Р Е Ш Е Н И Е
03.08.2016 година
г. Монтана
В И М Е
Т О Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД -
МОНТАНА, втори граждански състав в публично заседание на шести юли през две
хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ВАЛЯ МЛАДЕНОВА
при секретаря Р.М. и
в присъствието на прокурора................, като разгледа докладваното от
съдията МЛАДЕНОВА гражданско дело № 2192 по описа за 2016 година, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявените искове
са с правно основание чл.26 ал.1 ЗЗД.
Ищецът О. Б. –. г. Б.,
чрез адвокат К. xxx поддържа в исковата молба, че през 1965 година в центъра на
село В., област Монтана в УПИ І, пл.№ 759 в квартал І по регулационния план на
селото е построена сграда на два етажа с няколко самостоятелни обекта,
предназначени за смесен магазин, ресторант, рибен магазин и т.н. Твърди също
така, че като собственици на сградата, съгласно Акт за държавна собственост №
1/26.10.1990 година, Акт за държавна собственост № 1846/25.11.1971 година и
Заповед на председателя на ИК на СОНС № 2049/23.11.1970 година са вписани ПК „О.”
със 70 % идеални части и държавата с 30 % идеални части. Поддържа, че 30 %
държавна собственост са деактувани като такава и са актувани като общинска
собственост на О. Б. с Акт за частна общинска собственост № 1063/22.01.2015
година под Акт № 103, том 1 на СВ-Монтана. Ищецът твърди и това, че през 1990
година с акт за държавна собственост под № 1/26.10.1990 година имотът е
предоставен за оперативно управление на ПК „О.” и на Кметство село В.. Твърди, че К. „О.”
село В. се е снабдила с констативни нотариални актове за собственост върху
самостоятелни обекти в сградата, като в последствие се е разпоредила с част от
тях. Поддържа, че на 17.10.1996 година на основание Нотариален акт за
собственост върху недвижим имот придобит по давност № 98, том ІV, дело №
1533/17.10.1996 година, първият ответник К. „О.” село В. е призната за
собственик по самостоятелно давностно владение на следния недвижим имот: рибен
магазин, застроен върху 16 кв.м., находящ се в дворно място –. имот пл.№ 759,
за който е отреден парцел І, в кв.1 по плана на село В., област Монтана. Ищецът
заявява също така, че на 20.09.2006 година на основание Нотариален акт за
собственост върху недвижим имот № 76, том ХІІІ, рег.№ 20794, дело № 2063/2006
година, К. „О.” село В. е призната за собственик на осъществено преустройство
по одобрен архитектурен проект на следния недвижим имот: смесен магазин с площ
от 115 кв.м., представляващ част от първия етаж на двуетажна сграда –.
универсален магазин, находящ се в УПИ І, пл.№ 759, в кв.1 по регулационния план
на село В., област Монтана, целият с площ от 2100 кв.м.. Ищецът твърди и това,
че на 02.07.2007 година на основание Нотариален акт за собственост върху
недвижим имот по обстоятелствена проверка № 118, том V, рег.№ 10094, дело №
419/2007 година, К. „О.” село В. е призната за собственик на основание на
изтекла придобивна давност на следния недвижим имот: гастроном със застроена
площ от 120 кв.м., представляващ част от първия етаж на двуетажна масивна
търговска сграда, находяща се в УПИ І, пл.№ 759, в кв.1 по регулационния план
на село В., област Монтана. Заявява и това, че на същата дата 02.07.2007 година
с Нотариален акт за продажба на недвижим имот № 119, том V, рег.№ 10097, дело №
420/2007 година, К. „О.” село В. и вторият ответник „О. К. С.” г. Монтана са
сключили договор за покупко-продажба, по силата на който кооперацията е
прехвърлила правото на собственост върху два от недвижимите имоти, придобити с
посочените по –. горе нотариални актове, а именно: търговски обекти –. гастроном
със застроена площ 120 кв.м. и рибен магазин със застроена площ от 16 кв.м.,
находящи се в двуетажната масивна търговска сграда, на първия етаж, построена в
УПИ І, в кв.1, пл.№ 759, по плана на село В., област Монтана, ведно с правото
на строеж върху мястото, срещу заплащане на продажна цена от 12 5000 лева без
ДДС. Ищецът твърди, че нотариалните актове № 98, том ІV, дело № 1533/1996
година на Л. З. –. нотариус при Районен съд –. Монтана, нотариален акт № 76,
том ХІІІ, рег.№ 20794, дело № 2063/2006 година на нотариус Б. П., нотариален
акт № 118, том V, рег.№ 10094, дело № 419/2007 година на нотариус И. Ф. и
договор от 02.07.2007 година, сключен с нотариален акт № 119, том V, рег.№
10097, дело № 420/2007 година на нотариус И. Ф. са нищожни поради противоречие
със закона. Предвид гореизложеното моли съда да постанови решение, с което да установи
със сила на присъдено нещо, че посочените по –. горе нотариални актове са
нищожни поради противоречие със закона. както и да му присъди направените по
делото разноски.
Ответникът К. „О.” –.
село В., обалст Монтана е представил в едномесечния срок писмен отговор на
исковата молба, в който изразява становище за неоснователност на предявените
искове. Моли съда да постанови решение, с което отхвърли претенциите изцяло
като неоснователни, както и да му присъди направените по делото разноски.
Ответникът К. „О. К.
С.” –. г. Монтана е представил в едномесечния срок писмен отговор на исковата
молба, в който изразява становище за неоснователност на предявените искове.
Моли съда да постанови решение, с което отхвърли претенциите изцяло като
неоснователни, както и да му присъди направените по делото разноски.
Доказателствата по
делото са писмени и гласни.
Съдът, като прецени
всички доказателства по делото и доводите на страните по свое убеждение и при
условията на чл.235 ГПК, приема за установено следното:
Установено е по
делото, че на 17.10.1996 година с Нотариален акт за собственост върху недвижим
имот придобит по давност № 98, том ІV, дело № 1533/17.10.1996 година, първият
ответник К. „О.” село В. е призната за собственик по самостоятелно давностно
владение на следния недвижим имот: рибен магазин, застроен върху 16 кв.м.,
находящ се в дворно място –. имот пл.№ 759, за който е отреден парцел І, в кв.1
по плана на село В., област Монтана. На 20.09.2006 година с Нотариален акт за
собственост върху недвижим имот № 76, том ХІІІ, рег.№ 20794, дело № 2063/2006
година, К. „О.” село В. е призната за собственик на осъществено преустройство
по одобрен архитектурен проект на следния недвижим имот: смесен магазин с площ
от 115 кв.м., представляващ част от първия етаж на двуетажна сграда –.
универсален магазин, находящ се в УПИ І, пл.№ 759, в кв.1 по регулационния план
на село В., област Монтана, целият с площ от 2100 кв.м.. На 02.07.2007 година с
Нотариален акт за собственост върху недвижим имот по обстоятелствена проверка №
118, том V, рег.№ 10094, дело № 419/2007 година, К. „О.” село В. е призната за
собственик на основание на изтекла придобивна давност на следния недвижим имот:
гастроном със застроена площ от 120 кв.м., представляващ част от първия етаж на
двуетажна масивна търговска сграда, находяща се в УПИ І, пл.№ 759, в кв.1 по
регулационния план на село В., област Монтана. На същата дата 02.07.2007 година
с Нотариален акт за продажба на недвижим имот № 119, том V, рег.№ 10097, дело №
420/2007 година, К. „О.” село В. и вторият ответник „О. К. С.” г. Монтана са
сключили договор за покупко-продажба, по силата на който кооперацията е
прехвърлила правото на собственост върху два от недвижимите имоти, придобити с
посочените по –. горе нотариални актове, а именно: търговски обекти –.
гастроном със застроена площ 120 кв.м. и рибен магазин със застроена площ от 16
кв.м., находящи се в двуетажната масивна търговска сграда, на първия етаж,
построена в УПИ І, в кв.1, пл.№ 759, по плана на село В., област Монтана, ведно
с правото на строеж върху мястото, срещу заплащане на продажна цена от 12 5000
лева без ДДС.
Така установената по
делото фактическа обстановка се потвърждава от събраните по делото доказателства.
По делото не се спори, че К. „О." - с. В. се е снабдила с три
нотариални акта за собственост за конкретни обекти от процесната двуетажна
сграда - универсален магазин, находящ се в УПИ I, пл. № 759 в квартал I по
регулационния план на с. В., обл. Монтана, а именно: Нотариален акт № 98 от 17.10.1996
г., том IV, дело № 1533/1996 г., с който е призната за собственик на рибен магазин с площ 16 кв.м /л. 11/, Нотариален акт за собственост № 76
от 20.09.2006 г., том XIII, per. № 20794, дело № 2063/2006 г., с
който е призната за собственик на смесен магазин с площ 115 кв.м., представляващ
част от първия етаж на двуетажната сграда /л. 10/ и Нотариален акт №
118/02.07.2007 г., том V, per. № 10094, дело № 419/2007 г. /л.
12-13/, с който е призната за собственик на гастроном със застроена площ от 120 кв.м., представляваш част от
първия етаж на двуетажната сграда. На 02.07.2007 г. К. „О." - с. В. е прехвърлила на К.
„О. К. С." - гр. Монтана правото на собственост върху целия гастроном със
застроена площ от 120 кв.м. и рибния магазин със застроена площ от 16 кв.м.
посредством покупко –.
продажба, обективирана
в Нотариален акт № 119, том V, per. № 10097, дело № 420/2007 година.
Спорен е въпросът, дали нотариалните актове, с
които К. „О." - с. В. е призната за собственик на посочените обекти и
договора за покупко-продажба сключен между нея и К. „О. К. С." –. г. Монтана са нищожни.
Ищецът О. Б. твърди, че нотариалните
актове са нищожни поради противоречие на закона.
В случая по
отношение на първите три нотариални акта следва да се прецени дали са налице
специалните основания за нищожност на нотариалните действия, изчерпателно изложени
в разпоредбата на чл.576 от ГПК.
Съгласно чл. 576 от ГПК нотариалните удостоверявания
са нищожно само, когато: Нотариусът не е имал право да извърши нотариалното удостоверяване, а
именно: когато е извършено действие различно от предвидените в чл.
569 от ГПК; когато
е нарушена разпоредбата на чл. 570, ал.1 от ГПК във връзка с местната
подсъдност, която предвижда, че нотариалните актове за прехвърляне на
собственост или за учредяване на вещно право върху недвижим имот и за
удостоверяване право на собственост върху имот се издават от нотариуса, в чийто
район се намира имотът. В случая и трите нотариални актове са издадени от
нотариуси при Районен съд Монтана, в чийто район се намира процесния имот. Не са налице и останалите
условия за нищожност. Ищецът дори не твърди, че нотариалните актове са нищожни на някое от
предвидените в чл. 576 основания. Не представи също доказателства за нищожност
на някое от основанията на чл.576 от ГПК. Освен това,
изискванията на чл.578, ал.4, чл.579 и чл.583 от ГПК не се прилагат за
констативните нотариални актове - съгласно чл.588, ал.2 от ГПК, предвид което
тяхното нарушаване не може да доведе до нищожност на тези актове. Ето защо искът за нищожност на трите констативни нотариални акта следва да се
отхвърли като изцяло неоснователен само поради тази причина.
В случая К. „О." е поискала
съставянето на констативни нотариални актове и е представила проекти на такива
нотариални актове, съответно изискуемите от закона документи. Нотариусът е извършил преценка на съдържанието на проектите за
нотариални актове и е проверил представените документи. Не е открил нищо
незаконно или неморално и е извършил констативните нотариални актове. При това положение действията му са изцяло съобразени с нормата на чл.574
от ГПК и същите не са нищожни на посоченото основание. За да се приеме нищожност по чл.574 от ГПК ищецът следваше да докаже по
настоящето дело, че при съставянето на който и да е от трите нотариални акта
нотариусът е установил, че част от имотите са общински или държавни, но въпреки
това е съставил актовете. Ищецът не доказа такъв факт.
Относно нищожнстта на договора
за покупко-продажба, обективиран в Нотариален акт № 119, том V, рег. № 10097,
дело № 420/2007 година.
В исковата молба ищецът навежда
оплаквания, че договорът е нищожен, тъй като К. „О." не е могла да
придобие процесиите обекти
поради забраната да се придобиват по давност вещи, които да публична държавна
или общинска собственост, предвидена в чл. 86 от ЗС. Въпросът, дали К. „О." е била
собственик или не към датата на сключване на процесната сделка не се отразява
на действителността на договора. Законът не забранява продажбата на чужда вещ, напротив -
изрично предвижда възможността такава продажба да бъде извършена и урежда
произтичащите от нея правни последици в чл. 189, ал.1 от ЗЗД. Задължителната практика на ВКС
трайно и последователно приема, че продажбата на чужда вещ не опорочава
действителността на сделката и не я прави нищожна.
Ищецът претендира да е съсобственик с първия ответник на 30 % идеални части от
двуетажна масивна търговска сграда в с. В., а първия ответник –. К. „О." с. В. е посочена като съсобственик на 70 % ид.части от сградата. От
събраните писмени доказателства, представляващи официално заверени копия
от документи от Териториален Държавен
архив –. Монтана, а именно: идеен
проект за обект: Търговска сграда с.В. от 1961 г., протоколи от
проведени заседания на управителния съвет на селкоопа с.В. за
периода 1962-1965 г., протоколи от проведени общи събрания и други
документи е видно, че процесната търговска сграда, вкл. отделните търговски обекти в нея, са придобити от първия ответник - кооперацията в с.В., чрез извършен строеж в собствения си имот - парцела № I в кв.1 по плана на с.В., и следователно се установи, че първият
ответник е изключителен собственик както на парцела, така и на
изградената търговска сграда в него.
От обясненията на председателя на първия ответник С. Г.
се установи, че построената и приета през 1965 година от
първия ответник
търговска сграда в с.В. е на три етажа, като първите два етажа са търговски обекти и канцеларии на кооперацията, а третия етаж е ползван от кметството в с.В. известно време. От изпратеното
от Областния управител на област Монтана писмо на л.338 от делото и приложените към него документи се установи, че няма оригинал на съставения на 25.11.1971 г. Акт № 1846 за държавна
собственост на недвижим имот, нито
документите, послужили за съставянето му, копие от него е
приложен към досието на АДС от 1990 г., поради което не
може да се свери с оригинала. Останалите два АДС от 26.10.1990 г. и от
22.01.2015 година са съставени от ищеца, но от
представения от същия
оригинал на досието по Акт № 1063 за частна общинска
собственост от
22.01.2015 година се установи, че няма документи, послужили за
съставянето му, освен АДС от 1971 г., /който липсва/, и извършеното от
Областния управител деактуване на имота. От
приложеното на л.339 от
делото копие от Акт № 1 за
държавна собственост на недвижим имот,
съставен от О. Б. на 26.10.1990 година ясно личи, че е променено съдържанието в
пунктове 6 и 21 относно собствениците на имота /без да е посочено кое лице, в какво качество и на коя дата го е извършило/, като
без каквито и да е документи и неоснователно е посочен
като съсобственик на имота кметство.
Предвид
гореизложеното може да се се обоснове извод, че ищецът не е съсобственик с първия ответник на процесния имот,
включително не е съсобственик и с ОКС Монтана върху закупените от него два търговски обекта –. гастроном и рибен магазин, находящи се на
първия етаж от процесната сграда.
Съобразно този изход
на делото ищецът следва да заплати на ответниците направените разноски в размер
на 2 500 лева на К.
„О." и 1 000 лева –. на „О. К. С.".
Предвид изложените
по-горе съображения съдът
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни
предявените от О. Б. –. г. Б., ул.”Г. Г.” № 2, ЕИК: xxxx ,
представлявана от кмета С. А. С. против К. „О." ЕИК: xxxx ,
със седалище и адрес на управление село В., област Монтана, „ул.”В. П. М."
№ 60, представлявана от председателя С. А. Г. и О.
К. С.", ЕИК: xxxx , със седалище и адрес на управление
гр.Монтана,бул.„Т. м." № 59, представляван от председателя Б. Д. Д. искове с
правно основание чл.26 ал.1 ЗЗД - да бъде признато за установено, че нотариалните
актове № 98, том ІV, дело № 1533/1996 година на Л. З. –. нотариус при Районен
съд –. Монтана, нотариален акт № 76, том ХІІІ, рег.№ 20794, дело № 2063/2006
година на нотариус Б. П., нотариален акт № 118, том V, рег.№ 10094, дело №
419/2007 година на нотариус И. Ф. и договор от 02.07.2007 година, сключен с
нотариален акт № 119, том V, рег.№ 10097, дело № 420/2007 година на нотариус И.
Ф. са нищожни поради противоречие със закона.
ОСЪЖДА О. Б. –. г. Б., ул.”Г. Г.” №
2, ЕИК: xxxx , представлявана от кмета С. А. С. да заплати на
К. „О." ЕИК: xxxx ,
със седалище и адрес на управление село В., област Монтана, „ул.”В. П. М."
№ 60, представлявана от председателя С. А. Г. сумата от 2 500 /две хиляда и
петстотин/ лева –. разноски по делото.
ОСЪЖДА О. Б. –. г. Б., ул.”Г. Г.” №
2, ЕИК: xxxx , представлявана от кмета С. А. С. да заплати на
О. К.
С.", ЕИК: xxxx , със седалище и адрес на
управление гр.Монтана,бул.„Т. м." № 59, представляван от председателя Б. Д.
Д.
сумата от 1 000 /хиляда/ лева –. разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
въззивно обжалване пред Окръжен съд -Монтана в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: