№ 43
гр. Велики Преслав, 07.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКИ ПРЕСЛАВ, I СЪСТАВ, НО, в публично
заседание на тринадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Дияна Д. Петрова
при участието на секретаря Женя С. Проданова
като разгледа докладваното от Дияна Д. Петрова Административно
наказателно дело № 20233610200145 по описа за 2023 година
Производство по чл. 59 и сл. от ЗАНН, образувано въз основа на жалба от „Напоителни
системи“ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, бул.“Цар Борис
III“№136, ет.3, представлявано по закон от министър А. М., представлявано по пълномощие от А.
П.-юрисконсулт срещу НП №НЯСС-35/03.04.2023 г. издадено от Председателя на ДАМТН
гр.София.
В жалбата се излага, че наказателното постановление е незаконосъобразно и неправилно,
издадено в нарушение на процесуалните норми и следва да бъде отменено изцяло.
В съдебно заседание жалбоподателят не се явява и не се представлява.
Въззиваемата страна, редовно призована не изпраща представител в писмено становище по
съществото на делото, излага подробни съображения в подкрепа на обжалваното наказателно
постановление, като счита същото за законосъобразно и правилно, и моли съда същото да бъде
потвърдено.
Съдът, като обсъди материалите по приложената административнонаказателна преписка и
събраните по нея, и в хода на съдебното производство гласни и писмени доказателства, прецени ги
поотделно и в тяхната съвкупност, установи от фактическа страна следното: на 22.07.2022 г.
свидетелите Р. Р. и С. М.-служители на ДАМТН извършили проверка на язовир "Кълново“,
находящ се в поземлен имот с кадастрален номер 40840.1.111 в землището на с.Кълново,
общ.Смядово, обл.Шумен, собственост на „Напоителни системи“ЕАД съгласно НА№177, том III,
рег.№1933, дело №368/16.05.2022г. по описа на Нотариус Светозар Николов с рег.№592 на НК с
район на действие ВПРС, за която проверка бил съставен констативен протокол №05-03-
42/22.07.2022 г. В протокола е отразено установеното при проверката след преглед на
представената документация и обход на язовирната стена и съоръженията към нея, че преливникът
не е технически изправен, като неизправността се изразява в следното: след преливния ръб следва
1
бързоток, който е облицован с бетон по чиято стена били налице сериозни пропуквания и
обрушени участъци, енергогатиселя, в който се зауствал бързотока е изцяло разрушен. Предвид
установеното при извършената проверка на жалбоподателя бил съставен АУАН за извършено
нарушение по чл.141, ал.1, т.1 от Закона за водите/за неподдържане на язовирната стена и
съоръжения към нея в техническа изправност/, връчен на нарушителя. Въз основа на акта е
издадено обжалваното наказателно постановление, с което на жалбоподателя за нарушение по
чл.141, ал.1, т.1 от Закона за водите и на основание чл.200, ал.1, т.38 от същия закон е наложено
административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 1000.00 лв.
Горната фактическа обстановка, съдът приема за установена с кредитираните като напълно
достоверни показанията на разпитаните свидетели на АНО. Съдът възприе показанията им, т.к
разгледани в тяхната съвкупност, дават ясна картина какво точно се е случило и показанията им
във взаимовръзката си са подробни, последователни, изчерпателни, логични и кореспондират с
установеното по делото. Съдът кредитира кредитира и неоспорените писмени доказателства,
доколкото същите кореспондират на кредитираните гласни доказателства и в съвкупност с тях по
един безспорен начин, допринасят за установяване на гореописаната фактическа обстановка.
Всички доказателства са безпротиворечиви, взаимно допълващи се в логична връзка и
последователност едно спрямо друго, поради което и не се налага тяхното подробно обсъждане.
Следва да се обсъди констативен протокол №05-03-42/22.07.2022 г., като официален документ,
който се ползва с обвързваща доказателствена сила за посочените факти, изрично удостоверени в
него. От същия се установява по безспорен начин неизправността на язовирната стена и
съоръженията към нея. Тези факти се установяват и от свидетелите Р. Р. С. М.. Показанията на
свидетелите допълват и конкретизират, отразеното в КП, ето защо съдът прие, че не е налице
противоречие в тези доказателствени материали.
Обстоятелствата, относно неизправността към датата на проверката не се оспорва и от
жалбоподателя.
