Решение по дело №1478/2020 на Софийски градски съд

Номер на акта: 260989
Дата: 15 февруари 2021 г.
Съдия: Емилия Вергилова Александрова
Дело: 20201100501478
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 5 февруари 2020 г.

Съдържание на акта

                           Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

гр. София, 15.02.2021 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, І-ви въззивен брачен състав, в публично заседание на осми февруари през две хиляди двадесет и първа година, в състав:

 

                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИР ЛУКАНОВ

                                                 ЧЛЕНОВЕ: КАТЯ ХАСЪМСКА

                                                                      ЕМИЛИЯ АЛЕКСАНДРОВА

 

 при секретаря Юлия Асенова, с участието на прокурора Десислава  Кайнакчиева от Софийска градска прокуратура, като разгледа докладваното от съдия Е. Александрова въззивно гражданско дело № 1478 по описа за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

         Производството е по чл.258-273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на  С.Д.М.  срещу  Решение № 283556 от 24.11.2019 г., постановено по гр. дело № 50740/2019 г. по описа на СРС, III ГО, 158-ми състав, с което е отхвърлена молбата ѝ с правно основание чл. 19, ал. от ЗГР, подадена за промяна на фамилното ѝ име от „М.“ на „Б.“.

Във въззивната жалба се сочи, че атакуваното съдебно решение е неправилно и незаконосъобразно, като са изложени съображения.

Моли се да се отмени обжалваното решение и да се постанови друго, с което да бъде уважено искането на С.Д.М. за промяна на фамилното ѝ име от „М.“*** община не взема становище по жалбата.

         Представителят на Софийска градска прокуратура изразява становище за неоснователност на въззивната жалба, поради което моли да бъде отхвърлена, а първоинстанционното решение, като правилно и законосъобразно, да бъде потвърдено.

Жалбата е допустима. Подадена е в срока по чл. 259 ГПК от молителката в първоинстанционното производство, имаща правен интерес от обжалването, и е срещу подлежащ на въззивно обжалване по силата на чл. 258 ГПК валиден и допустим съдебен акт.

Софийският градски съд, като прецени относимите доказателства и доводи, приема за установено следното:

С Решение № 283556 от 24.11.2019 г., постановено по гр. д. № 50740/2019 г. по описа на СРС, III ГО, 158-ми състав, е отхвърлена молбата с правно основание чл. 19, ал. 1 ЗГР подадена от С.Д.М., ЕГН **********, за промяна на фамилното ѝ име от „М.” на „Б.”.

В молбата до първоинстанционния съд   е посочено, че молителката е родена на *** г. в гр. Панагюрище и записана с имената С.Д. Б.. На 25.10.1975 г. сключила граждански брак със С.М., който бил прекратен с Решение № 160 от 04.06.1992 г., постановено по гр. дело № 150/1992 г. по описа на РС – Пещера, влязло в сила на 11.06.1992 г., като съпругата запазила брачната си фамилия  - М..

 В продължение на 13 години се грижела за възрастен мъж  - Б.А.М., който дълги години живял извън България, като емигрант в Австралия, без свое семейство, като молителката го приютила в своя дом и се отнасяла към него като към роден баща, а той я наричал „моят Божи дар“, „Б.“, „Б.“. Искал да я осинови, но с оглед законовите разпоредби това било невъзможно, защото тя отдавна била навършила пълнолетие.

На 10.10.2013 г. Б.М. починал, и тъй като у молителката останало силно чувство на привързаност и признателност към покойния, който й завещал свое ценно имущество, след смъртта му тя пожелала да носи фамилия „Б.“, в израз на преклонение към неговата памет.

От представените пред първоинстанционния съд удостоверения, и от изисканите от настоящата инстанция справки, не се установи наличие на евентуален користен мотив за исканата промяна – действително молителката има наложено административно наказание – глоба в размер на 2000 лв., за деяние, извършено на 19.09.2010 г. при управление на МПС, но за нея в справката за съдимост е посочено, че не е осъждана.

От показанията на свидетеля Х.Г.Г., разпитан пред първата инстанция се установява, че той познава молителката от повече от 15 години, а лицето Б.А.М. познава още от дете, още преди да отиде да живее в Австралия. Когато М. се върнал в България, при него постоянно била молителката, като той я наричал „Божи дар“, имал късмет, че тя се грижи за него, М.  й оставил апартамент, молителката искала да бъде с фамилия „Б.“, от признателност и защото се обичали и грижели един за друг.

Разпоредбата на чл. 14, ал. 1 от Закона за гражданската регистрация регламентира, че фамилното име на всяко лице е фамилното или бащиното име на бащата с наставка -ов или -ев и окончание съобразно пола на детето, освен ако семейните, етническите или религиозните традиции на родителите налагат друго.

В разпоредбата на чл. 19, ал. 1 от ЗГР, обаче  е предвидена възможност за промяна на собствено, бащино или фамилно име и  се допуска от съда въз основа на писмена молба на заинтересувания, когато то е осмиващо, опозоряващо или обществено неприемливо, както и в случаите, когато важни обстоятелства налагат това.

 Фамилното име на лицето определя принадлежността му към семейството – към фамилия с определен произход, значение, история, възраст; определя принадлежността му към рода; към корените на родословието му.

В случая, молителката е запазила фамилното име на своя бивш съпруг, с когото бракът е прекратен по силата на Решение № 160 от 04.06.1992 г., постановено по гр. дело № 150/1992 г. по описа на РС – Пещера, влязло в сила на 11.06.1992 г.

 От друга страна, от около 20 години, молителката е известна сред своите приятели и обкръжение с фамилията „Б.“, формирана от названието, с което нейният благодетел Б.А.М. я е наричал във времето, когато са живели заедно и когато тя е полагала грижи за него /около 13 години/.

При това положение, настоящият съдебен състав намира, че известността на въззивницата с фамилното име „Б.“ и идентифицирането на лицето с това име, са „важни обстоятелства” по смисъла на чл. 19, ал. 1 ЗГР, като името „М.“, от 1992 г., макар и носено от молителката, не определя принадлежността й към родословието й и не кореспондира с принадлежността й към определен род или произход, доколкото тя вече не е съпруга на С.М., с когото бракът й е прекратен по силата на Решение № 160 от 04.06.1992 г., постановено по гр. дело № 150/1992 г. по описа на РС – Пещера, влязло в сила на 11.06.1992 г.

Ето защо, въззивният съд приема, че обжалваното решение следва да се отмени, а молбата за промяна на фамилното име на молителката – да се уважи.

Така мотивиран, Софийският градски съд

 

Р Е Ш И:

 

         ОТМЕНЯ Решение № 283556 от 24.11.2019 г., постановено по гр. дело № 50740/2019 г. по описа на СРС, III ГО, 158-ми състав, и вместо това ПОСТАНОВИ:

ДОПУСКА ПРОМЯНА НА ФАМИЛНОТО ИМЕ на С.Д.М., ЕГН **********, постоянен адрес: ***, ж. к. „Слатина”,  ул. „************, на основание чл. 19, ал. 1 ЗГР, от  М. на  „Б.”.

СЪОБЩЕНИЯ за промяната да се изпратят на служба ГРАО – София и на  бюрото за съдимост при Софийския районен съд.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

 

 

        

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                          ЧЛЕНОВЕ:  1.                        2.