РЕШЕНИЕ
№
гр. Плевен, 14.10.2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, VІІІ
състав, в
публично заседание на четиринадесети септември през две хиляди и дванадесета
година, в
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: АНА ИЛИЕВА
при
секретаря Лилия Димитрова като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 7440 по описа за 2019 год., за да се произнесе
взе предвид следното:
Предявени са от „Т.П.“ ЕАД ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление ***, представлявано от изпълнителния директор Й. ***, чрез ю.к. *** срещу
срещу И.Г.Г. ЕГН **********,***, съединени в условията на първоначално обективно кумулативно съединяване на
положителни установителни искове с
правно основание чл. 415, ал. 1 вр. чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр.чл.79, ал.1, вр. чл.86, ал.1 ЗЗД за признаване за установено в отношенията между
страните, че
ответникът дължи на ищеца обща сума в размер на 2337,58 лева за консумирана
топлинна енергия, от които 2108,45 лева – главница, представляваща стойност за
незаплатена топлинна енергия за периода от 01.06.2017 г. до 31.07.2019 г.,
както и 229,13 лева, представляващи лихва за забава за периода от 02.08.2017 г.
до 03.09.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК,
до окончателното погасяване на задължението, както и направените в заповедното
производство разноски.
Твърди се в исковата молба, че ищцовото дружество е депозирало
заявление по реда на чл.410 ГПК срещу ответника по делото. Сочи се, че с
определение по ч.г.д. № 5941/2019 г. по описа на ПлРС е уважено искането му и е
издадена заповед за изпълнение срещу длъжника, срещу която в срок е депозирано
възражение, поради което и предявява настоящия иск. В обстоятелствената част на
исковата си молба навежда доводи, че ответникът като собственик /ползвател/ на
топлоснабден имот- апартамент с абонатен №***, находящ се в *** е клиент на
топлинна енергия по см. на чл.153 от ЗЕ, според който текст всички собственици
и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени
към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на
топлинна енергия. Сочи се, че именно поради това за него важат разпоредбите на
действащото законодателство в областта на енергетиката. Навеждат се доводи, че
съгласно разпоредбата на чл.150 от ЗЕ продажбата на топлинна енергия от
топлопреносно предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се
осъществява при публично известни ОУ, предложени от топлопреносното предприятие
и одобрени от ДКЕР към МС. Сочи се, че съгласно ал.2 от ЗЕ същите влизат в сила
30 дни след първото им публикуване в един централен и един местен ежедневник и
имат силата на договор между топлопреносното предприятие и потребителите на
топлинна енергия без да е необходимо изрично писмено приемане от клиентите.
Твърди се, че ОУ от 2007 г. са публикувани във в. „Нощен труд“ от 13-14.12.2007
г. и във вестник „Посоки“ бр.239/13.12.2007 г. Сочи се, че с ОУ се
регламентират търговските взаимоотношения между клиентите на топлинна енергия и
дружеството, в това число и правата и задълженията на двете страни; редът за
измерване, отчитане, разпределение и заплащане на топлинна енергия;
отговорностите при неизпълнение на задълженията и др. в раздел VІІ от ОУ от 2007 г.- „Заплащане на топлинна енергия“ е определен
реда и срока, по който купувачите на топлинна енергия / в това число и
ответника/ са длъжни да заплащат месечните дължими суми за ТЕ, а именно: в 30-
дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Излага се, че в този
случай задължението на ответника за заплащане на дължимите от тях суми в
размера, посочен в ежемесечно получаваните фактури е най- късно до края на
текущия месец, следващ месеца на доставката на топлинна енергия. Излага се,
че с изтичането на последния ден от
месеца ответника е изпаднал в забава за тази сума, като на осн. чл.31, ал.6 от
ОУ ежедневно е начислявана законна лихва върху дължимата сума. Твърди се, че от
приложената по ч.г.д. № 5941/2019 г. извлечение от сметка за абонатен номер №
13415 ответника е използвал доставяната от ищеца топлинна енергия, но е са
погасил задължението си. Сочи, че сумите за топлинна енергия за процесния
период са изчислявани от ищеца по изготвяни отчети на база реален отчет на
уредите за дялово разпределение в съответствие с разпоредбата на чл.61, ал.1 от
наредба №16-334/06.04.2007 г. на Топлоснабдяването. Излага се, че процесната
сума включва: сума за отопление отдадена от сградна инсталация в размер на
384,57 лева, сума за отопление с ИРУ за процесния период в размер на 940,78
лева, сума за отопление без ИРУ за процесния период в размер на 77,50, сума за
отопление за битово горещо водоснабдяване за процесния период в размер на
588,92 и сума за услуга дялово разпределение в размер на 78,19 лева. Твърди се,
че в имота на ответника има монтиран три броя ИРУ, един водомер и една щранг
лира. Поради
изложеното моли съда да уважи предявения иск. Претендират се и сторените в
настоящето и в заповедното производство разноски.
В проведеното по делото о.с.з.
процесуалният представител на ищеца моли съда да уважи предявените искове като
основателни и доказани, както и да му присъди сторените по делото разноски.
Твърди, че в СлВП погрешно са посочили, че ответникът е собственик на ап. №1, а
не на ап. №2.
В рамките на предоставения му срок по чл. 131 особеният
представител на ответника е депозирал отговор. Твърди, че искът е допустим, но неоснователен. Сочи, че изложените от
ищеца обстоятелства са фактически неверни и не обосновават основателност на
претенцията.Излага, че по делото липсват данни за доставеното в процесния имот
количество ТЕ през исковия период, поради което счита, че не може да бъде
определено дали отчитащата фирма е извършила дяловото разпределение на ТЕ между
потребители в процесната сграда - етажна собственост в съответствие с Наредба №
16-334 от 6 април 2007 г. за топлоснабдяването
и методиката към нея. Оспорва твърдението на ищеца, че ответникът И.Г.Г.
е собственик на имот с аб. № *** , а в условията на евентуалност, че е
едноличен собственик на процесния топлоснабден имот. Излага, че в случай, че
ответникът притежава собственост в имот с аб. № ***, то тя е ограничена до 1/2
ид. част от него, тъй като другата 1/2 ид. част от имота е собственост на
сестра му ***. Сочи, че в този случай
ответникът като наследник на *** Г. не отговаря солидарно за задълженията,
произтичащи от ползването на съсобствената вещ.Твърди, че по силата на чл. 121,
ал. 1 ЗЗД солидарност между двама или повече длъжници възниква само по силата
на закона или когато е уговорена, а в ЗЕ не е установена солидарна отговорност
между съсобствениците, респ. сънаследници, за задължения към топлопреносни
дружества. Оспорва начина на дялово разпределение на доставената ТЕ в сградата.
Твърди, че дяловото разпределение на постъпилата в сградата ТЕ е извършено в
нарушение на Наредба № 16-334 и методиката към нея. Излага, че при правилно
разпределение реално ползваната през процесния период ТЕ в имота с аб. № *** е
различна и е по-малко от остойностеното от ищеца като цена. Оспорва верността
на данните, отразени в представените от ищеца документи - относно количеството
доставена топлинна енергия, общите данни за сградата, показанията на общия
водомер, дяловото разпределение и др.Оспорва и:, че количеството топлинна
енергия, отдадена от сградната инсталация е определено вярно, в съответствие с
реда, предвиден в т.6.1.1. от Наредбата за топлоснабдяването; че количеството
топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация е съобразено с вида и
топлофизичните особености на сградата и на отоплителната инсталация; че е
определена правилно действително инсталираната мощност на отоплителните тела в
сградата за процесния период; че при изчисляване на количеството топлинна
енергия, отдадена от сградната инсталация е отчетено влиянието на демонтираните
отоплителни тела в апартаментите от сградата - ЕС или спрените от винтилите
тела, както и че са определени правилно денградусите за всеки от отчетните
периоди /вкл. и средната външна температура за отчетния период; че
присъединяването на процесната сграда - етажна собственост към топлопреносната
мрежа е извършено в съответствие с действащата нормативна уредба /с
необходимото съгласие на собствениците и титулярите на вещно право на
ползване/. Оспорва и: годността и изправността на общия топломер в абонатната станция
и на водомера за студена вода пред подгревателя за битово горещо
водоснабдяване; че на тези технически средства е извършен контрол по реда на
Закона за измерванията, изразяващ се в одобряване на типа, първоначална и
последваща проверка съгл. чл.52, ал.6 от Наредба № 16-334, поради което
измерванията не могат да бъдат приети за достоверни; че през процесния период е
извършвано реално ежемесечно отчитане на количеството ТЕ в имот с аб. № ***
чрез отчет на данните от монтираните в него средства за търговско измерване.
В проведеното по
делото о.с.з. особеният представител на ответника моли съда да отхвърли
предявения иск като неоснователен и
недоказан. Сочи, че по делото не е доказано по безспорен начин, че ответникът е
собственик на процесния топлоснабден имот, за което развива пространни доводи.
Навежда доводи, че техническата експертиза е ползвала данните на ищеца, което
от своя страна прави недостоверно заключението, че е спазена методиката. В
условията на евентуалност, ако съдът приеме, че ответникът е собственик на
имота, то прави възражение, че не е едноличен собственик на същия. Моли съда,
ако приеме, че ответникът е длъжник да признае за установено, че дължи само
½ от задължението.
След съвкупна
преценка на доказателствата по делото, съдът приема за установено следното от фактическа страна:
По делото е присъединено ч.гр.д. № 5941/2019г.
по описа на ПлРС, от което е видно, че е подадено заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от ищеца срещу ответника за следните суми:
сумата от 2108.45 лв. – главница за ползвана и
незаплатена топлинна енергия за периода 01.06.2017 г. до 31.07.2019 г.; лихва върху главницата в размер на 229.13 лв. за
периода от 02.08.2017 г. до 03.09.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на молбата 10.09.2019 г. до окончателното изплащане на същата, както и
направени деловодни разноски в размер на 46.76 лв. и юрисконсултско
възнаграждение – 50.00 лв. съгласно чл.78, ал.8 от ГПК в редакцията му от ДВ,
бр.8 от 24.01.2017 г. Въз основа
на подаденото заявление е издадена заповед за изпълнение № 3337/11.09.2019 г.,
като срещу издадената заповед в срок е постъпило възражение от длъжника.
В дадения от съда срок длъжникът е упражнил правото си да подаде
възражение срещу издадената от съда заповед, в което е посочил, че процесният апартамент е наследствен и, че не
ползва услугите на ТЕЦ. С оглед указанията
на съда ищецът е депозирал искова молба за установяване на съществуващото си право, предмет на разглеждане в настоящето
производство.
Приобщени като част
от исковото производство са както Общите
условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Топлофикация –
Плевен” ЕАД на потребители в гр. Плевен, от които се установява какви са общите
условия, които действат по отношение на потребителите на топлинна енергия в гр.
Плевен.
От приложената по
делото Препис - извлечение от сметка за задълженията на консумирана топлинна
енергия се установява и какви са начисляванията за консумираната топлинна
енергия за абонатен номер №***, водена на името на ответника.
Приобщени като
доказателство по делото са и договор от 24.09.2001 г. и споразумителни
протоколи от 24.09.2001 г., от които се установява, че е възложено на „Техем
сървисис“ да извършва индивидуално измерване на потребената топлинна енергия,
отчетено и фактурирано от „Т.П.“ ЕАД.
Установява се от
приложената по делото справка по лице №***, водена в СлВП Плевен на името на
ответника И.Г.Г., че върху негов собствен недвижим имот, находящ се в *** е
наложена възбрана.
Представено по
делото е и Удостоверение от ЧСИ Т. *** с рег. №805 на КЧСИ с район на
действие ПлОС, от което се установява, че върху собствената на ответника
½ идеална част от недвижим имот, находящ се в в *** е вписана възбрана.
Видно е от
представеното по делото Удостоверение за наследници на *** Г., починал на
11.10.2008 г. в ***, че същият е оставил за наследници *** и И.Г.Г..
Приобщено като доказателство по делото е и
съобщение от община Плевен, с което информира ответника, че дължи данък върху
недвижим имот, находящ се в ***.
От приложените по
делото констативни протоколи от 23.08.2017 г. и от 16.07.2015 г. се установява,
че в абонатната станция на се в *** е сменено средството за търговско измерване
– топломер.
Установява се от констативни протоколи от
07.10.2016 г. и от 07.09.2017 г. че в абонатната станция на се в *** е сменен
водомерът.
В хода на
производството е изслушано заключението по назначената съдебно – техническа експертиза която съдът кредитира
като обективно и компетентно изготвени и неоспорени от страните. От заключението на същата се
установява, че: в сградата е доставяна ТЕ, тъй като абонатната станция е
работила в рамките на процесния период, като до имота на ответника е доставяна
ТЕ; че в имота на ответника има монтирани 4 бр. отоплителни тела, оборудвани с
топлоразпределители, като в банята е монтирана щранг – лира; че начислените
сум, отразени коректно в индивидуалния мейлинг за всеки месец от процесния
период са в съответствие с Наредба за топлоснабдяване №16-334/06.04.2007 г; че
разпределението на ТЕ е направено съгласно методика за разпределение на ТЕ в
сгради, етажна собственост, Приложение към чл.61, ал.1 от Наредба за топлоснабдяване
№16-334/06.04.2007 г.
Въз основа на изложената фактическа обстановка и съобразявайки
становището на страните, съдът достигна до следните правни изводи:
За успешното провеждане на предявените искове, в тежест на ищеца е да
установи, че учреденото
по негова инициатива заповедно производство по реда на чл. 410 от ГПК и
издадена в негова полза Заповед за изпълнение; депозирано от длъжника
възражение и спазване на срока по чл. 415, ал. 1 от ГПК; качеството си на
кредитор спрямо ответника, че етажната собственост на посочения адрес е
присъединена към топлопреносната мрежа на „Топлофикация-Плевен” ЕАД, съответно
че ответникът има качеството потребител на топлинна енергия изискуемост и ликвидност на
вземането, както и размерът на задължението - главница и лихви, както и фактът
на реалното доставяне на начислената топлоенергия - по количество и качество.
Не се спори по делото, че в
полза на ищеца срещу ответницата е издадена по реда на чл.410 ГПК заповед за
изпълнение за претендираните суми, срещу които в срок е постъпило възражение от
длъжника и в изпълнение указанията на съда заявителят в законоустановения
преклузивен срок е предявил иск за установяване на вземането, което поражда
правния интерес за ищеца от водене на настоящото производство и неговата
допустимост.
Спорно по делото на първо място е дали
ответникът е собственик на процесния топлоснабден имот. Видно е от приобщеното
по делото ч.гр.д. №5941/2019 г. по описа на ПлРС, че в депозираното от
ответника възражение същият е направил признание на факта, че е процесният имот
му е наследствен. Поради изложеното и доколкото ответникът не е оспорил, а
напротив е признал факта, че придобил имота по наследство съдът приема, че
същият има качеството на потребител на ТЕ.
Установява се и, че сградата, в
която се намира имотът е присъединена към топлопреносната мрежа на „Т.П.“ ЕАД.
Поради изложеното съдът приема, че ответникът е потребител на топлинна енергия
по см. на чл.153 ЗЕ
според който текст всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в
сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия.
Съгласно
разпоредбата на чл.150, ал.1 ЗЕ /обн. ДВ 74/2006г./, продажбата
на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна
енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия,
предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР. Между
страните за процесния период е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично
известни Общи условия за продажба, като видно от събраните доказателства,
същите са публикувани и влезли в сила по реда на чл.150, ал.2 ЗЕ, без да е
необходимо изричното им писмено приемане от клиентите. Спрямо ответника са
влезли в сила ОУ за продажба на топлинна енергия от „Т.П.“ ЕАД на потребители
за битови нужди, доколкото същият не е упражнил правата си по чл.150, ал.3 от
ЗЕ. В чл.31, ал.1 от ОУ е определен реда и срока, по който купувачите на
топлинна енергия, какъвто безспорно е ответника са длъжни да заплащат месечните
дължими суми за топлинна енергия, а именно: в тридесет дневен срок след
изтичане на периода за който се отнасят. Уредена е и отговорността на
потребителя при неизпълнение в срок на задължението за заплащане на дължимите
суми, а именно: да заплаща на продавача обезщетение в размер на законната лихва
от деня на забавата до момента на заплащането на топлинната енергия, за
плащането, на която не е необходимо изпращането на покана. От представената по
заповедното производство препис – извлечение от сметка за задълженията за
заплащане на консумирана топлинна енергия се установява и каква е главницата и
лихвата в посочените от ищеца размери. От неоспорената и приобщена като
доказателство по делото СТЕ се установява, че на ответника е доставяна ТЕ в
количествата, претендирани то ищеца.
Въз основа на представените
доказателства настоящия състав на съда приема за доказано, че за ответника, в
качеството си на потребител на топлинна енергия по реда на чл.153 ЗЕ е
възникнало задължението да заплаща месечните дължими суми за ползването на
топлинната енергия. Неизпълнение на задължението в предвидения в чл.31, ал.1 от
ОУ срок мотивира, съдът да приеме за безспорно доказано, че ответницата дължат
процесните в исковото производство суми – главница и лихва.
Спорно по делото е дали ответникът, доколкото
е собственик на идеална част следва да отговаря за цялото задължение или само
за припадащата му се част. В случая е без значение това, че имотът има и друг собственик, защото дори
и да е съсобственик ответникът, самият факт, че той е носител на вещно право
върху имота, го прави потребител. Какви са квотите между отделните
съсобственици, какви са вътрешните им отношения досежно изпълнение на общите им
задължения по плащане на консумативните разходи за техния имот и кой от тях
каква отговорност и в какъв размер пред третите лица- кредитори носи, са
въпроси, които не оказват никакво влияние върху качеството на ответника като
потребител на услугите, предоставяни от ищеца, защото не касаят качеството
абонат, а уреждат облигационни отношения между съсобственици. След като от една
страна нормативната база- ЗЕ и ОУ на оператора, не изискват абонат да бъде само
едноличният собственик на топлоснабдения имот, а от друга- ищецът не е предявил
иска против ответника в качеството му на съсобственик само досежно неговата
квота, лицето остава задължено към дружеството за целия размер на дълга.
Предвид изложеното съдът намира, че към датата
на подаване на заявлението по чл.410 ГПК и съответно датата на подаване на
исковата молба, с която е предявен установителният иск по чл.422, ал.1 ГПК за
ответницата е съществувало задължение към ищеца за заплащане на процесната
сума.
С оглед изхода на спора и отправеното искане в
петитума на исковата молба за произнасяне по направените по делото разноски и
съгласно задължителните указания, дадени с т.12 на ТР 4/2013г., ответниците
следва да бъдат осъдени да заплатят на ищеца сторените в заповедното и исковото
производство разноски.С депозиране на възражение в заповедното
производство и незаплащане в рамките на срока за възражение на дължимите суми
изцяло или частично, ответникът е станал повод за водене на делото, поради
което не е налице основание разноските да останат в тежест на ищеца така, както
ги е направил и същите следва да бъдат понесени от ответника. На заявителя
следва да бъдат присъдени за заповедното производство разноски за заплатена
държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в размер от 96.76 лв.
За исковото производство, в полза
на ищеца следва да бъдат присъдени разноски в общ размер от 734,78 лв, от които
87,58 лв. заплатени държавни такси, 394 лева за възнаграждение за особен
представител, 150 лева за СТЕ, 5 лева за съд. удостоверение и 100 лв.
юрисконсултско възнаграждение. Относно разноските за
юрисконсултско възнаграждение, направени в исковото производство, съдът намира
следното: съгласно чл.78 ал.8 (Изм. - ДВ, бр. 8 от 2017 г.) от ГПК, в полза на
юридически лица или еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в размер,
определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на
присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за
съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната
помощ. Съдът намира, че в конкретния
казус не е налице фактическа и правна сложност, поради което определя
юрисконсултско възнаграждение за представителя на ищеца в размер на 100.00 лв.
Водим
от горното, съдът
Р Е Ш
И:
ПРИЕМА ЗА
УСТАНОВЕНО в
отношенията между страните, И.Г.Г. ЕГН **********,*** дължи на „Т.П.“ ЕАД ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление ***, представлявано
от изпълнителния директор Й. ***, обща сума в размер на 2337,58 лева за консумирана топлинна
енергия, от които 2108,45 лева – главница, представляваща стойност за
незаплатена топлинна енергия за периода от 01.06.2017 г. до 31.07.2019 г.,
както и 229,13 лева, представляващи лихва за забава за периода от 02.08.2017 г.
до 03.09.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, на основание чл. 415, ал.
1 вр. чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр.чл.79, ал.1,
вр. чл.86, ал.1 ЗЗД.
ОСЪЖДА И.Г.Г. ЕГН **********,*** да заплати на „Т.П.“ ЕАД ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление ***,
представлявано от изпълнителния директор Й. ***, сумата от 96,76 лева, представляваща сторени в
заповедното производство по ч.гр.д. № 5941
по описа за 2019 г. на Плевенски районен съд, разноски, на осн. чл.78, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА И.Г.Г. ЕГН **********,*** да заплати на „Т.П.“ ЕАД ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление ***,
представлявано от изпълнителния директор Й. ***, сумата от 734,78 лв., представляваща сторени в
исковото производство разноски, на осн.
чл.78, ал.1 ГПК.
Решението
подлежи на обжалване в двуседмичен срок от съобщаването му на страните, пред
Плевенски окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: