О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
ГР. БЕРКОВИЦА, 19.10.2020 г.
РАЙОНЕН СЪД
гр.Берковица……………………….гражданска колегия в закрито заседание на 19 октомври..………………………………………… през две
хиляди и двадесета година……………………………………………в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА
ФИЛИПОВА
при секретаря …………………..……………………………и в присъствието на
прокурора……………………………..като разгледа докладваното от съдията ФИЛИПОВА……….….……………
гражданско дело 178 по описа за 2020 г………….…..……………..и
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е
образувано като трудов спор по молба на Л.И.Е. срещу „Гого Берк Транс” ЕООД,
град Берковица.
Ищецът твърди, че в
периода 21.02.2018 година – 02.09.2019 година с ответника били в трудово
правоотношение, като заемал длъжност шофьор на товарен автомобил, международни
превози. Трудовото му правоотношение било прекратено на основание чл.330, ал.2,
т.6 КТ. При прекратяване на трудовия договор не му било изплатено дължимото
обезщетение по чл.224 от КТ. Твърди, че такова му се полага в размер на 486.85
лева за неизползван платен годишен отпуск за 2018 и 2019 година. Последното не
е заплатено към момента на депозиране на исковата молба. Ето защо претендира
осъждане на ответника да му заплати посочената сума, ведно със законната лихва,
считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане.
Претендира и разноските, които е направил в производството.
В срока за отговор по чл.131 ГПК ответното дружество „Гого Берк Транс” ЕООД
депозира такъв, като предявява и насрещна искова молба. По претенцията на ищеца
твърди, че дължимите суми за обезщетение по чл.224 от КТ за неползван платен
годишен отпуск през 2018 и 2019 година в размер на 353.15 лева след направени
задължителни удръжки, са надлежно осчетоводени към м.10.2019 година и са
преведени по сметката на ищеца. Поради извършеното плащане, предявеният иск е
неоснователен. От своя страна твърди, че при прекратяване на трудовото
правоотношение на основание чл.330, ал.2, т.6 КТ работникът дължи на
работодателя обезщетение по чл.221, ал.2 от КТ. Уволнителната заповед е влязла
в сила, произвела е действие, поради което претендира ищецът да бъде осъден да
заплати на дружеството сумата от 600.00 лева, дължима като обезщетение по
чл.221, ал.2 КТ и платима, ведно със законната лихва, считано от датата на
предявяване на насрещния иск до окончателното й изплащане. Претендира
направените в производството разноски.
В предоставения срок за отговор по предявения насрещен иск, ищецът излага
доводи за недопустимост на същия, като се аргументира с недопустимост за
извършване на прихващане между обезщетението по чл.224 и претендираното такова
по чл.221, ал.2 КТ. От друга страна твърди, че въпросното обезщетение е
удържано от полагащото му се трудово възнаграждение за м.юни 2019 година, което
следвало да му се изплати през месец юли 2019 година.
При
реализиране на правата си в производството страните следва да имат предвид
следното : Предявените искове са осъдителни. Чрез осъдителния
иск по чл.224 КТ се
защитава правото на работника или служителя да получи обезщетение за времето,
което е следвало да ползва като платен отпуск, но такъв не е използван.
Предпоставка за предявяване на иска е прекратено трудово правоотношение между
ищеца и ответника, без значение от основанието. В тежест на ищеца е да
установи, че е възникнало в негова полза правото да претендира такова
обезщетение, както и неговия размер. Ответникът следва да докаже всички факти и
обстоятелства, от които желае да черпи положителни за себе си права.
Насрещният иск е с правно основание чл.221, ал.2 КТ и също е осъдителен. Чрез него работодателят реализира правото си да получи
обезщетение в размер на едно БТВ от работника или служителя, който е допуснал
дисциплинарно нарушение и по тази причина трудовото правоотношение е било
прекратено.
На този етап съдът намира за безспорно обстоятелството, че
за процесния период между страните е било налице трудово правоотношение,
прекратено на основание чл.330, ал.2 , т.6 КТ.
Съдът намира предявения насрещен иск за допустим. По направеното от ищеца –
ответник по насрещния иск възражение, следва да се отбележи, че работодателят
не претендира прихващане на едно обезщетение с друго, а на свое самостоятелно
право предявява осъдителен иск.
Страните са представили писмени доказателства, които следва да бъдат приети.
Представената с отговора на насрещния иск разпечатка от банкова сметка ***,
поради което на този етап не следва да бъде приемана като доказателство по
делото.
Не са ангажирани доказателства за размера на претендираното обезщетение по
чл.224 КТ, респ. за размера на неизползвания платен годишен отпуск през 2018 и
2019 година, както и относно твърдението за вече извършено прихващане между
дължимото обезщетение по чл.221, ал.2 КТ и дължимото трудово възнаграждение за
м.06.2019 година.
С оглед гореизложеното и на
основание чл.140, ал.1и ал.3 от ГПК,
съдът
О П
Р Е Д
Е Л И :
ПРИЕМА представените с
исковата молба писмени доказателства: трудов договор, допълнително
споразумение, заповед за налагане на дисциплинарно наказание и прекратяване на
трудово правоотношение, заявление, 2 бр. известия за доставка с товарителници,
покана, както и представените с отговорите 3 бр. заповеди, извлечения от
ведомости за заплати, извлечения от сметка, извлечение от банкова сметка.
***д.
ДАВА възможност на страните
да вземат становище по доклада в двуседмичен срок.
УКАЗВА на страните, че ако в предоставения им срок
не направят доказателствени искания, губят възможността да направят това по –
късно, освен в случаите по чл.147 ГПК.
НАСРОЧВА открито съдебно
заседание с призоваване на страните за 04.11.2020 година от 10.15 часа.
ПРИКАНВА страните към
спогодба и ги НАПЪТВА към медиация или друг способ за доброволно уреждане на
спора.
УКАЗВА на страните
възможността да ползват правна помощ, ако имат необходимост и право на това.
Препис от настоящото определение да се изпрати на
страните, а на ищеца и копие от отговора. На ответника да се изпрати и копие от
отговора по насрещната искова молба.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :