М О Т И В И
Към решение по НАХД № 151/2018 г. по описа на КРС
По отношение
на обвиняемата Д.И.Д. е внесено
предложение от Р.п.К. за освобождаване от наказателна отговорност и налагане на
административно наказание по реда на чл.78а от НК, за престъпление по чл.182
ал.2 вр. чл.26 ал.1 от НК, за това, че през периода
22.09.2017г.- 03.11.2017 г. в гр. С. обл. П.ска, като родител на М.М.П., ЕГН **********,
в условията на продължавано изстъпление, не е изпълнила съдебно решение №
273/28.07.2017 г. на Районен съд К., като деянията са извършени, както следва:
-на 22.09.2017 г. не е изпълнила съдебно решение №
273/28.07.2017 г. на Районен съд К. по гр.д. № 493/2016 г. относно лични контакти
с детето М.М.П.;
-на 20.10.2017 г. не е изпълнила съдебно решение №
273/28.07.2017 г. на Районен съд К. по гр.д. № 493/2016 г. относно лични
контакти с детето М.М.П.;
-на
03.11.2017 г, не е изпълнила съдебно решение № 273/28.07.2017 г. на Районен съд
К. по гр.д. № 493/2016 г. относно лични контакти с детето М.М.П..
Р.п.К. представлявана от прокурора Александър Михайлов счита вината на обвиняемата
за безспорно доказана, поради което пледира да бъде освободена от наказателна
отговорност по реда на чл.78а от НК като и бъде наложено административно
наказание, ориентирано към минималния, предвиден в закона размер.
Обвиняемата Д., лично, не се признава
за виноввна по повдигнатото и обвинение, дава обяснения. Пледира за
оправдателно решение.
Защитникът на обвиняемата- адв. Ц.
счита обвинението за недоказано, поради което пледира за оправдаване на Д. по
повдигнатото и обвинение.
Съдът
като разгледа делото в рамките на фактическите положения, отразени в
постановлението на РП- К. и след преценка на доказателства, събрани по делото,
обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено от фактическа
страна следното:
Обвиняемата
Д.И.Д., ЕГН ********** е родена на *** г. в гр. К.. *****. Завършила е ****
образование. Работи като ***** във „***“ ЕАД гр. С.. *****. Има *****. Живуща ***.
Не е осъждана.
С Решение № 273/28.07.2017 г. на Районен съд- К. по гр.д. № 493/2016 г. по описа на съда, влязло в сила на 23.08.2017 г. бил прекратен бракът между
св. М.Ф.П.
и обв. Д. по вина на последната. По силата на същото решение бил определен режим на
лични отношения на св. М.Ф.П. с детето му М.М.П., ЕГН **********, както следва:
-всяка четна
седмица (втора, четвърта) и т.н., считано от първата след влизане на решението
в законна сила, от 17:30 часа в петък до 18:00 часа в неделя с приспиване;
-всяка втора седмица от календарния месец, начиная от
влизане на решението в законна сила, от понеделник в 08:00 часа до неделя до
18:00 часа, като за първа седмица се счита тази, в която се пада първо число на
календарния месец, с изключение на един месец през лятото, когато майката е в
отпуск и великденските празници;
-един месец през лятото, несъвпадащ с отпуска на
майката, както и по време на личния празник на бащата- рожден ден, за времето
от 08:00 часа сутринта на 13.05 до 08:00 часа на 14.05, когато празникът не
съвпада с дните, определени за свиждане на бащата с детето;
-по коледните празници- всяка нечетна година, считано
от 08:00 часа на 23.12 до 18:00 часа на 26.12; по новогодишните празници- всяка
четна година от 08:00 часа на 26.12 до 16:00 часа на 01.01, като за четна и
нечетна се считат годините, в които започва периодът, определен за лични
отношения;
-през великденската ваканция- през първата половина на
четните години и през втората половина на нечетните години- до 18:00 часа на
последния ден.
На базата на това съдебно
решение, на 04.09.2017 г. в полза на св.. М.Ф.П. бил издаден изпълнителен лист
от РС- К..
Позовавайки се на горепосоченото
съдебно решение на Районен съд – К., в частта му относно
родителските права, и издадения въз основа на него изпълнителен лист, на 22.09.2017 г. /ден петък от
четна седмица по смисъла на съдебното решение № 273/28.07.2017 г. на Районен
съд- К. по гр.д. № 493/2016 г. и почивен- празник на българската независимост/ св. М.П., след като не получил отговор
на изпратеното от него още по обяд кратко текстово съобщение до обвиняемата във
връзка с осъществяване на личен контакт с детето си, отишъл заедно с баща си-
св. Ф. П. на адреса, на който живеели обв. Д. и дъщеря му М.П.
в гр. С. на ул. „С.В.“ № **. Предаването
на детето следвало да стане на този
адрес, както впрочем такова предаване на същия адрес било извършено на
04.09.2017 г. Вратата на двора, този път обаче, била заключена. Поради това св.
М. П. се обадил по телефона на обв. Д. и
я уведомил, че чака на улицата за да изведе детето. Обв. Д. отказала да изпълни
съдебното решение, като отговорила, че това не я интересува и затворила
телефона. Св. М.П. подал сигнал на тел.
112, за това, че обв. Д. не изпълнява съдебното решение и заедно с баща си св. Ф.
П. останали да чакат пред вратата на горепосочения адрес до 19:00 часа на
22.09.2018 г., което междувременно било възприето от свидетелите С.П.и Д.Д..
С
протокол от 05.10.2017 г. за полицейско предупреждение на осн. чл.65 от ЗМВР
обв. Д. била предупредена да спазва стриктно влязлото в сила на 23.08.2017 г.
решение № 273/28.07.2016 г. на Районен съд- К.. На същата била разяснена
отговорността по чл.182 ал.2 от НК и разпоредбата на чл.182 ал.3 от НК.
На
20.10.2017 г., ден петък на четна седмица по смисъла на съдебното решение №
273/28.07.2017 г. на Районен съд К. по гр.д. № 493/2016 г., в който св. М.П.
следвало в 17.30 ч. да вземе детето си М.П. за упражняване на правото си на
лични контакти, отново същите не могли да бъдат осъществени. Св. М.П. отишъл до
детската градина да вземе дъщеря си, но на място установил, че на този ден
детето му М.П. не била на занимания в градината. Тогава заедно с майка си- св. Т.П.,
както и св. Г.П.и нейната малолетна дъщеря, св. М.П. отишъл пред дома на обв. Д.
***. Входната врата на двора отново била заключена. Св. М.П. позвънил по
телефона на обвиняемата като включил
високоговорителя на мобилното си устройство. При това свидетелките П. и П. чули
как обв. Д. отказала да даде детето и заявила на св. М.П., че се е объркал и че
тази седмица не трябвало да го взема, както и че не я интересували „четни и
нечетни дати и седмици“, и че съдът е дал детето на нея и тя решава. Св. М.П.
отново подал сигнал на тел. 112 и съобщил, че обв. Д. не изпълнява съдебно
решение.
На
03.11.2017 г., ден петък на четна седмица по смисъла на съдебното решение № 273/28.07.2017
г. на Районен съд К. по гр.д. № 493/2016 г., в който св. М.П. следвало в 17.30
ч. да вземе детето си М.П. за упражняване на правото си на лични контакти,
отново същите не могли да бъдат осъществени. Този път свидетелите М.П. и Ф. П.
отново отишли пред дома на обв. Д. *** при което се оказало, че домът бил
заключен и нямало никой. Св. М.П. позвънил по телефона на обв. Д., при което
последната отказала да изпълни съдебното решение като заявила, че детето било
дадено от съда на нея и тя щяла да реши кога да го даде. Св. М.П. отново
сигнализирал за отказа на обв. Д. да изпълни съдебно решение на тел. 112 при което
на място от ОДЧ при РУ на МВР К. бил изпратен св. П.К. и колегата му Г.А.. В
присъствието на двамата полицаи св. М.П. отново набрал по мобилния си телефон
номера на обв. Д., но този път тя не отговорила на телефонното повикване.
На
12.11.2017 г. св. М.П. получил нотариална покана, с която бил уведомен, че
местоживеенето на обв.Д.Д. и детето М.П. било променено, и че от 03.10.2017 г.
двете живеели на друг адрес, а именно- гр.С., ул.“Б.О.“ № *.
Горната
фактическа обстановка се установява от събраните по делото гласни
доказателства- обясненията на обв. Д. и показанията на св. М.П., както и
прочетените протоколи за разпит на от досъдебното производство по делото на П.К.,
Ф. П., Т.П., Г. П., Д.Д., С.П., К.Ц., В.М.и Г.С.; прочетените на осн. чл.283 от НПК писмени доказателства по делото- заверен препис на Решение № 273/28.07.2017 г. по гр.д. № 493/2016 г. по описа на КРС, копие на изпълнителен лист №
860/04.09.2017 г., справка от РЦ 112- К., протокол за полицейско
предупреждение, справка АИС- БДС, характеристична справка, справка за съдимост,
социален доклад и копие от нотариална покана; както и предявения на осн. чл.284
от НПК диск от НТ 112, РЦ- К..
Обсъждайки
събраните по делото гласни доказателства съдът ползва показанията на св. М.П.,
които пряко касаят фактите от значение по делото и се явяват подкрепени от
показанията на свидетелите П.К., Г. П., Д.Д. и С.П., с които не е установено по
делото св. П. да има близки или роднински отношения, така че да са повлияли на
обективността на показанията им. Показанията на посочените свидетели са
безпротиворечиви помежду си и пряко относими към предмета на доказване по
делото, поради което съдът ги ползва при постановяване на решението си. В
насока, подкрепяща показанията на св. П., а и установяващи главния факт на
доказване по делото са и показанията на родителите му- Ф. П. и Т.П., които съдът
преценява като обективни и неповлияни от роднинските им отношения, доколкото тези
показания са подкрепени от кредитираните от съда гласни и писмени доказателства
по делото. От показанията на всички посочени по- горе свидетели се установява,
че на инкриминираните дати в обвинението св. М.П. не е осъществил лични
контакти с детето си, каквото право е имал, съобразно в съдебното решение. Този
факт се потвърждава безпротиворечиво и от показанията на свидетелите К.Ц., В.М./двамата
само относно дата 22.09.2017 г./ и Г.С., както и от обясненията на обв. Д..
Противоречие
в гласните доказателства по делото е налице относно обстоятелството знаел ли е
св. П. новия адрес на местоживеене на бившата си съпруга и детето си, така че
да е могъл да взема детето си от този адрес. Доказателства М.П. да е знаел това
обстоятелство по делото не са събрани. Свидетелите Ц. и М., включително и св. С.,
с когото към момента живее обвиняемата, дават показания, че при телефонен
разговор в тяхно присъствие с бащата, проведен на 22.09.2017 г., обв. Д. не
възразила да предаде детето, но П. не дошъл да го вземе. От показанията на
посочените свидетели обаче не се установява Д. да е уведомила П. за
местонахождението на детето в проведения разговор, така че за последния да е
станало ясно от къде може да го вземе. И тримата свидетели правят предположения
в тази насока, а именно, че бащата знаел новия адрес на майката и детето. Не се
установява обаче тримата да са били наясно по принцип със съдържанието на разговорите
на обвиняемата с П., поради което изложеното предположение за обстоятелство, че
бащата е знаел новия адрес на местоживеене на детето си не следва да се
кредитира. Освен това налице са показанията на св. М.и на св. С., че след
преместване на новия адрес на местоживеене, при предаване на детето на бащата,
обичайно Д. е ходила на предишния си адрес, на ул. „С.В.“, т.е. там откъдето
обичайно го е вземал бащата. Присъствалите по време на опитите на бащата да
получи детето си за личен контакт на инкриминираните дати, включително и на телефонните
му разговори с майката, не установяват обстоятелството същия да е знаел за нов
адрес на местоживеене на детето си. От доказателствата по делото се установява
безспорно, че св. П. е получил нотариална покана на 12.11.2017 г. с посочен нов
адрес на местоживеене на майката и детето, т.е. съдът приема за безспорно
доказано, че от тази дата бащата е разбрал за това обстоятелство.
В
обясненията си обв. Д. не отрича факта, че на инкриминираните дати в
обвинението св. П. не е осъществил личните си контакти с детето си. Отрича
обаче вината за това да е нейна, като заявява, че веднъж не преценила точно
съдебното решение, а за останалите два пъти П. не се появил, за да вземе детето
от новия адрес на местоживеене, който знаел къде е. В тази част обясненията на
обвиняемата противоречат на останалите доказателства по делото, доколкото са
налице показания на свидетелите Ф. П., Т.П. и Г. П., които установяват, че обвиняемата
в провежданите телефонен разговор с П. на инкриминираните дати е отказала да предаде
детето на баща му. За инкриминираните дати 20.10.2017 г. и 03.11.2017 г. това
се е случило, след като обвиняемата вече е била известена за проблема с личните
контакти на бащата с детето чрез протокол за предупреждение по чл.65 от ЗМВР, с
който и е било разяснено, че следва стриктно да спазва съдебното решение, както
и че носи отговорност по чл.182 ал.2 от НК. Този протокол е бил връчен на Д. на
05.10.2017 г., т.е. след първата инкриминирана дата, но преди останалите две,
съответно на 20.10.2017 г. и 03.11.2017 г. Т.е. не само че обвиняемата не е
предприела мерки за спазване на съдебното решение, но и устно в телефонен
разговор е отказала да го изпълни. Д. е оповестила на П. новия си адрес чрез
нотариална покана, но същата е получена
от последния едва на 12.11.2017 г. С оглед изложеното и при коментираното
противоречие на обясненията на обвиняемата с посочените гласни и писмени доказателства,
съдът намира, че обясненията и в тази част се явяват единствено средство за
защита, но не и доказателствено средство, което да се ползва при постановяване
на решението.
Писмените
доказателства по делото съдът ползва при постановяване на решението си, тъй
като същите са събрани по реда и във формата, изискуема от НПК, и касаят пряко
обстоятелствата от предмета на доказване по делото.
Предявеното
веществено доказателствено средство, съдържа относима към предмета на доказване
информация, която съдът ползва при постановяване на решението си. Същото установява,
че св. П. е сигнализирал РУ на МВР за нарушения си режим на лични контакти с
детето на 22.09.2017 г.
Установената
от съда фактическа обстановка не се различава от обстоятелствата, описани в
постановлението на РП- К.. Съдът, след като обсъди събраните по делото писмени
и гласни доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира, че обв. Д. е
осъществила от обективна и субективна страна състава на престъплението по
чл.182 ал.2 вр. чл.26 ал.1 от НК, тъй като през периода 22.09.2017 г.-
03.11.2017 г. в гр. С. обл. П.ска, като родител на М.М.П., ЕГН **********, в
условията на продължавано изстъпление, не е изпълнила съдебно решение №
273/28.07.2017 г. на Районен съд К., като деянията са извършени, както следва:
-на
22.09.2017 г. не е изпълнила съдебно решение № 273/28.07.2017 г. на Районен съд
К. по гр.д. № 493/2016 г. относно лични контакти с детето М.М.П.;
-на
20.10.2017 г. не е изпълнила съдебно решение № 273/28.07.2017 г. на Районен съд
К. по гр.д. № 493/2016 г. относно лични контакти с детето М.М.П.;
-на
03.11.2017 г, не е изпълнила съдебно решение № 273/28.07.2017 г. на Районен съд
К. по гр.д. № 493/2016 г. относно лични контакти с детето М.М.П., поради което
следва да бъде призната за виновна по така повдигнатото и обвинение.
Обект
на защита с разпоредбата на чл.182 ал.2 от НК са обществените отношения,
свързани със своевременно изпълнение на съдебните решения относно
упражняване на родителските права и лични контакти между децата и родителите,
които са разделени, или са в бракоразводен процес, а заедно с това осигуряване
на защита на интересите на децата с цел да се създадат възможно най- благоприятни
условия за тяхното отглеждане и правилно възпитание, както и защита правата на
родителите за редовни контакти с децата, оставени за отглеждане и възпитание на
другия родител.
В конкретния случай, след като е
била наясно с влязлото в сила съдебното решение и като съзнателно не е
предоставила детето за личен контакт с другия родител, съответно на 22.09.2017
г., 20.10.2017 г. и 03.11.2017 г., обвиняемата Д. е осъществила изпълнителното
деяние на престъплението по чл.182 ал.2 вр. чл.26 ал.1 от НК.
Налице е привилегирования състав
на чл.182 ал.3 от НК, който дава възможност деецът да не се наказва, ако след
предупреждение от надлежен орган на властта изпълни решението или отстрани
пречките за изпълнението му. Съдът намира, че тази разпоредба не е приложима в
конкретния случай. Обв. Д. е била предупредена с протокол за полицейско
предупреждение на 05.10.2017 г., т.е. след като на 22.09.2017 г. е отказала да
предаде детето, да спазва стриктно влязлото в сила съдебно решение, както и
отговорността, която носи в случай на неизпълнение. Същата не се е съобразила с
посоченото предупреждение и на 20.10.2017 г., и 03.11.2017 г., отново не е
предоставила детето. Обстоятелството, че същата е изпратила нотариална покана
до бащата, за да оповести новия си адрес съдът не счита за отстраняване на
пречките за изпълнение на съдебното решение в инкриминирания период, доколкото
същата е подадена едва на 25.10.2017 г., след като втори път е отказала да
предаде детето на бащата и след като вече е била предупредена за отговорността
и по чл.182 ал.2 от НК, като поканата е връчена на П. едва на 12.11.2017 г.,
т.е. след като трети път детето не е било предадено.
От субективна страна деянието е
извършено при пряк умисъл. Обвиняемата е била наясно с влязлото в сила съдебно
решение, определящо режима на свиждане на детето с неговия баща, както и че във
връзка с неговото изпълнение е била длъжна да предаде детето на неговия баща за
личен контакт. Била е наясно, че променяйки адреса си, за което не е уведомила
своевременно бащата, а и отказвайки да му предаде детето на определените от
съда дати ще препятства осъществяването на личен контакт между другия родител и
детето, като с това ще наруши и съдебното решение, но въпреки това го е сторила,
като е целяла настъпването именно на този резултат.
Деянието е квалифицирано
правилно като продължавано престъпление, съобразно чл.26 ал.1 от НК. Налице са
три деяния- на 22.09.2017 г., 20.10.2017 г. и 03.11.2017 г., които осъществяват
поотделно състава на едно и също престъпление- това по чл.182 ал.2 от НК,
извършени са през непродължителен период от време, при една и съща фактическа
обстановка и при еднородност на вината, при което последващите се явяват от
обективна и субективна страна продължение на предшестващите.
При определяне вида и размера на наказанието, което
следва да бъде наложено на обв. Д. за извършеното от него, съдът взе предвид,
че предвиденото наказание за престъплението по чл.182 ал.2 от НК е пробация или
глоба от сто до триста лева. Обвиняемата е неосъждана, към момента не е
освобождаван от наказателна отговорност по реда на чл.78 А от НК и от деянието
не са настъпили имуществени вреди, подлежащи на възстановяване. Съдът, като взе
предвид изброените по- горе обстоятелства намира, че по отношение обв. Д. са
налице всички императивни изисквания на чл.78а от НК за освобождаването и от
наказателна отговорност и налагане на административно наказание- глоба.
При определяне вида и размера на наказанието, съдът
отчете невисоката степен на обществена опасност на деянието по чл.182 ал.2 от НК, което не осъществява признаците на „тежко” по смисъла на чл.93 т.7 от НК
престъпление, както и невисоката степен на обществена опасност на обвиняемата,
която се ползва с добри характеристични данни- трудово заета е, полага грижи за
детето си, като при извършване на престъплението е била мотивирана от изключително
влошените междуличностни отношения с бившия и съпруг- св. П., както и че след
процесните дати не е препятствала личните контакти на бащата с детето. Тези
обстоятелства, съдът отчита като многобройни, смекчаващи отговорността на обвиняемата,
които предпоставят определяне на наказание в минималния, предвиден от закона
размер, а именно глоба от 1000 лв.
С така определеното по вид и размер наказание, съдът
намира, че ще се изпълнят целите на наказание, като преди всичко ще се
въздейства предупредително и превъзпитателно по отношение на обвиняемата, и
същевременно ще се въздейства възпитателно и предупредително по отношение на
останалите членове на обществото.
Мотивиран
от гореизложеното, съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ
МТ