Решение по дело №2556/2019 на Районен съд - Велико Търново

Номер на акта: 1644
Дата: 27 декември 2019 г. (в сила от 25 януари 2020 г.)
Съдия: Димо Колев
Дело: 20194110102556
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 19 август 2019 г.

Съдържание на акта

       Р Е Ш Е Н И Е

       

                        гр. Велико Търново, 27.12.2019г.

 

                              В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Великотърновски районен съд, гражданско колегия, осемнадесети състав, на осемнадесети декември две хиляди и деветнадесета година, в публично съдебно заседание в състав:

 

Районен съдия: Димо Колев

 

Секретар Йоана Робова

като разгледа докладваното от съдията

гр. дело № 2556 по описа за 2019 г.,

за да се произнесе взе предвид следното:

 

Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 240 ал. 1 ЗЗД и чл. 86 ал. 1 ЗЗД.

Ищецът излага твърдения, че по искане на ответника му е отпуснал заем в размер на 8500 лв., като реалното предоставяне на заемната сума е станало на два пъти, за което са съставени РКО от 20.12.2018г. съответно за сумата от 4200 лв. и за сумата от 4300 лв. Ищецът сочи, че с получаване на горепосочената сума от ответника е завършен фактическия състав на договора за заем за потребление, което е породило задължението на последния да я върне в уговорения срок - 01.03.2019г. Ищецът твърди, че поради липсата на изпълнение на падежа страните са подписали договор за възращаем заем от 19.03.2019г. с нотариална заверка на подписите, за да се формализира вече възникналото правоотношение. Предвид на изложеното ищеца отправя искане до съда да осъди ответника да му заплати предоставената в заем сума в размер на 8500 лв., както и сумата от 403, 75 лв. – лихва за забава за периода 02.03.2019г. - 19.08.2019г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на исковата молба. Претендира разноски, включително за обезпечителното производство.

Ответникът не е депозирал отговор на исковата молба в едномесечния срок по чл. 131 ГПК. Явява се лично в съдебно заседание и признава изцяло предявените искове.

С оглед на направеното признание, на основание чл. 237 ал. 1 ГПК, пълномощникът на ищеца е поискал постановяване на решение при признание на иска, поради което съдът е прекратил съдебното дирене по делото и е посочил ще се произнесе с решение съобразно признанието.

Предвид изложеното настоящият състав намира, че са налице процесуалните предпоставки, визирани в чл. 237 ГПК за постановяване на решение при признание на иска срещу ответника. Налице е ясно и недвусмислено признание на иска, направено от ответника в проведеното по делото първо съдебно заседание, което съгласно закона е неоттегляемо /чл. 237 ал. 4 ГПК/.

Предявеният иск, с оглед на представените доказателства, не противоречи на закона и добрите нрави, нито пък е признато право, с което страната не може да се разпорежда, поради което следва да се постанови решение при признание на иска. Предявената претенция следва да се уважи изцяло, без съда да мотивира решението си по същество, в съответствие с чл. 237 ал. 2 ГПК. Само за пълнота следва да се посочи, че от представени доказателства безспорно се установява, че между страните е сключен валиден договор за заем, по силата на който, ищецът е предал на ответника сумата от 8500 лв., която последният не е върнал на падежа – 01.03.2019г., поради което дължи и обезщетение за забава.

При този изход на делото и на основание чл. 78 ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцовата страна направените в настоящото производство разноски за държавни такси и заплатено възнаграждение за един адвокат общо в размер на 1340 лв. На основание т. 5 от ТР № 6/2012г. на ОСГТК в полза на ищеца следва да се присъдят и сторените от него разноски за обезпечаване на процесните вземания, които са в общ размер на 1066 лв. Разноските за куриерски услуги и банкови преводи не са такива по смисъла на чл. 71 ал. 1 ГПК и не следва да се понасят от ответника.

Водим от горното и на основание чл. 237 ал. 1 ГПК, Великотърновският районен съд

 

Р Е Ш И:

 

ОСЪЖДА М.Г.М., ЕГН: **********, с адрес *** ДА ЗАПЛАТИ на ВЕЛИКОТЪРНОВСКА ЕПАРХИЯ, БУЛСТАТ: *********, със седалище и адрес на управление гр. В. Търново, ул. „Иван Вазов” № 25, на основание чл. 240 ал. 1 ЗЗД и чл. 86 ал. 1 ЗЗД СУМАТА от 8500 лв. /осем хиляди и петстотин лева/ – главница, дължима по договор за заем от 20.12.2018г., както и СУМАТА от 403, 75 лв. /четиристотин и три лева и 75 стотинки/ - обезщетение за забава за периода 02.03.2019г. – 19.08.2019г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба – 19.08.2019г. до окончателното й изплащане.

ОСЪЖДА М.Г.М., ЕГН: **********, с адрес *** ДА ЗАПЛАТИ на ВЕЛИКОТЪРНОВСКА ЕПАРХИЯ, БУЛСТАТ: *********, със седалище и адрес на управление гр. В. Търново, ул. „Иван Вазов” № 25, на основание чл. 240 ал. 1 ЗЗД и чл. 86 ал. 1 ЗЗД СУМАТА от 1340 лв. /хиляда триста и четиридесет лева/ - разноски за исковото производство, както и СУМАТА от 1066 лв. /хиляда шестдесет и шест лева/ - разноски в обезпечителното производство.

Решението подлежи на обжалване, пред Великотърновския окръжен съд, в двуседмичен срок, считано от връчването му на страните.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: