Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер    1340                  13.04.2020 година                град Пловдив

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

    ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ДЕСЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

На седемнадесети февруари през две хиляди и двадесета година

В публично заседание в следния състав:

 

Председател: ЖИВКО ЖЕЛЕВ

 

Секретар Величка Динкова

като разгледа докладваното от съдията Живко Желев

гражданско дело номер 11027 по описа за 2019 година.

 

         Предявеният иск намира основание в чл. 422 ГПК във вр. с чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86,  ал.1 ЗЗД.

Ищецът „ЕВН България Топлофикация“  твърди, , че ответницата е абонат на дружеството, тъй като е ползвател на топлофицирано жилище в ........... За него била разпределена топлинна енергия на обща стойност 610,44 лв. дължима за периода 01.05.2017г. – 30.09.2018г. Тъй като сумата не била платена в съответния срок, се дължало и обезщетение за забава в размер на 64,45 лева. За тези суми била издадена заповед за изпълнение, връчена по реда на чл.47, ал.5 ГПК, поради което се иска да бъде установено съществуването на вземането.

Особеният представител на ответницата Ф.Я.А. оспорва дължимостта на сумата като счита, че не са спазени предвидените в Общите условия и Закона за енергетиката процедури по установяване и съобщаване на задължението.

Съдът намери за установено следното:

            Ответницата Ф.Я.А. има открита в дружеството партида с клиентски номер ......... за жилище с административен адрес ......., бул. ..... № .., бл..., вх..., ап... / лист 6/. Установява се от представения нотариален акт № .., том .., дело ...../1996г. на нотариуса при ........ районен съд, че ответницата е титуляр на пожизнено право на ползване  върху описаното по-горе жилище / лист 59/.

На 22.04.2019г. „ЕВН България Топлофикация“ ЕАД подало против ответницата заявление за издаване на заповед по чл.410 ГПК за начислени за обекта суми, както следва: 610,44 лева, представляващи стойност на топлинна енергия, доставена за периода 01.05.2017г. – 30.09.2018г.; 64,45 лева обезщетение за забавено плащане на главницата за времето от 04.07.2017г. до 21.04.2019г. ведно със законната лихва върху главницата считано от датата на постъпване на заявлението в съда до окончателното заплащане. По заявлението било образувано приложеното гр.дело № 6488/2019г. на Пловдивския районен съд и издадена заповед за изпълнение за горепосочените суми, ведно с деловодни разноски, възлизащи на 75 лева. Тъй като ответницата бил уведомена по реда на чл.47 ГПК, чрез залепване на уведомление, бил заведен настоящия иск за вземането.  

Установява се от заключението на съдебно-техническата експертиза, че през процесния период 01.05.2017г. – 30.09.2018г. абонатната станция на сградата е работила, като е подавала топлоенергия за отопление и за битова гореща вода. Отоплителните тела в жилището на ответника през същия период са били отсъединени с топлопреносната мрежа. До месец август на 2017г. през апартамента е преминавала щранг лира с мощност 659 W, която не е била снабдена с уреди за отчет, като потребената топлинна енергия се е начислявала по максимална мощност на отоплителното тяло. След това щранг-лирата е била премахната по вертикала в цялата етажна собственост. Тъй като в имота всички отоплителни тела са отсъединени за тях не е била начислявана консумация на топлинна енергия. В имота има монтиран един водомер за топла вода, като до месец юли на 2018г. са правени ежемесечни отчети на показанията му. След това не е бил осигуряван достъп, поради което консумацията за отопление на вода е била отчитана на база за един човек. Вещото лице установява, че начинът на разпределяне и начисляване на потребената от ответника топлинна енергия съответствува на утвърдената за това методика /лист 47/.

За разпределената енергия дружеството ищец издало на името на ответницата седемнадесет броя фактури на обща стойност 674,89 лв. от които 610,44 лв. главница и 64,45 лв. обезщетение за забава в размер на законната лихва за времето от 04.07.2017г. до 21.04.2019г. / лист 62-78/.

            При така установеното се налагат следните правни изводи:

            Безспорно е, че ищецът е дружество, извършващо топлофикационни услуги, чийто абонат за посочения в исковата молба имот е ответницата по делото.

Според нормата на чл. 150 от Закона за енергетиката, продажбата на топлинна енергия за битови нужди от топлопреносно предприятие на потребители се осъществява при публично известни общи условия, като в ал. 2 е предвидено, че тези общи условия влизат в сила след публикуването им, без да е необходимо изричното им писмено приемане от потребителите. Следователно, за възникване на правоотношението по покупко-продажба на топлоенергия, не е необходимо да се сключва индивидуален писмен договор между потребителя и доставчика на услугата, защото обвързаността между страните възниква по силата на закона. Съгласно чл. 153, ал.1 от ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3. Тази норма и неоспореното обстоятелство, че имотът на ответницата е в топлоснабдена сграда, пораждат основание за дружеството ищец да начислява суми за топлинна енергия.

            Заплащането на топлинната енергия е следвало да става периодично, като при незаплащане на сумите по всяка отделна фактура в определения срок ответникът е изпадал в забава. Това е така, защото за изпълнение на задължението има точно определен срок, което означава, че в случая не се прилага чл.84, ал.2 ЗЗД и покана не е нужна. Поради това той дължи обезщетение в размер на законната лихва по чл.86, ал.1 ЗЗД.

            Представените писмени доказателства относно вещното право притежавано от ответницата, както и относно начислените за имота суми, водят до извод за основателност на претенциите описани в заповедта за изпълнение. Ето защо предявеният иск следва да бъде уважен.

            По разноските:

Съобразно чл.78, ал.1 ГПК ответницата дължи на ищеца деловодни разноски по настоящото исково дело в размер на 625 лв. от които: 75 лв. държавна такса, 300 лв. възнаграждение за особен представител, 150 лв. депозити за експертиза, както 100 лв. за юрисконсултско възнаграждение.

За заповедното производство разноските следва да се определят на 25 лв. за внесената държавна такса и 50 лева за юрисконсултско възнаграждение. Така за заповедното производство ответницата дължи общо 75 лева разноски.

Водим от горното, съдът

 

                                               Р   Е   Ш   И :

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на осн. чл.422 ГПК във вр. с чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД, съществуването на вземането на „ЕВН България Топлофикация“ ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Христо Г. Данов“ № 37 против Ф.Я.А. ЕГН: **********, с адрес: *** за сумите: 610,44 лв. /шестстотин и десет лева и 44ст./ стойност на доставена за периода 01.05.2017г. – 30.09.2018г. топлинна енергия, както и 64,45 лв. /шестдесет и четири лева и 45 ст./ - обезщетение за забавено плащане в размер на законната лихва върху главницата за периода 04.07.2017г. до 21.04.2019г., ведно със законната лихва върху главницата считано от 22.04.2019г. до окончателното заплащане, за което вземане е издадена заповед №3503/23.04.2019г. по ч.гр.дело № 6488/2019г. на Пловдивски районен съд.

 

ОСЪЖДА Ф.Я.А. да заплати на „ЕВН България Топлофикация“ ЕАД, на осн. чл.78, ал.1 ГПК, сумата 625лв./шестстотин двадесет и пет лева/ деловодни разноски по настоящото исково производство, както и сумата 75лв. /седемдесет и пет лева/, представляваща разноски в производството по ч.гр.дело 6488/2019г. по описа на Пловдивския районен съд.

 

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването пред Пловдивски окръжен съд.

 

                                                           РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п./ ЖИВКО ЖЕЛЕВ

 

Вярно с оригинала!

ММ