МОТИВИ
по н.ч.х.д. №1001/2020 г. по описа на ВрРС, НО, I-ви с-в.
Производството
е образувано по тъжба, депозирана от С.С.С. чрез С.Е.С. в качеството му на
законен представител, и двамата от с. Три Кладенци, против И.В.Б. ***, с която
срещу подсъдимия се повдига обвинение за извършено по чл.131, ал.1, т.4, вр.
чл.130, ал.2 НК престъпление, а именно за това, че на 09.02.2020 г., около 17:30
часа, в с. Три кладенци, обл. Враца, нанесъл удар с юмрук в областта на корема
на малолетния С.С.С. с ЕГН:**********, с което му нанесъл лека телесна повреда,
изразяваща се в причиняване на болка, без разстройство на здравето.
В
хода на съдебните прения повереникът на частния тъжител – адв. Д. Н. – ВрАК, излага
съображения, обосноваващи доказаност на повдигнатото частно обвинение и моли съдът
да признае подсъдимия за виновен и да му наложи наказание съобразно
предвиденото в закона.
Защитникът
на подсъдимия – адв. Г. Р. – ВрАК, не оспорва установяването на повдигнатото
частно обвинение, като прави искане за определяне на наказание съобразно
предвиденото в чл.36 НК.
Като
взе предвид събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната
съвкупност, съобразно вътрешното си убеждение, СЪДЪТ НАМИРА за установено
следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Подсъдимият
И.В.Б.е роден на *** г. с адрес ***, българин, български гражданин,
реабилитиран, с ЕГН:**********.***. В същото село живее и тъжителя С.С.С..
На
09.02.2020 г., около 17:30 часа, 12 годишния тъжител и неговия приятел Д.Д.посетили
питейно заведение в центъра на селото. В това време там бил и подсъдимия.
Подсъдимия извикал тъжителя при себе си и когато тъжителят се приближил до
масата, подсъдимият го ударил с юмрук в корема. Тъжителят се изчервил и
изпотил, станало му лошо и придружен от приятелите си, отишъл до чешмата до
кръчмата да се измие. След това отишъл в
дома на баба си, а по-късно се прибрал вкъщи и се оплакал от болки в стомаха.
ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
Изложената
и приета от съда фактическа обстановка се установи от събраните по делото при
условията на НПК доказателства, а именно: показанията на св. Д.А., Г.Х.и Г.Х.,
от изготвените СМЕ, от справка за съдимост, както и от другите приобщени по
делото по реда на НПК доказателства.
Съдът
съобрази показанията на св. Д.А., Г.Х.и Г.Х., от които се установява, че на
посочената в частното обвинение дата тъжителят е бил в заведението в центъра,
където подсъдимият го е ударил с юмрук в областта на корема, в резултат на
което на тъжителя му е станало лошо и е имал болки в корема. Съдът кредитира
показанията на свидетелите в цялост, намирайки ги за логични и последователни.
Съдът
се отнесе с доверие към заключението на СМЕ. От същото се установява, че с
нанесения удар в областта на корема, на тъжителя е причинена болка.
Съдът
кредитира и останалите съдържащи се по делото, но необсъдени по-горе
доказателства. Доколкото обаче същите са непротиворечащи си по отношение на подлежащите
на доказване релевантни факти, съдът не намира за нужно да ги подлага на
по-подробно обсъждане.
ОТ
ПРАВНА СТРАНА:
При
така установената и доказателствено обезпечена фактология, съдът достигна до
извода, че подсъдимият И.В.Б. е осъществил от обективна и субективна страна
състава на престъплението, за което му е повдигнато обвинение, а именно:
От обективна страна се установи, че на
09.02.2020 г., около 17:30 часа, в с. Три кладенци, обл. Враца, е нанесъл удар
с юмрук в областта на корема на малолетния С.С.С., ЕГН:**********, и с това
това му е причинил лека телесна повреда, изразяваща се в причиняване на болка,
без разстройство на здравето. При това подсъдимият е осъществил състава на
чл.131, ал.1, т.4, вр. чл.130, ал.2 НК.
От субективна страна подсъдимият е извършил
деянието при форма на вината пряк умисъл. Той е съзнавал общественоопасния
характер на извършваното от него, предвиждал е неговите общественоопасни
последици и е искал настъпването им (чл.11, ал.2 НК). Извършителят имал
представа, че ударя тъжителя в областта на корема и че с това му причиняват болка
- т.е. интелектуалният елемент на умисъла е налице. Едновременно с това искал,
пряко се стремял към настъпването на причиненото увреждане - т.е. реализиран е
и волевият момент на умишлената вина. Изводът за волевия елемент на вината,
съдът извежда от механизма на извършване на деянието и пряката му насоченост към
корема, което неизбежно води до причиняване на реализирания вредоносен
резултат, а от тук сочи на желание у подсъдимия за причиняването му.
При това съдът призна подсъдимия за виновен
по повдигнатото му по чл.131, ал.1, т.4, вр. чл.130, ал.2 НК престъпление.
ПО НАКАЗАНИЕТО:
За
престъплението по чл.131, ал.1, т.4, вр. чл.130, ал.2 НК, каквото е
повдигнатото частно обвинение, законодателят предвижда наказание лишаване от
свобода до една година или пробация.
При
определяне наказанието на подсъдимия Б., съдът констатира, че той е реабилитиран,
както и че от престъплението няма причинени съставомерни имуществени вреди. При
това счете, че са налице предпоставките за приложението на чл.78а, ал.1 НК.
При
определяне размера на глобата, първоинстанционният съд отчете степента на
обществена опасност на конкретното деяние. Отчете също механизма на деянието – нанасянето
на един удар с ръка. При това, съобразно целите на наказанието, съдът реши, че
най-справедливо и способстващо за постигането на кумулативно предвидените в
закона генерална и лична превенция, е определянето на глоба в минимално предвидения
от законодателя размер, а именно в размер на 1000 лв.
ПО
РАЗНОСКИТЕ:
При
изхода на делото, на основание чл.189, ал.3 НПК подсъдимия бе осъдени да заплати
на тъжителя С.С.С., чрез неговия законен представител С.Е.С., сума в размер на
612 /шетстотин и дванадет/ лв., представляваща направени в хода на
производството разноски.
При горните мотиви съдът постанови съдебния си
акт.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: