№ 1167
гр. Варна, 03.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 28 СЪСТАВ, в закрито заседание на трети
октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Силвия Обрешкова
като разгледа докладваното от Силвия Обрешкова Административно
наказателно дело № 20243110203023 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН и е образувано по
жалба на ВИП БИЛД“ЕООД против Наказателно постановление № СК-844 от
18.06.2024г. , издадено от Зам. Кмета на Община - Варна, с което за нарушение
на чл.23 т.1 от НОР на Община – Варна на дружеството е наложена
имуществена санкция в размер на 1000 лева.
Жалбата е процесуално допустима, подадена в предвидения от закона
срок и от лице с активна процесуална легитимация, поради което е приета от
съда за разглеждане по същество.
В жалбата въззивната страна твърди, че не е извършено нарушението,
като в деня на проверката оградата от предната страна на имота била свалена
поради доставка на строителни материали. Не бил приложен правилно
материалният закон и предвид това, че описаното в НП не следвало да се
квалифицира като нарушение по НОР, а като такова по чл. 157 ал.7 изр. 2 от
ЗУТ.
В съдебно заседание въззивната страна се представлява от адв.Генчева,
която поддържа жалбата и пледира НП да бъде отменено на посочените в нея
основания. Прави искане за присъждане на разноски.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител и не
изразява становище.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител,
1
становище по същество изразява в писмени бележки.
В хода на съденото производство съдът прие за установена следната
фактическа обстановка:
На 01.04.2024г. , около 11.00 ч. била извършена проверка на строителен
обект „многофамилна жилищна сграда“ в УПИ III-141, кв. 48 по плана на по
плана на 21-ви м.р. на гр. Варна, при която се установило, че строител е ВИП
БИЛД“ЕООД, представлявано от С. М.. Към момента на проверката оградата
от предната страна на имота била свалена, тъй като същият ден се извършвала
доставка на материали. От останалите три страни имало ограда от мрежа,
която не била покрита с плътна материя, например от винил или платнище,
която да ограничава преминаването на твърди частици. По оградата се
виждало положено зелено зебло, което било частично паднало от вятъра.
На място бил съставен констативен протокол, въз основа на който по-
късно бил издаден АУАН, предявен и подписан от представител на
дружеството.
Гореописаната фактическа обстановка се установява от събраните по
делото доказателства.
Съдът кредитира гласните доказателства - показанията на св. В., които
са конкретни, подробни, непротиворечиви. Съдът кредитира показанията на
св. М. частично, тъй като тя не конкретизира кога и колко пъти точно върху
мрежата е било поставено зебло, кога точно същото е било събаряно от вятъра
и кога е подновявано. С оглед на това съдът не кредитира твърдението й, че в
деня на проверката върху оградата е имало плътно покритие от плат или
винил.
Като събрани по реда на НПК съдът цени писмените доказателства –
АУАН, констативен протокол, заповед от 01.01.24г.
Предвид доводите на страните и въз основа на императивно вмененото
му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно
постановление относно неговата законосъобразност, обоснованост и
справедливостта на наложеното административно наказание, съдът прави
следните правни изводи:
При провеждане на АНП са допуснати съществени процесуални
нарушения и материалният закон е приложен неправилно.
Наказателното постановление е издадено в шестмесечния преклузивен
срок по чл.34 ал.3 от ЗАНН и от компетентен орган. АУАН е съставен в
присъствието на един свидетел, но това с нищо не ограничава правото на
защита и не е съществено процесуално нарушение.
Не са описани обаче съставомерните признаци на нарушението и
фактите, относими към извода за осъществяването му. Съгласно чл. 23 т.1 от
НОР :“ Строителите са длъжни да ограждат обектите с плътни, стабилни и
поддържани в естетичен вид временни огради, съгласно плана за безопасност
2
и здраве“. В НП АНО е направил извод, че оградата не отговаря на
изискванията за плътност съгласно одобрения инвестиционен проект, в частта
му „План за безопасност и здраве“, но това е само един правен извод, фактите
за който не са описани. Не се сочи какво се е предвиждало в плана за
безопасност и здраве, не става ясно каква е изискваната плътност, нито каква
точно е била установената такава, за да се направи извода дали действително е
налице приетото от АНО несъответствие. След като нормата на чл.23 т.1 от
НОР препраща към плана за безопасност и здраве, то е следвало в НП да се
опише какво е предвидено в този план и в какво се изразява несъответствието
с него. В съдебно заседание съдът проверява фактите, описани в
обстоятелствената част на НП, но така описаните не позволяват да се направи
извод дали е извършено нарушение, или не, тъй като не става ясно какво
точно е било предвидено в плана за безопасност и здраве.
Налице е неточно описание и на изпълнителното деяние. В НП се
описва, че строителят е „допуснал“ ограждането с ограда, която не отговаря
на предвиденото в плана. Според чл. 10 от ЗАНН, допустителите се наказват
само в изрично предвидените от закона случаи. В конкретния случай нормата
предвижда санкция за лицето, което е извършило нарушението, като
изпълнителното деяние се изразява в действие, или бездействие, но не и в
допустителство. Лаконичното фактическо и правно описание на нарушението,
ведно с израза „допуснал“, не позволява да се направи точен извод в какво се
изразява изпълнителното деяние и дали АНО е наложил на дружеството
санкция за допустителство, което се наказва само в предвидените от закона
случаи, но не и в този.
Не става ясна и датата на нарушението. В НП е посочена само датата на
проверката – 01.04.24г. Както е посочено по- горе, при описание на
изпълнителното деяние е посочено, че „дружеството е допуснало ограждането
на строителната площадка с ограда…“ Кога е станало това допускане, или
ограждане, не става ясно нито от фактическото, нито от правното описание на
нарушението, но става ясно, че то не се е случило в деня на проверката. Датата
на извършване на нарушението е съществен реквизит както на
обстоятелствената, така и на правната част на наказателното постановление.
Тя индивидуализира нарушението по несъмнен начин и посочването й е
гаранция за спазване на принципа „ne bis in idem“. Непосочването на датата
на деянието в конкретния случай е съществено процесуално нарушение,
налагащо отмяна на НП само на това основание.
Защитата се гради срещу фактите. Липсата на факти, пряко относими
към съставомерните признаци на нарушението, ограничават правото на
защита и налагат НП да бъде отменено.
От показанията и на двамата свидетели може да се направи извод, че
дори да е имало положено зебло върху телената мрежа, то към момента на
проверката същото е било разместено от ветровете и не е било плътно. Но
дали тази плътност е била достатъчна, или не, би могло да се прецени
единствено при съпоставяне на установеното с предвиденото в плана за
безопасност и здраве. Такова съпоставяне в НП не е описано. Става ясно от
показанията и на двамата свидетели, че все пак е имало по оградата зебло, но с
3
каква плътност е било то и в каква степен е било изпадало от ветровете, на
този етап не може да бъде установено, за да се направи сравнение с
предвиденото в плана за безопасност и здраве и за да се направи заключение
дали е било извършено нарушението, или не е било извършено, нито за това
дали същото е било маловажно, или явно маловажно по см.чл.39 ал.1 и ал.2 от
ЗАНН.
Налагането на санкция за нарушение, което не е безспорно доказано да е
извършено следва да се определи като неправилно приложение на
материалния закон.
За пълнота следва да се посочи, че е неоснователно възражението, че
определянето на лице, което да отговаря за изпълнение на плана за
безопасност и здраве, дерогира отговорността на дружеството. Субектът на
нарушението се определя по силата на закона и няма пречка да бъде наложено
едновременно и наказание на физическото лице и имуществена санкция на
юридическото лице.
Неоснователно е и възражението, че нарушението е неправилно
квалифицирано като такова по чл. 23 ал.1 от НОР на Община – Варна.
Съгласно тази норма :“ Строителите са длъжни да ограждат обектите с
плътни, стабилни и поддържани в естетичен вид временни огради, съгласно
плана за безопасност и здраве“. Нормата на чл. 157 ал.7 от ЗУТ се отнася до
части от тротоари, свободни обществени площи, както и части от улични
платна, които следва да са оградени с временни огради по указание на
общинската администрация.
Несъстоятелно е и възражението, че оградата била частично премахната
поради извършването на доставки на техника и материали, тъй като в НП не
се описва, че наказанието е наложено поради липсата на част от оградата.
Наказателното постановление следва да бъде отменено поради
допуснатите съществени процесуални нарушения и неправилното
приложение на материалния закон. Поради това съдът намира, че не следва да
се произнася по справедливостта на наказанието.
С оглед изхода на делото следва да бъде уважено искането на въззивната
страна за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение в размер на
700 лв., посочено в договора за правна помощ.
Водим от горното, Варненският районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № СК-844 от 18.06.2024г. ,
издадено от Зам. Кмета на Община - Варна, с което за нарушение на чл.23 т.1
4
от НОР на Община – Варна, на „ВИП БИЛД“ЕООД е наложена имуществена
санкция в размер на 1000 лева.
ОСЪЖДА Община – Варна да заплати в полза на „ВИП БИЛД“ЕООД
направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 700
/седемстотин/ лева.
Подлежи на касационно обжалване пред Варненския административен
съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвяне на
решението.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
5