По делото е приложен Нотариален акт за собственост на недвижим имот по документи от
който се установява, че дружеството жалбоподател е собственик на язовир "Кълново" – обект на
извършената проверка, но това обстоятелство не се оспорва от страните, поради което настоящият
състав прие, че жалбоподателя и адресат на задължение да поддържа техническата изправност на
язовирната стена и съоръженията към нея, с чието неизпълнение е нарушена разпоредбата на чл.
141, ал. 1, т. 1 от Закона за водите.
При така установените фактически положения, съдът намира от правна страна следното:
По допустимостта на жалбата:
Жалбата е подадена от надлежно легитимирано лице, спрямо което е издадено
атакуваното НП, и в установения от закона четиринадесетдневен срок от връчването на НП. Ето
защо, същата е допустима.
Относно основателността на жалбата: Разгледана по същество, жалбата е
НЕОСНОВАТЕЛНА. В тази насока, съдът взе предвид следното:
Въз основа на извършена служебна проверка, съдът намира, че при съставяне на актовете за
установяване на административно нарушение и издаване на атакуваното наказателно
постановление не са допуснати съществени нарушения на процесуалните норми, налагащи
неговата отмяна.
Актът за установяване на административно нарушение и наказателното постановление са
2
съставени от компетентни органи по смисъла на чл. 201, ал.11 и ал. 12 от ЗВ вр. с чл. 47, ал. 1, б.
"б" ЗАНН и Заповед №776/22.12.2021 г. на Председателя на ДАМТН. При съставянето на акта и
издаването на наказателното постановление са спазени сроковете по чл. 34, ал. 2 от ЗАНН и не са
допуснати съществени нарушения на административно наказателнопроцесуалните правила, които
да налагат отмяна на последните. Наказващият орган е спазил задължението си по чл. 52, ал. 4 от
ЗАНН за преценка на възраженията, събраните и представени доказателства.
Неоснователно е възражението на жалбоподателя за неспазване на сроковете по чл.34 от
ЗАЯНН, нарушението е установено при проверка от 22.07.2022 г., АУАН е съставен на 05.10.2022
г., а НП на 03.04.2023 г., т.е. спазени са законовите срокове. От показанията на свидетеля Р. се
установи, че са извършвани и други проверки от ДАМТН на същия язовир и са установени
технически неизправности, но те са били предмет на други административни производства, които
обстоятелства са ирелевантни за настоящия случай.
Спазена е процедурата по съставянето и връчването им и съдържат всички изискуеми
съобразно разпоредбите на чл. 42 ЗАНН и чл. 57 ЗАНН реквизити, в това число описание на
нарушението, обстоятелствата, при които е извършено и неговата правна квалификация.
В АУАН и НП е посочена конкретната нарушена административна норма на чл.141, ал.1,т.1
от ЗВ, поради което направеното от жалбоподателя възражение в този смисъл съдът счита за
неоснователно. Предвид характера на нарушението, а именно осъществено чрез бездействие -
неизпълнение на регламентираното чл. 141, ал. 1, т. 1 ЗВ задължение на собствениците на
язовирите, включително на язовирни стени и/или съоръженията към тях, са длъжни да осигурят
поддържането им в техническа изправност. Безспорно установено е че на процесната дата
основния изпускател на яз.“Тича“ не е бил изправен. Поради, което правилно е ангажирана
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя. Самото нарушение е едно –
неизпълнение на задължение да поддържа в изправност обект по чл. 141, ал. 1, т.1 от ЗВ, и като
такова изпълнителното деяние се осъществява чрез непредприемане на дължимите действия
(бездействие). Това, че самите изисквания, определящи техническата изправност са посочени в
поднормативен акт, който не е цитиран в АУАН и НП и не са изрично описани в
обстоятелствената част на санкционния акт, според настоящия съдебен състав не представлява
съществено процесуално нарушение. В АУАН и НП са посочени всички факти, наредбата е част от
правния мир, същата е подзаконов нормативен акт, с чиито разпоредби всички ФЛ и ЮЛ следва да
са запознати, още повече, че незнанието на закона не извинява.
Доколкото отговорността е на юридическо лице, а тя е обективна и безвиновна, не е
необходимо наличието на субективната страна на нарушението да е реализирана, нито да бъде
изследвана от съда.
Санкционната разпоредба на чл. 200, ал. 1, т. 38 от Закона за водите предвижда, че
физическо или юридическо лице, което не изпълни задължение по чл. 141, ал. 1 от същия закон се
наказва с глоба, съответно имуществена санкция, освен ако не подлежи на по-тежко наказание– от
1000 до 10 000 лв. Наложената на основание посочената разпоредба имуществена санкция е
индивидуализирана от наказващия орган в минимален размер от 1000 лв., при отчитане на
предвидените в чл. 27, ал. 1 и ал. 2 ЗАНН критерии и според настоящия състав същата съответства
на характера на извършеното нарушение и би постигнала визираните в ЗАНН цели на наказанието.
Съдът намира, че отговорността на жалбоподателя правилно е ангажирана от
административнонаказващия орган. В случая, не са представени доказателства, жалбоподателят да
3
е бил наказван друг път с влязъл в сила акт за подобно нарушение, но същото доколко се
осъществява трайно и продължително във времето и води до нефункционалност на посочените
съоръжения и съотв. до реалната заплаха и риск от човешки жертви, икономически, социални и
екологични щети, което според настоящия въззивен състав, е достатъчно обстоятелство, щото да
обоснове размер на санкцията в минималния такъв, определен в закона. Съобразявайки
посоченото и във връзка с проверка на материалноправната законосъобразност на наказателното
постановление, в частта за наложената санкция настоящият състав намира, че определеното
наказание имуществена санкция в размер на 1 000 лева е обосновано определена, като това е
съответно на обществената опасност на деянието и на дееца.
В конкретния случай, неизпълненото от страна на собственика на язовира задължение е с
висока степен на обществена опасност, тъй като по този начин се създава риск от наводнение и
последващите от това опасности за намиращите се в близост хора и имущество, поради което не
може да се обсъжда маловажност на установеното нарушение. Изложените съображения обуславят
извод, че не са налице основания за изменение или отмяна на атакуваното наказателно
постановление.
Ето защо депозираната жалба следва да се остави без уважение като неоснователна, а
атакуваното с нея наказателно постановление да се потвърди като законосъобразно и обосновано.
В настоящото производство са претендирани разноски от страните, поради което съдът
дължи произнасяне и с оглед изхода на делото на адм. наказващия орган следва да се присъдят
претендираните разноски за възнаграждение за юрисконсулт. При определяне на дължимите
разноски за юрисконсултско възнаграждение, следва да се приложи разпоредбата на чл. 63, ал. 5
от ЗАНН, съгласно която размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля
максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на разпоредбата на чл. 37 от
Закона за правната помощ, който препраща към Наредбата за заплащането на правната помощ.
Съгласно чл. 27 е от Наредбата за заплащането на правната помощ възнаграждението за защита в
производства по Закона за административните нарушения и наказания е от 80.00 до 120.00 лв.. С
оглед фактическата и правна сложност на делото, съдът стигна до извода, че за осъщественото от
юрисконсулта процесуално представителство в полза на адм. наказващия орган следва да се
присъди и определи възнаграждение в размер на 80.00 лв.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА ИЗЦЯЛО Наказателно постановление №НЯСС-35/03.04.2023 г. издадено
от Председателя на ДАМТН гр.София, с което на „Напоителни системи“ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр.София, бул.“Цар Борис III“№136, ет.3, представлявано по закон
от министър А. М., представлявано по пълномощие от А. П.-юрисконсулт, за нарушение по чл.141,
ал.1, т.1 от Закона за водите и на основание чл.200, ал.1, т.38 от ЗВ е наложено административно
наказание ”Имуществена санкция” в размер на 1000.00 лева.
ОСЪЖДА „Напоителни системи“ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.София, бул.“Цар Борис III“№136, ет.3 да заплати на ДАМТН, гр.София с адрес на
управление гр. София, бул. „Г.М.Димитров“ №52А сумата от 80.00 лева /осемдесет лева/,
представляваща сторените пред районния съд разноски за юрисконсултско възнаграждение.
4
Решението може да се обжалва в 14-дневен срок от съобщаването му на страните, с жалба
пред Административен съд гр. Шумен по реда на глава XII от Административнопроцесуалния
кодекс, на касационните основания, предвидени в НПК.
Съдия при Районен съд – Велики Преслав: _______________________
5