№ 53695
гр. София, 30.04.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 160 СЪСТАВ, в закрито заседание на
тридесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ
като разгледа докладваното от СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ Частно
гражданско дело № 20231110121098 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 410 ГПК.
Съдът е сезиран със заявление за издаване на заповед за изпълнение по
чл. 410 ГПК, подадено от “АПС Бета България“ ЕООД, ЕИК ********* срещу
Г. Г. М., ЕГН: ********** за следните суми по договор за кредит 853129,
сключен на 02.04.2017 г. между „Кредисимо“ ЕАД /заемодател/ и Г. Г. М.
/заемател/, обезпечен със сключения на 02.04.2017 г. договор за предоставяне
на поръчителство между „Ай Тръст“ ЕООД /поръчител/ и Г. Г. М. /
потребител/, а именно: 1/ сумата от 900,00 лева, представляваща главница по
договор за кредит 853129, сключен на 02.04.2017 г. между „Кредисимо“ ЕАД
/заемодател/ и Г. Г. М. /заемател/, обезпечен със сключения на 02.04.2017 г.
договор за предоставяне на поръчителство между „Ай Тръст“ ЕООД
/поръчител/ и Г. Г. М. / потребител/, вземанията по които договори са
прехвърлени в полза на “АПС Бета България“ ЕООД по силата на договор за
продажба и прехвърляне на вземания /цесия/, сключен на 02.03.2021 г.,
сключен между „Ай Тръст“ ЕООД, качеството на цедент и “АПС Бета
България“ ЕООД, в качеството на цесионер, ведно със законна лихва върху
горепосочената сума, считано от 21.04.2023 г. до изплащане на вземането; 2/
сумата от 735,54 лева, представляваща възнаграждение по договор за
предоставяне на поръчителство, сключен на 02.04.2017 г. между „Ай Тръст“
ЕООД /поръчител/ и Г. Г. М. /потребител/, вземанията по който договор са
прехвърлени в полза на “АПС Бета България“ ЕООД по силата на договор за
продажба и прехвърляне на вземания /цесия/, сключен на 02.03.2021 г.,
сключен между „Ай Тръст“ ЕООД, качеството на цедент и “АПС Бета
България“ ЕООД, в качеството на цесионер, ведно със законна лихва върху
горепосочената сума, считано от 21.04.2023 г. до изплащане на вземането; 3/
сумата от 231,13 лева, представляваща договорна лихва за периода от
02.04.2017 г. до 10.05.2018 г. по договор за кредит 853129, сключен на
02.04.2017 г. между „Кредисимо“ ЕАД /заемодател/ и Г. Г. М. /заемател/,
обезпечен със сключения на 02.04.2017 г. договор за предоставяне на
поръчителство между „Ай Тръст“ ЕООД /поръчител/ и Г. Г. М. /потребител/,
1
вземанията по които договори са прехвърлени в полза на “АПС Бета
България“ ЕООД по силата на договор за продажба и прехвърляне на
вземания /цесия/, сключен на 02.03.2021 г., сключен между „Ай Тръст“
ЕООД, качеството на цедент и “АПС Бета България“ ЕООД, в качеството на
цесионер; 4/ сумата от 370,73 лева, представляваща лихва за забава за
периода 02.04.2017 г. – 02.03.2021 г., върху главницата по договор за кредит
853129, сключен на 02.04.2017 г. между „Кредисимо“ ЕАД /заемодател/ и Г. Г.
М. /заемател/; 5/ сумата от 241,07 лева, представляваща лихва за забава за
периода 18.02.2021 г. – 02.03.2021 г., върху главницата, представляваща
възнаграждение по договор за предоставяне на поръчителство, сключен на
02.04.2017 г. между „Ай Тръст“ ЕООД /поръчител/ и Г. Г. М. /потребител/; 6/
сумата от 149,57 лева, представляваща разноски по делото, от които държавна
такса в размер на 49,57 лева и юрисконсултско възнаграждение в размер на
100,00 лева.
Съобразявайки разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т. 3 ГПК в актуалната
редакция на закона, приета с ДВ, бр. 100/2019 г., и разпоредбата на чл. 411,
ал. 2, т. 2 ГПК съдът е длъжен да извърши преценка за съответствие на
заявлението със закона и добрите нрави, както и за наличието на
неравноправна клауза в договор, сключен с потребител и да отхвърли
заявлението при наличие на такава клауза или при обоснована вероятност за
това.
С оглед така действащите законови разпоредби, съдът намира, че от
представените по дело документи може да се направи извод за вероятна
неравноправност на клаузите, в които е уговорено заплащането на
административни разходи, за които в заявлението за издаване на заповед за
изпълнение е посочено, че са заплатени във връзка с извънсъдебното
събиране на вземането и на възнаграждението по договора за поръчителство
по следните съображения:
По отношение на възнаграждението дължимо по договора за
поръчителство:
В заявлението се поддържа, че за да обезпечи задължението си, Г. Г. М.
е сключил на 02.04.2017 г. договор за поръчителство с “Ай Тръст“ ЕООД,
като дружеството поръчител се задължило да отговаря солидарно с длъжника
пред „Кредисимо“ ЕАД. Съгласно раздел III, т. 12 от общите условия на
„Кредисимо“ ЕАД кредитополучателят може да предостави обезпечение на
кредита под формата на банкова гаранция или сключване на договор за
предоставяне на поръчителство. В ОУ не е предвидена възможност за
длъжника да осигури физическо и/или юридическо лице, което да сключи
договор за поръчителство с кредитора. Тоест при избор да предостави
обезпечение чрез поръчителство кредитополучателят е обвързан да сключи
договор за предоставяне на поръчителство с трето лице. От друга страна,
договора за поръчителство, сключен между „Кредисимо” ЕАД и „Ай тръст”
ЕООД, е посочено, че „Ай тръст” ЕООД е включено в оповестения от
2
„Кредисимо” ЕАД списък на лицата, от които последното приема
поръчителство за задължения, отпуснати по договори за потребителски
кредит. След справка в Търговския регистър се установява, че „Кредисимо”
ЕАД и „Ай тръст” ЕООД са свързани лица, доколкото първото е едноличен
собственик на капитала на второто.
Сключването на договор за поръчителство с юридическо лице, което е
предварително одобрено от кредитора и което се явява свързано с него лице,
води до извод, че на длъжника не е предоставено право на избор и
възможност за индивидуално договаряне, респективно че сключването на
въпросният договор не отговаря на изискването за добросъвестност и води до
значително неравновесие в правата между потребителя и търговеца. В случая
договора за поръчителство има за цел да обезщети вредите от фактическа
неплатежоспособност на длъжника, които кредиторът би могъл да претърпи,
при неплатежоспособност и липса на обезпечение, което влиза в
противоречие с предвиденото в чл. 16 от ЗПК изискване към доставчика на
финансова услуга, да оцени сам платежоспособността на потребителя и да
предложи добросъвестно цена за ползване на заетите средства, съответна на
получените гаранции. Освен това обвързването на възможността за отпускане
на кредит с възмезден договор за поръчителство със свързано с кредитора
лице, на практика прехвърля върху кредитополучателя финансовата тежест за
изпълнение на задълженията на финансовата институция за предварителна
оценка на платежоспособността на кандидатстващите за кредит, за което на
кредитора не се дължат такси по силата на чл.10а, ал.1 и ал.2 от ЗПК.
По отношение на претендираната лихва за забава за периода 18.02.2021
г. – 02.03.2021 г., върху главницата, представляваща възнаграждение по
договор за предоставяне на поръчителство, сключен на 02.04.2017 г. между
„Ай Тръст“ ЕООД /поръчител/ и Г. Г. М. / потребител/:
Предвид липсата на основания за присъждане на главницата,
представляваща възнаграждение по договор за предоставяне на
поръчителство, сключен на 02.04.2017 г. между „Ай Тръст“ ЕООД
/поръчител/ и Г. Г. М. / потребител/, то заявлението следва да се отхвърли и в
частта по акцесорната претенция за лихва за забава върху главницата,
представляваща възнаграждение по договор за предоставяне на
поръчителство, сключен на 02.04.2017 г. между „Ай Тръст“ ЕООД
/поръчител/ и Г. Г. М. / потребител/.
С оглед на изложеното заявлението следва да бъде отхвърлено за
сумите: 1/ за сумата от 735,54 лева, представляваща възнаграждение по
договор за предоставяне на поръчителство, сключен на 02.04.2017 г. между
„Ай Тръст“ ЕООД /поръчител/ и Г. Г. М. /потребител/, вземанията по който
договор са прехвърлени в полза на “АПС Бета България“ ЕООД по силата на
договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/, сключен на
02.03.2021 г., сключен между „Ай Тръст“ ЕООД, качеството на цедент и
“АПС Бета България“ ЕООД, в качеството на цесионер, ведно със законна
лихва върху горепосочената сума, считано от 21.04.2023 г. до изплащане на
3
вземането и 2/ за сумата от 241,07 лева, представляваща лихва за забава за
периода 18.02.2021 г. – 02.03.2021 г., върху главницата, представляваща
възнаграждение по договор за предоставяне на поръчителство, сключен на
02.04.2017 г. между „Ай Тръст“ ЕООД /поръчител/ и Г. Г. М. /потребител/,
както и пропорционално в частта за разноските.
За останалите претендирани суми следва да бъде издадена заповед за
изпълнение.
Следва на основание чл. 415, ал. 3, вр. с ал. 1, т. 3 ГПК да се укаже на
заявителя, че може да предяви осъдителен иск относно вземанията, за които е
отхвърлено заявлението. Срокът, установен в посочената разпоредба е
едномесечен от връчване на разпореждането, но доколкото настоящото
разпореждане подлежи на обжалване с частна жалба, следва да се укаже на
заявителя, че може да предяви иск за вземането в едномесечен срок, който
започва да тече от датата на влизане в сила на настоящото разпореждане.
Така мотивиран съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410
ГПК с вх. № 111908/24.04.2023 г. депозирано чрез Система за сигурно
електронно връчване на 21.04.2023 г./, подадено от “АПС Бета България“
ЕООД, ЕИК ********* срещу Г. Г. М., ЕГН: ********** в частта, с която се
иска издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК за суми, както следва:
1/ за сумата от 735,54 лева, представляваща възнаграждение по договор за
предоставяне на поръчителство, сключен на 02.04.2017 г. между „Ай Тръст“
ЕООД /поръчител/ и Г. Г. М. /потребител/, вземанията по който договор са
прехвърлени в полза на “АПС Бета България“ ЕООД по силата на договор за
продажба и прехвърляне на вземания /цесия/, сключен на 02.03.2021 г.,
сключен между „Ай Тръст“ ЕООД, качеството на цедент и “АПС Бета
България“ ЕООД, в качеството на цесионер, ведно със законна лихва върху
горепосочената сума, считано от 21.04.2023 г. до изплащане на вземането и 2/
за сумата от 241,07 лева, представляваща лихва за забава за периода
18.02.2021 г. – 02.03.2021 г., върху главницата, представляваща
възнаграждение по договор за предоставяне на поръчителство, сключен на
02.04.2017 г. между „Ай Тръст“ ЕООД /поръчител/ и Г. Г. М. /потребител/,
както и съразмерно в частта за разноските, а именно: 1/ за разликата над 30,04
лева до 49,57 лева – държавна такса и 2/ за разликата над 60,60 лева до 100,00
лева – юрисконсултско възнаграждение.
УКАЗВА на заявителя, че може да предяви осъдителен иск относно
вземанията, за които е отхвърлено заявлението, в едномесечен срок от
влизане в сила на настоящото разпореждане, като довнесе дължимата
държавна такса. Ако искът не бъде предявен в посочения едномесечен срок
страната губи възможността да приспадне внесената по настоящото дело
4
държавна такса.
Разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски
градски съд в едноседмичен срок от връчването му на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5