РЕШЕНИЕ
№ 171
гр. Пловдив, 14.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Анна Ив. Иванова
Членове:Радослав П. Радев
Иван Ал. Анастасов
при участието на секретаря Елена П. Димова
като разгледа докладваното от Иван Ал. Анастасов Въззивно гражданско
дело № 20215300501756 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по въззивна жалба от Д. СТ. К. против
решение № 261162/13.04.2021г. по гр.д.№ 10370/2018г. на ПдРС, ІІІ гр.с., с което е
отхвърлен предявения от жалбоподателката против въззиваемите ЗДР. Н. Ш. и Г. Н. Ш. иск
по чл.108 от ЗС за предаване на владението върху собствена на жалбоподателката ½ ид.ч. от
подпокривно пространство от 70 кв. м. и от стълбище към него, представляващи обща част
от сграда с идентификатор № 56784.522.184.1 по КК и КР на гр. ****, находяща се на
ул.“*****. Във въззивната жалба се сочи, че обжалваното решение е неправилно и
незаконосъобразно, твърди се неправилно приложение на материалния закон в резултат на
което погрешно е прието, че преустройството на подпокривното пространство в жилище е
извършено в съответствие с действалите през съответния период строителни правила и
норми. Неправилно било прието, че съгласно чл. 148, ал. 1, т. 1 от ЗТСУ, отм., е било
допустимо вместо пристрояване да бъде извършено преустройство на таванското
помещение в жилище. Цитираната норма била идентична с отменения чл.178 от ППЗПИНМ,
уреждаща временни строежи в недвижими имоти, засегнати от мероприятия по
териториалното и селищното устройство.
От въззиваемия Г. Н. Ш. е подаден отговор на въззивната жалба, с който оспорва
същата като неоснователна. Поддържа се, че преустройството е извършено по общо
съгласие на всички етажни собственици. Твърди се, че подпокривно пространство никога не
1
е съществувало и е изграден жилищен етаж, представляващ последно ниво на сградата.
Излагат се и други доводи в подкрепа на изводите на първоинстанционния съд. Иска се
потвърждаване на обжалваното решение.
ПОС, ХІV гр.с., като се запозна с материалите по делото, намира следното:
Производството по гр.д.№ 10370/2018г. на ПдРС, ІІІ гр.с. е образувано по искова
молба от Д. СТ. К. против ЗДР. Н. Ш. и Г. Н. Ш., с която е предявен иск по чл.108 от ЗС за
това да бъде признато за установено, че ищцата- жалбоподател в настоящето производство,
е собственик на ½ идеална част от подпокривното пространство с площ от 70 кв.м. и от
стълбището към него, представляващи общи части на сградата с идентификатор
56784.522.184.1, находяща се в гр.****, ул.“*****. В исковата молба се твърди, че ищцата е
собственик на основание постановление за възлагане, вписано в СВ- гр.***** с акт № ***,
том *** от 02.02.2016г. на апартамент с площ от 74 кв.м. на първия етаж от горепосочената
сграда, ведно с две избени помещения и съответните идеални части от общите части на
сградата, както и 2/5 ид.ч. от ПИ № 56784.522.184. Твърди се, че с придобиването на правото
на собственост върху жилището на първия етаж, тя придобила и съответни идеални части от
всички общи части на сградата, включително и от таванското подпокривно пространство с
площ от около 70 кв.м. и стълбището под него. Твърди се също така, че подпокривното
пространство нямало нужната височина, площ и обем, за да бъде обособено в жилище, и
съгласно строителните правила и норми било неизползваемо, освен за изолация между
последната етажна плоча и покрива. Правото й се оспорвало от Ш.и, които владеели втория
етаж от жилищната сграда и препятствали достъпа до подпокривното пространство.
С подадения от името на з. и Г.Ш.и отговор на исковата молба същата е оспорена
като неоснователна. Оспорва се таванът на сградата и стълбището към него да са общи
части по естеството си или по предназначение. Те придобили по наследство цялото
таванско помещение, което било преустроено за живеене, ведно с вътрешното стълбище към
него. Наследодателката им А. Г. Ш. се легитимирала като собственик на основание
протокол за делба № ****, том ****, д.№ **** от **** г.. Сочат, че в нот. акт № *** и
нот.акт № *** от **** г., представени при извършване на делбата, било отразено, че още
тогава целият таван, състоящ се от една стая и таванско помещение, със самостоятелно
стълбище, с право да се преустрои, настрои и развие тавана в нормален жилищен етаж,
принадлежали само на собствениците на втория етаж от сградата, които се разпоредили с
него в полза на ЗДР. Н. Ш. и А. Г. Ш.. Собствениците на първия етаж от сградата не
притежавали част от тавана, а само от общите части по своето естество, какъвто той не бил.
Предназначението на тавана било променено и той престанал да е обща част на сградата. В
този смисъл се твърди, че Ш.и владеят процесния етаж от сградата на правно основание.
При условие на евентуалност е заявено и възражение за придобиване по давност на
таванското помещение, чрез слято давностно владение с начален момент още от 1971г..
Всеки един самостоятелен обект от сградата притежавал по две избени помещения, поради
което придобиването на таванското помещение от Ш.и не лишавало собствениците на
другия самостоятелен обект от складово помещение.
2
По първоинстанционното дело са приети следните документи за право на
собственост: НОТ.АКТ № ***/****г., с който М. и Н. Н. са продали на П. и Н. С. първия /
партерен/ етаж от къщата в гр.*****, ведно с две избени помещения, „заедно със съответен
дял от общите части на сградата, а също и 2/5 ид.ч. от дворното място“; нот.акт № *****, с
който Н. С. е продала на сина си В. С. 2/3 ид.ч. от същия първи етаж от къщата; две решения
по гр.д.№ 15978/2011г. на ПдРС, VІ гр.с., с първото от които е допуснат до делба въпросният
първи етаж, с идентификатор 56784.522.184.1.1 по КККР на гр. ****, а с второто същият е
изнесен на публична продан като неподеляем; постановление за възлагане на недвижим
имот от 04.01.2016г. по изп.дело № ***/**** г. на ЧСИ М. К., с което първият етаж, ведно с
двете избени помещения и съответни идеални части от общите части на сградата, са
възложени на жалбоподателката; протокол за проведено на 26.07.1978г. открито съдебно
заседание по гр.д.№ 5258/1978г. на Пловдивски районен съд, в което е одобрена спогодба,
по силата на която в дял на А. Г. Ш. са поставени 3/5 ид.ч. от дворното място на ул.“*****,
ведно с ½ ид.ч. от външното стълбище и стълбищната площадка, обща за двата етажа, целия
втори етаж със самостоятелно стълбище за него с вход от външната стълбищна площадка от
запад, „състоящ се от входно антре, две стаи, кухня, клозет, вътрешно стълбище за тавана-
преустроен за живеене“, избените помещения в избата, освен тези, прилежащи към първия
етаж,ведно с ½ ид.ч. от коридорчето в мазето, като на другата съсобственичка З.Н. Ш. се
предоставени пари за уравняване на дела й; нот.акт № *****г., с който Д. С. е дарила на
дъщеря си А. Ш. 1/3 ид.ч. от целия втори / надпартерен/ етаж в сградата на ул.“*****,
„целия таван, състоящ се от една стая и таванско помещение, със самостоятелно стълбище, с
право да преустрои, надстрои и развие тавана в нормален жилищен етаж“; нот.акт № ***/***
г., с който Д. С. е дарила на внучката си З.Ш. 1/3 ид.ч. от втория етаж и от тавана; нот.акт №
***/**** г., с който М. П. е продала на Н. и М. Н. първия етаж от къщата, ведно със
съответна част от общите части, както и 2/5 ид.ч. от дворното място; нотариален акт от
1925г. за продажба на дворно място, разпределено на отделни парцели между купувачите Т.
С., С. и Д. С., А. Ч., А. Ш. и Х. А.; протокол за одобрена на 21.12.1963г. делбена спогодба
по гр.д.№ 682/1963г. на Пловдивски народен съд, по силата на която в дял на Д. С. е
предоставен целия втори / надпартерен/ етаж в сградата на ул.“*****, „целия таван, състоящ
се от една стая и таванско помещение, със самостоятелно стълбище, с право да преустрои,
надстрои и развие тавана в нормален жилищен етаж“, а в дял на М. П. целия първи /
партерен/ етаж, ведно със съответните идеални части от общите части на сградата.
От горепосочените писмени доказателства пряко и категорично се установява, че
жалбоподателката е собственик на самостоятелен обект с идентификатор 56784.522.184.1.1 в
сградата на ул.“*****, а въззиваемите на попадащото на втория етаж жилище с
идентификатор 56784.522.184.1.2. Основно спорът по делото се свежда до това какъв е
статутът на тавана на сградата- обща част или самостоятелен обект- жилище. По
първоинстанционното дело са приети две заключения по СТЕ, изготвени от вещо лице
арх.А. Т. и вещо лице арх.С. В. / приети са и заключения на вещи лица В. Р. и С. Ж., но
същите имат за предмет съответно определяне на пазарната стойност на тавана и първи и
втори етажи към 1969г./. В заключението на вещо лице А. Т. е отразено, че в подпокривното
3
пространство са обособени следните помещения: дневна с кухня, спалня, санитарен възел-
тоалетна с душ, и склад- гардеробно. С изключение на санитарния възел останалите
помещения са обособени чрез конструктивни елементи и мебели. Достъпът до
подпокривното пространство се осъществява по стълбище, което започва от входа за втория
етаж. Цитирана е относима към таваните нормативна уредба, действала през периода от
1905г. до настоящия момент. Записано е, че „извършеното до момента преустройство за
жилищни нужди съответства на изискванията в действащото в момента и в предишни
времена законодателство“. Не е извършено замерване на площите и височината на
помещенията, като вещото лице е счело, че това не е предмет на експертизата. Записано е
също така, че „данни за надстрояване на таванския етаж са видими и могат да се
констатират от огледа на сградата“. Съгласно заключението, обособяването на отделни
помещения на тавана за всеки от собствениците на двата етажа от къщата, но не за жилищни
нужди, е възможно въз основа на съответен инвестиционен проект.
На вещо лице С. В. изрично са поставени задачи да посочи площ и височина на
подпокривното пространство, годината на построяване на сградата и дали е налице
последващо надстрояване. В заключението е отразено, че сградата на ул.“***** е построена
въз основа на одобрен архитектурен проект с нечетлива дата. По проект същата се състои от
полуподземен етаж, обозначен като „зимник“, първи / приземен етаж, обозначен като
„партер“, втори жилищен етаж, обозначен като „етаж“, и тавански неизползваем етаж.
Помещенията на първия и на втория етаж оформят съответно т.н. „дневен тракт“ и „нощен
тракт“, при което в тяхната цялост те са били предвидени за общо ползване от едно
семейство. В този смисъл категоричният извод на вещото лице е, че по архитектурен проект
сградата се характеризира като еднофамилна. По проекта не е предвидено стълбище за
достъп до таванския етаж. Предвидени са два входа от югозапад и от северозапад, както и
стълбищна клетка за достъп от първия етаж до втория етаж и до избата. При съпоставка
между проекта, описанието на помещенията на първия и втория етажи по делбения
протокол от 1963г. и настоящето състояние на сградата, вещо лице С. В. достига до извода,
че към момента на извършване на делбата, освен промяна на предназначението на някои от
помещенията на двата етажа, над югозападния вход на сградата е била оформена голяма
покрита тераса, със стълбище към нея, като по този начин е обособен самостоятелен достъп
до втория етаж. Според вещото лице към онзи момент е било изградено и стълбището за
достъп до таванския етаж. Този етаж е с обща площ от 73,50 кв.м., от които 6,67 кв.м.
попадат в стълбищната клетка, а останалите 66,83 кв.м. са обособени в съвкупност от
помещения за жилищни нужди, както е отразено и в заключението на в.л.Т.. В заключението
е отразено, че светлата височина таванския етаж варира от 1,20 м. до 3,08 м.. В същия
диапазон е светлата височина в дневната, като в кухненския бокс към нея най- ниската
височина е 1,98 м.. Отразено е какви прозорци има в помещенията, като в дневната общата
площ на светлите отвори е 1,35 кв.м. при норматив от 2,13 кв.м., а в спалнята- 2,16 кв.м. при
норматив от 2,01 кв.м.. По покривната конструкция е осъществено преустройство, в
резултат от което са отворени два броя капандури по северозападната и североизточната
4
фасади.
От заключението на в.л.С. В. категорично се установява, че първоначално,
приблизително през периода 1925г.- 1930г., сградата на ул.“***** е била изградена като
триетажна еднофамилна, с неизползваем тавански етаж, до който дори не е бил предвиден
постоянен достъп по стълбище. Съгласно т.2 от Тълкувателно решение № 34 от 15.VIII.1983
г. по гр. д. № 11/83 г., ОСГК, преустройството и изграждането на отделни обекти или
сервизни помещения в подпокривното пространство може да стане по съгласие на всички
етажни собственици при спазване на законните изисквания за извършване преустройството.
Съдейки по делбения протокол от 1963г., такова съгласие е било постигнато между
тогавашните собственици на сградата. В този връзка следва да се има предвид и това, че
съгласно т.3 от цитираното по- горе тълкувателно решение, „когато подпокривното
пространство /таван/ или част от него няма нужната височина, площ и обем, нито има достъп
до него от нормална стълба и е неизползуваемо освен за изолация между последната етажна
плоча и покрива и за излаз към него, то представлява обща част по естеството си“. От
заключенията на в.л.А. Т. и в.л.С. В. се установява, че таванът на сградата на ул.“***** не е
„неизползуваем освен за изолация между последната етажна плоча и покрива“, поради което
не може същият да се разглежда като обща част по естеството си. Такива общи части са
само тези, без които е невъзможно съществуването на сградата. Сградата не може да
съществува без покрив, но не и без неизползваемо подпокривно пространство. Наличието на
помещения под покрива не накърнява функциите, с оглед на които е изграден същият. Ето
защо, следва да се приеме, че преустройството на тавана по съгласие на съсобствениците е
било напълно допустимо.
Наличието на съгласие за преустройство на тавана в жилище обаче не променя
автоматично статута на тази част на сградата. Таванът / подпокривното пространство/ остава
обща част до момента, в който преустройството бъде реализирано. Предвид забраната по
чл.38, ал.3 от ЗС за делба на общите части, извършената през 1963г. делба между Д. С. и М.
П. се явява нищожна в частта, с която неизползваемото към онзи момент подпокривно
пространство е постановено в дял на първата съделителка. Несъмнено към 21.12.1963г.
таванът не е бил преустроен за задоволяване на жилищни нужди. От делбения протокол е
видно, че на тавана е било обособено само едно помещение, а също така, че към него е било
изградено стълбище. Съдейки по съдържанието на нот.акт № № **** и **** от **** г., с
който Д. С. е дарила на дъщеря си А. Ш. и на внучката си З.Ш. по 1/3 ид.ч. от целия втори /
надпартерен/ етаж в сградата на ул.“*****, „целия таван, състоящ се от една стая и таванско
помещение, със самостоятелно стълбище, с право да преустрои, надстрои и развие тавана в
нормален жилищен етаж“, същото е било положението и към месец ноември 1971г..
Първият документ, в които е отразено, че таванът вече е преустроен е делбеният протокол от
26.07.1978г., с който в дял на А. Г. Ш. са поставени 3/5 ид.ч. от дворното място на
ул.“*****, ведно с ½ ид.ч. от външното стълбище и стълбищната площадка, обща за двата
етажа, целия втори етаж със самостоятелно стълбище за него с вход от външната стълбищна
площадка от запад, „състоящ се от входно антре, две стаи, кухня, клозет, вътрешно
5
стълбище за тавана- преустроен за живеене“.
Особено съществен за решаване на спора по делото се явява въпросът относно това,
дали в резултат от преустройството е възникнал нов самостоятелен обект в сградата,
отговарящ на нормативните изисквания за жилище. През времето от 1971г. нататък тези
изисквания са били в сила Строителните правила и норми за изграждане на населените
места, издадени от Председателя на комитета по строителство и архитектура /Обн. ДВ.
бр.75 от 18 Септември 1959г., отм. ДВ. бр.69 от 2 Септември 1977г. с § 7 от преходните и
заключителните разпоредби на Наредба № 5 за правила и норми по териториално и селищно
устройство/, Наредба № 5 за правила и норми по териториално и селищно устройство, обн.
Д.в., бр. 69 от 2 септември 1977г., отм. 26.07.1995г., Наредба № 5 от 17.05.1995 г. за правила
и норми по териториално и селищно устройство, обн., Д.в., бр. 48 от 26.05.1995 ., в сила от
26.07.1995 г., отм. 05.06.2001г., Наредба № 7 от 22.12.2003г. за правила и норми за
устройство на отделните видове територии и устройствени зони, в сила от 13.01.2004г.,
както и съответните закони ЗПИНМ, ЗТСУ и ЗУТ. Съгласно § 21а. /Нов - Изв., бр. 28 от
1960г./ от сила Строителните правила и норми за изграждане на населените места, „по
изключение, с разрешение на главния архитект /инженер/ при окръжния народен съвет, в
съответствие с одобрените квартално- застроителни, улично- фасадни и другите
застроителни планове, подпокривното пространство на сградите може да се използува за
изграждане на жилища“, като жилището е следвало да отговаря на изискванията по § 38 и
39. Изискванията по § 38 и § 39 са следните: по ал.1 на § 38 „Всяко жилище трябва да има
най-малко стая за живеене, кухня или кухня-бокс, клозет, помещение за баня с тоалетна
мивка и електрическа пералня, преддверие, дрешник, килер или шкаф, зимник или складово
помещение; по § 39 „жилищата трябва да имат най-малка жилищна площ, както
следва:едностайно жилище - 18 кв. м; двустайно жилище - 29 кв. м; тристайно жилище - 42
кв. м; четиристайно жилище - 52 кв. м.“. Отделно от горното е налице и още едно
специфично изискване по § 21а, а именно „Хоризонталната част от тавана трябва да
съставлява най-малко 50% от площта на пода на жилищните помещения при светла
височина най-малко 2,40 м от пода до тавана. Светлата височина на помещенията в най-
ниската част трябва да бъде най-малко 1,5 м от пода до тавана“. В нито един от документите
по делото главния архитект /инженер/ при окръжния народен съвет да е било дадено
разрешение за изграждане на жилище в подпокривното пространство на сградата на
ул.“*****. Не са предвидени и зимник или складово помещение към таванския етаж, който
ще се преустройва в жилище. По настоящето дело е прието заключение по СТЕ, изготвено
от вещо лице инж.К.М.. Видно от това заключение, едва 28,30 % от площта на тавана е със
светла височина над 2,30 м.. Следователно още по- малък е поцентът от площта със светла
височина 2,40 м..
Съгласно чл.39 от Наредба № 5 за правила и норми по териториално и селищно
устройство, обн. Д.в., бр. 69 от 2 септември 1977г., складовите помещения към жилищата е
следвало да са разположени извън очертанията на самото жилище- в избата, в тавана или на
самия етаж. В чл.50 от същата наредба е предвидено, че жилищните помещения, ателиетата,
6
стаите за творческа работа и др. в подпокривното пространство, изграждани при условията
на чл.63, трябва да имат светла височина за 50% от площта им най-малко 2,30 м., а в най-
ниската им част- най-малко 1,50 м.. Съгласно чл. 63, ал.1 от наредбата, „в обема на
подпокривното пространство на сгради със скатен покрив, въз основа на одобрен
архитектурен проект, могат да се изграждат жилища, стаи за творческа или научна дейност -
за ползуване от обитателите в по-долните етажи, ателиета за художествена, научна и друга
творческа дейност, сушилни и тавански складови помещения. Също така в ал.6 на чл.63 е
предвидена възможност в обема на подпокривното пространство на сгради със скатен
покрив, въз основа на одобрен архитектурен проект, да се изграждат жилищни и други
помещения като част от жилища от мезонетен тип в последния етаж на сградата. Не са
налице твърдения за това помещенията да представляват част от жилището на втория етаж,
като такова от мезоненет тип. При всяко положение обаче от обективна страна това не е
така, тъй като в чл.35 от наредбата е налице изискване нивата в жилищата от мезонетен тип
да бъдат свързани с вътрешно стълбище, а това, което е изградено в сградата на ул.“*****
започва от площадката пред входната врата за жилището на втория етаж и достига до
площадката пред входната врата за тавана, възприеман от въззиваемите като самостоятелно
жилище. От заключенията на в.л.С. В. и в.л.К.М. се установява, че в дневната на таванския
етаж най- ниската височина е под 1,50 м., а именно 1,20 м., а процентът светла височина от
2,30 м. за сбора от площите на всички помещения, обособени като обект за жилищни нужди,
под 50 %, а именно 28,30 %. Не е спазено и изискването по чл.39 от Наредба № 5 от 1977г..
Според разпоредбата на чл. 83, ал.1 от Наредба № 5 от 17.05.1995 г. за правила и
норми по териториално и селищно устройство, обн., Д.в., бр. 48 от 26.05.1995г., в сила от
26.07.1995г. вече е било допустимо складовите помещения към жилищата да са разположени
във или извън техния обем. Същият извод произтича и от разпоредбата на чл.93, ал.2, т.2,
б.“г“ от наредбата, предвиждаща проектирането в обема на жилищата на складови
помещения- дрешници и килери. Остава обаче изискването за минимален процент светла
височина. Съгласно чл.99, ал.2 от наредбата, „Жилищните помещения, ателиетата, стаите за
научна, творческа и друга дейност, изградени в подпокривното пространство на сграда,
трябва да имат светла височина най-малко 2,3 м за 50 на сто от площта си“. На това
изискване отговарят единствено спалнята и коридора на таванския етаж, като в дневната с
кухненски бокс, което е най- голямото помещение, процентът е 23,33. Като цяло общо за
всички помещения, както беше посочено по- горе процентът светла височина от най- малко
2,30 м. е 28,30%. По аргумент на противното от разпоредбата на чл.94 от наредбата, която
допуска отклонения от правилата по чл.96, чл.101 и чл.104, ал.3 с разрешение на главния
архитект на общината или района, не се допускат дори и минимални отклонения спрямо
изискването по чл.99, ал.2, а в случая то очевидно е значително.
Същите изисквания за най- малка светла височина и най- малка височина на зида са
налице и в действащата Наредба № 7 от 22.12.2003г. за правила и норми за устройство на
отделните видове територии и устройствени зони, в сила от 13.01.2004г.. Съгласно
разпоредбата на чл.72, ал.3, изр.2 от наредбата, жилищните помещения във вилни сгради и в
7
подпокривното пространство на жилищни сгради трябва да имат светла височина най-
малко 2,30 м в 50 на сто от площта им и най-малко 1,50 м в най-ниската им част. От
заключенията на вещи лица А. Т. и С. В. непротиворечиво и категорично се установява, че
таванът е преустроен, като са обособени помещения, които в тяхната съвкупност дават
възможност за ползването му за жилищни нужди. Това обстоятелство обаче не дава
достатъчно основание да се приеме, че първоначалният статут на тавана като обща част по
предназначение е променен и на мястото му е възникнало жилище. Това е така, тъй като,
както се констатира по- горе, са налице някои съществени отклонения от изискванията по
всички действали през периода от 1963г. до сега нормативни актове досежно жилищата,
като самостоятелни обекти с определено предназначение. Несъответствията са спрямо
императивни, а не спрямо препоръчителни норми, поради което не могат да бъдат
игнорирани. Особено съществено е отклонението от изискването за минимална светла
височина, като разликата е с 21,70 % при минимално изискуеми 50%. Това изискване важи
за всички обекти в подпокривните пространства, предназначени за обитаване- жилища,
ателиета и стаи за творческа дейност, тъй като разликите между тях се изразяват в
наличието или липсата на помещения с определено предназначение /складови помещения,
баня и тоалетна/.
Във връзка с горното следва изрично да се отбележи, че тъй като промяната на
статута на общата част по предназначение е възможна само със съгласието на етажните
собственици, то от съществено значение е за какво е дадено това съгласие. Липсата на
съгласие препятства промяната на статута. Преустройството, което не е в съответствие с
даденото съгласие, следва да се приравни на липса на съгласие. Съгласието за
преустройство на тавана, обективирано в делбения протокол от 1963г., е конкретно и само за
развиване на тавана в жилище, т.е. преустройство в жилище, не и за обособяване на обект с
друго предназначение. Ето защо, като е дадено съгласие за преустройство на тавана в
жилище, а такова на практика не е реализирано, не е налице основание да се приеме, че
таванът е престанал да бъде обща част. Би могло да се приеме, че той е престанал да бъде
обща част, само ако би било налице основание да се счита, че е погинал, че е престанал да
съществува във вида и в обема, в които е бил изграден по архитектурния проект от 20- те
години на 20 век. От заключението на в.л.С. В. ясно се вижда, че покривната конструкция не
е променена, като по всяка вероятност за целите на преустройството са оформени само две
капандури. Не е налице надзид и не е променен обема на подпокривното пространство.
Същото е отразено и на стр.3 от писмените бележки от З.Ш. / л.353 по делото на ПдРС/, а
именно, „че през всичките тези години и досега на таванския етаж не е извършвано никакво
строителство, а само поддръжка и дребни поправки на съществуващото от детството ми
пространство“. Относно статута на процесната част от сградата следва само да се допълни,
че след смъртта на тяхната наследодателка и майка А. Ш. въззиваемите са подали данъчни
декларации по ЗМДТ / л.115 и сл. по първоинстанционното дело/, в които са декларирали
следните имоти на адрес: гр.****, ул.“*****: жилище с площ от 90 кв.м., мазе с площ от 36
кв.м. и таван с площ от 65 кв.м.. Очевидно процесната част от тавана е декларирана именно
като таван, а не като жилище, за каквото не е налице нито строителна документация, нито
8
идентификатор по кадастралната карта на гр.****.
Съгласно т.4 от Тълкувателно решение № 34 от 15.VIII.1983 г. по гр. д. № 11/83г.,
ОСГК, „подпокривното пространство /таванът/, който е обща част от сградата, не може да
бъде обект на прехвърлителни сделки и съдебна делба, нито да се придобива с давностно
владение, докато не бъде променено предназначението му“. Относно владението и
ползването на процесния таван са разпитани свидетелите А. Н., В. С. и П. С.. Първият
свидетел сочи, че живее на първия етаж от сградата с жалбоподателката от 2017г.. Според
него таванът бил необитаем, защото достъп до него имали само собствениците на втория
етаж, а те живеели в К.. Свидетелят В. С. сочи, че таванът е преустроен като мансарда, че
същият се владее от Ш.и и същите го отдават под наем. Свидетелят П. С. сочи, че не се е
качвал на тавана и няма впечатления относно състоянието му и ползването му. Независимо
от това, дали въззиваемите или/и техни праводатели са владели тавана през период от повече
от 10 години, то това владение не би могло да има за правна последица придобиване на
правото на собственост върху припадащите се към първия жилищен етаж идеални части.
По отношение на идеалните части на страните от общите части на сградата,
включително и относно тези от тавана, по първоинстанционното дело е поискана и
допусната СОЕ, заключение по която е изготвено от вещо лице С. Ж.. Заключението на
вещото лице е прието без възражения от страните. Същото съдържа две оценки- към
настоящ момент и към 1969г. / равна на тази към 1963/, в два подварианта- като се приеме,
че на тавана е реализирано жилище, и като се приеме, че са реализирани складови
помещения. За определяне на идеалните части на страните по правилото на чл.40, ал.1 от
ЗС, съгласно която разпоредба, дяловете на отделните собственици в общите части са
съразмерни на съотношението между стойностите на отделните помещения, които те
притежават, изчислени при учредяването на етажната собственост, е от значение оценката
към 1969г.- респективно към 1963г., когато е възникнала етажната собственост в резултат на
подялбата на сградата по етажи- първи и втори. Налице е обаче известен проблем, а именно,
че и в двата подварианта вещото лице определя и припадащи се към тавана идеални части от
общите части на сградата, както и към всяко едно избено помещение. При това вещо лице
Ж. описва пет избени помещения, а не четири, както са по архитектурен проект. Видно от
заключението обаче / страници 24 и 25 от заключението, съответно л.322 и 323 по
първоинстанционното дело/, определените за самите жилища на първия и на втория етажи
идеални части от общите части в сградата са почти напълно равни- по първи вариант 36,190
% и 36,357%, и по втори вариант 39,429% за жилището на първия етаж, и 39,612% за
жилището на втория етаж. Като се прибавят определените за съответни избени помещения
идеални части, не би се получила съществена разлика. Вещо лице Ж. описва две по- големи
избени помещения с площи от 11,22 кв.м. и 12 кв.м.. Видно от приложения към
заключението на в.л.С. В. и по- конкретно от хоризонталния разрез на зимника на л.282 по
делото на ПдРС, две по- големи от останалите избени помещения са налице в южната част
на избата, от към ул.“*****“, която преминава приблизително покрай южната фасада на
сградата. Те са с размери 3,40м. х 3м. и 3,60 м. х 3 м., т.е. с площи от 11,22 кв.м. и 11,88
9
кв.м.. В делбения протокол от 1963г. в дяловете, в които са включени първият и вторият
етажи, са включени и по две изби, като във всеки един от двата дяла има по една изба с
прозорец откъм ул.“*****“. Тази придадена към втория етаж е описана в делбения протокол
също така и с прозорец откъм входа, който вход е на западната / югозападна / фасада на
сградата. Югозападното помещение е това с площ от 11,22 кв.м.. Следователно прилежащо
към първия етаж е другото избено помещение /югоизточното/ с площ от 12 кв.м.. По
делбения протокол другото избено помещение към първия етаж е описано като такова под
терасата. По заключението на в.л.Ж. избеното помещение под терасата е с площ от 8 кв.м..
Другите две избени помещения, описани от в.л.Ж. са с площ от 5 кв.м., под стълбище в
северозападната част на избата, и с площ от 6 кв.м. в североизточната част на избата.
Второто избено помещение, прилежащо към втория етаж, е описано като такова „с лице и
прозорец към наследници на Т. С.“. От архитектурния проект е видно, че от двете страни на
входа от север са налице две други избени помещения с прозорци на изток и на запад. В
делбения протокол не е описано избено помещение под стълбище, поради което следва да се
приеме, че прилежащо към втория етаж е избеното помещение в североизточния ъгъл, което
е с обозначена дължина от 3 м. и измерена на проекта широчина от около 2 см., които при
мащаб 1:100 се равняват на 2 м.. При това положение, като се прибавят идеалните части за
избените помещения към тези за самите жилища се получават почти напълно равни сборове.
Ето защо е налице достатъчно основание да се счита, че припадащите се към първия етаж и
към втория етаж, без тавана, идеални части от общите части на сградата към момента на
формиране на етажната собственост са били равни.
В заключението на в.л.С. В. е записано следното: „Експертизата констатира, че входа
за втория / жилищен/ етаж е обособен като самостоятелен, директно от външното стълбище
и външната стълбищна площадка / така наречената по- горе „веранда“/. В делбения
протокол от 1963г. във всеки един от двата дяла са описани „общ вход, стълбище и тераса“.
В протокола за извършената през 1978г. съдебна делба, по силата на която в дял на
наследодателката на въззиваемите, А. Г. Ш., е поставен втория жилищен етаж, първо е
записано, че тя получава този етаж „заедно с ½ идеална част от външното стълбище и
стълбищната площадка, обща за двата етажа“, а непосредствено след това „ със
самостоятелно стълбище към него / има се предвид втория етаж/ с вход от външната
стълбищна площадка от запад“. Външната стълбищна площадка е описаната от в.л.В. тераса
/ веранда/ над основния вход от запад, а външното стълбище е това към терасата.
Включването в дела на А. Ш. на ½ ид.ч. от външното стълбище и терасата е в съответствие с
делбата от 1963г., предвиждаща те да бъдат общи за двете жилища на първия и на втория
етажи. При положение, че стълбището и терасата са общи за двата жилищни етажа, то
жалбоподателката следва да има свободен достъп до тях. В схемата към заключението на
в.л.А. Т. вътрешното стълбище, попадащо до северния край на терасата е обозначено като
„стълбище с вход за втори жилищен етаж и тавански етаж“. Следователно стълбището не се
включва в обема на жилището на втория етаж, като входът за това жилище е откъм
стълбищната площадка. Това е видно и при съпоставка между вертикалния разрез на втория
етаж, обозначен като етаж на архитектурния проект към заключението на в.л.С. В. / л.281 по
10
делото ПдРС/ и описанието на жилището на този етаж по делбените протоколи.
Стълбището, както за втория етаж, така и за тавана, е разположено в северозападния ъгъл на
сградата. То има стълбищна площадка с врата към вестибюл / антре по делбените
протоколи/, представляваща част от жилището. Доколкото стълбището, започващо от
нивото на втория етаж, и достигащо до тавана, осигурява достъп до обща част на сградата,
то това стълбище също се явява обща част, от която жалбоподателката притежава ½ ид.ч..
Съгласно Тълкувателно решение № 3 от 5.01.2022 г. на ВКС по тълк. д. № 3/2020 г.,
ОСГК, при иск по чл. 108 ЗС, предявен от съсобственик срещу друг съсобственик за идеална
част от съсобствен недвижим имот, съдът може да уважи искането за предаване владението
върху претендираната идеална част, когато ответникът е установил фактическа власт върху
имота, надхвърляща правата му и с това е нарушил владението на ищеца. Аналогично
предаване на владението може да иска и етажен собственик по отношение на притежавани
от него идеални части от обща част на сградата, когато тази обща част е завладяна от друг
етажен собственик. Безспорно е, а и от събраните по делото гласни и писмени
доказателства, както и от заключенията по първите две СТЕ, че въззиваемите, считайки се за
еднолични собственици на тавана, го владеят единствено за себе си, като по същия начин
владеят и стълбището към него. Ето защо, обжалваното решение ще следва да бъде
отменено изцяло, включително и в частта относно разноските, като искът по чл.108 от ЗС
бъде уважен и в двете му части- установителна и осъдителна.
Съобразно с решението по делото и на основание чл.78, ал.1 от ГПК въззиваемите ще
следва да бъдат осъдени да заплатят по равно направените от жалбоподателката съдебни
разноски в размер от 2202 лева за първа инстанция, съобразно със списък по чл.80 от ГПК на
л.328 по първоинстанционното дело, в размер от 475 лева във въззивното производството,
като в полза на пълномощника на Д.К., адв.П.Д., ще следва да бъде присъдено
адв.възнаграждение по чл.38, ал.2 от ЗА в общ размер от 2000 лева за двете съдебни
инстанции. По отношение на адв.възнаграждение следва да се поясни, че в заключението на
в.л.С. Ж. са дадени два варианта на пазарна оценка на тавана към настоящия момент- като
складова площ и като жилищна площ. Следва да бъде възприет първия вариант, по който
пазарната оценка е в размер от 14500 лева или 7250 лева. При материален интерес в размер
от 7250 лева минималното адв.възнаграждение по чл.7, ал.2, т.3 от Наредба № 1 от 9.07.2004
г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения е в размер от 692,50 лева.
Предвид определеното наличие на правна и фактическа сложност на спора по делото, съдът
намира, че адв.възнаграждение ще следва да бъде определено в размер от 1000 лева за
съдебна инстанция.
Предвид гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 261162/13.04.2021г. по гр.д.№ 10370/2018г. на ПдРС, ІІІ гр.с., с
което е отхвърлен предявения от жалбоподателката Д. СТ. К. против въззиваемите ЗДР. Н.
11
Ш. и Г. Н. Ш. иск по чл.108 от ЗС за предаване на владението върху собствена на
жалбоподателката ½ ид.ч. от подпокривно пространство от 70 кв.м. и от стълбище към него,
представляващи обща част от сграда с идентификатор № 56784.522.184.1 по КККР на гр.
****, находяща се на ул.“*****, като вместо това
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ЗДР. Н. Ш., ЕГН: *****, със
съдебен адрес: гр*****, чрез М. В.а М., и Г. Н. Ш., ЕГН: **********, с адрес за призоваване:
гр.*****, чрез адв.Л.Л., че Д. СТ. К., ЕГН: **********, с адрес за призоваване: гр.*****, чрез
адв.П.Д., е собственик на на ½ ид.ч. от подпокривно пространство от 70 кв.м. и от стълбище
към него, представляващи обща част от сграда с идентификатор № 56784.522.184.1 по КККР
на гр. ****, находяща се на ул.“*****.
ОСЪЖДА ЗДР. Н. Ш., ЕГН: *****, със съдебен адрес: гр*****, чрез М. В.а М., и Г. Н.
Ш., ЕГН: **********, с адрес за призоваване: гр.*****, чрез адв.Л.Л., да предадат на Д. СТ.
К., ЕГН: **********, с адрес за призоваване: гр.*****, чрез адв.П.Д., владението върху
собствената й ½ ид.ч. от подпокривно пространство от 70 кв.м. и от стълбище към него,
представляващи обща част от сграда с идентификатор № 56784.522.184.1 по КККР на гр.
****, находяща се на ул.“*****.
ОСЪЖДА ЗДР. Н. Ш., ЕГН: *****, със съдебен адрес: гр*****, чрез М. В.а М., да
заплати на Д. СТ. К., ЕГН: **********, с адрес за призоваване: гр.*****, чрез адв.П.Д.,
сумата от 1101 лева- съдебни разноски в първоинстанционното производство, сумата от
237,50 лева- съдебни разноски в настоящето въззивно производство, както и да заплати на
пълномощника й адв.П.Д. Д., с личен номер от единния адвокатски регистър **********, с
адрес на кантора: гр.*****, сумата от 1000 лева- адв.възнаграждение по чл.38, ал.2 от ЗА.
ОСЪЖДА Г. Н. Ш., ЕГН: **********, с адрес за призоваване: гр.*****, чрез адв.Л.Л.,
да заплати на Д. СТ. К., ЕГН: **********, с адрес за призоваване: гр.*****, чрез адв.П.Д.,
сумата от 237,50 лева- съдебни разноски в настоящето въззивно производство, както и да
заплати на пълномощника й адв.П.Д. Д., с личен номер от единния адвокатски регистър
**********, с адрес на кантора: гр.*****, сумата от 1000 лева- адв.възнаграждение по чл.38,
ал.2 от ЗА.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на
страните.
12
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
13