РЕШЕНИЕ
№ 3037
гр. София, 11.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 114 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ЯНА В. Н.А ДИМИТРОВА
при участието на секретаря ХЕЛИЯ СЛ. С.А
като разгледа докладваното от ЯНА В. Н.А ДИМИТРОВА Административно
наказателно дело № 20241110212399 по описа за 2024 година
за да се произнесе с решение взе предвид следното:
Производство по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения
и наказания (ЗАНН).
Образувано е по жалба на И. И. Н., ЕГН **********, срещу наказателно
постановление № КПК-НП-246/23.07.2024 г., издадено от А. Т. С. - председател на Комисия
за противодействие на корупцията, с което на жалбоподателя, на основание чл. 24, ал. 1, чл.
53, вр. с чл. 27 от ЗАНН и чл. 115, ал. 1 от ЗПК, е наложено административно наказание
„глоба“ в размер на 1000 лв. за извършено нарушение на чл. 52, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 49, ал.
1, т. 2 от ЗПК.
Недоволен от издаденото наказателно постановление е останал жалбоподателят И. И.
Н., който иска отмяната му. Излага доводи, че наказателно постановление е
незаконосъобразно. Сочи, че е налице разминаване в посочените в АУАН и в НП основание
за възникване на задължение за подаване на декларация за имущество и интереси, като в
АУАН било посочено чл. 6, т. 50, а в НП – т. 51 от ЗПК, с което е било нарушено правото на
защита на жалбоподателя. Поддържа, че преди да пристъпи към ангажиране
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя, наказващият орган е
следвало да го предупреди, че не е подал декларация за имущество и интереси, като му
предостави едномесечен срок, в който да изпълни това задължение, съгласно разпоредбата
на чл. 55 от ЗПК. На следващо място в жалбата се поддържа, че
административнонаказващият орган не е взел предвид предходно подаваните декларации от
жалбоподателя и тяхното съдържание, както и поведението на последния във връзка с
констатираното нарушение. По-нататък в жалбата се посочва, че жалбоподателят не е
извършил административното нарушение, за което е наказан. В тази връзка се посочва, че
към 10.11.2022 г., когато жалбоподателят е заел длъжността управител на "КОМПЛЕКСЕН
ОНКОЛОГИЧЕН ЦЕНТЪР-ВЕЛИКО ТЪРНОВО" ЕООД, ЕИК *********, е имал качеството
1
на задължено лице по чл. 6, ал. 1, т. 46 от тогава действащия Закон за противодействие на
корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество (ЗПКОНПИ), във връзка с
което жалбоподателят е подал декларация за имущество и интереси по чл. 35, ал. 1, т. 2 от
ЗПКОНПИ на хартиен и електронен носител, като приложение към Писмо с изх. №
**************г., които са изпратени и до Дирекция "Публичен регистър" на КПКОНПИ на
адрес: гр. София, 1000, пл. "Света Неделя" № 6 чрез куриерска фирма „Спиди“ на 06.12.2022
г. и са приети от служител с фамилия Г., за което е оформена и обратна разписка. Във връзка
с това се посочва, че съгласно § 4. от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за
противодействие на корупцията задължените лица, подали встъпителни декларации по реда
на отменените разпоредби на ЗПК на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото
имущество, не подават нови встъпителни декларации след влизането в сила на този закон.
Те подават декларации при условията и по реда на този закон в сроковете по чл. 52.
Изложени са и твърдения, че жалбоподателят е подавал и ежегодни декларации за
имущество и интереси. Оспорва се изводът на АНО, че "КОМПЛЕКСЕН ОНКОЛОГИЧЕН
ЦЕНТЪР-ВЕЛИКО ТЪРНОВО" ЕООД не представлява лечебно заведение за болнична
помощ, поради което и жалбоподателят не е имал качеството на задължено лице по чл. чл. 6,
ал. 1, т. 46 от ЗПКОНПИ (отм.). На следващо място в жалбата се посочва, че жалбоподателят
не е представител на общината в орган на управление или контрол на търговското
дружество с общинско участие в капитала, а е управител на общинското дружество и поради
това не е задължено лице по смисъла на чл. 6, ал. 1, т. 51 от ЗПК. Излагат се и съображения
за приложимост на чл. 28 от ЗАНН. Поддържа се и че местно компетентен да разгледа
жалбата е Районен съд – Дряново. С оглед на гореизложеното се прави искане за отмяна на
оспореното наказателно постановление. Претендира се на основание чл. 38, ал. 2 във вр. с
ал. 1, т. 3, пр. 2 от ЗА да бъде присъдено адвокатско възнаграждение за осъществена
безплатно адвокатска помощ и съдействие на жалбоподателя.
В съдебното заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява. По делото е
депозирана становище от адв. Г. Н., процесуален представител на жалбоподателя, в което е
посочено, че не възразява да се даде ход на делото в негово отсъствие и в това на
жалбоподателя, както и че поддържа искането за отмяна на НП и за присъждане на разноски.
В открито съдебно заседание въззиваемата страна - председателят на Комисията за
противодействие на корупцията, е била представлявана от юрисконсулт А. М.. Юрисконсулт
М. прави искане за потвърждаване на обжалваното наказателно постановление, като излага
доводи за неоснователност на направените с жалбата оплаквания. Излага съображения, че с
приемането на ЗПК обхватът на задължените лица, заемащо висши публични длъжности е
разширен, поради което е възниквало задължение за жалбоподател я в качеството му на
управител на „Комплексен онкологичен център - Велико Търново“ ЕООД, да подаде
съответно встъпителна декларация. Моли да не бъдат кредитирани представените от
жалбоподателя доказателства за подадена встъпителна декларация в качеството му на
задължено лице по чл. 6, ал. 1, т. 46 от ЗПКОНПИ, тъй като към датата, на която той е подал
евентуално такава декларация, за което нямало данни, същото лице не е имало задължение
да подава такава декларация, от което следва, че и разпоредбата на параграф 4 от ЗПК е
неприложим. Намира, че не са налице и основания за прилагане на чл. 28 от ЗАНН. Въвежда
възражение за прекомерност на претендираните от жалбоподателя разноски.
Съдът като прецени събраните по делото доказателства, доводите и
възраженията на страните и след като извърши цялостна служебна проверка на
обжалвания акт, намери за установено от фактическа страна следното:
На 06.10.2023 г. влязъл в сила Законът за противодействие на корупцията (ЗКП). Към
този момент жалбоподателят д-р И. И. Н. бил управител на „К. О. Ц.-ВЕЛИКО ТЪРНОВО“
ЕООД, ЕИК ****************, с едноличен собственик на капитала - Община Велико
Търново, въз основа на сключен Договор за управление и контрол на еднолично дружество с
2
ограничена отговорност с общинско участие от 10.11.2022 г. Дружеството „К. О. Ц.-
ВЕЛИКО ТЪРНОВО“ ЕООД имало качеството на „лечебно заведение“ съгласно чл. 10, ал.
3б от Закона за лечебните заведения (ЗЛЗ), но не попадало в категорията „лечебни заведения
за болнична помощ“ по смисъла на чл. 9 от ЗЛЗ и чл. 6, ал. 1, т. 46 от ЗПКОНПИ (отм.),
поради което до влизането в сила на ЗПК жалбоподателят не е заемал висша публична
длъжност по смисъла на чл. 6 от ЗПКОНПИ (отм.). Той обаче бил задължено лице по § 2, ал.
2 вр. с ал. 1, т. 3 от ДР на ЗПКОНПИ (отм.), в качеството на управител на общинско
предприятие и е бил длъжен да подаде встъпителна декларация за имущество и интереси в
едномесечен срок от заемането на длъжността, пред органа по избора или назначаването.
Независимо от това, на 06.12.2022 г. жалбоподателят Н. изпратил в КПКОНПИ встъпителна
декларация за имущество и интереси по чл. 35, ал. 1, т. 2 от ЗПКОНПИ в рамките на
едномесечен срок от заемането на длъжността. Жалбоподателят депозирал и ежегодни
декларации за имущество и интереси, като изпратил същите в КПКОНПИ съответно на
15.05.2023 г. и в КПК на 29.04.2024 г.
С писмо с вх. № **************** г., подадено от С. Д.- И.ова, зам. - кмет на община
Велико Търново, КПК била уведомена, че съгласно заповед № РД
*****************************г. на кмета на Община Велико Търново, жалбоподателят И.
И. Н. заемал длъжността управител на „К. О.Ц.-ВЕЛИКО ТЪРНОВО“ ЕООД, ЕИК
*****************
На 22.01.2024 г. свидетелят В. С. Н. на длъжност „инспектор“ в дирекция „Публичен
регистър“ при КПК, извършил проверка на получените и вписаните в регистрационните
дневници декларации за имущество и интереси на лицата, които били задължени да подават
такива декларации. При извършената проверка свид. Н. констатирал, че жалбоподателят И.
И. Н., в качеството си на задължено лице, заемащо публична длъжност по чл. 6. ал. 1, т. 50
от ЗПК, не бил подал пред КПК, на основание чл. 52, ал. 1, т. 1, във вр. с чл. 49, ал. 1, т. 2 от
ЗПК, встъпителна декларация за имущество и интереси в едномесечен срок, считано от
06.10.2023 г. – датата на влизане в сила на ЗПК, т.е. до 06.11.2023 г.
Предвид това на 22.01.2024 г. до жалбоподателя било изпратено писмо с изх. № КПК-
1182/22.01.2024 г., съдържащо покана да се яви лично на 29.01.2024 г. в 15:30 ч. в дирекция
„Публичен регистър“ на КПК, в гр. София, пл. „Света Неделя” № 6, за съставяне и връчване
на АУАН. Писмото не било получено от жалбоподателя, поради което на 29.01.2024 г. в
16:55 часа същият бил уведомен по телефона от свид. В. С. Н., в присъствието на Дарина
Йорданова Лепоева - инспектор в дирекция „Публичен регистър“ на КПК, че следва да се
яви за съставяне и връчване на АУАН в посочените време и място, като жалбоподателят
заявил, че желае актът да бъде съставен в негово отсъствие, на датата, за която е бил
поканен и да му бъде изпратен за връчване чрез органите на общинската администрация. За
проведения разговор бил съставен констативен протокол с вътр. № КПК-1182-1/29.01.2024 г.
На 29.01.2024 г. в отсъствие на жалбоподателя - И. И. Н., на основание чл. 40, ал. 2 от
ЗАНН и в присъствието на двама свидетели, свидетелят В. Н. съставил АУАН №
**************************** г., с който повдигнал против Н.
административнонаказателно обвинение за извършено нарушение на чл. 52, ал. 1, т. 1 вр. чл.
49, ал. 1, т. 2 от ЗПК.
С писмо изх. № КПК-1182-2/15.02.2024 г. съставеният акт за установяване на
административно нарушение бил изпратен за връчване на въззивника Н. чрез общинската
администрация по местоживеене. Актът бил връчен на жалбоподателя на 17.05.2024 г. На
22.05.2024 г., жалбоподателят депозирал писмено възражение срещу акта за установяване на
административно нарушение, заведено с вх. № ********************* г., с доводи,
аналогични на възраженията, изложени от въззивника в подадената от него жалба, като към
възражението приложил подадената от него встъпителна и ежегодна декларации за
имущество и интереси, изпратени в КПКОНПИ съотв. КПК на 06.12.2022 г. и на 15.05.2023
3
г.
Въз основа на съставения АУАН № ********************* г. на 23.07.2024 г. А. С. -
за председател на Комисия за противодействие на корупцията (КПК), издал обжалваното
наказателно постановление № **********************г., с което наложил на
жалбоподателя на основание чл. 24, ал. 1, чл. 53 във вр. с чл. 27 от ЗАНН и чл. 115, ал. 1 от
ЗПК административно наказание „глоба“ в размер на 1000 лв. за извършено нарушение на
чл. 52, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 49, ал. 1, т. 2 от ЗПК.
