№ 250
гр. Велико Търново, 05.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ
И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети
октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА
Членове:МАЯ НЕДКОВА
ИСКРА ПЕНЧЕВА
при участието на секретаря ГАЛЯ М. РОМАНОВА
като разгледа докладваното от МАЯ НЕДКОВА Въззивно гражданско дело №
20254000500409 по описа за 2025 година
за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е образувано по въззивна жалба вх. № 9169/16.07.2025г. от К. Г. Т. с
ЕГН ********** с адрес гр. Елена, срещу Решение № 369 от 16.07.2025 г. по гр.дело № 919/
2023г. по описа на ОС-Велико Търново, с което е ОТХВЪРЛЕН предявения от въззивника
срещу Районен съд - Свищов, иск с правно основание чл. 2б, ал. 1 от ЗОДОВ за заплащане
на сума в размер на 33 000.00лева, представляваща обезщетение за претърпени от него
неимуществени вреди в резултат от нарушение на правото на разглеждане и решаване на гр.
д. № 684/2023 година на Районен съд Свищов в разумен срок, съгласно чл. 6, § 1 от
КЗПЧОС, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба –
13.10.2023 година до окончателното изплащане на главницата.
Решението се обжалва като недопустимо и неправилно, поради съществено
нарушаване на съдопроизводствените правила, довели до неговата необоснованост, а оттам
и до неправилно прилагане на материалния закон. Излага аргументи, че по делото не е
участвал / не е бил конституиран с нарочно определение необходим другар в лицето на
Прокуратурата на Р. България, като се позовава на т. 15 от ТР № 3/22.04.2005год. по ТД №
3/2004г., ОСГК на ВКС и практика на ВКС, според която задължителното участие на
прокурор съгл. чл. 10, ал. 1 от ЗОДОВ е в качеството му на контролираща страна, която има
гарантирано от закона участие в процеса като главна страна, а именно като необходим
другар на държавните учреждения - ищци или ответници с оглед защитата на държавния
интерес. Твърди, че при разглеждане на делото съдът е допуснал съществени процесуални
нарушения поради грешна регламентация и поради неправилно разпределяне на
доказателствената тежест. В мотивите не се съдържат констатациите на съда относно
доказателствените и правнорелевантните факти. Излага, че са били налице основанията на
чл.22 ал.1 т.6 от ГПК и съда е следвало да се отведе от разглеждане на делото.
1
Отправено е искане обжалваното решение да бъде обезсилено, респективно
отменено и върнато на първоинстанционния съд за гледане от друг състав, съответно да
бъде отменено като неправилно и постановено друго, с което предявената от него претенция
да бъде уважена в пълен размер.
В срока по чл.263, ал.2 от ГПК е постъпил отговор от насрещната по жалбата страна
- РС-Свищов, чрез процесуален представител, в който е изразено становище за
неоснователност на оплакванията срещу постановеното решение, което намира за правилно
и законосъобразно.
В съдебно заседание по същество, въззивникът, редовно призован не се явява и не
се представлява.
В съдебно заседание по същество, въззиваемият, редовно призован, чрез
процесуален представител, с писмена молба, поддържа депозирания отговор на жалбата и
претендира потвърждаване на обжалваното решение.
В съдебно заседание по същество, контролиращата страна –Прокуратурата на Р.
България, чрез прокурор при А. Велико Търново излага становище за неоснователност на
жалбата и моли за потвърждаване на обжалваното решение.
За да се произнесе по спора, съставът на ВТАС съобрази следното:
Производството пред Окръжен съд – Велико Търново е образувано по предявен от
К. Г. Т. против Окръжен съд – Велико Търново , иск с правно основание чл. чл.2б, ал. 1 от
ЗОДОВ, за заплащане на сумата от 33000 лв., представляваща обезщетение за претърпени от
него неимуществени вреди от нарушаване правото му на разглеждане и решаване на гр. д. №
684/2023 година на Районен съд Свищов в разумен срок по см. на § 6 ал. 1 от КЗПЧОС,
ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска до окончателното й изплащане.
В исковата молба ищецът твърди, че по предявена от него пред Районен съд –
Свищов /първоначално искът е предявен пред РС –Котел/гр.дело № 647/2022г./ искова молба
с правно основание чл. 45 ал.1 от ЗЗД вр. чл.52 от ЗЗД против ЦКБ АД - гр. София, било
образувано гр. д. № 684/2023 година на Районен съд Свищов, по което не било проведено
нито едно съдебно заседание и което поради забавяне не е приключило в разумен срок,
което е нарушение на чл.6 от КЗПЧОС, както и че в резултат на това нарушение на ищеца са
причинени вреди – душевни болки и страдания, негативни емоции. Счита, претендираната
сума от 33 000 лева за справедлива обезвреда на причинените му щети.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът – РС - Свищов, чрез процесуален
представител е депозирал отговор на исковата молба, в който иска се оспорва изцяло като
неоснователен и недоказан. Претендира се отхвърлянето му.
Прокуратурата на Р. България, чрез прокурор при Окръжна Прокуратура –Велико
Търново е заел становище за неоснователност на предявения иск.
Настоящият състав на ВТАС, като съобрази предметните предели на
въззивното производство, очертано в жалбата, след съвкупния анализ на събраните по
делото пред първа инстанция доказателства приема за установено следното от
фактическа и правна страна:
При извършената, съобразно разпоредбата на чл.269 от ГПК, проверка по
валидността и допустимостта на обжалваното решение, съдът не открива пороци, водещи до
неговата нищожност - постановено е от законен състав, в пределите на правораздавателната
власт на съда, в писмена форма, с разбираемо изложени аргументи, подписано от
председателя на състава. Съдебното решение е допустимо, като постановено при наличие на
положителните и липса на отрицателните процесуални предпоставки. Правната
квалификация на иска се определя от съда въз основа на правното твърдение на ищеца,
съдържащо се в исковата молба, тоест от твърдените от него факти и обстоятелства и
заявения петитум, без да е обвързан от посочената от ищеца такава. ОС – Велико Търново не
2
се е произнесъл по непредявен иск, а е разгледал спора, с който е сезиран. Дадената правна
квалификация, като съответстваща на наведените от ищеца твърдения и заявения петитум, е
правилна. В хода на производството не са допуснати процесуални нарушения, водещи до
лишаване на ищеца от участие по делото.
Доколкото въззивната инстанция има правомощия на инстанция по същество и
формира решението си след самостоятелна преценка на събраните доказателства и доводите
на страните, разглеждането на спора от съдия, по отношение на който са налице основанията
за отвод по чл.22 ал.1 т.6 от ГПК, е процесуално нарушение и не засяга валидността и
допустимостта на постановения съдебен акт. ВТОС не е страна по спорното материално
правоотношение – предмет на настоящото дело, поради което наличието на искове,
предявени от ищеца Т. срещу ОС – Велико Търново, в чийто персонален състав е включен
съдията-докладчик, не обосновава обективно и оправдано съмнение в безпристрастността и
незаинтересоваността му по конкретното дело, като основание за отвод по чл.22, ал.1, т.6
ГПК. Личната безпристрастност на съдията се предполага при липсата на доказателства за
противното, а жалбоподателят не е ангажирал такива.
В производството, при разглеждане на делото в открито съдебно заседание, е
обезпечено задължителното участие на Прокуратурата на РБ, съобразно чл. 10 ал. 1 от
ЗОДОВ.
Служебно известно на съда е, че основната част от огромния брой заведени от К. Т.
/и от неговата майка Димитринка Г.а, чийто процесуален представител е ищецът/ дела са
именно с правно основание чл.2б от ЗОДОВ. По всички тях поведението на ищеца е
идентично: след предявяване на иска пред съответния съд следва искане за отвод на
съдията - докладчик, молба за определяне на срок при бавност, искане за увеличаване
цената на иска,което пренася спора пред компетентния съд, отново искане за отвод,
съпроводени с идентични, в повечето случаи неотносими към спора писмени материали и
молби за отлагане на делото. Непосредствено след това, а често и преди приключване на
производството пред дадена инстанция, ищецът депозира искова молба за обезщетение
поради забавянето и неприключването на конкретното производство в разумен срок, което е
нарушение на чл.6 от КЗПЧОС. Конституционното право на всички граждани да подават
жалби, предложения и петиции до държавните органи, както и да търсят защита, когато са
нарушени или застрашени техни права или законни интереси, не може да се разглежда
самостоятелно и изолирано от останалите принципи, каквито са принципът на участие на
страните, на равнопоставеност и на добросъвестност. Забраната за злоупотреба с
процесуални права, установена в чл. 3 от ГПК, е формулирана като задължение за
добросъвестно упражняване на процесуалните правила, което да е в съответствие с добрите
нрави, под страх от отговорност за вреди. Доколкото основателността на съответната
претенция /иск, искане за обезпечаване на доказателства, жалба/ не е процесуална
предпоставка за предявяването й, а въпрос, по който съдът или съответният орган следва да
се произнесе с акта си по същество след приключване на съответното производство, само по
себе си, упражняването на едно твърдяно или предполагаемо право също не представлява
злоупотреба с право. Такава ще е налице само в случаите, когато лицето знае, че това право
не му принадлежи, но въпреки това предприема действия по осъществяването му, т.е.
зловредно упражнява едно свое право за цели, различни от целите, за които то е създадено.
Злоупотребата с право е противоправна, тя е налице, когато правото се упражнява
недобросъвестно - за да бъдат увредени права и законни интереси на други /чл. 57, ал. 2 от
Конституцията/, но също и в противоречие с интересите на обществото /чл. 8, ал. 2 ЗЗД/.
Съдът не може да толерира злоупотребата с процесуални права, каквато е използването на
процедурата по отвод на съдията – докладчик/състав, за кумулиране на дела за
обезщетение по чл. 2б, ал. 1 от ЗОДОВ вр. чл.6 от КЗПЧОС.
По отношение неправилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно
3
разпореждането на чл. 269 изр. второ ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в
жалбата оплаквания.
Предмет на производството е осъдителен иск за заплащане на обезщетение за
неимуществени вреди в размер на 33 000 лева в резултат на нарушаване на правото на
ищеца на разглеждане и решаване на гр.дело № 684/2023г. по описа на РС-Свищов в
разумен срок, съгласно КЗПЧОС.
Разпоредбата на чл. 2б ал. 1 от ЗОДОВ предвижда, че Държавата отговаря за
вредите, причинени на граждани и на юридически лица от нарушение на правото на
разглеждане и решаване на делото в разумен срок, съгласно чл. 6, §. 1 от КЗПЧОС. В чл. 2б
ал. 2 от ЗОДОВ неизчерпателно са изброени критериите, които следва да се отчетат от съда
при определяне на размера на следващото се обезщетение за неимуществени вреди: общата
продължителност и предмета на производството, неговата правна и фактическа сложност,
поведението на страните и на техните процесуални или законни представители, поведението
на останалите участници в процеса и на компетентните органи, както и на други факти,
които имат значение за правилното решаване на спора. Ищецът претендира обезщетение за
вреди по висящо производство, исковата му претенция е насочена срещу РС-Свищов,
поради което предмет на преценка в настоящото производство е дали конкретният ответник
е допуснал нарушение на правото на ищеца по чл.6 §.1 от КЗПЧОС. Ако бавното правосъдие
е следствие от дейността на няколко съдилища/каквито твърдения в исковата молба не са
наведени/, доколкото те носят солидарна отговорност, искът може да бъде предявен и само
срещу един от деликвентите за обезщетение на всички претърпени вреди. Ако субституентът
на Държавата, срещу когото е предявен искът /в случая РС-Свищов/, няма принос за
евентуалното бавно правосъдие, отговорността й не би могла да бъде ангажирана.
За да бъде уважен предявен на основание чл. 2б от ЗОДОВ иск, ищецът следва при
условията на пълно и главно доказване да установи поведение на ответника, което е довело
до продължителност на производството, надхвърлящо рамките на обичайното необходимо
време, което представлява нарушение на чл. 6 §.1 от КЗПЧОС, причиняване на
претендираните вреди и техния размер, както и наличието на пряка причинна връзка между
претърпените вреди и поведението на ответника. Съгласно трайната съдебна практика,
относно неимуществените вреди съществува оборима презумпция, че неразумната
продължителност на производството причинява такива /в този смисъл Определение №
50744/19.10.2022г. по гр.д.№ 732/2022г. по описа на ВКС, III гр.о., Решение №
50030/09.02.2023 г. по гр. д. № 785/2022 г., ІV гр. о. на ВКС/.
Видно от материалите по делото, гр.дело № 684/2023г. по описа на РС-Свищов е
образувано на 13.10.2023 г., след определение на Окръжен съд Велико Търново по
в.ч.гр.дело № 689/2023г. по реда на чл. 23. ал.3 от ГПК и е по предявен от К. Г. осъдителен
иск против ЦКБ АД – гр.София.
В периода 18.10.2023г.– 20.10.2024г. са постановени отводи на съдиите от РС-
Свищов, поради заведени от ищеца дела, против съда, в който съдиите правораздават – чл.
22 ал.1 т.6 от ГПК.
С Определение № 483/23.10.2023г. на Председателя на РС –Свищов П. Й., делото е
прекратено и изпратено на Окръжен съд –Велико Търново за определяне на друг равен да
го разгледа съд.
Настоящият съдебен състав споделя мотивите на първоинстанционния съд за
неоснователност на предявеният иск. Ищецът, чиято е доказателствената тежест не е
установил действия или бездействия на ответника, с които същия да е причинил забавяне в
разглеждане на образуваното пред него производство. То е било висящо пред РС –Свищов
седем дни, поради което не е допуснато забавяне на процеса.
При преценката на тези правно значими факти, не може да се достигне до извод, че е
4
нарушено правото на ищеца за разглеждане на делото му в разумен срок, не е осъществено
поведение от съда, в резултат на което да е допуснато забавяне движението на делото,
поради което не се е осъществила първата материалноправна предпоставка, обуславяща
възникването на претендираното от ищеца право на обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, съобразно нормата на чл. 2б, ал. 1 от ЗОДОВ. При липсата на този
елемент от фактическия състав на правото на обезвреда, е безпредметно обсъждането на
наличието на твърдените от ищеца вреди и причинната връзка между тях и поведението на
съда.
По така изложените съображения, предявеният иск се явява неоснователен и като
такъв следва да бъде отхвърлен. Въззивната жалба, като неоснователна следва да бъде
оставена без уважение, а обжалваното решение следва да бъде потвърдено, като правилно и
законосъобразно, включително и в частта за присъдените разноски.
Пред настоящата инстанция, въззиваемият не е представил доказателства за сторени
разноски , поради което такива не се присъждат.
По изложените съображения, ВТАС
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение № 369 от 16.07.2025 г. по гр.дело № 919/ 2023г.
по описа на ОС-Велико Търново.
Решението може да бъде обжалвано с касационна жалба пред ВКС в едномесечен
срок от съобщението му на страните
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5