П Р О Т О К О Л
гр.Враца, 14.05.2021 г.
Врачанският районен съд, ІІ-ри гр.състав, в публично съдебно
заседание на 14.05.2021 г. в състав:
Председател:
НЕДЕЛИН ЙОРДАНОВ
при участието на секретар: Мария
Тодорова сложи за разглеждане гр.дело № 371 по описа за 2021 г. докладвано от
СЪДИЯТА.
На
именното повикване в 10,30 часа се явиха:
ИЩЕЦЪТ
лично и с адв. М.Л..
ОТВЕТНИЦАТА
лично и с адв. В..
Д”СП”,
редовно призована, не се явява и представлява. От същата е постъпил социален
доклад.
Вещото
лице налице.
Адв.Л.: Ход
на делото.
Адв.В.: Ход
на делото.
СЪДЪТ намира, че не са налице процесуални
пречки и
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
АДВ.Л.: Поддържам иска депозиран от моя доверител. Запознати
сме с определението на съда и проектодоклада, и в тази връзка уточняваме, че
сме представили като доказателство по делото с исковата молба, на 41 страница, удостоверение
от данъчна служба Хага за доходите на ищеца за 2019 г., с исковата молба сме ги
представили, но за 2020 годни все още не е преведено такова удостоверение и не
можем да го представим по делото. По отношение на депозирания социален доклад, моля
да не приемате същия. Считаме, че не е обективен, тъй като е изготвен от
служител на Отдел „Закрила на детето“ само на база разговори с майката, и не е извършвано посещение в дома на ответницата.
Отделно от това, доверителят ми заяви, че служителката Анелия Стоянова,
изготвила социалния доклад е приятелка на ищцата Г.. Поради което считам
необективен социалния докла.
АДВ.
В.: Завявам, че оспорвам иска поддържам
насрещната искова претенция, запозната съм със социалния доклад, който намирам обективен
и професионално изготвен. Доверителката ми твърди, че няма приятелка на име
Анелия Стоянова, изготвила социалния доклад. Относно условията, в които живеят
децата, могат да се докажат и с други доказателствени средства, не само със социален
доклад. Представям копие от ТД на доверителката си като учител в СОУ „Козма
Тричков“ – Враца. Запознати сме се експертизата водим свидетелите, моля да ги
разпитаме днес. По отношение молбата за привременни мерки от ищеца предоставям
на съда, но моля да имате предвид, че иск по чл. 127а от СК не е предявен, така че
извеждането на децата в чужбина няма как да се случи без такова производство и разрешението
на майката. Такова няма. Не означава, че след като бащата е извън страната, че контакта
с децата трябва да бъде осъществяван на територията на тази страна. Няма предявен
иск по 127а - първоначален или насрещен, няма как съда да се произнесе по това
искане.
АДВ.ЛАТОВ: Изрично, в тълкувателните решения, които съм изчела
по казуса, пишеше, че съдът оставя без разглеждане иска по чл.127а от СК,
поради това не съм предявила такъв по настоящото дело.
НА
ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 146 ГПК СЪДЪТ ДОКЛАДВА ДЕЛОТО В СЪОТВЕТСТВИЕ С ОПРЕДЕЛЕНИЕТО,
ПОСТАНОВЕНО ПО ЧЛ. 140 ГПК, който обявява за окончателен.
Сне самоличността на експерта:
П.П.И.
– 44год., българка, българска гражданка,
психолог, грамотна, неосъждана, без родство и зависимости със страните.
Предупредена за наказателната отговорност
по чл.290 от НК.
РАЗПИТ
НА ЕКСПЕРТА П.И.: На 24.04.2021 г. се запознах с документи по делото. На
27.04.2021 г. при мен беше ответник Г. заедно с малолетните деца Сияна и
Цветослав, с които поведох интервю и обследване. След това дойде майката, с
всяко едно дете поотделно съм работила. Поисках от децата да нарисуват цялото
си семейство в образа на животни. Отразила съм в заключението всичко, което са
направили децата, като съм описала и отговорила на въпросите,зададени в
исковата молба подробно. Поддържам заключеното си във всичките му части.
Интервюто
с децата съм изслушвала самостоятелно, без присъствието на майката. Задала съм
им само въпросите от исковата молба. Отговорите на зададените на децата въпроси
от мен бяха искрени и точни. Отговаряха на момента, без да се замислят, т. е.
според мене те не са били подготвени от някого да дадат такива отговори. Аз
нося у себе си рисунките и на двете деца, които нарисуваха пред мен, показвам ги
на съда и пояснявам, че Сияна това което го е нарисувала не е продиктувано от
това, че е имала по-дълъг контакт с майка си и по-кратък с баща си. Относно
рисунката на Цветослав той не пожела да рисува своето семейство във вид на
животни, и през цялото време искаше да нарисува планетата Земя. Той използва
всичките цветове от моливите, които му бяха предоставени. Показвам рисунка на
Сияна, за която адв. Л. казва, че е нарисуван в присъствие на татко й, и на нея
най-голямото коте е именно татко й. Коментара ми е: Според мен това е повлияно
от това, че адвоката на ищеца е прочел моето заключени по експертизата, което
съм описала как е нарисувано семейството и как са разположени фигурите на
рисунката. Аз не мога да твърдя, че ищеца е накарал детето да нарисува такива
фигури, но съществува такава възможност. Това може да се установи при ново
изследване на детето. Не считам, че големината на бащата, възпроизведен на
рисунката, е свързан с факта, че децата са контактували с него на малък екран,
телефон и компютър. Няма процес на отчуждаване на децата от бащата, не
констатирах и синдром на родителско отчуждение на децата от бащата. И двете
деца ми споделиха, че страшно много им липсва тати. Не ми казаха кога е бил
последния контакт очи в очи с бащата. Отразила съм в заключеното си, че Сияна
изпитва моментен дискомфорт от нови места и хора, тай като когато влезе при мен
в кабинета се огледа, беше леко притеснена, но това трая само няколко секунди,
и след това беше напълно спокойна и отговаряше адекватно на въпросите ми,
забавляваше се. Едносричните отговори на Цветослав се дължат на малката му
възраст и през цялото време играеше, забавляваше се с играчките в кабинета.
