РЕШЕНИЕ
№ 201
гр. Кърджали, 27.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, І СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Здравка Запрянова
при участието на секретаря Ралица Димитрова
като разгледа докладваното от Здравка Запрянова Административно
наказателно дело № 20235140200559 по описа за 2023 година
Обжалвано е Наказателно постановление № *********/ 27.04.2023г. издадено от
Началник сектор в РУ- Кърджали при ОДМВР- Кърджали, с което е наложено наказание
глоба в размер на 200лв. и лишаване от право да управлява МПС за 6 месеца на основание
чл.175 ал.3 пр.1 от ЗДвП, както и отнемане на 10 точки на основание Наредба № Iз-2539/
17.12.2012г. на МВР на Х. Ф. И. от гр.К. с ЕГН ********** за извършено нарушение на
25.02.2023г. в гр.К. на чл.140 ал.1 от ЗДвП.
Недоволен от така наложеното наказание е останал жалбоподателят Х. Ф. И.,
който обжалва наказателното постановление. Настоява, че то е незаконосъобразно, както и
не е налице основание за издаването му, тъй като не е извършил вмененото му
административно нарушение. Твърди, че при съставянето на акта за установяване на
административно нарушение и наказателното постановление е допуснато и съществено
нарушение на процесуалните правила и приложението на материалния закон от
административно наказващия орган. Моли съда да постанови съдебно решение, с което да
отмени изцяло наказателното постановление и да им се присъдят направените по делото
разноски. За съдебно заседание жалбоподателят редовно призован, не се явява, но се
представлява от адвокат, който поддържа жалбата. В ход по същество моли съда да отмени
наказателното постановление като постановено при неправилно приложение на материалния
закон и при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, като им се
присъдят и направените по делото разноски. Пледира, че по делото е установено, че на
25.02.2023г. действително доверителят му е управлявал МПС описано в акта и
1
наказателното постановление, както и че този автомобил бил със служебно прекратена
регистрация, за което обаче не е бил уведомен водача и той не е знаел това обстоятелство,
тъй като табелите с регистрационните номера са били постановени на обозначените за това
места, а още повече собственик на този автомобил е бил лизингово дружество, а не водача.
Моли за решение в този смисъл.
Административно наказващият орган редовно призован не се явява и не се
представлява. По делото е постъпила молба от юрисконсулт, с която моли съда да потвърди
наказателното постановление като счита подадената жалба за неоснователна. Претендира за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза на Областна дирекция на МВР-
Кърджали, а при условията на евентуалност, прави възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение като завишено с оглед фактическата и правна сложност на
делото.
Районна прокуратура- Кърджали, редовно призована за съдебното заседание на
основание чл.62 от ЗАНН, не се представлява.
Съдът след като прецени събраните по делото гласни и писмени доказателства
намира за установено следното от фактическа страна: На 25.02.2023г. около 15,35ч. в гр.К.
на бул.Б. до „А. С.“ била извършена проверка на лек автомобил марка „Х. С. Ф.“ с рег.№
******** с водач Х. И.. При нея се установило, че автомобилът е с прекратена регистрация.
По този повод срещу жалбоподателя И. същия ден бил съставен и връчен акт за
установяване на административно нарушение по чл.140 ал.1 от ЗДвП, който бил подписан
без възражения. На 27.02.2023г. била издадена мотивирана резолюция, с която
административно наказателното производство по този акт било прекратено. След това на
30.03.2023г. прокурор в Районна прокуратура- Кърджали издал Постановление, с което
отказал да се образува наказателно производство и препис от него е изпратено на РУ-
Кърджали за преценка за налагане на административно наказание. По този повод на
27.04.2023г. наказващият орган издал атакуваното наказателно постановление, с което на
основание чл.175 ал.3 пр.1 от ЗДвП наложил на жалбоподателя административни наказания
„глоба” в размер на 200лв., „лишаване от право да управлява МПС” за срок от 6 месеца и
отнемане на 10 точки за извършено нарушение по чл.140 ал.1 от ЗДвП.
Видно от справка по история за лек автомобил марка „Х. С. Ф.“ с рег.№ ********
на датата 29.12.2022г. е отбелязано служебно прекратяване на регистрацията на автомобила
по реда на чл.143 ал.15 от ЗДвП поради непререгистриране на превозното средство. От
писмените доказателства- справка по история за ПС с рег.номер ********, както и от
Договор за покупко- продажба на МПС от ******г. към договор за финансов лизинг
№********/ 18.10.2017г. се установява, че считано от ******г. спреният за проверка лек
автомобил е собственост на „Н. **“ ЕООД, представлявано от управителя Н. М. И., което е
лице различно от жалбоподателя Х. И.. По делото няма никакви данни административно
наказващият орган да е уведомил собственика на това МПС за прекратената регистрация на
лекия му автомобил.
При така установеното от фактическа страна, съдът направи следните правни
2
изводи: Настоящата жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена от надлежна
страна и в законоустановения срок по чл.59 ал.2 от ЗАНН, и за това следва да бъде
разгледана по същество. На жалбоподателя е наложено административно наказание за
извършено нарушение по чл.140 ал.1 от ЗДвП. Посочената разпоредба предвижда, че по
пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и
ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на
определените за това места. За нарушение на този текст административнонаказателната
отговорност на Х. И. е ангажирана на основание чл.175 ал.3 пр.1 от ЗДвП, която гласи, че се
наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 6 до 12
месеца и с глоба от 200 до 500 лв. водач, който управлява моторно превозно средство, което
не е регистрирано по надлежния ред или е регистрирано, но е без табели с регистрационен
номер. По делото безспорно се установи, че на 25.02.2023г. в гр.К. жалбоподателят е
управлявал лек автомобил марка „Х. С. Ф.“ с рег.№ ******** след като регистрацията на
това МПС била прекратена по служебен път. Това означава, че към момента на
управлението и проверката превозното средство не е било регистрирано по съответния ред.
Регистрацията на автомобила била прекратена по реда на чл.143 ал.15 от ЗДвП, който
регламентира служебно да се прекратява регистрацията на пътни превозни средства на
собственик, който в двумесечен срок от придобиването не изпълни задължението си да
регистрира превозното средство. Изложеното сочи, че в случая са налице елементите от
обективната страна на нарушението по чл.140 ал.1 от ЗДвП. За да е налице административно
нарушение е необходимо да има деяние- действие или бездействие, което нарушава
установения ред на държавно управление, трябва да е извършено виновно и е да е обявено
за наказуемо с административно наказание, налагано по административен ред. Деянието,
обявено за административно нарушение е виновно, когато е извършено умишлено или
непредпазливо. Деянието е умишлено, когато деецът е съзнавал общественоопасния му
характер и е искал или допускал настъпването на неговите общественоопасни последици.
Докато непредпазливо е това деяние, при което деецът не е предвиждал настъпването на
общественоопасните последици, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди, или когато е
предвиждал настъпването им, но е мислил да ги предотврати. За да се приеме обаче за
осъществено и от субективна страна процесното деяние, то трябва да са налице
доказателства, от които може да се направи несъмнен извод, че нарушителят е бил наясно,
че е знаел или поне предполагал за обстоятелството, че управлявания от него автомобил е с
прекратена регистрация. Такива доказателства в настоящото производство не бяха
представени и не се събраха. Напротив, установи се, че жалбоподателят Х. И. е управлявал
МПС, което е чужда собственост и не се ангажираха доказателства лицето да е било
уведомено, че автомобилът е със служебно прекратена регистрация от датата 29.12.2022г.
Поради това водачът И., който не е собственик на автомобила, не е осъзнавал
общественоопасният характер на извършеното действие по управление на автомобила, не е
предвиждал или допускал настъпването на общественоопасните последици, нито пък е бил
длъжен и е могъл да ги предвиди. Липсата на субективната страна от състава на
нарушението по чл.140 ал.1 от ЗДвП прави деянието извършено от жалбоподателя
3
несъставомерно. Ето защо, макар да са налице обективните признаци на нарушението, то
липсват каквито и да било доказателства жалбоподателят да е осъществил деянието
виновно, да е знаел или предполагал, че автомобилът е с прекратена регистрация. С оглед на
така изяснената фактическа обстановка и при изложените правни изводи, съдът намира, че
обжалваното наказателно постановление е незаконосъобразно издадено и следва да бъде
отменено.
От пълномощника на жалбоподателя са поискани и направените разноски по
делото, а съгласно разпоредбата на чл.63д, ал.1 от ЗАНН, в съдебните производства по ал.1
страните имат право на присъждане на разноски по реда на АПК. Съгласно чл.143 ал.1 от
АПК, когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден
административен акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението
за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на
органа, издал отменения акт или отказ. С оглед изхода от делото искането на пълномощника
на жалбоподателя за присъждане на разноски в настоящото производство е основателно, но
недоказано. По делото не са ангажирани доказателства за реално направени разноски,
поради което такива не следва да се присъждат. По изложените съображения, Съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № *********/ 27.04.2023г. издадено от
Началник сектор в РУ- Кърджали при ОДМВР- Кърджали, с което е наложено наказание
глоба в размер на 200лв. и лишаване от право да управлява МПС за 6 месеца на основание
чл.175 ал.3 пр.1 от ЗДвП, както и отнемане на 10 точки на основание Наредба № Iз-2539/
17.12.2012г. на МВР на Х. Ф. И. от гр.К. с ЕГН ********** за извършено нарушение на
25.02.2023г. в гр.К. на чл.140 ал.1 от ЗДвП, като незаконосъобразно.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд-
Кърджали по реда на глава 12 от АПК, в 14 дневен срок от съобщението му на страните, че е
изготвено.
Съдия при Районен съд – Кърджали: _______________________
4