№ 95
гр. София, 16.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 15-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично
заседание на четвърти октомври през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Даниела Дончева
Членове:Красимир Маринов
Капка Павлова
при участието на секретаря Мария Ив. Крайнова
като разгледа докладваното от Капка Павлова Въззивно търговско дело №
20211001000487 по описа за 2021 година
Производството по делото е по чл.258 и сл. ГПК и чл.294,ал.1 от ГПК и е образувано
след като с решение № 40 от 07.05.2021г., постановено по т.д.№ 801/2020г. на ВКС ,I т.о. е
обезсилено решение №2533 от 18.11.2019г. по в.т.д.№2553/2019г. на САС в частта му,с
която е потвърдено решение № 57/21.12.2016г. по т.д.№817/2015г. на ОС-Перник в частта,с
която е осъдено „Медимаг-МС“ ООД / сега „Медигор“ ЕООД/ да заплати на „Вилис“ ЕООД,
в несъстоятелност сумата от 258714,40лв. на основание чл.79,ал.1 от ЗЗД и делото е върнато
за ново разглеждане от друг състав на апелативния съд.
Предвид нормата на чл.294 ГПК съдът, на който е изпратено делото след постановена
отмяна от ВКС, го разглежда от етапа, на който е извършено процесуалното действие,
послужило за отмяна, като указанията на Върховния касационен съд по прилагането и
тълкуването на закона са задължителни за съда, на който делото е върнато.
В случая с отменителното решение на ВКС е прието, че въззивният съд
квалифицирайки погрешно иска като претенция за заплащане на дължимо по договори за
изработка възнаграждение, е обсъдил относимите към хипотезата на чл.79,ал.1 от ЗЗД
факти,но не и тези, касаещи предявеното основание за възникване на задължение за
плащане- връщане на дадено по относително недействителна сделка. Поради това и не се e
произнесъл по основното възражение на „Медигор“ ЕООД, че предвид предмета на
обуславящата сделка /опрощаване на задължение/ липсва престация, която да подлежи на
връщане чрез предявения по реда на чл.649,ал.2 от ТЗ обусловен от отменителния иск
1
осъдителен такъв за попълване на масата на несъстоятелността. Посочено е, че с оглед
принципа на диспозитивното начало в гражданския процес, съдът е длъжен да даде защита
на нарушеното материално право в рамките и по начина поискани от ищеца и че това в
случая не е направено. С оглед на това въззивното решение е обезсилено и делото е върнато
за ново разглеждане на друг състав на същия съд.
Настоящият състав на Софийски апелативен съд намира за установено следното:
С решение № 57/21.12.2016г. по т.д.№817/2015г. на ОС-Перник е уважен предявеният
от синдика на „Вилис“ ЕООД /н/ против „Медимаг-МС“ ООД иск с правно основание
чл.647,ал.1,т.2 от ТЗ като е обявено за относително недействително по отношение на
кредиторите на несъстоятелността на „Вилис“ ЕООД /н/ сключеното на 11.10.2013г.
споразумение, с което „Вилис“ ЕООД е опростило задължението на „Медимаг –МС“ ООД в
размер на 258 714,40лв. Със същото решение „Медимаг –МС“ ООД е осъдено да заплати на
„Вилис“ ЕООД /н/ на основание чл..55,ал.1,предл.3 ЗЗД,вр.чл.649,ал.2 от ТЗ сумата в
размер на 258 714,40лв. за попълване на масата на несъстоятелността.
Решението е влязло в сила в частта му, с която атакуваната сделка по сключване на
споразумение за опрощаване на задължения е обявена за относително недействителна.
Спорът е висящ по отношение на осъдителния иск за заплащане на сумата от 258 714,40лв.
Против решението на ОС-Перник е подадена въззивна жалба от „Медимаг –МС“ ООД,
с която се моли същото да бъде отменено и въззивният да постанови друго такова, с което да
отхвърли предявените искове.
По отношение на иска за присъждане на посочената сума са относими оплакванията,
направени във връзка с твърдяната незаконосъобразност на цялото решение,а именно – че
са допуснати нарушения на процесуалния и материалния закон, както и за необоснованост.
Посочва се, че първоинстанционният съд въобще не е взел предвид направените от тази
страна възражения, оспорвания и искания.
В подадения от синдика на „Вилис“ ЕООД /н/ отговор жалбата се оспорва и се моли
решението на окръжния съд да бъде потвърдено.
Софийският апелативен съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе
предвид наведените във въззивната жалба оплаквания , намира за установено следното:
Съгласно разпоредбата на чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. При проверката на
правилността на първоинстанционното решение същият е обвързан от посоченото от
страната във въззивната жалба, като служебно има правомощие да провери само спазването
на императивните материалноправни разпоредби, приложими към процесното
правоотношение.
В случая обжалваното решение е валидно и допустимо.
По отношение на правилността на същото съдът излага следните съображения:
Както вече беше посочено, при настоящото разглеждане на делото съдът следва да се
2
произнесе само по иска за осъждане на „Медимаг –МС“ ООД /сега „Медигор“ ЕООД/ да
заплати сумата от 258 714,40лв. От фактическа страна този иск е обоснован с твърдението,
че извършеното от „Вилис“ ЕООД /н/ опрощаване на задължения на „Медимаг –МС“ ООД е
недействително и поради това се иска ответното дружество да бъде осъдено да „възстанови
в масата на несъстоятелността“ претендираната сума. Същата е била в по-висок размер, но
след частичното отхвърляне на иска от ОС-Перник не е постъпила жалба против решението
в тази му част и към настоящия момент искът е висящ за сумата 258 714,40лв.
С подадения отговор на исковата молба се правят възражения относно характера на
атакуваната сделка, поддържа се, че „Медимаг –МС“ ООД никога не е имало задължение
към „Вилис“ ЕООД /н/ като се изтъква, че в исковата молба не е посочено какво е
основанието на възникналото задължение. Освен това се изтъква, че вземането е
прехвърлено на трето лице и поради това ищецът вече не е негов титуляр. Направено е и
възражение за погасяване на вземането по давност.
С допълнителната искова молба предявените искове се поддържат. Отново се излагат
доводи за недействителност на споразумението от 10.11.2013г., с което „Вилис“ ЕООД /н/ е
опростило задължението на „Медимаг –МС“ ООД и се иска ответното дружество да бъде
осъдено да възстанови опростената сума в масата на несъстоятелността.
С допълнителния отговор на исковата молба исковете отново се оспорват като се
заявява, че не отговаря на истината твърдението за признаване на дължимостта на
претендираното вземане с процесното споразумение. Поддържа се възражението за изтекла
в полза на дружеството давност. В хода на процеса са изложени доводи, че обективно
съединеният с иска по чл.647,ал.1,т.2 от ТЗ иск за връщане на претендирана сума е
неоснователен, тъй като правното основание на претенцията –чл.55,ал.1 от ЗЗД предполага
връщане на получена престация на отпаднало основание. В случая характера на
споразумението не предполагал такова връщане, защото по начало то не предполага
предаване. Заявява, че няма размяна на престации и именно поради това няма какво да се
връща в масата на несъстоятелността.
Във връзка с това възражение при предходното разглеждане на делото от въззивната
инстанция синдикът е поддържал, че се иска да бъде заплатена сума, която няма нищо общо
с отпаднало основание.
Нито в първоначалната, нито в допълнителната искова молба или пък в последствие по
делото са изложени фактически твърдения сумата да се претендира като стойност или цена
на извършена работа, продадена стока или че се дължи като насрещна престация за нещо,
което ищцовото дружество е направило или е дало на ответника. Единственото основание за
нейното претендиране е обявяването на относително недействителна по отношение на
масата на несъстоятелността на атакуваната сделка по опрощаване на задължение.
Предвид на изложените от ищеца фактически твърдения и заявеното искане към съда -
че сумата 258 714,40лв. подлежи на „възстановяване в масата на несъстоятелността“ с
оглед обявяването за недействително на споразумението за опрощаване на задължението
3
предявеният иск следва да се квалифицира като такъв с правно основание
чл.55,ал.1,предл.трето от ЗЗД.
За да бъде уважена такава претенция ищецът следва да докаже по делото, че е
престирал нещо на ответника на правно основание, т.е основанието е съществувало към
момента на извършване на престацията и в последствие това основание е отпаднало с
обратна сила. Ответникът от своя страна следва да докаже евентуалните си възражения, че
основание съществува, ако е направил такива.
В конкретния случай ищцовата страна не твърди, че е дала нещо - нито че е била
платена претендираната сума, нито че е дадено нещо друго на същата стойност. Такъв факт
не се установява и в хода на производството. Поради това с обявяването за относително
недействително на споразумението за опрощаване на задължения отпада основанието за
увеличаване на актива на „Медигор“ ЕООД /с предишно наименование „ Медимаг МС“
ООД/ с опростените суми, но това става поради отказа на кредитора от неговото вземане, а
не в резултат на реално имуществено разместване. Ето защо искът за връщане на
претендираната сума на отпаднало основание се явява неоснователен. С обявяване на
недействителността дължимостта на сумите е възстановена, но те трябва да се търсят по
установения за това ред- с иск за тяхното заплащане на основание на сключения между
страните договор (или договори), какъвто по настоящото дело не е предявен.
Предвид на всичко изложено първоинстанционното решение в частта му, която е
предмет на въззивен контрол от настоящия състав ще следва да бъде отменено и вместо него
да бъде постановено друго, с което искът с правно основание чл.55,ал.1,пр.трето от ЗЗД за
осъждане на „Медигор“ ЕООД /с предишно наименование „Медимаг МС“ ООД/ да заплати
на масата на несъстоятелността на „Вилис“ ЕООД /н/ сумата от 258714,40лв. да бъде
отхвърлен.
С въззивната жалба е поскано присъждането на въззивника на направените в хода на
производството разноски. Същите са в размер на 6377,01 лв. Този размер е формиран от
заплатената държавна такса за обжалване пред ВКС от 5205,47лв. и разноските за
адвокатско възнаграждение. Последните съдът определя като взема предвид половината от
заплатения адвокатски хонорар/ 1/ 2 от 9825лв./ и го намалява с присъдената от
първоинстанционния съд сума от 3740,54 лв.
„Вилис“ ЕООД /н/ ще следва да бъде осъдено да заплати държавна такса в размер на
5174,28лв. по сметка на САС и 5174,28лв. по сметка на Окръжен съд-Перник такса за
първоинстанционното производство.
Водим от гореизложеното, апелативният съд
РЕШИ:
4
ОТМЕНЯ решение № 57/21.12.2016г. по т.д.№817/2015г. на ОС-Перник в частта му,
с която е уважен предявеният от синдика на „Вилис“ ЕООД /н/, ЕИК ********* против
„Медигор“ ЕООД /с предишно наименование „Медимаг-МС“ ООД/, ЕИК ********* за
заплащане на основание чл.55,ал.1, пр.трето от ЗЗД вр.чл. 649,ал.2 от ТЗ на сумата от 258
714,40лв. за попълване на масата на несъстоятелността на „Вилис“ ЕООД /н/, както и в
частта, с която „Медигор“ ЕООД /с предишно наименование „Медимаг-МС“ ООД/ е
осъдено да заплати по сметка на Окръжен съд – Перник сумата от 5174,28лв. държавна
такса за този иск и вместо него ПОСТАНОВЯВА
ОТХВЪРЛЯ предявения от синдика на „Вилис“ ЕООД /н/, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр.Перник, ул. „Александър Стоянов“ №38 - Н. Г. против
„Медимаг-МС“ ООД / сега „Медигор“ ЕООД /, ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление гр.София, ул.“Цар Асен“ 73, ет.2, ап.5 иск за заплащане на основание чл.55,ал.1,
пр.трето от ЗЗД, вр.чл. 649, ал.2 от ТЗ на сумата от 258714,40лв.
ОСЪЖДА „Вилис“ ЕООД /н/, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.Перник, ул. „Александър Стоянов“ №38 да заплати на „Медигор“ ЕООД ,
ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.София, ул.“Цар Асен“ 73, ет.2, ап.5
сумата от 6377,01 лв. разноски, направени в производството.
ОСЪЖДА „Вилис“ ЕООД /н/, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.Перник, ул. „Александър Стоянов“ №38 да заплати по сметка на Апелативен
съд-София сумата от 5174,28лв. държавна такса
ОСЪЖДА „Вилис“ ЕООД /н/, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.Перник, ул. „Александър Стоянов“ №38 да заплати сумата от 5174,28лв.
държавна такса по сметка на Окръжен съд-Перник.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване при наличие на
предпоставките на чл.280,ал.1 от ГПК в едномесечен от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5