Може би не обръщаше особено внимание на въпросите ми. За него беше интересно и
различно. След това децата споделиха, че са се чувствали като в парти център
при мен. Цветослав ми каза, че по-скоро може да нарисува планета Земя, а се
притеснява да рисува животни. Разговарях с децата за детската градина, за
приятелите и учителките им. И двете деца са изключително доволни от детската
градина. Попитах учителките дали децата се чувстват спокойни, разплакват ли се
сутрин или когато ги взима майка им. Те ми казаха, че се децата се чувстват
спокойни, социализирани и приобщени към средата в детската градина. Този разговор
проведох преди срещата със самите деца. Типично, не само за малките деца е това
поведение – да наричат приятел дете, което са срещнали малко преди това. Когато
друго дете им обърне малко внимание и е приятелски настроено към тях те го
смятат за свой приятел. Адаптирането на децата към новата среда е приключило,
този извод направих на база на техните отговори дадени без дори да и да се
замислят. Отчела съм и факта, че заради пандемията, те дълго време не са
посещавали детска градина. Децата се чувстват комфортно в новата си среда,
което съм описала в заключението. Децата се объркват, когато често сменят
местоживеенето си. Тогава се получава обърканост в тяхното психично състояние,
дискомфорт и обърканост. Това се получава не само при малки деца, но и при
тийнейджъри. Честа смяна може да бъде и всеки месец или всяка седмица, може и
година. Под порядки на живот пояснявам, че в България в детската градина
изискванията са по-различни в сравнение с тези в Холандия, доколкото са ми
обяснили и двамата родители. От разговорите с децата и родителите установих, че
в Холандия са живели в различна атмосфера и порядък. Битовата среда е дома, в
който живеят децата в момента, това съм го описала. На въпроса: „Къде живеете в
момента?“ и децата отговарят къде живеят. Имат ли собствена стая, какво има в
нея, децата описват всичко. По отношение на майката съм отчела ниска
тревожност. Ако децата пътуват до Холандия с бащата по време на тяхна ваканция,
не би навредило на психиката на децата. Смятам, че такова пътуване би обогатило
мирогледа на децата. Не мисля, че контакта на децата с бащата там, където той
живее, би повлиял негативно на психиката на децата.
Рисунката
на Сияна, която ми представи адв. Л. е нарисувана по същия начин, като тази в
кабинета ми, само че са разменени местата на фигурите, като бащата е
най-голямата фигура. Доколкото разбрах от разговора със Сияна, тя сподели че й
липсва Холандия, но вече започва да забравя езика. Цветослав не е споделял
впечатленията си. На Сияна й липсват две нейни приятелки, на които не запомних
имената, били са в една група в ДГ. Сияна изброи няколко имена на приятели от
ДГ в България. Според мен това са деца от групата на Сияна. Децата са силно
привързани и към двамата родители. Нямаше предпочитания към никой от двамата родители. Рисунката на
Сияна тълкувам, че който в момента е по-близък и по-голям авторитет за нея, се
изобразява в по-голяма фигура. Но те със сигурност нямат предпочитания към
някой от родител си, поне това е, което показаха пред мен. Посочила съм, че
ответницата Г. има склонност към преувеличаване на фактите, но не с цел облаги,
а да защити себе си. Имам предвид, че ако преувеличава даден факт е по-скоро за
да защити себе си, а не да навреди на друг. Да се защити може би от нападките
на ищеца, може би за да защити децата си. Р. в действията си понякога проявява
избухливост, това показва теста на
АЙЗЕНК.
АДВ. Л.:Нямам други въпроси. Оспорвам експертизата, тъй като децата
имат визуален контакт само през последните дни с баща си. Моля да допуснете
нова, тройна експертиза.
АДВ.
В.: Нямам повече въпроси, да се приеме експертизата и да се изплати възнаграждението на вещото лице. Относно
искането за нова експертиза, намирам го
неоснователно, може да се стигне до излишно притеснение на децата.
Представената днес картина, за която се твърди, че е нарисувана от Сияна,
считам, че няма доказателствена стойност, и моля да се върне на ищеца да не
бъде обсъждан и приобщавана по делото. Не може да се установи кой я е нарисувал
и в чие присъствие е нарисувана също.
АДВ.Л.: Моля вещото лице да поясни какво се разбира, под това, че
ответницата е търсила защита?
ВЕЩОТО ЛИЦЕ П.И.: От интервюто с двамата родители останах с
впечатление, че тя търси защита от словесните нападки от страна на ищеца. Не съм
установила той да напада, той търси защита на правата си и по-скоро
споразумение между двамата с ответницата.
АДВ.Л.: Поддържам искането за нова експертиза,
още повече, че експерта г-жа И. заяви, че може да направи ново изследване с децата, след като
те са прекарали последните дни с него.
ВЕЩОТО
ЛИЦЕ П.И.: Споделих с двамата родители, че борбата между тях за его и за
надмощие би повлияло в един по-късен етап на психичното състояние на децата, и
може да се стигне до намесата на психолог или педагогически съветник - зависимо
на какъв етап от развитието са децата.
Съдът
по експертизата
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА И ПРИЛАГА заключението на съдебно-психологическа експертиза,
като на вещото лице
П.П.И. да се изплати внесения депозит в
размер на 300,00 лева, за което да
бъде издаден РКО.
Съдът
намира искането на адв. Л. за назначаване на повторна тройна експертиза за
неоснователно и
ОПРЕДЕЛИ:
ОТХВЪРЛЯ искането на адв. Л. за назначаване
на допълнителна тройна експертиза.
АДВ. Л.: Водя за разпит като свидетели на
ищеца Цветанка И. Ненчева – майка на ищеца, и Румяна Пенчева Ненчева сестра на
ищеца.
АДВ. В.: Водя Силвия Тодорова Георгиева -
майка на ответницата Г. и Десислава И. Цветкова.
Снема самоличност
на свидетелите, както следва:
ЦВЕТАНКА И. НЕНЧЕВА на 59 години;
РУМНА ПЕНЧЕНА НЕНЧЕВА на 35 години;
СИЛИВИЯ ТОДОРОВА ГЕОРГИЕВА на 51 години;
ДЕСИСЛАВА И. ЦВЕТКОВА на 30 години.
Свидетелите българи, български граждани,
неосъждани.
Предупредени за наказателната отговорност
по чл. 290 НК, след което последните трима свидетели се изведоха. В залата
остана свид.Ненчева.
РАЗПИТ НА СВИД.ЦВЕТАНКА НЕНЧЕВА: Майка съм на ищеца Р., желая да бъда свидетел. Г. и Р.
не живеят заедно от 2019 г. Г. си тръгна за ваканция в България с децата на 05.08.2019
г. без да го обсъжда кой знае колко със сина ми - тя взе решението, той се
съгласи. Тя решавана, че няма да се върне и прекрати контактите си с него.
Всъщност поначало си имаха конфликти, но след като тя се прибра с децата в България,
след това му отказа категорично да се прибере отново в Холандия. След раздялата
му с Г.Р. не можеше да се вижда и чува свободно с децата си. Преди настоящото
му посещение в България – от две седмици е тук, не е виждал децата от месец декември
2020 г., тогава си беше тук и се върна в Холандия януари 2021 г. Г. не му позволяваше, особено в началото на
раздялата им, децата да преспиват при сина ми. След като се разделиха, Р. дойде
да си вземе децата и Г., но тя категорично отказа да се прибере при него. През
тези две години контактите му с децата бяха почасово, когато той се прибираше в
България, тя не им позволяваше през нощта да остават при него, а само през деня
по няколко часа, тук в гр. Враца. Синът ми спеше на хотел. Извън гр. Враца никога не е извеждал децата, Г. не
му позволяваше. През тези две години Р. много страдаше, опитваше се всячески да
се разбере с нея и винаги имаше надежда, че ще се съберат отново, като семейство.
Докато бяха заедно в Холандия, Г. и децата живеех при мен. Наех апартамент,
който да е удобен за всички, включително и за дъщеря ми, която живееше при мен
тогава, сега се прибра в България. Всички живеехме заедно, дъщеря ми Румяна живя
с нас всички една година, след което се прибра в България. За децата в Холандия
се опитвахме всички всячески, да помагаме на Г.. Когато имаше необходимост,
много често, синът ми отсъстваше от работа за да може да помага на Г. за
децата. Той дори да е на работа, като се прибереше започваше да къпе децата, да
ги храни, да ги оправя, за да си легнат. В началото идваше с мен да работи
вечер, в последствие спря да идва, ходеше на курс. Г. също се беше записала,
ние с дъщеря ми гледахме децата. Опитвахме се да й помагаме всячески, пренебрегвахме
много неща за да се чувства тя комфортно. Напр. ако се прибера между двете си
работи за половин час и видех, че децата плачат, аз й помагах да ги успокои. От
двегодишна възраст децата ходят в т.нар. игрална зала с родителя по два часа
два пъти в седмицата, майката присъства там. В последствие се остава детето
самичко два часа и от четиригодишна възраст започва да ходи на училище,
всъщност предучилищна, при което Сияна тръгна мисля на 2 г. 5м. в игралната
зала с майка си, там ги занимават с много неща. При тези училищни занимания Сияна
я придружаваше синът ми, тъй като се беше родило малкото дете Цвети и снаха ми
оставаше с него да го гледа. Децата говорят
и разбират холандки език. Аз от две години не съм ги виждала, но ми направи
впечатление, че използват доста холандски
думи в речта си. Английският език с холандският имат общи изрази, просто
произношението е по-различно. Жилището на сина ми в Холандия е прекрасно, чисто
ново, чисто подредено, с градина, на долния етаж - приземен е, с две спални, с
голям хубав хол, кухнята е абсолютно нова. За да не излизат децата извън
градината, тя е оградена с ограда. Спалнята е голяма, креватчета за децата има,
нови са мебелите. Р. работи като бояджия. Много често, докато бяха в Холандия, Г.
