№ 3375
гр. София, 25.01.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 60 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и пети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:АНГЕЛИНА К. БОЕВА
като разгледа докладваното от АНГЕЛИНА К. БОЕВА Частно гражданско
дело № 20221110170076 по описа за 2022 година
Производството е образувано по заявление за издаване на заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК, подадено от И. В. Д., чрез адв. С. И., срещу И. И. Б., за
присъждане на сумата в общ размер на 900 лева, предоставена на длъжницата от заявителя
под формата на заем на две части – на 26.03.2021 г. сумата в размер на 800 лева и на
30.03.2021 г. на сумата в размер на 100 лева. Процесните суми били предоставени на
длъжницата, за да плати наемната цена на жилището, в което живее. Въпреки многократните
опити на заявителя да си върне предоставените суми, до настоящия момент задължението не
било погасено. По заявлението е било образувано ч. гр. д. № 578 по описа за 2022 г. на
Районен съд – гр. Пирдоп. С определение № 264 от 07.11.2022 г. изпращащият съд е приел,
че тъй като предоставените суми били изпратени от заявителя на длъжницата чрез системата
на „Изипей“ АД, то двата договора за паричен заем представлявали по своята същност
потребителски договори. На това основание съдът е приел, че приложима била особената
местна подсъдност по чл. 411, ал. 1, изр. 2 ГПК, прекратил е производството и е изпратил
делото на Софийски районен съд по компетентност.
Настоящият съдебен състав не споделя изводите на изпращащия съд, че сключените
между страните неформални договори за заем били потребителски по своята същност, а
длъжницата имала качеството потребител. Легалното определение на понятието
„потребител“ е дадено в § 13, т. 1 ДР ЗЗП – „потребител“ е всяко физическо лице, което
придобива стоки или ползва услуги, които не са предназначени за извършване на търговска
или професионална дейност, и всяко физическо лице, което като страна по договор по този
закон действа извън рамките на своята търговска или професионална дейност. Физическото
лице – заемополучател по сключен с друго физическо лице договор за заем не придобива
стоки и не ползва услуги. В заявлението липсват каквито и да било твърдения, че при
предоставянето на двете парични суми заявителят е действал като търговец, който е
сключил договорите за заем като част от своята търговска или професионална дейност в
публичния или в частния сектор (§ 13, т. 2 ДР ЗЗП). Следователно, няма каквото и да било
1
основание да бъде признато на длъжницата качеството „потребител“ по двата договора за
паричен заем, сключени с друго физическо лице (вж. Решение № 60131 от 13.12.2021 г. по
т. д. № 174/2021 г., ІІ Т.О., ВКС ). По отношение на процесното облигационно отношение
следва да се приложат правилата за общата местна подсъдност по чл. 411, ал. 1, изр. 1 ГПК и
заявлението да бъде разгледано от районния съд по постоянния адрес на длъжника, а не от
този по настоящия му адрес.
С оглед изложеното настоящият съдебен състав намира, че не е компетентен да
разгледа подаденото от И. В. Д. заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410
ГПК и са налице предпоставките за повдигане на спор за подсъдност между Софийски
районен съд и Районен съд – гр. Пирдоп. На основание чл. 122 ГПК настоящото
производство следва да бъде прекратено и делото да се изпрати на Софийски градски съд за
определяне на подсъдността.
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОВДИГА спор за подсъдност пред Софийски градски съд между Районен съд – гр.
Пирдоп и Софийски районен съд за определяне на компетентния съд да разгледа заявление
за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК с вх. № 2920/
04.11.2022 г., подадено от И. В. Д., чрез адв. С. И., срещу И. И. Б..
ПРЕКРАТЯВА производството по гр. д. № 70076 по описа за 2022 г. на Софийски
районен съд, Второ гражданско отделение, 60-ти състав.
ИЗПРАЩА делото на Софийски градски съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2