На 21.08.2024 г. жалбоподателят И. Н. отново изпратил до КПК декларация за
имущество и интереси по чл. 49, ал. 1, т. 2 ЗПК при встъпване в длъжност, която била
получена от служител на КПК на 22.08.2024 г.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по
делото доказателства и доказателствени средства: гласни - показанията на свидетеля В. Н.,
както и писмените доказателства, приобщени на основание чл. 283 НПК - писмо с изх. №
КПК-8870/24.07.2024 г., Разрешение за осъществяване на лечебна дейност № КОЦ-
89/06.01.2011 г, Договор за управление и контрол на ЕООД с общинско участие, наказателно
постановление № КПК-НП-246/23.07.2024 г., ведно с известие за доставяне, АУАН №
******************** г., Заповед № ************************ г., покана за явяване за
съставяне на АУАН изх. № ******************** г., констативен протокол за уведомяване
по телефон с вътр. № КПК-1182-1/29.01.2024 г., Уведомително писмо от Община Велико
Търново с вх. № ********************** г.; писмо до кмета на Община Дряново с изх.№
***********************г., писмо до директора на ОДМВР Габрово с изх.№
************************ г., писма от Община Дряново с вх.№ ********************* г.,
КПК-********************** г., ведно с протоколи за посещение на адрес, възражение с
вх. № *******************г., ведно с приложения – встъпителна декларация за имущество
и интереси от 05.12.2022 г - част I и част II; ежегодна декларация за имущество и интереси
от 12.05.2023 г.; товарителници от 06.12.2022 г. и от 15.05.2023 г., ведно с обратни разписки;
разпечатка на електронно съобщение от 22.05.2024 г., Договор за оказване на болнична
помощ по клинични пътеки и извършване на амбулаторни процедури с НЗОК № 040564 от
24.02.2020 г., допълнителни споразумения към него от 20.03.2024 г., от 21.04.2020 г. и от
02.09.2020 г., Национален рамков договор № РД-НС-01-4 от 23 декември 2019 г. за
медицинските дейности между НЗОК и Българския лекарски съюз (БЛС) за 2020 - 2022 г.
Национален рамков договор от № РД-НС-01-2 от 1 септември 2023 г. за медицинските
дейности между НЗОК и БЛС за 2023 - 2025 г., Договор № ******************* от 20
февруари 2024 г. за изменение и допълнение на същия.
Съдът кредитира събраните по делото доказателства - същите са логични,
еднопосочни, последователни и съответни едно на друго. Свидетелят В. Н. възпроизвежда
пред съда обстоятелствата относно извършената проверка в дирекция „Публичен регистър“
на получените и вписаните в регистрационните дневници декларации за имущество и
интереси и констатациите от същата, както и относно съставянето на АУАН. Съдът се довери
на показанията, дадени от горепосочения свидетел в хода на съдебното производство, като
намери, че същите са еднопосочни, последователни и напълно кореспондират на писмените
доказателства. От показанията на свид. Н. става ясно, че в регистрационните дневници на
дирекция „Публичен регистър“ не са били регистрирани изпратените от жалбоподателя
встъпителна и ежегодни декларации за имущество и интереси. Това обстоятелство не
опровергава факта, че същите са били изпратени от страна на жалбоподателя до КПК,
доколкото са налице достоверни доказателства за това – товарителници от куриерска фирма
„СПИДИ“ АД, ведно с обратни разписки за получаването им от служители на КПК.
Съдът кредитира като достоверни и представените от жалбоподателя Договор за
оказване на болнична помощ по клинични пътеки и извършване на амбулаторни процедури
с НЗОК № ************************г., допълнителни споразумения към него от
4
20.03.2024 г., от 21.04.2020 г. и от 02.09.2020 г., Национален рамков договор №
********************* от 23 декември 2019 г. за медицинските дейности между НЗОК и
Българския лекарски съюз (БЛС) за 2020 - 2022 г. Национален рамков договор от №
******************2 от 1 септември 2023 г. за медицинските дейности между НЗОК и БЛС
за 2023 - 2025 г., Договор № РД-НС-01-2-1 от 20 февруари 2024 г. за изменение и допълнение
на същия, които са относими към предмета на дейност на управляваното от жалбоподателя
Н. дружество „К. О. Ц.-ВЕЛИКО ТЪРНОВО“ ЕООД. Тук е мястото да се посочи във връзка
с доводите от жалбата, че видовете лечебни заведения са определени законодателно със
Закона за лечебните заведения. В чл. 8 от ЗЛЗ са посочени лечебните заведения за
извънболнична помощ, а в чл. 9 от ЗЛЗ са изброени видовете лечебни заведения за болнична
помощ. Извън посочените две категории лечебни заведения, в чл. 10 от ЗЛЗ са изброени и
други лечебни заведения, сред които попадат и комплексните онкологични центрове (т. 3б на
чл. 10 от ЗЛЗ). Ето защо съдът приема, че управляваното от жалбоподателя Н. търговско
дружество „К. О. Ц.-ВЕЛИКО ТЪРНОВО“ ЕООД не попада в категорията лечебни
заведения за болнична помощ по смисъла на чл. 6, ал. 1, т. 46 от ЗПКОНПИ (отм.), поради
което и независимо от това, дали същото е било финансирано от общинския бюджет на
Община Велико Търново, жалбоподателят не е имал качеството на лице, заемащо висша
публична длъжност по чл. 6 от ЗПКОНПИ (отм.).
Настоящият съдебен състав се довери и на останалите писмени доказателства, които
също оцени като еднопосочни, последователни, непротиворечиви и съответни на
показанията на свидетеля Н..
Въз основа на така установените факти, съдът достигна до следните правни
изводи:
Жалбата е подадена от процесуално легитимирано лице, срещу подлежащ на съдебен
контрол акт - наказателно постановление, и в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, с оглед на
което същата се явява процесуално ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество жалбата е ОСНОВАТЕЛНА, по следните съображения:
При извършена служебна проверка по спазването на процесуалните правила, относно
компетентността на длъжностните лица, съставили и издали акта за установяване на
административно нарушение и наказателно постановление, настоящият съдебен състав,
намира, че правилата за компетентност са спазени. Съгласно чл. 120, ал. 1 ЗПК актовете за
установяване на нарушенията се съставят от определени от председателя на Комисията за
противодействие на корупцията длъжностни лица, а наказателните постановления се издават
от председателя на Комисията. В процесния случай актът за установяване на
административно нарушение е съставен от свидетеля В. С. Н., който е заемал длъжност
„инспектор“ в дирекция „Публичен регистър“ на Комисия за противодействие на
корупцията, като видно от заповед № РД-06-38/18.01.2024 г., издадена от Антон Славчев, той
е бил оправомощен да съставя актове за установяване на административни нарушения.
Същевременно атакуваното наказателно постановление е издадено от Антон Томов Славчев
- Председателя на Комисия за противодействие на корупцията.
Съгласно чл. 59, ал. 1 от ЗАНН наказателното постановление подлежи на обжалване
пред районния съд, в района на който е извършено или довършено нарушението. С оглед на
това, че нарушенията, осъществими чрез бездействие, се извършват там, където лицето е
следвало да изпълни даденото задължение и да предприеме дължимото поведение и
предвид, че в процесния случай се твърди, че въззивникът е следвало да подаде
декларациите за имущество и интереси пред Комисията за противодействие на корупцията,
чието седалище е в гр. София, то родово и местно компетентен се явява Софийски районен
съд. С оглед на гореизложеното, настоящият съдебен състав намира за неоснователни
5
възраженията на жалбоподателя, че местно компетентен да разгледа жалбата бил Районен
съд – Дряново.
В процесния случай административнонаказателното производство е образувано със
съставянето на акт за установяване на административно нарушение в предвидения от ЗАНН
3-месечен срок от открИ.е на нарушителя, респективно - 1 година от извършване на
твърдяното нарушение. Същевременно атакуваното наказателно постановление е издадено в
предвидения 6-месечен срок. С оглед на гореизложеното, съдът намира, че са спазени
всички давностни срокове, визирани в разпоредбата на чл. 34 ЗАНН, по отношение на
законосъобразното ангажиране на административнонаказателната отговорност на
жалбоподателя.
Настоящият съдебен състав констатира, че са спазени императивните процесуални
правила при издаването на АУАН и НП - тяхната форма и задължителни реквизити, съгласно
разпоредбите на чл. 40, 42, 43, ал. 5, чл. 57 и чл. 58, ал. 1 ЗАНН. Съдът намира за
неоснователни доводите на въззивника, че правото му на защита е ограничено, тъй като в
акта за установяване на административно нарушение е посочено, че жалбоподателят се явява
задължено лице по чл. 6, т. 50, а в НП – по т. 51 от ЗПК. Това е така, доколкото посочването
на заеманата публична длъжност не е елемент от правната квалификация на
административното нарушение, като същевременно административнонаказващият орган
разполага с правомощието да издаде наказателно постановление и когато прецени, че е
налице допусната нередовност в АУАН, но приеме за установено по безспорен начин
извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина (чл. 53, ал. 2
от ЗАНН). Съдебен състав намира, че в АУАН и НП е налице пълно описание на
установените фактически обстоятелства, като с изискуемата се от закона конкретика
административните органи са очертали времето, мястото, механизма на твърдяното
нарушение и обстоятелствата, при които то е било извършено, което от своя страна води до
извод, че правото на защита на жалбоподателя е гарантирано в пълна степен.
С оглед на гореизложеното, настоящият съдебен състав приема, че в
административната фаза на производството не са били допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, които да налагат отмяна на наказателното постановление на това
основание.
Независимо от това съдът прие, че обжалваното наказателно постановление следва да
бъде отменено поради неправилно приложение на материалния закон.
По делото е установено, че до датата на влизане в сила на Закона за противодействие
на корупцията – 06.10.2023 г. жалбоподателят д-р И. И. Н. е бил управител на „К. О. Ц.-
ВЕЛИКО ТЪРНОВО“ ЕООД, ЕИК *********, с едноличен собственик на капитала -
Община Велико Търново, въз основа на сключен Договор за управление и контрол на
еднолично дружество с ограничена отговорност с общинско участие от 10.11.2022 г.
Жалбоподателят не е имал качеството на лице, заемащо висша публична длъжност по
смисъла на чл. 6 от ЗПКОНПИ (отм.), доколкото дружеството „К. О. Ц.-ВЕЛИКО
ТЪРНОВО“ ЕООД е „лечебно заведение“ съгласно чл. 10, ал. 3б от ЗЛЗ, но не попада в
категорията „лечебни заведения за болнична помощ“ по смисъла на чл. 9 от ЗЛЗ и чл. 6, ал.
1, т. 46 от ЗПКОНПИ (отм.).
Съгласно § 2, ал. 2 вр. с ал. 1, т. 3 от ДР на ЗПКОНПИ (отм.), управителите на
общински предприятия подават декларациите по чл. 35, ал. 1 /декларация за несъвместимост
и декларация за имущество и интереси/ в едномесечен срок от заемането на длъжността,
пред органа по избора или назначаването. По делото няма данни жалбоподателят И. И. Н. да
е изпълнил това свое задължение, тъй като вместо пред органа по назначаване,
жалбоподателят е изпратил встъпителна декларация за имущество и интереси до
КПКОНПИ. При това положение не намира приложение разпоредбата на § 4, изр. 1 от
Преходните и заключителни разпоредби на Закона за противодействие на корупцията, която
6
предвижда, че задължените лица, подали встъпителни декларации по реда на отменените
разпоредби на Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно
придобитото имущество, не подават нови встъпителни декларации след влизането в сила на
този закон. Това е така, доколко подадената от жалбоподателя встъпителна декларация до
КПК не е подадена по предвидения за това ред – пред органа по назначаване. С оглед на
това възраженията на жалбоподателя в тази насока не са основателни.
С влизането в сила на Закона за противодействие на корупцията на 06.10.2023 г. е
приета т. 50 на чл. 6 от с.з., съгласно която (в редакцията й към ДВ, бр. 84 от 06.10.2023 г.)
към лицата, заемащи публични длъжности по смисъла на ЗПК са включени и управителите
на общински предприятия. По делото е безспорно, че едноличен собственик на капитала на
„КОМПЛЕКСЕН ОНКОЛОГИЧЕН ЦЕНТЪР-ВЕЛИКО ТЪРНОВО“ ЕООД е Община Велико
Търново. От това следва изводът, че като управител на общинско предприятие,
жалбоподателят се явява лице, заемащо публична длъжност по смисъла на чл. 6, т. 50 от
КПК, считано от влизането му в сила на 06.10.2023 г.
Независимо от това, с влизане в сила на ЗПК за жалбоподателя Н. не е възникнало
задължение по чл. 52, ал. 1, т. 1 от ЗПК, тъй като подаването на такава декларация е
дължимо в едномесечен срок от заемането на съответната публична длъжност, а не от
влизане в сила на ЗПК по отношение на лицата, заемащи такива длъжности от преди
влизането в сила на разпоредбите на ЗПК. Такова задължение не е предвидено в Закона за
противодействие на корупцията. Същото не може да бъде изведено чрез тълкуване на
нормативната уредба (вкл. на § 4, изр. 1 от ПЗР на ЗПК), а още по-малко въз основа на това
да бъде ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя. Такъв
подход би бил в нарушение на забраната на чл. 46, ал. 3 от Закона за нормативните актове,
както и на принципа за законоустановеност на административните нарушения и наказанията
за тях.
С оглед на изложените аргументи съдът прие, че жалбоподателят не е осъществил от
обективна и субективна страна нарушение по чл. 52, ал. 1, т. 1 вр. чл. 49, ал. 1, т. 2 ЗПК,
поради което наказателното постановление следва да бъде отменено като неправилно и
незаконосъобразно.
При този изход на правния спор и на основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН вр. с чл. 143,
ал. 1 от АПК разноски се дължат в полза на жалбоподателя. В случая от приложения по
делото Договор за правна защита и съдействие от 13.03.2025 г. е видно, че адвокат Г. Х. Н. е
предоставил безплатна правна помощ на жалбоподателя д-р И. И. Н., на основание чл. 38,
ал. 1, т. 3, пр. 2 от Закона за адвокатурата. Съгласно чл. 38, ал. 2 от ЗА в случаите на
предоставена безплатна правна помощ и съдействие по ал. 1, ако в съответното
производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът има право на адвокатско
възнаграждение, като съдът определя възнаграждението в размер не по-нисък от
предвидения в наредбата по чл. 36, ал. 2 от ЗА и осъжда другата страна да го заплати. С
оглед на това и предвид невисоката фактическа и правна сложност на делото, съдът намери,
че КПК следва да бъде осъдена да заплати на адв. Г. Х. Н. адвокатско възнаграждение в
размер на 400 лева, което съответства на предвиденото в разпоредбата на чл. 18 вр. с чл. 7,
ал. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа (загл. изм. -
ДВ, бр. 14 от 2025 г.).
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 от ЗАНН, съдът
7
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № *********************** г., издадено от
А. Т. С. - председател на Комисия за противодействие на корупцията, с което на И. И. Н., на
основание чл. 24, ал. 1, чл. 53 във вр. с чл. 27 от ЗАНН и чл. 115, ал. 1 от ЗПК, е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 1000 лв. за извършено нарушение на чл. 52,
ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 49, ал. 1, т. 2 от ЗПК.
ОСЪЖДА Комисия по противодействие на корупцията ДА ЗАПЛАТИ на адвокат Г.
Х. Н., ЕГН **********, с адрес: гр. ********************************* сумата от 400, 00
(четиристотин) лева, представляваща адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване по реда на глава XII АПК пред Административен
съд - София-град на основанията, предвидени в НПК, в 14-дневен срок от получаване на
съобщението, че е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8