Решение по дело №9458/2018 на Софийски градски съд

                           Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

                           

 

                          гр.  София, 10.01.2020 год.

 

                    В    И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, І отделение, 13 състав, в публичното заседание на дванадесети декември през две хиляди и деветнадесета година, в състав :

 

                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ : Росен Димитров

 

при секретаря Вяра Баева, като разгледа докладваното от съдия Димитров гр. дело № 9458 по описа за 2018 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Предявен е иск с правно основание чл.86,ал.1 ЗЗД .

Ищецът И.ПО Е.– БАН, ЕИК ******е предявил против ФОНД “Н.И.” гр.София с ЕИК ******иск с правно  основание чл.86 ЗЗД  за заплащане на мораторна лихва върху сумата от 350 000 лв. за времето от 02.05.2013 год. до 02.05.2018 год. в размер на 177 841.72 лв., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на горната сума.

Ищецът твърди, че с Решение № 643 от 22.03.2017 г. по т.д. 1559/2016 г. Софийски Апелативен Съд, ТО, 5 с-в влязло в сила  на 23.11.2017 г.  ответникът е осъден да му заплати сумата от 350 000 лв., дължими по Договор с № ДО 2-112/15.12.2008 г.

Сумата е била платена на 02.05.2018 г., но през времето от момента, в който тя е била изискуема до момента на плащането ищецът търпи вреди, които ответникът следва да обезщети чрез заплащане на мораторна лихва за пет години назад,считано от датата на плащането на задължението.

Ето защо ищецът претендира заплащане на горната сума ведно със законните последици-законната лихва върху главницата от датата на исковата молба до окончателното й изплащане и разноските по делото.

Ответникът ФОНД „Н.И.“ оспорва предявения иск по основание и размер. Прави възражение за изтекла 3 – годишна погасителна давност на основание чл. 111, б. „в“ от ЗЗД на вземанията за лихва, претендирани в исковата молба за период от пет години назад, считано от 02.05.2018 г. (датата, на която е платена главницата) до 02.05.2013 г. на основание чл. 110 ЗЗД.

В тази връзка се излага също, че решението на САС, с което е уважен предявеният от И.по Е.– БАН иск с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД е влязло в законна сила на 23.11.2017 г. Алтернативно, излага, че дори да се приеме, че тъй като е уважен главният иск с влязлото в сила решение, то акцесорният иск за лихви следва да бъде за периода от датата на влизане в сила на решението – 23.11.2017 г. до датата на плащане на главницата, а именно – 02.05.2018 г.

Доказателствата са гласни и писмени.

Съдът като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните намира за установено от фактическа и правна страна следното:

От Решение № 643 от 22.03.2017 г. по т.д. 1559/2016 г. Софийски Апелативен Съд, ТО, влязло в сила на 23.11.2017 г. се установява,че ФОНД „Н.И.“, ЕИК ******е осъдено на основание чл.79,ал.1 ЗЗД да заплати на И.ПО Е.– БАН, ЕИК ******сумата от 350 000 лв., част от финансиране по Договор с № ДО 2-112/15.12.2008 г.

Претенцията е била предявена чрез иск в съда през 2013 год.- т.д.57/2013 г. по описа на СГС /на първата инстанция искът е бил отхвърлен/.

По делото няма спор, че след период на разговори,споразумения и размяна на кореспонденция на 02.05.2019 год. ответникът е платил на ищеца сумата от 350 000 лв. дължими по силата на горното решение,но е отказал да заплати каквато и да е било лихва върху нея /ищецът е претендирал заплащане на лихва в размер на 89 494.81 лв. за периода от 17.07.2015 год. до 22.01.2018 год./ с аргумент,че такава не е била предмет на съдебния спор.

При тази фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

Мораторна лихва по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД се присъжда при забава на изпълнението на парично задължение, произтичащо от облигационно отношение и има за цел да обезщети кредитора за времето през което  е бил неправомерно лишен от съответния паричен ресурс.

Погасителната давност на такова вземане е 3 години-чл.111,буква „В“ ЗЗД и започва да тече от датата на изискуемостта на паричното задължение.

В конкретния случай е установено,че ответникът е дължал на ищеца сумата от 350 000 лв. по силата на договор от 2008 год.,като е имало спор относно главното задължение по този договор, но не и относно евентуална мораторната лихва върху горната сума.

Спорът за главницата е решен през 2017 год.,като ответникът е бил осъден да заплати на ищеца 350 000 лв.,а е факт,че сумата е платена реално на 02.05.2018 год.

Според съда претенцията на ищеца за присъждане на мораторна лихва върху горната сума е основателна за периода от 12.07.2015 год. до 02.05.2018 год.,като за времето преди началната дата претенцията е погасена по давност.

Макар да не е ясно установена датата на изискуемостта на главницата от 350 000 лв. /ищецът не е представил по делото Договор с № ДО 2-112/15.12.2008 г.,нито съставените отчети по изпълнението му/, от диспозитива на решението на САС се установява,че горната сума се дължала именно по силата на същия договор, а също,че е била дължима най-късно към датата на депозиране на исковата молба пред СГС,т.е. към 2013 год.

При гореизложеното искът следва да бъде уважен частично,като ответникът бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 99 801.33 лв. , представляваща законна мораторна лихва върху сумата от 350 000 лв. за времето от 12.07.2015 год. до 02.05.2018 год.

Над този размер до претендирания такъв от 177 841.72 лв. искът като неоснователен следва да бъде отхвърлен.

Законна лихва върху уважения размер на иска се дължи на общо основание като законна последица от датата на исковата молба до датата на окончателното изплащане на главното задължение.

При този изход на спора ищецът има право на 56% от направените по делото разноски,в какъвто процент искът е уважен или за сумата от 3984 лв.,а също и юрисконсултско възнаграждение в размер на 450 лв.

Ответникът има право на 44 % от направените разноски,но до приключването на съдебните прения по делото не са представени доказателства за направени такива, поради което съдът не му присъжда разноски.

  Водим от гореизложеното, съдът:

 

                                       Р   Е   Ш   И :

 

ОСЪЖДА ФОНД „Н.И.“, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:*** да заплати на И.ПО Е.– БАН, ЕИК ******, с адрес на управление:*** на основание чл.86,ал.1 ЗЗД мораторна лихва върху сумата от 350 000 лв. за времето от 12.07.2015 год. до 02.05.2018 год. ,ведно със законната лихва върху горната сума от датата на исковата молба до окончателното й изплащане и разноски в общ размер на 4434 лв. като ОТХВЪРЛЯ иска над уважения размер до претендирания такъв от 177 841.72 лв.  , като неоснователен.

РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред САС в двуседмичен срок от съобщението до страните, че е изготвено.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: