РЕШЕНИЕ
№ 68
гр. Ямбол, 11.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, XVII СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми януари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Димчо Г. Димов
при участието на секретаря С.С.М.
като разгледа докладваното от Димчо Г. Димов Гражданско дело №
20232330102152 по описа за 2023 година
Производството по делото е образувано по искова молба от „ЕВН България
Електроснабдяване“ ЕАД – гр. Пловдив против Т. И. И. от гр. Я. С исковата молба се
твърди, че ответникът има качеството на битов клиент съгласно § 1, т.2а от Допълнителните
разпоредби на Закона за енергетиката, тъй като ползваната от същия ел. енергия е за битови
нужди с оглед вида на обекта на потреблението им. Твърди се, че на основание чл. 7, т. 1 от
Общите условия ищецът се е задължил да снабдява с ел. енергия обект с ИТН ***, находящ
се в гр. Я., ж.к. „***. За ответника бил открит клиентски номер *** в качеството му на
собственик на посоченият имот. Твърди се, че ответникът от своя страната и съгласно чл.11,
т.1 от ОУ, се е задължил да заплаща всички свои задължения, свързани със снабдяването с
електрическа енергия, в сроковете и начините, определени в Общите условия, а именно: чл.
18, ал. 1 и ал. 2.
Сочи се, че съгласно Постановление за възлагане на недвижим имот на ЧСИ И.Х., с
peг. № *** в КЧСИ, влязло в сила на 07.01.2022 г., горепосоченият имот е бил придобит на
публична продан от трето лице.
Сочи се, че видно от удостоверение с изх. № *** г., издадено от ЧСИ И.Х. с peг. № ***,
се установява, че владението на имота е предадено на лицето на 10.03.2022 г.
Твърди се на следващо място, че в изпълнение на задълженията си по Общите условия
и съгласно чл. 94а, ал. 1 от ЗЕ за периода 23.01.2022 г. - 10.03.2022 г. ищцовото дружество е
доставило до обекта на ответника ел. енергия на обща стойност 149,12 лв., която не била
заплатена към настоящия момент. На следващо място се поддържа, че на осн. чл. 27, ал.1 от
1
ОУ при неплащане в срок на дължимите суми, клиентът дължи обезщетение за забава в
размер на законната лихва за всеки просрочен ден, като на осн. чл. 18, ал. 1, ал. 2 и ал. 3,
предл. 3-то от ОУ обезщетението за забава се дължало по всяка една от фактурите отделно
за периода от датата на падежа на същата до датата на образуване на настоящото
производство.
Поради забава в плащането на горепосочената главница от ответника същият дължал
на ищцовото дружество и обезщетение за забава в общ размер на сумата от 14,56 лв. за
периода 11.03.2022 г. - 22.02.2023 г.
Твърди се, че на 23.02.2023 г. ищецът е подал заявление за издаване на заповед за
изпълнение по реда на чл.410 от ГПК пред ***РС за вземанията си към ответника, като по
това заявление било образувано ч.гр.д. № *** г. по описа на ***РС. Била издадена и
заповед за изпълнение, срещу която ответникът бил подал възражение в срок, с което
обстоятелство и по същество ищецът обосновава правният си интерес от предявяване на
исковете, предмет на разглеждане в настоящото производство.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор от особеният представител на ответника,
с който се поддържа, че така предявените искове са неоснователни и недоказани, като от
представените по делото фактури не се установява по категоричен начин, че същите са
представени и получени от ответника, както и, че задължението му е сведено до неговото
знание.
Сочи се, че от представените 3 бр. фактури е видно, че не е налице консумация на
ел.енергия, а е начислена такса за достъп до електроразпределителната мрежа.
Сочи се, че не е ясно как доставчикът е формирал тази такса, както и, че по делото не
са представени доказателства за нейният размер, а именно таксата достъп до
електроразпределителната мрежа.
Сочи се, че в ИМ се установяват твърдения за факти, които противоречат на Общите
условия за продажба на ел. енергия, поради което и се поддържа, че искът на ищеца е в
противоречие с принципа възприет от правовите държави, а именно, че никой не може да
черпи права от собственото си противоправно поведение.
Цитира се разпоредбата на чл.19, ал.1 от ОУ, чл.12, т.2 от ОУ, като се твърди, че
ищецът не се е възползвал от правото си предоставено му от чл.18 от ОУ.
Сочи се още и разпоредбата на чл.26, ал.2 от ОУ на ищеца, като се сочи още, че на
нито едно място в ИМ на дружеството-ищец не е посочено твърдение, че същото е
потърсило начин за изясняване и разрешаване на възникналият проблем, придържайки се
към цялостната уредба посочените разпоредби на ОУ, доколкото от твърденията изложени в
ИМ ставало ясно, че се позовава ищецът само на част от ОУ и цитира същите
избирателно.
На следващо място се цитира разпоредбата на чл.10, т.2 от ОУ, като се поддържа, че
ответникът не е изпълнил задължението си за заплащане на стойността на издадените
фактури в продължение на три последователни месеца, в рамките на една календарна
2
година, като причините за това се сочи, че могат да бъдат много, като въпросът, който
следвало да се изясни от съда е защо дружеството не се е възползвало от посочените в ОУ
права, което се твърди, че би довело до значително по-малък размер на паричното
задължение на ответника.
Поддържа се, че ответникът с оглед ОУ би могъл да формира в себе си представи и
очаквания за бъдещото поведение на ищеца, които обаче в настоящият случай не били
изпълнили и са довели до възникването на многократно по-високи парични задължения.
Поддържа се, че е недопустимо едната страна да не е изпълнила свое задължение
произтичащо от горепосочените ОУ и да иска да черпи права от това.
Поддържа се, че след като ищеца не е преустановил електроподаването и не е изискало
от длъжника банкова гаранция за възникналите задължения, а също така не е потърсил и
удовлетворяване на този размер на вземането си, е необосновано и противоречещо на
морала и на добрите нрави на законодателството да продължава да предоставя ел. енергия
на ответника да издава фактури за това, знаейки, че същият не погасява задължението си,
като по този начин ответникът е бил поставен в по- неблагоприятно положение, като
неговият дълг се превръщало в една непрекъсната нарастваща на ответника величина.
Поддържа се на следващо място и, че по никакъв начин не става ясно по какъв
критерий ищецът е решил да преустанови своите взаимоотношения с ответника точно след
повече над година и едва тогава да потърси удовлетворяване на правата си и защо не го е
извършил по-рано, а именно след 3 месеца, както е било заложено в ОУ.
Поддържа се, че подобно поведение на ищеца, продължаване предоставяне на
ел.енергия и издаване на фактури за това, въпреки натрупаното неплащане след 3-тия месец
от страна на потребителя би могло да доведе до натрупване на твърде големи по размер
парични задължения не само за ответника, но и за другите потребители.
На следващо място се сочи,че в петитума на ИМ се претендира главница за период
23.01.2022 г. до 10.03.2022 г., а претендираната лихва за забава е за по-голям период, а
именно от 11.03.2022 г. до 22.02.2023 г.
В обобщение се иска от съда да се отхвърлят предявените искове като неоснователни
и недоказани.
Алтернативно ако не бъдат отхвърлени исковете, се иска от съда да постанови
решение, с което да отхвърли искането на ищеца за установяване със сила на присъдено
нещо съществуването на вземането към ответника в размерът им над сумата представляваща
сборът на първите три фактури, съразмерно с намалената сума, да бъде намален и размерът
на претендираната от ищеца законна лихва за забава.
В съдебно заседание за ищеца в качеството на процесуален представител по
пълномощие се явява адв.А. А.-И. от АК С. чрез когото в хода на делото по същество се
подържа исковата претенция.
За ответника в качеството на особен представител по делото се явява адв.Х. К. от АК
Я. чрез когото с депозирана по делото писмена молба преди даване ход на делото по
3
същество се иска от съда да отхвърли предявения иск като неоснователен и недоказан.
Съдът като взе предвид становището на страните и събраните по делото писмени
доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Видно от материалите по ч.гр.дело № *** год. по описа на ***РС, на 23.02.2023 год.
в Районен съд Я. е било депозирано заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.
410 ГПК от страна на „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД - гр. Пловдив, с което е
поискано издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК и изпълнителен лист против
длъжника – ответник Т. И. И. с ЕГН **********, за сумите от: 149.12 лева – главница,
представляваща стойност на електрическа енергия, доставена за периода от 23.01.2022 год.
до 10.03.2022 год. по партидата на ответника с клиентски № ***, отнасяща се за обект на
потребление: гр.Я., ж.к.“***, ИТН ***, както и за сумата от 14.56 лева, представляваща
обезщетение за забавено плащане на главницата, в размер на законната лихва за периода от
11.03.2022 год. до 22.02.2023 год., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на постъпване на заявлението в съда, до окончателното и изплащане.
Заповедният съд е уважил искането на заявителя и е издал заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 ГПК с № *** год., връчена лично на длъжника като в срока
по чл.414 ГПК е постъпило писмено възражение от него против издадената заповед по
чл.410 ГПК.
В указания му от заповедния съд срок кредитора-ищец е предявил иск за
установяване вземанията си по издадената заповед по чл.410 ГПК.
По делото ищецът е ангажирал писмени доказателства: зав. копие на препис-
извлечение от сметка, зав. копие на фактура № *** за отчетен период 23.01.2022 г. –
22.02.2022 г., зав. копие на фактура № *** за отчетен период 23.02.2022 г. – 10.03.2022 г.,
зав. копие на удостоверение изх. № *** г. на КЧСИ рег. № *** – И.Х., зав. копие на
постановление за възлагане на недвижим имот от 21.12.2021 г. на КЧСИ на Р България и
зав. копие на в.Дневник от 27.05.2008 г., ведно с Общи условия на Договора за продажба на
ел.енергията на „ЕВН България Електроснабдяване“ АД.
По делото е допусната, изслушана и приета съдебно-икономическа експертиза, видно
от заключението на вещото лице по която: За периода от 23.01.2022 год. до 10.03.2022 год.
консумираната от обекта на ответника електрическа енергия и предоставените до обекта
мрежови услуги са в размер на общо 149.12 лева, за което били издадени следните фактури:
фактура № *** от 28.02.2022 год. за отчетен период 23.01.2022 г. – 22.02.2022 г., на стойност
125.28 лева с ДДС и падеж – 10.03.2022 год. и фактура № *** за отчетен период 23.02.2022 г.
– 10.03.2022 г. на стойност 23.84 лева с ДДС и падеж – 11.04.2022 год. като процесните
фактури били осчетоводени редовно, съгласно изискванията на Закона за счетоводството и
приложимите счетоводни стандарти. По процесните фактури нямало извършени плащания.
Размерът на обезщетението за забава в размер на законната лихва, изчислено върху
задължението по непогасените фактури, за периода от датата, следваща падежа на плащане,
до датата предхождаща подаването на заявлението по чл.410 ГПК в съда – 22.02.2023 год.- е
общо 14.56 лева. За периода от 23.01.2022 год. до 10.03.2022 год. КЕВР определя цени на
4
ел.енергия и мрежови услуги с Решение № *** год. считано от 01.07.2021 год. Стойността
на консумираната от обект на ответника ел.енергия и мрежови услуги била формирана и
фактурирана вярно съобразно решенията на КВЕР за съответните ценови периоди.
По делото е допусната, изслушана и приета съдебно-техническа експертиза, видно от
заключението на вещото лице по която: През процесния период е налице доставена до имота
на клиента ел.енергия, като общото количество доставена такава била 652 kWh, от които 580
kWh по дневна тарифа и 72 kWh по нощна тарифа. Процесният електромер имащ фабр.№
*** и отговарящ на *** бил дистанционен. Предавал данните on-line в системата за
дистанционен отчет на ЕВН ЕР. Конфигуриран бил да отчита количеството консумирана
ел.енергия ежемесечно на 22-ро число в 0:00 часа, като отчетените количества ел. енергия
съвпадали с фактурираните такива. Процесният електромер имащ фабр.№ *** били
еднофазен, двутарифен, с година на производство 2017 год. и оценъчно съответствие „***“.
Електромерът следвало да премине последваща проверка през 2026 год.
При така установените фактически обстоятелства съдът намира от правна страна
следното:
Предявените искове са с правно основание чл.415, ал.1, т.2 от ГПК, във вр. с чл.79 от
ЗЗД, във вр. с чл.86 от ЗЗД.
Същите са процесуално допустими предявени от и срещу процесуално легитимирана
страна при наличие на правен интерес с оглед разпоредбата на чл.415 ГПК.
Разгледани по същество съдът намира следното:
По силата на разпоредбата на чл.98а ЗЕ, ищцовото дружество има качеството на
краен снабдител и продава електрическа енергия на клиентите си при публично известни
общи условия. В процусния случай такива се явяват Общи условия на договорите за
продажба на електрическа енергия на ищеца одобрени с Решение на ДКЕВР № ОУ-
013/10.05.2008 год., в сила от 27.06.2008 год. Съгласно чл.35, ал.1 от Общите условия,
същите влизат в сила 30 дни след публикуването им, без да е необходимо изричното им
писмено приемане от клиентите. Съгласно чл.1, т.4 от Общите условия, потребител на
електрическа енергия за битови нужди е физическо лице, собственик или ползвател на имот,
присъединен към електроразпределителната мрежа на “ЕВН България
Електроразпределение” АД съгласно действащото законодателство, което ползва
електрическа енергия за домакинството си.
В случая от събраната доказателствена съвкупност по делото се установява, че
ответника заедно с трето неучастващо по делото лице М. Т. И. е бил собственик на
процесното жилище находящо се в гр.Я. ж.к.“*** в периода от 23.01.2022 год. до 10.03.2022
год., когато владението на имота е било предадено на купувача по извършена публична
продан – Р. В. Г., и този смисъл ответника се явява потребител на електрическа енергия за
битови нужди, през процесния период. Установява се още по делото, че през процесния
период е налице доставена до имота на ответника с ИТН *** ел.енергия, както и че
отчетените количества ел. енергия съвпадат с фактурираните такива. Установи се по делото
5
и че по процесните фактури няма извършени плащания като за периода от 23.01.2022 год. до
10.03.2022 год. консумираната от обекта на ответника електрическа енергия и
предоставените до обекта мрежови услуги са в размер на общо 149.12 лева, а размерът на
обезщетението за забава в размер на законната лихва, изчислено върху задължението по
непогасените фактури, за периода от датата, следваща падежа на плащане, до датата
предхождаща подаването на заявлението по чл.410 ГПК в съда – 22.02.2023 год. е общо
14.56 лева.
С оглед така установеното, съдът намери, че спрямо ответника са действали Общите
условия. Съгласно чл.13, ал.1 от Общите условия, ищецът снабдява с електрическа енергия
всеки Клиент, чието съоръжение е присъединено към електроразпределителната мрежа на
„ЕВН България Електроразпределение” АД и не се е възползвал от правото си да избере
друг доставчик. По делото липсват доказателства ответника да е избрал друг доставчик на
ел.енергия. Ето защо и на горните съображения съдът намери, че ответника има качеството
на Клиент по смисъла на Общите условия и между него и ищеца са възникнали валидни
облигационни правоотношения с предмет доставка и продажба на ел. енергия. Съгласно
чл.7, ЕВН ЕС се задължава да снабдява с електрическа енергия при условия на
равнопоставеност всеки Клиент, чийто обект е присъединен към електроразпределителната
мрежа, обслужвана от „ЕВН България Електроразпределение” АД, а съгласно чл.11,
Клиентът се задължава да заплаща стойността на използваната в обекта електрическа
енергия в сроковете и по начина, определени в тези Общи условия.
За доказване стойността и обема на доставената ел.енергия в процесния обект на
ответника, ищецът е представил не само издадените от него фактури, но и ангажирал
експертиза, която съдът кредитира и приема за установено, че ищецът е изпълнил
задълженията са по договора за продажба на ел. енергия в посочения в исковата молба обем
и стойност.
В този смисъл предявените искове се явяват изцяло доказани по основание и размер
и следва да се уважат така както са предявени.
По разноските:
Съгласно ТР №4/2013 год. от 18.06.2014 год. с решението по установителния иск
съдът се произнася по дължимостта на разноските за заповедното производство, относно
размера им, както и разпределя отговорността за заплащането на тези разноски съобразно
отхвърлената и уважената част на иска.
Предвид изхода на делото, ищецът има право на разноски в пълен размер.
Разноските за юрисконсултско възнаграждение по делото следва да бъдат определени
от съда съобразно разпоредбата на чл.78, ал.8 ГПК. Съгласно чл.25, ал.1 от Наредбата за
заплащането на правната помощ, към която препраща чл.37 от Закона за правната помощ, за
защита по дела с определен материален интерес възнаграждението е от 100 до 300 лева. В
случая съдът определя юрисконсултско възнаграждение в размер на 100,00 лева в исковото
производство и 50,00 лева в заповедното, на основание чл.26 от Наредбата за заплащането
6
на правната помощ и предвид липсата на особена правна сложност на производството, а и
фактическа такава.
С оглед доказателствата за сторените от ищеца разноски в заповедното и исковото
производство и определения по реда на чл.78, ал.8 ГПК от съда размер на юрисконсултското
възнаграждение за процесуално представителство на ищеца, следва ответника да бъде
осъден да заплати на ищеца сторените от него в заповедното производство разноски в
размер на 75,00 лева, от които държавна такса в размер на 25 лева и 50 лева юрисконсултско
възнаграждение и сторените такива в исковото производство в размер на 1025,00 лева, от
които държавна такса – 25 лева, 400 лева – възнаграждение за особен представител – адвокат
на ответника, 700 лева възнаграждения на вещи лица, или общо разноски в исковото и
заповедното производство в размер на 1 100,00 лева.
По изложените мотиви и на основание чл.235 ГПК, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.422 ГПК, във вр. с чл.415 ГПК,
във вр. с чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД, по отношение на Т. И. И. с ЕГН **********, с
адрес: гр.Я. ж.к.“***, че дължи на „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД с ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление: гр.Пловдив, ул. „Христо Г. Данов“ № 37, следните суми за
начислена електрическа енергия: главница в размер на 149.12 лева, представляващи
стойността на консумирана от обекта на потребителя електрическа енергия за периода от
23.01.2022 год. до 10.03.2022 год. и обезщетение за забавено плащане на главницата за
периода от 11.03.2022 год. до 22.02.2023 год. в размер на 14.56 лева, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение – 23.02.2023 год. до пълното и заплащане, за които суми е издадена
Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК с № *** от *** год. по
ч.гр.дело № *** год. по описа на ***РС.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 и ал.8 ГПК, Т. И. И. с ЕГН **********, с адрес:
гр.Я. ж.к.“*** ДА ЗАПЛАТИ на „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД с ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление: гр.Пловдив, ул. „Христо Г. Данов“ № 37 сумата от 1 100,00
лева, представляваща сбор от сторените от ищеца разноски в исковото и заповедното
производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд Ямбол в 2-
седмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Ямбол: _______________________
7