уврежданията, степента и продължителността на причинените
морални и физически болки и страдания и техния интензитет, възрастта на
пострадалата и неблагоприятната прогноза относно ограничената флексия на
ставите и болковия синдром и съобразявайки се с разпоредбите на чл. 52 от
ЗЗД, намира, че сумата общо 40 000 лв. би обезщетила ищцата за
претърпените от нея неимуществени вреди, в резултат на процесното ПТП.
При определяне размера на вредите съдът взема предвид сравнително дългия
оздравителен процес; значителните по сила и интензитет болки и страдания,
които се появяват епизодично и до сега и ограниченото движение на
флексията на ставите, съгласно заключението на СМЕ с вещо лице ортопед –
травматолог.
Възраженията на ответницата за съпричиняване на вредоносния
резултат от страна на пострадалата ищца са основателни, тъй като тя
признава, че е пресичала на място, на което е нямало обозначена пешеходна
7
пътека, въпреки наличието на така в близост, както и на светофарна уредба;
имала е затруднена походка в резултат на прекаран ******със засягане на
дясната половина от тялото; придвижвала се е бавно, приведена и с помощта
на бастун, поради което съдът намира, че така определеното обезщетение
следва на основание чл. 51, ал. 2 от ЗЗД да се намали с 30 % и да се присъди в
размер на 28 000 лв.
Предвид гореизложеното, съдът намира, че искът по чл. 45, вр. чл. 52 и
чл. 51, ал. 2 от ЗЗД за обезщетяване на претърпените от ищцата
неимуществени вреди в резултат на процесното ПТП е доказан и основателен
и следва да се уважи в размер от 28 000 лв., а до пълния предявен размер от 40
000 лв. искът се явява неоснователен и недоказан и следва да се отхвърли.
Няма направено искане за присъждане на обезщетение за забава в
размер на законната лихва, както и на съдебни разноски, поради което такива
не се присъждат на ищцата.
Ответницата следва да бъде осъдена на основание чл. 78, ал. 6, вр. чл.
83, ал. 1, т. 4 от ГПК да заплати на Държавата по сметката на съда общо
сумата 1 420 лв., от които 1 120 лв. - държавна такса и 300 лв. – разноски за
експертиза.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Б. Н. М., ЕГН **********, от
************************************, със съд. адрес:
г***************************** чрез адв. Б. П., да заплати на Ц. С. И., ЕГН
**********, от гр. ***************************, със съд. адрес:
************************, чрез адв. М. Н., на основание чл. 45 и сл. от ЗЗД,
вр. чл. 52 и чл. 51, ал. 2 от ЗЗД сумата 28 000 лв. (двадесет и осем хиляди лева)
- обезщетение за неимуществени вреди, съпричинени при ПТП на 24.10.2022
г. в гр. Пловдив, изразяваще се в претърпени силни и продължителни
физически и психически болки и страдания в резултат на две средни телесни
повреди –
****************************************************************************
за което е одобрено от съда споразумение по Протокол № 7117/14.11.2023 г. по
8
н.а.д.№ 6167/2023 г., ПРС, 26 н.с., като до пълния предявен размер от 40 000
лв. ОТХВЪРЛЯ иска като недоказан и неоснователен.
ОСЪЖДА Б. Н. М., ЕГН **********, от
************************************, със съд. адрес:
г***************************** чрез адв. Б. П., да заплати на основание чл.
78, ал. 6, вр. чл. 83, ал. 1, т. 4 от ГПК на Държавата по сметка на ОС – Пловдив
общо сумата 1 420 лв. (хиляда четиристотин и двадесет лева) - такси и
разноски по съдебното производство.
Решението е постановено при участието на третото лице – помагач на
страната на ответницата ЗД „Бул Инс“ АД – София, бул. Джеймс Баучер 87,
ЕИК *********, и подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд –
Пловдив в 2-седмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Пловдив: _______________________
9