РЕШЕНИЕ
№ 19672
гр. София, 29.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 50 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА
при участието на секретаря ЛИЛЯНА ЛЮБ. АНДОНОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА Гражданско
дело № 20231110126192 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл. от ГПК.
Ищецът „Т.С.“ ЕАД предявява против ответника З. П. Ж. осъдителни искове с правно
основание чл. 318, ал. 2 ТЗ, чл. 200 ЗЗД, вр. чл. 150, ал. 1 от ЗЕ, и по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
заплащане на сумата 2670,72 лева - главница за цена на доставка на топлинна енергия за
имот в **************, за периода м.05.2019- м.04.2021 г., с 468,62 лева - мораторна лихва
за периода 15.09.2020-09.12.2022 г.; 35,64 лева - главница за цена на извършена услуга
дялово разпределение за периода м.11.2019- м.04.2021 г., с 8,37 лева - мораторна лихва за
периода 31.12.2019-09.12.2022 г., ведно със законна лихва върху главниците от 16.05.2023 г.
до окончателното им изплащане.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът поддържа, че е заплатил претендираните
парични вземания. Моли производството по делото да се прекрати.
Ищецът не оспорва, че е получил плащането. Претендира съдебни разноски за
юрисконсултско възнаграждение с довод, че ответникът е станал повод за водене на делото.
Третото лице-помагач „МХ Е.“ ООД на страната на ищеца не взима становище.
Представя писмени доказателства.
Съдът, като обсъди въведените в процеса факти с оглед на събраните по делото
доказателства и поддържани доводи, преценени при условията на чл. 235, ал. 2 ГПК, по свое
убеждение намира за установено от фактическа и правна страна следното:
На основание чл. 146, ал.1, т. 3 и т. 4 от ГПК, обявени за безспорни и ненуждаещи се
от доказване всички правнорелевантни факти за възникване на спорното право, както и че
ответникът е заплатил претендираните парични вземания. Съобразно чл. 235, ал. 3 от ГПК,
решението на съда трябва да отразява правното положение между страните по делото към
момента на приключване на устни състезания, като се вземат предвид новонастъпилите
доказани факти, които са от значение за спорното право. Предвид правопогасяващият ефект
на плащането, предявените искове подлежат на отхвърляне. Следва да се отбележи, че няма
основание за прекратяване на делото, както ответникът настоява. При плащане от ответника
1
в хода на съдебното производство на претендираните с искова молба суми, за ищеца
възникват три алтернативни процесуални възможности, чрез които да сложи край на
правния спор – да оттегли или да се откаже от иска и производството да бъде прекратено,
или да получи от съда решение, с което исковата претенция да бъде отхвърлена. Искът може
да бъде отхвърлен по причина, че за ищеца не съществува материалното право/не са
възникнали правопораждащите го факти/, или ответникът е погасил чрез някой от способите
за това -плащане, прихващане. В настоящия случай исковете се отхвърлят, защото ищецът
не е заявил друго, а ответникът е ангажирал доказателства, съобразно възложената му
доказателствената тежест в процеса, които установяват, че е изпълнил ликвидно и изискуем
парично задължение за плащане на продажната цена.
Извънсъдебното признание на факти е едно от най-сигурните доказателствени
средства в гражданския процес, че спорното материално право в полза на ищеца е
възникнало и съществува на валидно правно основание, по което ответникът изпълнява
своите насрещни задължения. Преценено по реда на чл. 175 от ГПК, извършеното от
ответника плащане е извънсъдебно признание на факти, че е доставена топлинна енергия на
определена стойност. Това касае и вземането за лихва за забава, която се начислява, когато
длъжникът не изпълни в срок свое изискуемо вземане. Съгласно чл. 78, ал. 2 от ГПК, ако
ответникът с поведението си не е дал повод за завеждане на делото и ако признае иска,
разноските се възлагат върху ищеца. В конкретния случай ответникът не е признал иска, а
от поведението сочи, че е станал причина за водене на делото, тъй като плащането е в хода
на процеса, не оспорва изпадането си забава спрямо ищеца и е налице неизпълнение на
изискуемо парично задължение на падежа, което само по себе си повод кредитора да търси
неплатените суми, защото срока за плащане кани длъжника и друга покана не е необходима.
Ето защо ищецът има право да му се възстановят сторените съдебни разноски за платени
държавни такси и юрисконсултско възнаграждение в минималния размер от 100 лв.,
определено от Съда на осн. чл. 78, ал. 8 от ГПК, във вр. чл. 25 от НЗПП. Ответникът
представя разписки, издадени от кредитора-ищец, за извършени плащания на 05.09.2023 г.,
от чието предметно съдържание се установява, че е платил и съдебни разноски за сумата
187,33 лв. Писмените доказателства установяват, че сторените деловодни разноски от ищеца
са сумата общо 132,33 лв. за платени държавни такси, вкл. по чл. 23, т.1 от ТДТГПК, и
100,00 лв. за юрисконсултско възнаграждение. С оглед на принципа за недопускане на
неоснователно обогатявяне в гражданския оборот, то с надплатената сума (разликата между
132,33 лв. и 187,33 лв.) се счита за погасена деловодната разноска за юрисконсултско
възнаграждение, и в полза на ищеца следва да се пресъди остатъка сумата 45,00 лв., която
ответникът, в случай, че не оспорва, може да плати без допълнителни разноски в срока за
обжалване на настоящото решение, като уведоми за това съда.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Т.С.“ ЕАД, с ЕИК:***********, със седалище и адрес
на управление: ***********, срещу З. П. Ж., с ЕГН:**********, с адрес: *************,
обективно кумулативно осъдителни искове с правно основание чл. 318, ал. 2 от ТЗ, чл. 200
от ЗЗД, вр. чл. 150, ал. 1 от ЗЕ, и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за заплащане на сумата 2670,72 лева -
главница за цена на доставка на топлинна енергия за имот в гр. София, бул. „Ситняково“, бл.
1, вх.Б, ет. 3, ап. 10, за периода м.05.2019- м.04.2021 г., с 468,62 лева - мораторна лихва за
периода 15.09.2020-09.12.2022 г.; 35,64 лева - главница за цена на извършена услуга дялово
разпределение за периода м.11.2019- м.04.2021 г., с 8,37 лева - мораторна лихва за периода
31.12.2019-09.12.2022 г., ведно със законна лихва върху главниците от 16.05.2023 г. до
окончателното им изплащане, поради извършено от З. П. Ж. в хода на процеса плащане.
ОСЪЖДА З. П. Ж., с ЕГН:**********, с адрес: *************, да заплати на Т.С.“
2
ЕАД, с ЕИК:***********, със седалище и адрес на управление: ***********, на основание
чл. 78, ал. 1 от ГПК, сумата 45,00 лева – съдебни разноски.
Присъдените суми могат да бъдат платени от З. П. Ж. по банкова сметка на „Т.С.“ ЕАД
№IBAN:***********, BIC:********** – „О. б.“ АД.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач „МХ Е.“ ООД на
страната на „Т.С.“ ЕАД.
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Препис от настоящото Решение да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3