крещеше на децата и им казваше, че не издържа. Казваше им: „Не мога да ви
понасям!“, това й бяха редовните изрази. Когато е казвала тези думи не е имало кой знае какъв проблеми за да ги
изрича. Това се случваше напр. ако децата или крещят или хвърлят нещо, тъй като
са малки и тя изпада в истерия. Спомням си случай, когато Сияна си прибра от
вън, а Г. дължеше малкото дете на ръце, тъй като беше малко. Сияна се обрана
към Г.: „Мамо, мамо!“, а Г. й отвърна: „Аз си имам бебе, ти не си ми необходима
повече!“, повтори го два пъти. Не изглеждаше да е ядосана Г. тогова. Виждала
съм Г. да изпада в ярост и гняв. Случвало се е през нощта да спим, тя започва
да крещи, да обижда синът ми, правеше го редовно пред децата. Сияна се опитва
да повръща аз я нося в банята, после синът ми я прибира в спалнята, докато тя
крещеше с всякакви грозни думи да го обижда. Г. взе нож от кухнята и тръгна към
спалнята, а аз застанах пред нея и поне десет пъти й казах да остави ножа, при което
имах чувството, че думите ми не стигат до нея, затова десет пъти й повторих да остави
ножа. С нож в ръка крещеше, че ще убие синът ми, викаше по мен: „Махни се от
тук, ще го убия!“. Г. според мен е психически нестабилна и не може да овладее
гнева си. Синът ми се опитваше да говори с нея спокойно, но при нея не настъпи
спокойствие. Остави ножа и отиде в хола, но продължи с обидните думи. При нея
гнева не е кратък, като избухне това е с часове. Чула съм запис на който Г.
крещи на бебето Цветослав, синът ми го изпрати, а той го има от самата Г.. Също
моят син ми препрати чат от телефона на Г., в който тя крещи на бебето
Цветослав, което неистово плаче. Този запис е направен от внучка ми Сияна,
която си играела на телефона на майка си, а Г. вместо да го изтрие по погрешка
го е изпратила на сина ми. Аз го имам на телефона си този запис, има го и синът
ми. След това синът ми е провел разговор с Г., че не бива така да се държи с
децата, но аз не съм присъствала на този разговор. Той се отнасяше много
човечно с Г., докато от нейна страна не беше така. В началото когато дойде в
Холандия синът ми не работеше, сега си има работа като бояджия, постоянна е
работата му, въпреки пандемията, не е спирал работа. През почивните дни не
работеше, аз гледах децата, те с Г. ходеха в Амстердам и др. градове много
често ги водеше по парковете, на плаж. Често съм гледала децата, те само двама излизаха
и имаха време за себе си. Аз живея от 2007 година в Холандия, работя във фирма
за чистене и отделно вечер хода в къщи да чистя. Получава се така, че когато Г.
започне да говори на децата, те застиват на място, спират да се движат и се
вкаменяват, което според мен е признак за ужас, който изпитват от нея. Тя е
много жестока жена по принцип. Мога да ви разкажа и друга случка. Идвайки в Згориград
на ваканция Сияна трябваше да се обучава да седне на гърне и майка й я е
натискала на гърнето със сила. Бабата на Г. не е издържала на писъците на Сияна
и е излязла от стаята. Това ми го разказа самата Г.. Аз бях ужасена от тази
история и не разбирах защо ми го разказва. Обясни, че го е направила, защото
Сияна трябва да се научи да сяда на гърне. Знам и за инцидент при който Г. е
изпускала бебето Сияна когато е била в Згориград, в къщата на баба си, и са
ходили в болница. Това ми казака синът ми, като и дъщеря ми. Не съм ходил в
жилището в Згориград, не съм влизала в къщата, само в двора съм била. Чувала
съм Цвети да заеква и съм споделила със синът ми, че той има проблем. Синът ми
е разговарял с нея да го заведе на лекар, но тя отказа. Не съм имала възможност
да се чувам с децата свободно, категорично ми е отказано. Обожавам внуците си,
но от 2 години нямам връзка с тях.
Някакъв период децата няма да са на градина и училище, тук в България.
Майката на Г. се казва Силвия, работи и живее в Италия. Разбрах, че ще си дойде
за постоянно, но аз не вярвам. Р. е купувал самолетни билите за цялото семейство
през 2019 г. от България за Нидерландия. Тя не пожела да тръгне с него и
децата, той после пак идва в България да прибере семейството си, но Г. отказа.
Последния път Г. му се обади, аз присъствах на разтвора, той я попита дали иска
да я вземе, тя отказа.
За
отношенията между страните след като се изнесоха от моя дом аз знам от сина си.
РАЗПИТ НА СВИД. РУМАНА НЕНЧЕВА: Сестра съм на Р., желая да бъда свидетел. Р. и Г. не
живеят заедно от август 2019 г. Г. реши да си дойде в България на ваканция и остана
окончателно. Брат ми реши да дойде да ги прибере, но тя отказа. Г. му забранява
да вижда децата, позволява му да им каже само „лека нощ“ понякога. Аз съм живял
заедно с тях и майка ми в Холандия около година и половина. В началото се
харесахме с Г. и бяхме приятелки. След като роди Цветослав Г. започнаха
проблемите между нас, започна да ми слага думи в устата, които не съм казвала и
по различни поводи, като напр., че съм й казала че е лоша майка, а аз никога не
съм използвала подобни думи, дори и към днешна дата. От битов характер бяха
неразбирателствата. Чувала съм как казва на Сияна: „Ти вече не ми трябваш, аз
вече имам бебе.“. Доста бавно се овладява Г. сред като изпадне в ярост, виждала
съм я. Оставяше децата и отиваше на шипинг, като се върнеше пак си беше нервна.
Чувала съм запис, на който Г. крещи и бебето Цветослав плаче. Тогава се прибрах
по-рано от работа, все още бяхме приятелки, и тя ми сподели за записа,
притесняваше се от реакцията на брат ми, защото по грешка му го бяха изпратили.
Брат ми се прибра, отиде и разговаря с Г. по възможно най-тихия начин, без да
се карат. След като децата се прибраха в България много рядко имам контакт с
тях. Преди Коледа един път, защото исках да им дам подаръци, тя ми отказа в
последни момент, обеща че ще дойде в Пловдив, но това така и не стана. Винаги,
когато Р. идва във Враца и имам възможност го придружавам да види децата.
Преспивала съм в жилището в Згориград, на третия етаж има спалня, банята е на
втория етаж, а на първия етаж е кухнята. В къщата няма парно отопление, била
съм в жилището през зимата, парно има само на първия етаж, а на третия има печка
на ток. Стълбището е обезопасено, няма парапети.
Питала съм Г. как са децата без да й
нарушавам личното пространство, през Фейсбук на мейсинджър съм й писала, че
искам да видя децата. Първоначално каза: „Да, ще се разберем“, аз се организирах
да ме пуснат от работа, и в последния момент
ми отказа, като ми заяви, че ще виждам децата когато брат ми е тук, само
с него. Не съм изпращала колети на децата, защото се опасявахме, че Г. ще ги
изхвърли и няма да достигнат до децата. Преди около 2-3 години съм била в
Згориград в дома на Г., и от тогава не съм ходила. Последно съм била на
стълбището, за да може Р. да каже лека нощ на децата.
РАЗПИТ НА СВИД. ДЕСИСЛАВА ЦВЕТКОВА: С Г. съм приятелка от гимназията. Г. замина да учи
като студентка и се запозна с Р.. След това тя отиде да живее в Пловдив при
него, живяха заедно 1 година. След това тя забременя със Сияна, родите детето в
България. Това го знам от разгори с нея по скайп, че са имали проблеми с Р., тъй
като бившата му приятелка е седяла в квартирата, в която те живеят. Това нещо
съм го виждала по скайп, как бившата приятелка на Р. и сестра му седят в кухнята
и пият бира, а Г. домакинства или гледа детето. Г. ми е споделяла, че това е
бившата приятелка на Р., тъй като съм я питала коя е тази жена. След това сестрата
на Р. замина в Холандия при неговата майка, след известно време те решиха да
заминат за Холандия. Г. вече беше бременна с второто дете. Заживяха в квартирата,
в която живееха майка му и сестра му. В началото като се чувахме и виждахме по
скайп-а, те живееха в една стая, виждала съм един матрак на земята. Веднъж както
разговаряхме видях как тя се развика и се качи на матрака, защото в стаята
имаше мишка. Г. домакинстваше постоянно, понякога не можеше да говори, тъй като
водеше децата на градина, сменяше по няколко транспорта, пазаруваше и се
прибираше с покупки. Грижеше се за домакинството. По Г. съм виждала синини по
ръцете й, по кръста й, тя ми ги е показвала във видеочат във мейсинджър. По
нейни думи те са й причинени от Р.. Милата седмица той си призна, когато с Г.
заведохме Сияна при Р. тук във Враца, че е искал да я изрита в дупето, когато
са били в Холандия, но я е ритнал в кръста вместо в дупето, и затова кръста й
беше посинял. Г. не възпрепятства контактите на Р. с децата. През 2020 г. на Рождения
ден на Сияна бяхме заедно, и сестра му беше тук, във Враца, в детски парти
център беше Рождения ден, през ноември беше това 2020 г. Двете деца бяха
хремави, но въпреки всичко Г. му даде децата, и тя дойде в къщи да изчака
срещата между бащата и децата. Това продължи около 4-5 часа. Тя му се обади по
видеовръзка да пита как са децата – той каза че Сияна е на ледената пързалка. Г.
го помоли да я облече и да я прибере вътре, тъй като беше мъгливо навън, но той
я остави още на пързалката. Наскоро на детската площадка зад хотел „Хемус“ Р.
започна да крещи на Г., започна да дърпа децата, майките започнаха да се
споглеждат. Аз му направих забележка: „Не пред децата!“, а той отговори: „Аз
нямам какво да губя!“. Г. никога не ги е спирала контактите на Р. с децата. Ние
често контактуваме двете – почти всеки ден сме заедно с Г., ходи си на гости,
децата ни си играят заедно. От три дни Сияна спи при Р. в хотел Хемус във
Враца, но преди това отказваше, а Цветослав спи при баща си. Случвало се е Р.
да се обади на Г. ела да вземеш децата, че плачат за теб и тя отива да ги
вземе, но вечерта преспиват при бащата в хотела. Условията В Згориград са
хубави. Има хубава къща с голям двор, децата имат собствена стая, обзаведена е,
те имат всичко необходимо - играчки, легла, битови условия. На Г. й помага
нейната майка финансово, която изпраща пари от Италия. Бабата на Г. *** и вуйчо й също, той не е семеен, много обича
децата на Г. и й помага. В момента Сияна е с ожулена брада и навехната ръка,
има превръзка на ръката, това се е случило тази седмица, докато е била с Р.. Не
казвам, че не е възможно да се случи и ако е била с Г.. Според мен Р. постоянно
звънни по мейсинджъра и видеовръзка на Г. и тя му отговаря, вдига телефона, Р.
започва да крещи на Г.: „Къде са ми децата ма?“. Той казва това, тъй като иска
да види децата на видеовръзка и Г. позволява това. Виждала съм и чувала как Р. започва
да я напада, че е „луда врачанка“ и „дива селянка“. В началото, когато Г. се прибира
с децата от Холандия, тя му се обаждаше на Р. да дойде да си ги прибере при него в Холандия. Но Р. и казваше
като слагаш показалец на слепоочието си: „Ти си луда ма, Гретке!“, това се
случваше пред децата и след време Сияна го повтори този жест с ръката, като
изрече и думите. Това съм го видял и чула с очите си, бяхме в къщата в
Згориград. Г. остана с децата не по нейно желание, тя го умоляваше Р. да се
върнат при него в Холандия, постоянно плачеше. А той я наричаше луда, „къде ще
живееш“, „купи си билети“, „имаш ли пари да си купиш билети“, това съм чувала
аз. Според мен Г. е всеотдайна майка грижи се сама за децата си, те посещават
ДГ винаги чисти и нахранени са. Заедно съм с Г. неразделни откакто тя се върна
през 2019 г. в България. В този период тя никога не е изпадала пред мен в признаци
на емоционална нестабилност и не е крещяла. Постоянно прегръщат децата си, включително
и на детската площадката. Децата се изключително привързани едно към друго.
Не
съм чувала, че Р. не желае да заминава за Холандия. Зная, че Г. е била блъсната
от кола в Холандия на пешеходна пътека, и си е била счупила опашната кост.
Отколкото знам от нея, тя си е била след това в къщи и Р. е останал 1-2 дни при
нея, след това е тръгнал на работа, а тя
е продължила сама да води децата на градина и да ги прибира. Не ми е показвала
на мейсинджър рани от катастрофата, но беше приведена. Синини съм виждала по китките
и трицепса на ръката на Г.. Както казах аз и Г. се познаваме от 15 годишни и
сме общували с нея и в периода в който тя живееше в Пловдив, не съм й ходила на
гости, чували сме се по телефон и скайп. Докато Г. беше в Холандия сме се виждали многократно и във видеовръзка –
помогнаха ми за едни капки, които трябваха на моето дете. Както казаха, в един
разговор когато заведохме Сияна с Г. при баща й, Г. каза, че постоянно ходила в
синини, когато е била в Холандия и Р. си призна: „Да, аз тогава исках да те
ритна в дупето, но те ритнах в кръста.“. Не съм виждала точно как я удря, но сините
Г. ми ги е показвала на видео и ми е споделяла,че е на кръста. Казвала ми е Г.,
че не знае защо така се държи Р. с нея. Не знам Г. да използва нож когато е ядосана
и да иска да нарани някого. Аз не съм я виждала в такива състояния.
РАЗПИТ НА СВИД. СИЛВИЯ ГЕОРГИЕВА: Майка съм на Г., желая да съм свидетел. Те заживяха 2013
г. заедно, в Търново в университета се запознаха. В Пловдив на квартира
заживяха. Тогава в квартирата започнала да идва негова бивша приятелка, идвала
е при сестра му, която е живяла с Р. и Г., и с бившата приятелка на Р. са били
приятелки. Настанали са разногласия между Г. и Р., между тях винаги е имало
разногласия. Г. се примири с обстановката, отначало й беше тъжно. След това
сестра му замина за Холандия при майка й. След това решиха Г. и Р. също да
заминат за Холандия, беше се родила вече Сияна. Аз бях един месец при тях в
Пловдив, за да помагам за детето. Тогава дадох пари на Г. за детето, защото е кръстено
на мен, помагах за отглеждането му, къпех го. Тогава Г. го кърмеше. След това
заминаха за Холандия и отначало бяха в една квартира, имаха две спални – едната
стая беше спалня, и другата по-малака, без врата. Имаше кухня и салон. Тогава
започнаха проблемите. Г. винаги се е грижила за децата, малкото дете се роди
през 2015 г., вече бяха в Холандия. Тогава пак отидох при тях от Италия в Холандия,
стоях 20 дни. Отначало спяха на матрак на земята, имаше и мишки, след това си
купиха легло. Р. постоянно обиждаше Г., свидетел съм, казваше й „тъпа селянка“
и че е луда, невъзпитана, дори пред децата казваше: „майка ви е луда“. Аз съм
възпитала детето си да е добра мила и отзивчива, и тези думи обиждаха и мен. Р.
винаги е говорил против Г.. Г. много е обичала Р., обича го и сега и го чака.
Винаги се е грижела за децата, готвила им е. Кога се чуваме с нея по телефона,
тя ми отговаря:“Имам много работа, трябва да къпя децата, да готвя, а Р. никога
не е доловен!“. Случвало се е Р. да
упражнява насилие над Г.. Беше я ритнал в ръста, беше посиняла, тя това ми го
показан на видеовръзка. Спомням си един случай Г. ми звъни по телефона - тя на
прозореца, а главата й и прозореца целите в спагети – Р. ги бил изсипал на
главата й. След като се изнесоха на друга квартира стана още по-лошо - Р. не
беше доволен, че ще живее само с Г. и децата. Нейното присъствие го дразнеше,
тъй като аз когато се обаждам на дъщеря ми той излизаше навън. Той вечер не се
прибира в квартирата, тя ми се обажда и плаче, тъй като него го няма. Г. е
търсила свекърва си за съдействие, но тя не й е обръщала внимание и не е
вземала отношение. Ако тя се беше намесила може би това нямаше да стане. Г. се
прибра в България с двете деца и плачеше, той не искаше да дойде тук и замина
за Пловдив. Винаги съм помагала финансово на Г., откакто е две години в България
с децата постоянно, всеки месец пращам пари – по 200-300 евро. Последния път,
като си дойдох й дадох 700 евро, сега й дадох 200 евро. Моя брат знае какво
ядът децата и какво обичат, помага на Г. за отглеждането им, майка ми също. Аз
сега, през юни месец, се прибирам в Българи и повече няма да ходя в Италия.
Договора ми изтича. Ще живея при майка си в Згориград. Прибирам се за да
помагам на дъщеря си. Децата са много щастливи с Г.. Според мен Г. е всеотдайна
майка, грижи се добре за децата. Г. е учителка в СОУ „Козма Тричков“. Сутрин
ходи, има 4-5 часа, или повече, не знам точно графика й. През това време децата
са или на градина, или при баба й на Г., моята майка. Децата никога не се
оставят без надзор. Майка ми е на 71 години, не е на легло, ходи помага на
дъщеря ми и винаги е помагала.
Майка
ми не страда от хронични заболявания. В Италия ми изтича договор и две години
ще бъда на борсата и ще ми плащат. Г. е на срочен трудов договор в училището,
но месец септември ще й го подновят. Жилището в Згориград се отоплява с камина,
която грее първите два етаж, а третия етаж с отоплява с електрическа печка.
Банята на третия етаж не е готова, но на първите два етажа има оборудвани и
обзаведени бани. Р. ми се обади по телефона от Холандия и аз му казах: „Рангеле,
направи една изненада за Г. и децата, купи билети и им ги изпати, за да дойдат
при тебе, Г. много те обича!“. Той леко ми отговори: „Ще видим, ще видим.“, но
аз бях сигурна, че няма да предприеме нищо. После аз бях в България, Г. беше
тук с децата и тогава Р. дойде за някаква сватба, на която ходиха, и тогава Г.
му каза, че иска да се върне с него и децата, а той й отвърна: „Имаш ли пари?“,
вина ги така отговаря. Р. не понасяше Г., не искаше да е до нея. Когато тя е с
децата в една стая с него, той не могже да я търпи, излиза и отива в друга стая,
не желае да е със семейството си. Това не може да е любов от негова страна. Г.
ми е казвала, че я е ритнал, тъй като тя е търсела интимност с него. Р. не искаше
даже да спи с нея в леглото. Мъж дето не иска жената си сигурно е от друг свят.
Когато Г. беше болна от шарка, никой не я поглеждаше. Когато Г. я блъсна
колата, Р. 2 дни стоя вкъщи, и през цялото време я обиждаше, че си е загубил
работата, за него работата беше по-важна от семейството. Моята дъщеря много
държи на семейството, две години е сама и очаква Р. да ги вземе в Холандия с
децата, тя много искаше, но според мен той не искаше, не иска семейството си.
ИЗСВУШВАНЕ
НА ИЩЕЦА Р.Н.: Тук съм защото обичам семейството си, винаги съм бил всеотдаен
баща. Обвинението, че е трябвало да бъде готвено на децата ми тристепенно меню не
е вярно. Децата се хранят с кроасани и спагети. Безкрайно обичам децата си, дал
съм толкова колкото и тя, сменял съм памперси. Децата ми липсват безкрайно.
Никога не съм посягал нито на децата си, нито на Г.. Г. ме нападаше и ежедневно
ме биеше, отначало ме драскаше удряше ме по корема, имах драскотини и синини по
лицето корема и ръцете. Накрая тези неща зачестиха, когато се опитвах да я
отблъсна, относно нейната синина на кръста, тя се опитваше да ме бие пред сина
ми – три дни подред. Децата ми липсват безкрайно. Аз искам да бъда със семейството
си и да гледа децата си заедно с Г..
ИЗСЛУШВАНЕ
НА ОТВЕТНИЦАТА Г.Й.: Не желая да съжителствам под един покрив с Р.Н.. Никога няма да
го лиша от родителски капацитет над Сияна и Цветослав. Абсолютно му нямам
довери да му дам децата на територията на Кралство Нидерлания, след ада в който
съм живяла. Никога не съм го лишавал от контакт с децата, в яда си съм казвала
много неща, но никога не съм го лишава от контакт, самата аз съм търсила такъв
контакт. Когато получих призовката за делото, нещо се пречупи в мен, въпреки,
че още плача.
АДВ.Л.: Предлагам спогодба в следния смисъл:
Родителските
права върху двете деца да се възложат на майката Г. и определите местоживеенето
при нея в с. Згориград.
Режим
на лични отрошения на деца с бащата, а именно: бащата да вижда и везма при себе
си в Кралство Нидерландия 30 последователни дни през лятата ваканция на децата,
през месеците юли или август, месеците които не съвпадат с платения годишен отпуск
на майката.
Бащата
Р.Н. да вижда и взема в Република България при себе се дете деца за период от
10 дни всеки месец, от 4 до 14 число на месеца, който период да не съвпада с
учебната ваканция на децата.
Бащата
се съгласява да заплаща по 300,00 лева месечна издръжка за всяко от децата.
За
рождените дни на децата бащата да ги взема при себе си в България на рождения
ден на децата и деня след него през вяска нечетна година за времето от 10,00 на
първия ден до 19,00 часа на втория ден.
АДВ.В.: Доверителката ми е съгласна на широк режим на лични отношение,
но да е фиксиран първа или трета седмица или втора или четвърта, или няколко
дни преди това на територията на република България. По отношение пътуването в
чужбина доверителката ми не е съгласна, тъй като не е предявен иска по чл. 127а СК, а и тя не дава съгласие за извеждане на децата в чужбина. Притеснена е с
оглед пандемията и ниската възраст на децата. По отношение на размера на издръжката
сме съгласни и не възразяваме децата да са един месец всяко лято с баща си, но
на територията на Република България. По отношение на рождените дни
доверителката ми желае децата да са в присъствието и на двамата си родители.
АДВ.
Л.: Съгласни сме режима през лятото от 1 месец да се осъществява в Българи,
както и държим 10 дни всеки месец децата да са със бащата. Също желаем той да
може свободно да пътува с децата, когато са с него в България да ги заведе в
Пловдив, на море и на различни места. Предлагаме също, след навършване на
десетгодишна възраст на децата, да могат лятната ваканция от 1 месец да бъдат с
баща си в Кралство Нидерландия.
АДВ. В.: От името на доверителката ми давам съгласие по
предложените параметри на спогодбата.
С П О Г О Д Б А
Днес,
14.05.2021 г., между Р.П.Н. с ЕГН ********** и адрес: *** и Г.В.Й. с ЕГН **********
и адрес *** се сключи настоящата спогодба за следното:
1.
РОДИТЕЛСКИТЕ ПРАВА по отношение на малолетните деца Сиана Рангелова Ненчева с
ЕГН ********** и Цветослав Рангелов Н. с ЕГН ********** ще се упражняват от
майката Г.В.Й. с ЕГН **********.
2.
МЕСТОЖИВЕЕНЕТО на малолетните деца Сиана Рангелова Ненчева с ЕГН ********** и
Цветослав Рангелов Н. с ЕГН ********** се определя при майката Г.В.Й. с ЕГН **********
на адрес: ***.
3.
РЕЖИМЪТ НА ЛИЧНИ ОТНОШЕНИЯ между бащата Р.П.Н. с ЕГН ********** и малолетните
деца Сиана Рангелова Ненчева с ЕГН ********** и Цветослав Рангелов Н. с ЕГН **********
е както следва:
Бащата
да може да вижда и взема децата:
-
10 /десет/
последователни дни всеки месец от шестнадесето до двадесет и шесто число на
месеца с преспиване от 10,00 часа на първия ден до 19,00 часа на последния ден;
-
по време на
учебната ваканция на децата 30 /тридесет/ последователни дни през месец юли или
август с преспиване, което време не съвпада с платения годишен отпуск на
майката;
-
рождените дни на
децата – деня на раждане и деня след него, да се празнуват с бащата всяка четна
година за времето от 10,00 часа на пръвия ден до 19,00 часа на втория ден, с
преспиване при бащата;
-
рождените дни на
децата – деня на раждане и деня след него, да се празнуват с майката всяка нечетна
година за времето от 10,00 часа на пръвия ден до 19,00 часа на втория ден, с
преспиване при майката;
-
Коледните
празници на всяка нечетна година децата да са с бащата, а всяка четна година с
майката.
Режима на лични отношения на децата с
бащата може да се осъществява навсякъде на територията на Република България,
без предварителното одобрение на майката, като задължително се съобразява
учебния режим на децата.
След навършване на десетгодишна възраст на
всяко от децата бащата да има право да ги вижда и взема при себе си в Кралство
Нидерландия 30/тридесет/ последователни дни през лятната ваканция през месеците
юли или август, като се задължава да взема и връща в дома на майката в
Република България. Майката се задължава да предостави нотариално заверено
писмено съгласие за пътуване на децата в чужбина за изпълнение на тази клауза.
4.
БАЩАТА Р.П.Н. с ЕГН ********** и адрес: ***, се задължава да заплаща МЕСЕЧНА
ИЗДРЪЖА на малолетните деца Сиана Рангелова Ненчева с ЕГН ********** и
Цветослав Рангелов Н. с ЕГН ********** в размер от по 300,00 лева /триста лева/ за всяко от децата, считано от 22.02.2021
г., платима до 10-то число на всеки месец по банкова сметка, ***, чрез тяхната
майка Г.В.Й. с ЕГН ********** и адрес ***, до настъпваненто на законна причина
за изменението или прекратяването й, ведно със законната лихва върху всяка просрочена
вноска от деня на падежа й до окончателното й изплащане.
СПОРАЗУМЕЛИ СЕ:
…………………………………………. …………………………………………………….
Р.П.Н. Г.В.Й.
СЪДЪТ
намира, че така постигнатата спогодба не противоречи на закона и добрите нрави,
поради което на основание чл. 234, ал. 1 и 3 от ГПК
ОПРЕДЕЛИ:
ОДОБРЯВА
постигнатата между страните спогодба.
ОСЪЖДА
Р.П.Н. ЕГН ********** и адрес: *** да заплати държавна такса в размер на 432,00 лева върху размера на дължимата
издръжка по сметка на Районен съд – Враца.
Спогодбата
има значение на влязло в сила решение и не
подлежи на обжалване.
ПРЕКРАТЯВА
производството по ГД № 371/2021 г. на ВрРС като спогодено.
Протоколът се написа в с.з. и приключи в 15,57
часа.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
СЕКРЕТАР:
Издаден РКО на
в. л. П.П.И.
на 17.05.2021 г.
за 300,00 лева.
Съд.с-р: