№ 260
гр. София , 23.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 12-ТИ ГРАЖДАНСКИ в публично
заседание на двадесет и пети февруари, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Атанас Кеманов
Членове:Джулиана Петкова
Надежда Махмудиева
при участието на секретаря Валентина И. Колева
като разгледа докладваното от Надежда Махмудиева Въззивно гражданско
дело № 20201000503715 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК, образувано по въззивна жалба
вх.№78359/03.08.2020 г., подадена от малолетния А. И. М., представляван от своята
майка и законен представител Д. Р. Д., чрез адв. М. Н., срещу Решение
№4233/14.07.2020 г., постановено по гр.д.№12056/2019 г. на СГС, ГО, 4 състав, в
частта му, с която е отхвърлен за разликата над уважения размер от 10 000 лв., до
пълния предявен размер от 35 000 лв., предявеният от ищеца иск с правно основание
чл.49 от ЗЗД, за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от
ищеца от бездействието на ответната С. да поддържа общинските пътища и тротоари и
да обезопаси и премахне възникналите препятствия по тях, в резултат на което на
12.06.2019 г. в гр. София ищецът е получил телесни увреждания – неразместено
счупване на костите на дясната подбедрица в долната им част, при съприкосновение с
твърдата земна повърхност, по тротоара на ул.“Царица Йоанна“, в посока към
метростанция „Люлин“, към Кооперативен пазар „Люлин“, срещу №65, където, докато
го носел на ръце, неговият баща И. Д. М. попаднал на участък с неравни, разбити,
неукрепени и нестабилни плочки, които при стъпване върху тях поддали и той
политнал и паднал заедно с ищеца на земята. Релевирани са оплаквания за
неправилност на решението в отхвърлителната му част, поради нарушение на чл.52 от
ЗЗД, чрез определяне на занижено по размер обезщетение, което не съответства на
установените по делото неимуществени вреди, търпени от ищеца в резултат на
процесния инцидент – не са отчетени всички вредоносни последици, и не е отчетена
действителната им тежест в конкретния случай, не е преценен характера на фрактурата
– че засяга долен крайник, който препятства придвижването, невръстната възраст на
детето, и това, че увреждането е настъпило в етапа на придобиване на двигателни
умения, твърде продължителния период на лечение. Макар да е отчетена проявата на
1
посттравматичен стрес, не е отчетено съвкупното проявление на физическото и
емоционално засягане, не е отчетена загубата на доверие у единия родител, появилият
се след злополуката страх, и негативната промяна в живота на детето. Настоява се за
отмяна на решението в обжалваната част, и присъждане на допълнително обезщетение
от още 25 000 лв. за претърпените от ищеца неимуществени вреди, ведно със законната
лихва върху тази сума, за периода от 12.06.2019 г. до окончателното плащане. Заявява
се претенция за присъждане на разноски за двете съдебни инстанции.
Въззивната жалба е депозирана в срока по чл.259, ал.1 от ГПК, от процесуално
легитимирана страна с правен интерес в обжалваната част, чрез надлежно
упълномощен процесуален представител, отговаря на изискванията на чл.260 и 261 от
ГПК, въззивникът е освободен на осн. чл.83, ал.2 от ГПК от задължението за внасяне
на държавни такси с Определение №24892/24.10.2019 г. на л. 21 от гр.д.№12056/2019 г.
на СГС, поради което жалбата е допустима и редовна от външна страна, и подлежи на
разглеждане.
Препис от въззивната жалба е връчен на насрещната страна, която в срока по
чл.263, ал.1 от ГПК не се е възползвала от възможността да депозира отговор.
С въззивната жалба не са представени нови доказателства и не са направени
доказателствени искания, поради което пред въззивната инстанция нови доказателства
не са събрани.
Във въззивното производство страните не спорят, че на 12.06.2019 г. в гр. София,
при движение пеша по тротоара на ул.“Царица Йоанна“ в посока от метростанция
„Люлин“ към Кооперативен пазар „Люлин“, срещу №65, И. Д. М. носел на ръце детето
си – малолетния ищец А. И. М., тогава на 2 години, и попаднал на участък с неравни и
неукрепени плочки, в резултат на което политнал и паднал, заедно с детето, при което
детето получило травматични увреждания. Не се спори по механизма на настъпване на
увреждането, и наличието на основанията за ангажиране на отговорността на
ответника С., в качеството на възложител, за обезвреда на претърпените от ищеца
неимуществени вреди – болки и страдания от поучените при инцидента травматични
увреждания, до размера от 10 000 лв., за който размер решението на първостепенния
съд е влязло в сила, като необжалвано. Пред въззивната инстанция се спори по
действителния обем на претърпените от ищеца неимуществени вреди, и за размера на
справедливото обезщетение над сумата 10 000 лв. до предявения размер от 35 000 лв.
По спорните пред въззивната инстанция обстоятелства, на основание чл.235 от
ГПК, съдът намира следното:
От Лист за преглед на пациент в КДБ/СО №085347 от 12.06.2019 г., от 10.15
часа /на л.8/, Амбулаторен лист №1964 от 18.06.2019 г. /на л.11/, Амбулаторен лист
№569/10.07.2019 г. /на л.12/, Фактура №1947/19.06.2019 г. /на л.13/, Амбулаторен лист
№1796/01.06.2020 г. /на л.46/, Медицинско направление изх.№26/01.06.2020 г. /на л.45/,
Амбулаторен лист №1999/12.06.2020 г. /на л.47/, Амбулаторен лист №2326/08.07.2019
г. /на л.48/, Амбулаторен лист №2441/17.07.2019 г. /на л.44/, както и от приетата по
делото Съдебно-медицинска експертиза вх.№43600/26.05.2020 г. /на л.59/, се
установява, че вследствие на претърпяната пътна злополука на 12.06.2019 г. ищецът А.
И. М., на 2 г. и 5 месеца, е претърпял травматично увреждане, изразяващо се в
„Неразместено счупване на костите на дясната подбедрица в долната им част“.
Травматични увреди от подобен характер при деца на възрастта на ищеца, обикновено
2
не се разместват, не се нуждаят от оперативно лечение, и костите зарастват за
значително по-къс период в сравнение с този при възрастните хора. По своя медико-
биологичен характер увреждането е довело до трайно затруднение на движенията на
десния долен крайник за срок от 2 месеца. В резултат от получената фрактура детето е
получило силни болки, оток и невъзможност да стъпва на дясното си краче. Оказана
му е спешна медицинска помощ в Кабинет по детска травматология на УМБАЛСМ
„Н.И.Пирогов“, по спешност е било извършено рентгеново изследване, и фрактурата е
била трайно обездвижена чрез гипсова имобилизация за период от 30 дни, но с
указание детето да не стъпва на гипсирания крак. На 08.07.2019 г. е направен
контролен преглед, при който е извършено ново рентгеново изследване, и гипсовата
превръзка е била заменена с полимерен бинт. След свалянето на гипсовата
имобилизация детето е започнало провеждане на рехабилитация и раздвижване на
дясната глезенна става и постепенно натоварване на дясното краче. По време на
лечението майката е ползвала отпуск за гледане на болно дете за 40 дни за наблюдение
и обслужване на детето. Общо лечебният и възстановителният период е приключил за
срок от 2 месеца, през който период детето е търпяло болки и страдания, най-
интензивни през първите 2 седмици непосредствено след злополуката и около 2
седмици в началото на проведената рехабилитация. През останалите периоди детето е
търпяло единични болки, които бързо са отзвучавали след прием на обезболяващи
медикаменти. Наред с търпяните болки, през първите 35 дни детето не е можело да
стъпва на обездвиженото краче, и е било обслужвано от майката. По време на
лечението детето е трябвало да приема повече млечни и богати на протеини храни.
Към момента на изготвяне на експертизата детето е напълно възстановено, движи се
самостоятелно, и липсват данни за негативни последици или усложнения от
претърпяното счупване.
Съдът намира, че така приетото заключение е компетентно изготвено,
подробно, обосновано, и кореспондира на приложените по делото писмени
доказателства – Лист за преглед на пациент в КДБ/СО № 085347/12.06.2019 г. /на л.8/,
Болничен лист № Е20197761831/18.06.2019 г. /на л.9/, Болничен лист
№Е20197880923/10.07.2019 г. /на л.10/, Амбулаторен лист №001964/18.06.2019 г. /на
л.11/, Амбулаторен лист №000569/10.07.2019 г./на л.12/, Фактура
№**********/19.06.2019 г. /на л.13/, Амбулаторен лист №2441/17.07.2019 г. /на л.44/,
Медицинско направление №26/01.06.2020 г. /на л.45/, Амбулаторен лист
№1796/01.06.2019 г. /на л.46/, Амбулаторен лист №1999/12.06.2019 г. /на л.47/,
Амбулаторен лист №2326/08.07.2019 г. /на л. 48/, поради което съдът кредитира
заключението на СМЕ.
По делото е приета и Съдебно-психиатрична експертиза вх.№49941/08.06.2020
г. /на л.52/, от която се установява, че за детето процесният инцидент представлява
стресогенен фактор, тъй като е довел до преживяване на болка, и до ограничения в
ежедневието му, които с оглед на възрастта му е било трудно да бъдат приети и
спазвани. Случилото се е довело до безпокойство и страх у детето, настъпил е регрес в
развитието му, около 6 месеца след увреждането са се наблюдавали поведенчески и
емоционални реакции на детето. При извършване на преглед за нуждите на
експертизата /на 29.05.2020 г./ е установено от вещото лице, че състоянието на детето е
стабилизирано, но продължават нарушенията върху контрола на физиологичните му
функции. С оглед възрастта на детето, емоционалните му преживявания се проектират
в поведенчески прояви на отказ от общуване, отказ да спи сам, изолиране от игра с
3
другите деца. Тези поведенчески прояви са напълно преодолими с подкрепата на
значимите възрастни, които полагат грижи за него.
Заключението на експертизата кореспондира на приетите по делото писмени
доказателства - Медицинско направление №26/01.06.2020 г. /на л.45/, Амбулаторен
лист №1796/01.06.2019 г. /на л.46/. Съдът обаче отчита и факта, че както заключението
на експертизата, така и Медицинско направление №26/01.06.2020 г. /на л.45/,
възпроизвеждат анамнеза, снета по данни на родителите, относно настъпилия регрес в
развитието на детето. Съдът кредитира заключението на вещото лице, но отчита факта,
че експертизата е извършила преглед на детето през месец май, 2020 г., когато ищецът
е бил на възраст от 3 г. и 3 месеца, и към този момент експертизата вече не е
констатирала обективно да е налице изоставане на говорното, социалното,
емоционалното или двигателното развитието на детето, с оглед възрастта му.
От показанията на св. М. /баща на ищеца/ се установява, че инцидентът е
настъпил на 12.06.2019 г. около 9.30 ч. сутринта, докато свидетелят се придвижвал
пеша по тротоара на бул.“Царица Йанна“ №65, като носел ищеца на ръце. Тогава
детето вече ходело добре, но се изморявало при по-продължително ходене, и се
налагало да бъде носено отвреме – навреме. Стъпвайки на нестабилна плочка,
свидетелят паднал върху крачетата на детето. Детето изпищяло силно, ударило си
главата, започнало да почервенява, кракът му започнал да се подува в областта на
коляното и в областта на глезена. Повикали екип на спешна помощ, който прегледал
детето, срязал чорапа му, и поставил на детето шина на крака. Детето било с гипсова
имобилизация за период от 35-37 дена, през който период настъпила при него
значителна емоционална промяна – не допускало до себе си своя баща, при виждането
му започвало да пищи, търсело само майка си. Върнал се назад в навиците си – преди
инцидента вече контролирало физиологичните си функции, но след инцидента
престанало да ги контролира, и се върнало на памперс; преди инцидента било отделено
да спи самостоятелно в детско креватче, но след това започнало да иска да спи в
родителското легло, до майка си, но далеч от баща си; преди инцидента вече било
започнало да формулира кратки изречения, но след инцидента отказвало да говори,
започнало да общува само със звуци, а с баща си изобщо отказвало да общува, не
разрешавало той да го храни и докосва; започнало отново нощно напикаване;
започнало отново да се придвижва с лазене. Първоначално детето било с поставен
обикновен гипс, но се наложило да бъде сменен с друг вид – от пластмаса. Около
месец, месец и половина детето било на легло, който период бил много тежък за него –
не искало да гледа дори телевизия, единственото му занимание бил телефонът на
майка му. През този период изцяло било обгрижвано от майка си.
Съдът преценява показанията на този свидетел при условията на чл.172 от ГПК,
като отчита близката му връзка с ищеца /негов баща/, която обуславя наличие на
интерес от изхода на делото в полза на ищеца. Съдът намира показанията на свидетеля
за подробни, логични, кореспондиращи на събраните по делото доказателства,
основани на непосредствените лични впечатления на свидетеля, от момента на
увреждането, и през целия възстановителен период. Ето защо, съдът кредитира
показанията на свидетеля, но отчита силното емоционално повлияване на показанията
в частта им, относно интензитета на преживяните от ищеца страдания.
При така събраните по делото доказателства съдът намира за установено от
фактическа страна, че на 12.06.2019 г. ищецът А. И. М., тогава на 2 години и 4 месеца,
4
в пряка причинна връзка с осъществена злополука /падане на неговия баща, докато го е
носел на ръце/, поради нарушена тротоарна настилка /разбити и разместени плочки/ на
тротоара на ул.“Царица Йоанна“ №65, в гр. София, е получил травматично увреждане -
неразместено счупване на костите на дясната подбедрица в долната им част, което е
довело до трайно затруднение на движенията на десния долен крайник за срок от 2
месеца. В резултат от получената фрактура детето е получило силни болки, оток и
невъзможност да стъпва на дясното си краче. Оказана му е спешна медицинска помощ,
като е лекуван консервативно – чрез поставяне на гипсова имобилизация за срок от 30
дни, през който период му е било забранено да стъпва на гипсирания крак. Лечението е
проведено в домашни условия, с провеждане на контролни прегледи, и предписан
хранителен режим. Впоследствие гипсовата имобилизация е била заменена с
полимерен бинт, поради получени рани. След свалянето на гипсовата имобилизация
детето е проведена рехабилитация и раздвижване на дясната глезенна става, с
постепенно натоварване на дясното краче. Общо лечебният и възстановителният
период е приключил за срок от 2 месеца, през който период детето е търпяло болки и
страдания, най-интензивни през първите 2 седмици непосредствено след злополуката и
около 2 седмици в началото на проведената рехабилитация. През останалите периоди
детето е търпяло единични болки, които бързо са отзвучавали след прием на
обезболяващи медикаменти. Наред с търпяните болки, през първите 35 дни детето не е
можело да стъпва на обездвиженото краче, и е било изцяло обслужвано от майката на
легло. Настъпило е пълно възстановяване, без усложнения и негативни последици от
претърпяното счупване. Наред с физическите болки и страдания, детето е претърпяло
силен стрес, безпокойство и уплаха, търпяло е ограничения в ежедневието му, които с
оглед на възрастта му е било трудно да бъдат приети и спазвани от него. Настъпил е
краткотраен регрес в развитието му – след като вече е бил нормално проходил и
проговорил, и вече е тичал и е бил започнал да се изразява с кратки изречения, спял
самостоятелно и контролирал физиологичните си нужди, след инцидента е трябвало
отново да се учи да ходи, започнал е отново да се изразява със звуци, престанал да
контролира физиологичните си нужди, временно не допускал до себе си своя баща,
търсел близостта предимно на майката, въздържал се да играе с други деца. Тези
поведенчески и емоционални реакции на детето са се наблюдавали около 6 месеца след
увреждането, но са били преодоляни напълно – детето вече отново говори съответно на
възрастта си, общува отново пълноценно със своя баща, както и с други хора,
възстановена е самостоятелната походка. Съдът намира, че временният регрес в
развитието на говорните и двигателните умения на детето не е повлиял върху
цялостното му правилно развитие, и същото е останало в нормите за възрастта му.
Продължава да изпитва ситуационна тревожност в ситуации, припомнящи
преживяната травма, която тревожност е напълно преодолима вбъдеще с подкрепата на
значимите възрастни. Съдът отчита, че с оглед възрастта на ищеца към момента на
увреждането, физическото му възстановяване е настъпило значително по-бързо,
отколкото при възрастен човек, като възстановяването е протекло без усложнения, и
без остатъчни ограничения във функцията на травмирания крайник. Същевременно,
съдът отчита, че ниската възраст на детето е обусловила значително по-интензивно
емоционално преживяване на травматичното увреждане, довело до временен регрес в
постигнатите умения и смущение на социалното функциониране на детето, които
последици обаче изцяло са били преодоляни към момента на приключване на
съдебното дирене пред първостепенния съд.
При така установеното от фактическа страна, съдът намира, че за претърените
5
от ищеца неимуществени вреди – болки и страдания в резултат от претърпяното
травматично увреждане, следва да бъде определено обезщетение в размер на 10 000
лв., който размер според настоящия състав на съда е справедлив по смисъла на чл.52
от ЗЗД, съответства на вида и характера на увреждането, кратката продължителност на
възстановителния период, настъпилото пълно възстановяване без усложнения, както и
на преживения интензивен стрес, обусловил временен регрес в постигнатите умения на
детето и временни смущения във социалното му функциониране.
Като е достигнал до същите фактически и правни изводи, първостепенния съд е
постановил правилно и законосъобразно решение, което ще следва да се потвърди в
обжалваната отхвърлителна част.
При този изход от спора във въззивната инстанция, въззиваемата страна има
право да бъдат присъдени разноските за въззивната инстанция. Ответникът обаче
не е претендирал разноски за въззивната инстанция, поради което такива не следва да
му се присъждат.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА В ОБЖАЛВАНАТА ЧАСТ Решение №4233 от 14.07.2020 г.,
постановено по гр.д.№12056 по описа за 2019 г. на Софийски градски съд, ГО, 4
състав.
Решението подлежи на касационно обжалване, на основание чл.280, ал.3, т.1 от
ГПК, в едномесечен срок от връчването му на страните, с касационна жалба пред
Върховния касационен съд, при наличие на предпоставките на чл.280, ал.1 и ал.2 от
ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6