Определение по дело №143/2012 на Окръжен съд - Благоевград

Решение

Производството е по два обективно съединени иска-иск с правно основание чл.92ал.1 ЗЗД,с цена на иска 148 778.38лв. и иск с правно основание чл.86ал.1 ЗЗД,с цена на иска 74 464.66лв.

ИЩЕЦЪТ „.ЕООДГ.С.ЕИК *, П. от управителя Ю. С. И.,чрез пълномощника му адв.А. А., твърди в исковата молба,че е сключил извънсъдебно споразумение за уреждане на финансови задължения на 28.ХІ.2011год. с ответната О. Ч.,нотариално заверено от нотариус А. В.,с рег.№531 по РНК.С писмо изх.№12-00-4/1/5.І.2012год. кметът на О. Ч. е декларирал пред НАП,че има задължения към „.ЕООДГ.С. в размер на 500 537.49лв.,като се признавал и мораторни лихви в размер на 74 464.66лв.Към 1.І.2012год. срещу „.ЕООДГ.С. е образувано изп.д.№85690/2003год. по описа на ТД на НАП-Пловдив,ОРМ-С..По това дело публичният изпълнител е наложил запор срещу трето задължено лице-О. Ч.,като в резултат на това НАП е събрал през месец декември 2014год. от О. Ч. главницата по извънсъдебното споразумение в размер на 500 537.49лв.С писмо изх.№ 85690/2003/057573/21.І.2015год. публичният изпълнител е уведомил „.ЕООД Г.С. за разпределението на постъпилата сума по сметките на НА.Тъй като до 29.ХІІ.2014год. О. Ч. не е извършила доброволни плащания в полза на ищеца,или в полза на публичния изпълнител,по горепосоченото изп.дело на ТД на НАП-Пловдив,ОРМ-С.ищецът счита,че е носител на правото по чл.86 ЗЗД във връзка с чл.79 ЗЗД и върху главницата,събрана служебно от НАП,следва да бъдат начислени законни лихви като неустойка за несвоевременно заплащане на дължимата главница от 500 537.49лв.,като за периода от 28.ХІ.2011год. до 28.ХІ.2014год. тази неустойка възлиза на 148 778.38лв.Ищецът твърди,че на 16.ІІ.2015год. е изпратил до кмета на О. Ч. нотариална покана изх.№489/2015год. на нотариус А. С., връчена на ответника на 18.ІІ.2015год.,с която последният е поканен да заплати дължимата неустойка върху главницата в размер на 148 778.38лв.,а също така и начислените и признати от О. Ч. мораторни лихви към 5.І.2012год. в размер на 74 464.66лв.Тъй като ответникът не е изплатил тези суми,за ищеца е налице правен интерес от предявяване на настоящите искове за заплащане на гореописаните суми.Ето защо ищецът моли Смолянският окръжен съд да постанови решение,с което осъди О. Ч. да му заплати сумата 74 464.66лв.,представляваща дължима мораторна лихва върху сумата 500 537.49лв.,призната от ответника с писмо изх.№12-00-4/1/5.І.2012год. и сумата 148 778.38лв.,представляваща начислени законни лихви като неустойка за неизпълнено задължение за заплащане на главницата от 500 537.38лв. за периода от 28.ХІ.2011год. до 28.ХІ.2014год.,като му присъди и съдебните разноски по водене на делото,съгласно списъка по чл.80 ГПК.

ОТВЕТНИКЪТ О. Ч.,представлявана от кмета С. В. Ч., чрез пълномощника и адв.И. Н.,подава писмен отговор вх.№3861/29.ІХ.2015год. на исковата молба.Ответникът оспорва иска като недопустим,а по същество и неоснователен.Счита,че предявеният иск е недопустим,тъй като сключеното между страните споразумение за уреждане на финансови задължения трудно би могло да се оприличи на договор,във връзка с неизпълнението на който,да възникне право за ищеца да претендира заплащането на твърдяната от него в иска неустойка в размер на 148 778.38лв.По същество,за да се претендира неустойка,следва страните да са договорили такава.В този смисъл при липсата на договор и договорка за неустойка,която да обезпечи неизпълнението на договора,предявяването на иск за посочената сума е недопустимо.Счита,че искът е недопустим и поради изтекъл давностен срок за уреждане на паричните вземания между страните,съгласно чл.111“б“ ЗЗД във връзка с чл.114ал.1 ЗЗД и чл.303а ал.3 ТЗ,който преклудира предяваването му.Алтернативно излага съображения,че счита искът за неоснователен.О. Ч. е платила на НАП сумите,които е дължала на ищеца,защото самият ищец е имал публични задължения към НАП,за което е било образувано изпълнително производство.Общината е платила на НАП според възможностите си,като тя го е сторила добросъвестно и във връзка с направеното искане от този кредитор,като ако бе сторила плащане директно на ищеца,тя би изпаднала в състояние да плати зле.Претендира за съдебните разноски по водене на делото в настоящата съдебна инстанция,съгласно списъка по чл.80 ГПК.

Смолянският окръжен съд като взе предвид изложеното в исковата молба от ищеца и неговият пълномощник адв.Ан.А.,становището на ответника и неговият пълномощник адв.К.И.,обсъди събраните по делото писмени доказателства и заключението на СИЕ,в тяхната съвкупност и поотделно,на основание чл.235 ГПК,направи следните фактически и правни изводи:

По делото е безспорно,че на 28.ХІ.2011год. между „.ЕООДГ.С.ЕИК *,от една страна и О. Ч.,от друга страна е сключено извънсъдебно споразумение за уреждане на финансови задължения,с което О. Ч. признава,че дължи на „.ЕООД Г.С. сума в общ размер на 500 537.49лв.,от които:119 303.06лв. по фактура№*/2.ХІ.2007год.,26 956.80лв. по фактура№*/6.ХІ.2007год.,42 508.80лв. по фактура№*/6.ХІ.2007год.,21 772.80лв. по фактура№*/6.ХІ.2007год.,22 568.44лв. по фактура№*/6.ХІ.2007год.,114 446.88лв. по фактура№*/6.ХІ.2007год.,15 369.34лв. по фактура№*/6.ХІ.2007год.,30 439.20лв. по фактура№*/6.ХІ.2007год.,10 661.38лв. по фактура№*/5.Х.2011год.,19 544.45лв. по фактура№*/5.Х.2011год. и 76 966.34лв. по фактура№*/21.Х.2011год.Съгласно чл.1.2 от споразумението,по първите 8 броя фактури,вземанията на кредитора „.ЕООДГ.С. са му прехвърлени с договор за цесия от 29.ІХ.2011год. от „*“ЕООДГ.София.Кредиторът „.ЕООДГ.С. се задължава,съгласно чл.2 от споразумението,да прехвърли задълженията на О. Ч. по това споразумение в полза на ТД на НАП-Пловдив.Съгласно чл.3 извънсъдебното споразумение е нотариално заверено с рег.№2011/28.ХІ.2011год. на нотариус А. В.,с рег.№531 по РНК.

Безспорно е,че главният публичен изпълнител при ТД на НАП-Пловдив е отправил искане изх.№85690/2003/057516/29.ХІІ.2011год. до О. Ч. за потвърждаване на задълженията и към „.ЕООДГ.С. на основание чл.230ал.2 ДОПК във връзка с чл.212 ДОПК,във връзка с образуваното изп.д.№85690/2003 срещу „.ЕООДГ.С. за принудително събиране на публични задължения на дружеството.Безспорно е по делото,че с писмо изх.№12-00-4/1/5.І.2012год. О. Ч. признава пред ТД на НАП-Пловдив,че има задължения към „.ЕООДГ.С. в размер на 500 537.49лв. без начислени лихви,които задължения са натрупани в периода 2007-2011год. за извършени СМР.Признава,че тези задължения са основателни и описва фактурите,по които се дължат/същите фактури са описани в извънсъдебното споразумение от 28.ХІ.2011год./.Посочено е,че лихвите,които следва да плати общината за горепосочения период при положение,че не погаси задълженията си към фирмата изпълнител,възлизат на 74 464.66лв.О. Ч. е декларирала,че претенции от други лица върху това вземане няма,нито е наложен запор по изпълнителен лист върху това вземане.Но поради тежкото финансово състояние,Общината не е в състояние да заплати тези задължения.Т.е. публичният изпълнител е насочил принудителното изпълнение на публичните вземания от „.ЕООДГ.С. към вземания на длъжника „.ЕООДГ.С. от трето лице-О. Ч.,ако вземането е ликвидно и изискуемо.А вземането на длъжника от третото лице ще бъде изискуемо и ликвидно,съгласно чл.230ал.2 ДОПК ако бъде признато пред публичния изпълнител или когато е установено с влязло в сила съдебно решение,с нотариално заверен документ или с ценна книга,издадена от третото лице.

С разпореждане изх.№85690/2003/057573/21.І.2015год. публичният изпълнител при ТД на НАП-Пловдив,офис С. е разпоредил как следва да се разпредели сумата 500 537.49лв.,която е събрана принудително от О. Ч. с референция 0023/29.ХІІ.2014год.С писмо изх.№85690/2003/057574/21.І.2015год. публичният изпълнител при ТД на НАП-Пловдив офис С. уведомява длъжника „.ЕООДГ.С.че след направеното разпределение на сумата 500 537.49лв. във връзка с наложен запор на трето лице-О. Ч.,задължението на „.ЕООДГ.С. по изп.д.№85690/2003год. към 21.І.2015год. е в размер на 126 698.90лв. лихви,които следва да се погасят.

С нотариална покана рег.№489/16.ІІ.2015год. на нотариус А. С.,с рег.№366 по РНК,връчена на 18.ІІ.2015год. на О. Ч.,ищецът „.ЕООДГ.С. е поканил ответника О. Ч. в 7дневен срок от получаване на поканата да заплати сумата 74 464.66лв. начислени лихви върху главницата от 500 537.49лв.,признати от кмета на О. Ч. с писмо изх.№112-00-4/1/5.І.2012год. и 148 778.38лв. начислени законови лихви върху разпределената през 2015год. сума,за периода от 30.ХІІ.2011год. до 30.ХІІ.2014год./с допълнителната искова молба периода е изменен на 28.ХІ.2011год. до 28.ХІ.2014год./.Плащане не е извършено и до настоящия момент,поради което са предявени настоящите искове.

Вещото лице по назначената СИЕ С. Р. Танеев в заключението си твърди,че върху сумата 500 537.49лв. изтеклите мораторни лихви по периоди са както следва:За периода от 5.І.2012год./датата на деклариране пред НАП на главницата и лихвите/ до 7.VІІІ.2015год./датата на подаване на исковата молба в съда/ лихвите възлизат на 183 379.01лв..За периода от 28.ХІ.2011год./датата на подписване на извънсъдебното споразумение/ до 28.ХІ.2014год./датата на изтичане на тригодишния период/,лихвите възлизат на 153 691.57лв.За периода от 30.ХІІ.2011год. до 30.ХІІ.2014год. лихвите възлизат на 153 607.57лв.А за периода от 8.VІІІ.2012год./три години назад до датата на подаване на исковата молба/ до 7.VІІІ.2015год./датата на подаване на исковата молба/ лихвите възлизат на 152 861.09лв.Изп.д.№85690/2003год. е постъпило от АДВ в НАП на 8.ІV.2008год.Към този момент дължимите несъбрани суми за публични задължения на «БКС»ЕООДГ.С. по позиции за «вноски по ДОО» и «вноски по НЗОК» и с основание резивионен акт№2100229/4.VІІІ.2006год. са както следва:по фонд ДОО главницата е 343 247.29лв. и законните лихви са 291 729.23лв.,по фонд НЗОК главницата е 71 501.78лв. и законните лихви са 32 086.70лв.Събирането на главниците,обективирани по декларативен път или на основание ревизионен акт,е ставало с голямо закъснение.По тази причина за периода от въззикването на всяко публично задължение до неговото плащане,при наличие на просрочие,системата на НАП автоматично начислява законни лихви за забава в плащанията.По изп.д.№85690/2003год. събруните суми за публични вземания надхвърлят 1 300 000лв.С разпореждане от 21.І.2015год. публичният изпълнител при ТД на НАП-Пловдив разпределя принудително събраната сума от О. Ч. в размер на 500 537.49лв. както следва:43 432.10лв. за начислени и дължими лихви за просрочия в плащането на осигурителни вноски по фонд НЗОК по ревизионен акт№2100229/4.VІІІ.2006год. и 457 112.39лв. за начислени и дължими лихви за просрочия в плащането на осигурителни вноски по фонд ДОО по ревизионен акт№2100229/4.VІІІ.2006год.Към момента на изготвяне на заключението по експертизата несъбраните суми по изп.д.№85690/2003год. възлизат общо на 126 766.129лв.Тази сума е дължима на НАП,както и на други присъединени кредитори,предявили публични вземания срещу длъжника «БКС»ЕООДГ.С.-Районен съд Г.С.НОИ и РИОВС Г.С..

Съдът възприема заключението на вещото лице по СИЕ изцяло,като компетентно и обективно изготвено,както и неоспорено от страните по настоящето дело.

При така установената фактическа обстановка,която е безспорна,съдът направи следните правни изводи:

Предявени са два обективно съединени иска-иск с правно основание чл.92ал.1 ЗЗД за сумата 148 778.38лв.,представляваща начислени законови лихви като неустойка за неизпълнено задължение за плащане на главницата 500 537.49лв.,считано от 28.ХІ.2011 год. до 28.ХІ.2014год./съгласно изменението на периода с допълнителната искова молба/ и иск с правно основание чл.86 ЗЗД за сумата 74 464.66лв.,представляваща дължима мораторна лихва върху сумата 500 537.49лв.,призната от ответника О. Ч. в писмо изх.№12-00-4/1/5.І.2012год.Съдът счита и двата иска за неоснователни,по следните съображения:

Безспорно се установи по делото,че на 28.ХІ.2011год. между „.ЕООДГ.С.ЕИК * и О. Ч. е сключено извънсъдебно споразумение за уреждане на финансови задължения.Безспорно е,че съгласно чл.1.1 от споразумението О. Ч. признава,че дължи на „.ЕООДГ. С. сума в общ размер на 500 537.49лв. по описаните в споразумението 11 броя фактури.Признава,че по първите осем броя фактури/издадени през 2007год./ вземанията на кредитора „.ЕООДГ.С. са му прехвърлени с договор за цесия от 29.ІХ.2011год. от „*“ЕООДГ.София.Съгласно чл.2 от споразумението кредиторът „.ЕООДГ.С. се е задължил да прехвърли задълженията на О. Ч. по това споразумение в полза на ТД на НАП-Пловдив.Споразумението е нотариално заверено с рег.№2011/28.ХІ.2011год. на нотариус А. В.,с рег.№531 по РНК.

Спорните въпроси по делото са дали на ищеца е дължима сумата 74 464.66лв.,представляваща мораторна лихва върху сумата 500 537.49лв.,призната от О. Ч. в писмо изх.№12-00-4/1/5.І.2012год. и дали му се дължи сумата 148 778.38лв.,представляваща начислени законови лихви като неустойка за неизпълнено задължение за плащане на главницата от 500 537.49лв. за периода от 28.ХІ.2011год. до 28.ХІ.2014год.

По делото се установи от заключението на СИЕ, че е образувано изп.д.№85690/2003год. на АДВ за принудително изпълнение на публичноправни задължения на «*»ЕООДГ.С..Изпълнителното дело е постъпило от АДВ в НАП на 8.ІV.2008год.Към този момент дължимите несъбрани суми за публични задължения на «*»ЕООДГ.С. по позиции за «вноски по ДОО» и «вноски по НЗОК» и с основание ревизионен акт№2100229/4.VІІІ.2006год. са както следва:по фонд ДОО главницата е 343 247.29лв. и законните лихви са 291 729.23лв.,по фонд НЗОК главницата е 71 501.78лв. и законните лихви са 32 086.70лв.Събирането на главниците,обективирани по декларативен път или на основание ревизионен акт,е ставало с голямо закъснение.По тази причина за периода от въззикването на всяко публично задължение до неговото плащане,при наличие на просрочие,системата на НАП автоматично начислява законни лихви за забава в плащанията.

След сключване на извънсъдебното споразумение на 28.ХІ.2011год. с О. Ч.,ищецът «БКС»ЕООДГ.С. е уведомил публичният изпълнител при ТД на НАП-Пловдив офис С.че има вземане от трето лице-О. Ч. в размер на 500 537.49лв.,към което може да се насочи принудителното изпълнение на задълженията му.Т.е. в случая «*»ЕООДГ.С. не е «прехвърлило» вземането му в размер на 500 537.49лв. към О. Ч. на публичният изпълнител,а публичният изпълнител при ТД на НАП-Пловдив офис С. на основание чл.230ал.1 ДОПК е насочил принудителното изпълнение на публичноправните вземания към вземанията на длъжника «*»ЕООДГ.С. от трето лице-О. Ч..Това се установява от искане изх.№85690/2003/057516/29.ХІІ.2011год. на главния публичен изпълнител при ТД на НАП-Пловдив и писмо изх.№12-00-4/1/5.І.2015год. на О. Ч..Вземането на «*»ЕООДГ.С. за сумата 500 537.49лв. е ликвидно и изискуемо,съгласно чл.230ал.2 ДОПК,тъй като е признато от третото лице-длъжник О. Ч. в нотариално заверен документ-извънсъдебното споразумение от 28.ХІ.2011год.

По делото няма спор,че в писмо изх.№12-00-4/1/5.І.2012год. кметът на О. Ч. е признал,че задължението на Общината към «*»ЕООДГ.Ч. по процесните 11броя фактури,за които е сключено извънсъдебно споразумение,е в размер на 500 537.49лв.Това вземане е основателно и е за извършени СМР в периода 2007-2011год.Признато е,че лихвите,които следва да плати общината за горепосочения период,при положение,че не погаси задължението си към фирмата изпълнител,възлизат на 74 464.66лв.Действително в това писмо законният представител на О. Ч.-кметът е признал,че лихвите,които се дължат за горепосочения период/а това е периода 2007-2011год./ са в размер на 74 464.66лв.Но условието за плащане на тези лихви е-при положение,че общината не погаси задължението си към фирмата изпълнител.В извънсъдебното споразумение/от което ищеца черпи правата си по предявения иск/ липсва признание за дължими лихви за периода 2007-2011год.Липсва уговорка и за срока на изпълнение на задължението в размер на 500 537.49лв.,както и уговорка,че се дължат законни лихви при неизпълнение на паричното задължение в срок.Със сключването на извънсъдебното споразумение на 28.ХІ.2011год. О. Ч. е признала задължението си към «*»ЕООДГ.С. и е приела да го изпълни за погасяване на публичноправни задължения на «*»ЕООДГ.С..Макар и със закъснение,на 29.ХІІ.2014год. сумата 500 537.49лв. е заплатена на ТД на НАП-Пловдив офис С..Т.е. О. Ч. е платила задълженията си към фирмата изпълнител,като с дължимата сума е погасила публично правни задължения на кредитора си.Поради което и лихвите,в размер на 74 464.66лв. не се дължат.

Основателно е и възражението на ответника,че вземането на «*»ЕООДГ.С. за мораторни лихви в размер на 74 464.66лв. е погасено по давност,съгласно чл.111б.»в» ЗЗД във връзка с чл.114 ЗЗД.Съгласно разпоредбата на чл.111б.“в“ ЗЗД с изтичане на тригодишна давност се погасяват вземанията за наем,за лихви и за други периодични плащания.Или в чл.111 ЗЗД изчерпателно са изброени хипотезите на краткатапогасителна давност,които са въведени с оглед по-особената категория вземания и правната им значимост за обществената сигурност и стабилитет.Налице е правното съотношение на специална норма към обща.Съобразно утвърденият принцип,изключващ приложението на общата норма от специалната,то би следвало да се приложи давността на чл. 111б.“в“ ЗЗД за вземане за лихви.Срокът,с изтичането на който се погасява едно вземане,започва да се брои от момента,когато то е станало изискуемо.Безспорно е,че в случая съгласно чл.286 ТЗ се касае за множество търговски сделки,обективирани в процесните фактури-предмет на сключеното извънсъдебно споразумение.Тъй като липсват данни за уговорен падеж на плащане на сумите по тези фактури,следва да се счете,че сумите се дължат,считано от датата на издаването им.В случая не следва да се прилага правилото на чл.303а ТЗ,тъй като тази разпоредба е в сила от 2013год.,а процесните фактури са издадени през 2007год./8броя от тях/ и 2011год./3броя от тях/.Това се установява и от писмо изх.№12-00-4/1/5.І.2012год. на кмета на О. Ч.,в което той признала,че лихви в размер на 74 464.66лв. се дължат за задълженията по процесните фактури,за горепосочения период,който е 2007-2011год.Т.е. лихвите върху сумите по процесните фактури се дължат,считано от датата на издаване на всяка фактура,като към 5.І.2012год. размерът на лихвите е 74 464.66лв.Тригодишният срок,в който ищецът е могъл да предяви валидно иска по чл.86ал.1 ЗЗД е изтекал на 5.І.2015год.,а искът е предявен едва на 7.VІІІ.2015год.Давността може да бъде прекъсната само в посочените в чл.116 ЗЗД случаи:а/с признаване на вземането от длъжника;б/с предявяване на иск или възражение или на искане за почване на помирително производство;в/с предприемане на действия за принудително изпълнение.По делото липсват данни да е налице някоя от посочените хипотези за прекъсване на давността.В случая не е налице хипотезата на чл.116б.“а“ ЗЗД признаване на вземането от длъжника,тъй като писмо изх.№12-00-4/1/5.І.2012год. на кмета на О. Ч. е изпратено до ТД на НАП-Пловдив,а не до кредитора „.ЕООДГ.С..Т.е. признанието на кмета на О. Ч. на задължение за лихви в размер на 74 464.66лв. не е направено пред кредитора,а пред трето лице-ТД на НАП-Пловдив,поради което не е налице хипотезата на чл.116б.“а“ ЗЗД.А нотариалната покана,с която „.ЕООДГ.С. е поканил ответника О. Ч. да заплати мораторните лихви в размер на 74 464.66лв. е изпратена едва на 16.ІІ.2015год. и получена от ответника на 18.ІІ.2015год.,т.е. след изтичане на тригодишният давностен срок.С изтичането на давността се погасява не самото вземане,а правото на иск за него,т.е. правото да се търси съдебна защита за удовлетворяване на това вземане.Изтеклата погасителна давност е отрицателна процесуална предпоставка за правото на иск,т.е. за допустимостта на иска.Ето защо този иск не следва да се разглежда по същество,а да се отхвърли като неоснователен.

По гореизложените съображения съдът ще следва да отхвърли като неоснователен предявения иск по чл.86ал.1 ЗЗД за сумата 74 464.66лв.

Неоснователен е и искът по чл.92ал.1 ЗЗД за сумата 148 778.38лв.,представляваща начислени законови лихви като неустойка за неизпълнено задължение за плащане на главницата от 500 537.49лв.,считано от 28.ХІ.2011год. до 28.ХІ.2014год.,по следните съображения:

Неустойката съгласно разпоредбите на чл.92ал.1 ЗЗД представлява предварително определен от страните размер на обезщетението за вредите,които кредиторът-изправната страна би претърпяла от неизпълнението или лошото изпълнение на договора,т.нар.компенсаторни вреди.За да се дължи неустойка е необходимо:А Неустойката да е била уговорена от страните или да е установена от закона;Б/Кредиторът да е изпълнил задължението си или да е бил готов да го изпълни при двустранните договори,но не и ако е изключително виновен за неизпълнението на другата страна;В/Длъжникът виновно да не е изпълнил изцяло договора или да го е изпълнил лошо или със забава.При обща вина за неизпълнението неустойката съответно се намалява.Фактическият състав който следва да се осъществи, за да възникне основанието за заплащане на неустойка за неизпълнение на договор е:наличие на валидно договорно задължение,неизпълнение на задължението,уговорена неустойка.В случая безспорно не са налице и трите кумулативните предпоставки на законовата разпоредба.Няма спор,че между страните по делото на 28.ХІ.2011год. е сключено извънсъдебно споразумение за уреждане на финансовите им взаимоотношения.В него О. Ч. е признала,че дължи на „.ЕООДГ.С. сумите по фактурите,описани в споразумението,които общо са в размер на 500 537.49лв.Никъде в споразумението не е уговорена неустойка-т.е. при неизпълнение на задължението на О. Ч. да плати сумата 500 537.49лв. в полза на „.ЕООДГ.С. в определен срок,че ще дължи мораторни лихви за забава върху сумата като неустойка за неизпълнението.Посочената от ищеца дата 28.ХІ.2011год.,като начална дата за изискуемост на вземането,е необоснована.Безспорно е,че на тази дата страните са уредили финансовите си взаимоотношения,като О. Ч. е признала,че дължи общо сумата 500 537.49лв. на „.ЕООДГ.С. по процесните фактури.Но и „.ЕООДГ.С. е приело да „прехвърли“ задълженията на О. Ч. в полза на ТД на НАП-Пловдив“.В случая „.ЕООДГ.С. е декларирало пред НАП,че има вземане от трето лице-О. Ч.,към което може да бъде насочено принудителното изпълнение на публичноправните му задължения.От заключението на СИЕ се установява,че с разпореждане от 21.І.2015год. публичният изпълнител при ТД на НАП-Пловдив разпределя принудително събраната сума от О. Ч. в размер на 500 537.49лв.,както следва:43 432.10лв. за начислени и дължими лихви за просрочия в плащането на осигурителни вноски по фонд НЗОК по ревизионен акт№2100229/4.VІІІ.2006год. и 457 112.39лв. за начислени и дължими лихви за просрочия в плащането на осигурителни вноски по фонд ДОО по ревизионен акт№2100229/4.VІІІ.2006год.Към момента на изготвяне на заключението по експертизата несъбраните суми по изп.д.№85690/2003год. възлизат общо на 126 766.129лв.Тази сума е дължима на НАП,както и на други присъединени кредитори,предявили публични вземания срещу длъжника «*»ЕООДГ.С.-Районен съд Г.С.НОИ и РИОВС Г.С..

В настоящият случай в извънсъдебното споразумение между страните липсва клауза за договорена неустойка,липсва дата,от която вземането за неустойка става изискуемо,както и размер на дължимата неустойка.Поради липсата на клауза за неустойка публичният изпълнител не е събрал принудително мораторни лихви за забавено плащане на сумата 500 537.49лв. от О. Ч..

По гореизложеното съдът ще следва да отхвърли предявеният иск по чл.92ал.1 ЗЗД за сумата 148 778.38лв.лв.,като неоснователен.

На основание чл.78ал.3 ГПК ще следва да се осъди ищецът да заплати на ответника съдебните разноски по водене на делото в настоящата съдебна инстанция,в размер на 7 000лв.

На основание гореизложеното и чл.92ал.1 ЗЗД и чл.86ал.1 ЗЗД Смолянският окръжен съд

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ предявените от „.ЕООДГ.С.ЕИК *,П. от управителя Ю. С. И. срещу О. Ч.,представлявана от кмета С. В. Ч. иск с правно основание чл.86ал.1 ЗЗД за сумата 74 464.66лв.,представляваща дължима мораторна лихва върху сумата 500 537.49лв.,призната от О. Ч. в писмо изх.№12-00-4/1/5.І.2012год. и иск с правно основание чл.92ал.1 ЗЗД за сумата 148 778.38лв.,представляваща начислени законови лихви като неустойка за неизпълнено задължение за плащане на главница от 500 537.49лв.,считано от 28.ХІ.2011год. до 28.ХІ.2014год..КАТО НЕОСНОВАТЕЛНИ!

ОСЪЖДА „.ЕООДГ.С.ЕИК * да заплати на О. Ч. 7 000лв./седем хиляди лева/ съдебни разноски по водене на делото в настоящата съдебна инстанция.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му на страните по делото пред ПАС!

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: