№ 997
гр. София, 22.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Д СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и шести януари през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Силвана Гълъбова
Членове:Георги Ст. Чехларов
Петя Попова
при участието на секретаря Илияна Ив. Коцева
като разгледа докладваното от Силвана Гълъбова Въззивно гражданско дело
№ 20231100505206 по описа за 2023 година
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ІІ-д въззивен състав, в публичното заседание на
двадесет и шести януари две хиляди двадесет и четвърта година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИЛВАНА ГЪЛЪБОВА
ЧЛЕНОВЕ: ГЕОРГИ ЧЕХЛАРОВ
Мл.с. ПЕТЯ ПОПОВА
при секретаря Илияна Коцева, като разгледа докладваното от съдията Гълъбова гр.д.
№5206 по описа на СГС за 2023 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 – 273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на ответника Н. И. Л. срещу решение от 31.01.2023
г., постановено по гр.д. № 7026/2022 г. по описа на СРС, 157 състав, в частта, в която са
уважени предявените от „Софийска вода“ АД срещу жалбоподателя установителни искове с
правно основание чл.422 ал.1 ГПК вр. чл.203 ЗВ вр. чл.79 ал.1 пр.1 ЗЗД и чл.86 ЗЗД за
сумата от 1035, 71 лв., незаплатено задължение заа доставена и потребена вода за периода
27.09.2017 г. - 26.05.2021 г., за имот, находящ се в гр. София, бул. ****, таванско
помещение, ведно със законната лихва от подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение на 07.10.2021 г. до окончателното погасяване на вземането, и сумата от 74,04 лв.
обезщетение за забава за периода 28.10.2017 г. - 26.05.2021 г., за които суми е издадена
заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. №57732/2021 г. по описа на СРС, 157
състав, като ответникът е осъден да заплати на ищеца разноски за заповедното и исковото
производство.
1
В жалбата се твърди, че решението на СРС е неправилно и необосновано. Сочи, че
неправилно първоинстанционният съд не е съобразил представени от него счетоводни
документи – фактура №**********/04.07.2020 г. и кредитно известие
№**********/27.07.2020 г., за които твърди, че доказват извършено плащане от него в
размер на 531,21 лв. към „Софийска вода“ АД. Предвид изложеното, жалбоподателят моли
въззивния съд да отмени решението и да отхвърли предявените искове. Не претендира
разноски.
Въззиваемата страна „Софийска вода“ АД в срока за отговор по чл.263 ал.1 ГПК не
взема становище по жалбата. Не претендира разноски.
Решението не е обжалвано от ищеца в частта, в която предявените установителни
искове са отхвърлени за разликата над посочените по-горе размери, поради което е влязло в
законна сила в тази му част.
Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен
акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни
изводи:
Жалбата е подадена в срок и е допустима, а разгледана по същество е
неоснователна.
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да
приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса
на някоя от страните – т.1 от ТР №1/09.12.2013 г. по тълк.д. №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Настоящият случай не попада в двете визирани изключения, поради което въззивният съд
следва да се произнесе по правилността на решението само по наведените оплаквания в
жалбата.
Процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо. Същото е и
правилно, като въззивният състав споделя мотивите му, поради което и на основание чл.272
ГПК препраща към мотивите на СРС. Във връзка доводите в жалбата за неправилност на
решението, следва да се добави и следното:
В тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение между
него и ответника, по силата на което е предоставял ВиК услуги на ответника. В негова
тежест е да докаже и че за процесния период ответникът е ползвал ВиК услуги в
съответното количество, равняващо се на претендираната сума.
В тежест на ответника е да докаже положителния факт на плащането.
Спорът в настоящето въззивно производство е съсредоточен върху обстоятелството
налице ли е частично плащане на вземания за процесния период - сумата от 531,21 лв.
От приетото по делото заключение на ССчЕ, което и настоящият въззивен състав
кредитира изцяло, се установява, че за процесния период са издадени фактури в общ размер
на 1704,77 лв. – главница и 124,04 лв. – лихва, като има извършено плащане на 18.12.2017 г.
в размер на 43,25 лв., с което плащане са погасени задължения по фактури от мес.10.2017 г.
и мес.11.2017 г.
По делото е представено от жалбоподателя кредитно известие
№**********/27.07.2020 г., което има характер на счетоводен документ, но не доказва
плащане на сумата от 531,21 лв. към ищеца и поради това правилно първоинстанционния
съд не го е взел предвид при постановяването на решението. Съгласно разпоредбата на
чл.115 ЗДДС, при изменение на данъчната основа на доставка или при развалянето на
доставка, за която е издадена фактура, доставчикът е длъжен да издаде известие към
фактурата. При увеличение на данъчната основа се издава дебитно известие, а при
намаление на данъчната основа или при разваляне на доставки - кредитно известие.
2
Кредитното известие е първичен счетоводен документ, с който се намалява данъчната
основа на доставка или се нулира данъчната основа при развалянето на доставка, за която
доставка вече е издадена фактура. То е счетоводен документ, който се издава за коригиране
на предишна фактура и се изготвя като доказателството за извършването на тази счетоводна
операция.
С оглед липсата на други доказателства за извършено плащане от страна на
жалбоподателя, настоящият въззивен състав приема, че плащане по фактура
№**********/04.07.2020 г. не е извършено, т.е ответникът не е доказал положителния факт
на плащането.
Поради изложеното и поради съвпадането на крайните изводи на въззивния съд с
тези на първоинстанционния съд, въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение
като неоснователна, а обжалваното решение на СРС – потвърдено.
Воден от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №1393 от 31.01.2023 г., постановено по гр.д.
№7026/2022 г. по описа на СРС, 157 състав, в обжалваната част.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3