Р Е Ш Е Н И Е
№1809/6.4.2020г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН
СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, тридесет и пети състав, в открито съдебно
заседание, проведено на десети март две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ВИОЛЕТА КОЖУХАРОВА
при участието на секретаря Олга Желязкова, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 17091 описа на Варненски районен съд за за 2019 год., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството
е образувано въз основа на искова молба вх. № 76729/21.10.2019 г. от В.Н.В.,
ЕГН **********, с адрес: ***, *, чрез процесуален представител срещу Г.Д.„Н. П.“ при *, с адрес: *,
с която са предявени обективно съединени искове, както следва: 1. иск по чл. 178, ал. 1,
т. 3 вр. чл. 187, ал. 5, т. 2 от ЗМВР за заплащане на сумата от 1640.10 лева, представляваща сбор от незаплатено допълнително
възнаграждение за положен извънреден труд от 237 часа, за периода 21.10.2016 г.
- 30.09.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на подаване на исковата молба - 21.10.2019 г. до окончателното
изплащане на задължението, формирана, както
следва: сумата 150.22 лева, представляваща допълнително възнаграждение за
положен извънреден (нощен) труд от 25 часа, за периода от 21.10.2016
г. до месец декември 2016 г.; сумата 140.40 лева,
представляваща допълнително възнаграждение за положен извънреден (нощен) труд
от 23
часа, за периода от месец януари 2017 г. до месец март
2017 г.; сумата 91.57 лева,
представляваща допълнително възнаграждение за положен извънреден (нощен) труд
от 15
часа, за периода от месец април 2017 г. до месец юни 2017
г.; сумата 109.89 лева, представляваща
допълнително възнаграждение за положен извънреден (нощен) труд от 18 часа, за периода от месец юли 2017 г. до месец септември
2017 г.; сумата 128.21 лева,
представляваща допълнително възнаграждение за положен извънреден (нощен) труд
от 21
часа, за периода от месец октомври 2017 г. до месец
декември 2017 г.; сумата 153.52 лева,
представляваща допълнително възнаграждение за положен извънреден (нощен) труд
от 21
часа, за периода от месец януари 2018 г. до месец март
2018 г.; сумата 131.59 лева,
представляваща допълнително възнаграждение за положен извънреден (нощен) труд
от 18
часа, за периода от месец април 2018 г. до месец юни 2018
г.; сумата 212.00 лева,
представляваща допълнително възнаграждение за положен извънреден (нощен) труд
от 29
часа, за периода от месец юли 2018 г. до месец септември
2018 г.; сумата 160.82 лева,
представляваща допълнително възнаграждение за положен извънреден (нощен) труд
от 22
часа, за периода от месец октомври 2018 г. до месец
декември 2018 г.; сумата 88.44 лева,
представляваща допълнително възнаграждение за положен извънреден (нощен) труд
от 11
часа, за периода от месец януари 2019 г. до месец март
2019 г.; сумата 136.72 лева,
представляваща допълнително възнаграждение за положен извънреден (нощен) труд
от 17
часа, за периода от месец април 2019 г. до месец юни 2019
г.; сумата 136.72 лева,
представляваща допълнително възнаграждение за положен извънреден (нощен) труд
от 17
часа, за периода от месец юли 2019 г. до месец септември
2019 г.; сумата от 234.24 лева, представляваща
сбор от мораторните лихви за забава върху главниците за неизплатено трудово
обезщетение в общ размер от 1640.10 лева, за периода от 21.10.2016 г. - 30.09.2019 г., изчислена за периода от първо число на месеца,
следващ месеца на дължимото плащане до датата на предявяване на иска –
21.10.2019 г. Претендират се и направените съдебно-деловодни разноски.
Ищецът
твърди, че в процесния период заема длъжността „ст. полицай“ в
*– Варна към Дирекция „Ж.“ при Г.Д.„Н. П.“ –
гр.
София, поради
което ищецът е със статут на държавен служител по силата на служебно
правоотношение, възникнало с ответника. В
процесния период ищецът е полагал нощен труд, който не е заплащан. Счита, че
така положеният труд следва да бъде преизчислен с коефициент 1.143, което води
до общо 230,08 часа извънреден труд, който не му
е заплатен. Твърди, че доколкото е налице
празнота в специалния ЗМВР, то приложение следва да намерят специалните закони
и в частност КТ, и чл. 9 от Наредбата за структурата и организацията на работната
заплата. Молбата е за уважаване на исковата претенция, ведно със
законната лихва от подаване на исковата молба и присъждане на разноски.
Ответникът е
депозирал писмен отговор в срока по чл. 131 ГПК. Не
оспорва, че ищецът за посочения период е полагал труд при
него по служебно правоотношение. Посочва, че ищецът е работил на 12-часови /дневни и нощни/ смени, съгласно месечни графици и
отработеното време е изчислявано сумирано. В резултат на това, чрез прихващане
на отрицателните с положителните разлики на отработеното време за периода е
формиран резултат, който при надвишаване нормата работни часове е заплащан като
извънреден на основание чл. 178, ал. 1, т. 3 ЗМВР. Оспорва доводите, че в
случая по отношение възможността за преобразуване на
положения нощен труд в дневен, следва да намерят приложение разпоредбите на
Наредбата за структурата и организацията на работната заплата. Излагат се
подробни доводи относно приложимост към възникналото с ищеца служебно
правоотношение единствено на разпоредбите на ЗМВР, касателно дължимите допълнителни възнаграждения на служителите. Твърди, че
за периода са били действащи Наредба № 8121з-776/ 29.07.2016 г., в сила
от 02.08.2016
г. и Наредба № 8121з-908/ 02.08.2018 г., обн. ДВ № 67/ 14.08.2018 г. Съответно така действащите наредби изключват
приложението на разпоредбите на общото трудово законодателство. В чл. 187, ал.
1 и ал. 3 ЗМВР се сочи да са разписани 8-часова
продължителност на нощния труд. В този смисъл твърди, че в случая липсва
основание за трансформиране на нощния в дневен труд и положеният извънреден и
нощен такъв вече е бил заплатен. Искането е за отхвърляне на претенциите и
присъждане на разноски.
Съдът,
след като взе предвид представените по делото доказателства – по отделно и в
тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните актове,
регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от фактическа и
правна страна:
Предявени
са обективно съединени искове, с правно
основание чл. 178, ал. 1, т. 3 вр. чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Съгласно приобщената на л. 24 кадрова справка,
в периода от 21.10.2016 г. до 30.09.2019 год., ищецът е заемал длъжността „старши полицай“ в Група 01 „Патрулно-постова дейност“ на сектор „Опазване на обществения ред в железопътния транспорт“ към *– Варна към Дирекция „Ж.“ при Г.Д.„Н. П.“ – *, на която е преназначен със Заповед № 11937з-470/27.03.2015
г., считано от 27.03.2015 г.
От
заключението на вещото лице П.И. по допуснатата съдебно-счетоводна
експертиза, кредитирано от съда като обективно и компетентно дадено, се
установява, следното: че в периода от 01.10.2016 г. до 30.09.2016 год. ищецът е положил общо 5167 часа извънреден труд, за което е получено възнаграждение в размер на 2089.69 лв. (за 303 часа); стойността на
дължимото допълнително възнаграждение, при преобразуване на нощните часове с коефициент 1.143, за
процесния период е общо 1640.10 лв.; размерът на
обезщетението за забава, върху претендираното допълнително възнаграждение за
извънреден труд, за времето от първо число на месеца, следващ месеца на
дължимото плащане до 21.10.2019 год. е 234.24 лв.
Установява
се от гореописаната кадрова справка,
назначаването на ищеца на работа в Група 01
„Патрулно-постова дейност“ на сектор „Опазване на обществения ред в железопътния транспорт“ към *– Варна към Дирекция „Ж.“ при Г.Д.„Н. П.“ – *, на длъжност „старши полицай“ и като такъв е държавен служител, съгласно чл. 142, ал. 1, т. 1 ЗМВР. Не се
спори и че за процесния период ищецът е полагал труд на 12-часови смени,
включващи и нощен труд.
Спорният по делото въпрос е дължи ли се
превръщане на часовете положен нощен труд в дневни, респ. заплащане на извънреден труд за така
преобразуваните часове труд.
Съгласно чл. 142, ал. 2 ЗМВР, статутът на държавните служители в
МВР се урежда от Закона за Министерство на вътрешните работи, който в чл. 178,
ал. 1, т. 3 ЗМВР предвижда, че на държавните служители се изплаща допълнително
възнаграждение и за извънреден труд. Според нормата на чл. 187, ал. 9 ЗМВР, редът за организацията и разпределянето на
работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на
държавните служители извън работното време, режимът на дежурства, времето за
отдих и почивките за държавните служители се определят с наредба на министъра
на вътрешните работи.
В процесния период, от 21.10.2016
г. до 30.09.2019 г., е действала издадената от министъра на вътрешните
работи в изпълнение на законово вмененото му задължение с разпоредбата на чл.
187, ал. 9 ЗМВР Наредба № 8121з-776/ 29.07.2016 г., в сила от 02.08.2016 г.
Текстовете
на чл. 3, ал. 3 на Наредбата предвижда, че при работа
на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22.00 и 6.00 ч., като
работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов
период. В Наредбата липсва изрична норма, предвиждаща
превръщане на часовете положен нощен труд в дневни, за разлика от действалата
до 31.03.2015 г. Наредба № 8121з-407 от 11.08.2014 г., която в нормата на чл.
31, ал. 2 регламентира, че при сумирано отчитане на отработеното време общият
брой часове положен труд между 22.00 ч. и 6.00 ч. за отчетния период се
умножава по 0.143. Липсата на такава норма не следва
да се тълкува като законово въведена забрана за преизчисляване на положените от
служителите в МВР часове нощен труд в дневен, а представлява празнота в уредбата
на реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото
отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима
на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в
Министерството на вътрешните работи. При наличие на такава
непълнота в специалната уредба,
касаеща служителите в МВР,
следва субсидиарно да се приложи Наредбата за структурата и организацията на
работната заплата (обн. ДВ от 26.01.2007 г.). Обратното разбиране би
поставило в неравностойно положение държавните служители в МВР спрямо
работниците и служителите по трудови правоотношения (макар и по повод въпроса
освободени ли са държавните служители в МВР от заплащане на държавни такси в
този смисъл и мотивите към т. 23 от ТР № 6 от 06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/ 2012 г. на ОСГТК на ВКС).
В чл. 9 от Наредбата за структурата и организацията на работната
заплата, е предвидено при сумирано изчисляване на работното време нощните
часове да се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между
нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за
подневно отчитане на работното време за съответното работно място.
От
събраните по делото доказателства се установи, че ищецът за периода 21.10.2016 г. до 30.09.2019 г. е положил извънреден труд, от
които, след преизчисляване с коефициент 1.143 за превръщането им в дневен труд,
неизплатени са 229 часа, на обща
стойност 1640.10 лв.
Ето защо, предявеният иск се
явява основателен и следва да бъде уважен, съобразно заявения размер.
На
основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, основателна е и акцесорната претенция за
присъждане на обезщетение за забава в размер на 234.24 лева,
представляваща сбор от мораторните лихви за забава върху главниците за
неизплатено трудово обезщетение в общ размер от 1640.10 лева, за периода от 21.10.2016
г. - 30.09.2019 г., изчислена за периода от първо число на месеца, следващ месеца на
дължимото плащане до датата на предявяване на иска – 21.10.2019 г.
На
основание чл. 78, ал. 1 ГПК и с оглед отправеното искане
в полза на ищеца следва да се присъдат сторените от същия разноски за заплатено
адвокатско възнаграждение, в размер на 400.00 лева.
На
основание чл. 78, ал. 6 ГПК, ответната страна следва
да бъде осъдена да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Варненски
районен съд, сумата от 215.60 лева, формирана както следва: 115.60 лв.,
представляваща
дължимата държавна такса за производството и 100.00 лв., представляваща възнаграждение за
вещо лице.
Воден от горното,
съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Г.Д.„Н. П.“ - *, с адрес: * да
заплати на В.Н.В., ЕГН **********, с адрес: ***, *, сумите от: 1640.10 (хиляда шестстотин и четиридесет лева и десет
стотинки) лева, представляваща сбор от незаплатено допълнително
възнаграждение за положен извънреден труд от 237 часа, за периода 21.10.2016 г.
- 30.09.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на подаване на исковата молба - 21.10.2019 г. до
окончателното изплащане на задължението, формирана, както следва: сумата 150.22 лева, представляваща допълнително възнаграждение
за положен извънреден (нощен) труд от 25 часа, за периода от 21.10.2016 г. до месец декември 2016 г.; сумата
140.40 лева, представляваща допълнително възнаграждение за положен извънреден (нощен) труд от 23 часа, за периода от месец януари 2017 г. до месец март
2017 г.; сумата 91.57 лева,
представляваща допълнително възнаграждение за положен извънреден (нощен) труд
от 15 часа, за периода от
месец април 2017 г. до месец юни 2017 г.; сумата 109.89 лева, представляваща допълнително
възнаграждение за положен извънреден (нощен) труд от 18 часа, за периода от месец юли 2017 г. до месец септември
2017 г.; сумата 128.21 лева,
представляваща допълнително възнаграждение за положен извънреден (нощен) труд
от 21 часа, за периода от месец
октомври 2017 г. до месец декември 2017 г.; сумата 153.52 лева, представляваща допълнително
възнаграждение за положен извънреден (нощен) труд от 21 часа, за периода от месец януари 2018 г. до месец март
2018 г.; сумата 131.59 лева,
представляваща допълнително възнаграждение за положен извънреден (нощен) труд
от 18 часа, за периода от
месец април 2018 г. до месец юни 2018 г.; сумата 212.00 лева, представляваща допълнително
възнаграждение за положен извънреден (нощен) труд от 29 часа, за периода от месец юли 2018 г. до месец септември
2018 г.; сумата 160.82 лева,
представляваща допълнително възнаграждение за положен извънреден (нощен) труд
от 22 часа, за периода от
месец октомври 2018 г. до месец декември 2018 г.; сумата 88.44 лева, представляваща допълнително
възнаграждение за положен извънреден (нощен) труд от 11 часа, за периода от месец януари 2019 г. до месец март
2019 г.; сумата 136.72 лева,
представляваща допълнително възнаграждение за положен извънреден (нощен) труд
от 17 часа, за периода от
месец април 2019 г. до месец юни 2019 г.; сумата 136.72 лева, представляваща допълнително възнаграждение
за положен извънреден (нощен) труд от 17 часа, за периода от месец юли 2019 г. до месец септември
2019 г.; сумата от 234.24 (двеста
тридесет и четири лева и двадесет и четири стотинки) лева, представляваща сбор от мораторните лихви за забава върху
главниците за неизплатено трудово обезщетение в общ размер от 1640.10 лева, за периода от 21.10.2016
г. - 30.09.2019 г., изчислена за периода от първо число на месеца,
следващ месеца на дължимото плащане до датата на предявяване на иска –
21.10.2019 г., на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
ОСЪЖДА Г.Д.„Н. П.“ при *, с адрес: *, да заплати
на В.Н.В., ЕГН **********, с адрес: ***, *, сумата от 400.00 (четиристотин) лева, представляваща
извършени в производството разноски за заплатено адвокатско възнаграждение, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА Г.Д.„Н. П.“ при *, с адрес: *, да заплати
в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Районен съд – Варна, банкова сметка *** ***, BIC ***, банка „*” АД, клон Варна, сумата от 215.60 лв. (двеста и петнадесет лева и
шестдесет стотинки), на основание чл. 78, ал. 6 ГПК.
Решението
подлежи на обжалване пред
Варненски окръжен съд, в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: