№ 204
гр. Бургас, 09.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на двадесет и трети февруари през две хиляди двадесет
и втора година в следния състав:
Председател:Мариана Г. Карастанчева
Членове:Таня Т. Русева Маркова
Кристиян Ант. Попов
при участието на секретаря Ани Р. Цветанова
като разгледа докладваното от Кристиян Ант. Попов Въззивно гражданско
дело № 20212100502046 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК. Образувано е по
въззивна жалба подадена от И.К., гражданка на *** ***, родена на
**.**.19**г. в *** / притежаваща международен паспорт тип „Р" код на
държавата „***" номер N*******, издаден на **.**.20**г. от Министерство
на вътрешните работи в ***, валиден до 10.05.2027г. и А.К., гражданин на ***
***, роден на **.**.19** г. в ***, притежаващ международен паспорт тип „Р"
код на държавата „***" номер N*****, издаден на **.**.20**г. от
Министерство на вътрешните работи в ***, валиден до 01.09.2025г., с двамата
с адрес на постоянна регистрация в ***, гр. ***, ****** 2, Блок **,
Апартамент **, срещу Решение № 260174/04.08.2021г. на Районен съд - гр.
Несебър, постановено по гр.д. 1245/2019г. по описа на НРС, с което
въззивниците са осъдени да заплатят на ищеца Етажна собственост Сън Хаус,
с адрес: обл. Бургас, общ. Несебър, с. Кошарица, Вилна зона Чолакова чешма,
местност „Драката" по равно сумата общо в размер на 1601,67 евро, от които:
за 2016г. - сумата от 249,15 евро; за 2017г. - сумата от 348,72 евро, за 2018г. -
сумата от 501,90 евро и за 2019г. - сумата от 501,90 евро, представляваща
незаплатени годишни такса за управление и поддръжка и „Фонд и
обновление" за общите части на ЕС на комплекс Сън Хаус, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата
молба - 17.12.2019г. до окончателното им изплащане, както сумата общо в
размер на 1015,30 лева, представляващи заплатени по делото разноски.
1
Жалбоподателите изразяват недоволство от така постановеното съдебно
решение, като на първо място посочват, че то е недопустимо, необосновано и
незаконосъобразно, постановено при допуснати съществени нарушения на
съдопроизводствните правила. Възразява се, че по отношение на сумата от
249,15 евро, представляваща вноска за разходи за управление и поддържане
на общите части на сградата и фонд „Ремонт и обновление" за 2016г.,
първоинстанционния съд неправилно бил възприел, че сумата не била
погасена по давност, тъй като тя се претендира въз основа на приложен по
делото от ищеца протокол на ОС на ЕС от 31.07.2015г. и са изтекли повече от
три години до датата на подаване на исковата молба в съда. Давността била
изтекла и за претендираните обезщетения, дотолкова доколкото в приложения
към исковата молба Протокол от 31.07.2015г. липсвал падеж за заплащане на
сумите. Молят за отмяна на обжалваното решение и отхвърляне на исковете
като недоказани. Претендират разноски и не сочат доказателства.
Постъпил е отговор на въззивната жалба подаден от етажната
собственост на комплекс Сън Хаус, в който се аргументира становището, че
въззивната жалба е неоснователна. Твърди се, че въведеното възражение за
недължимост на сумата 249.15 евро, представляваща вноска за управление и
поддържане на общите части и ремонт на сградата за 2016 г., като погасена по
давност, е неоснователно, тъй като падежът на задълженията на
собствениците за 2016 г. е определен с решение на ОС, проведено на
29.07.2017г. - до 30.09.2017г. и тригодишната давност била изтекла на
30.09.2020г., а исковата молба е входирана в съда на 17.12.2019г. т. е. преди
изтичането на давностния срок. Етажната собственост моли за потвърждаване
на обжалваното решение, тъй като исковете били напълно доказани.
Претендират се направените разноски и не се сочат доказателства.
Въззивната жалба е допустима, подадена в законовия срок и отговаря на
изискванията на чл. 260-261 ГПК.
При служебната проверка по чл. 269 ГПК, въззивният съд констатира,
че обжалваното решение е валидно и допустимо, поради което жалбата
следва да бъде разгледана по същество.
Съдът като прецени материалите по делото, прие следното:
Производството по делото е образувано по повод постъпила искова
молба от Етажна собственост Сън Хаус, с адрес: обл. Бургас, общ. Несебър, с.
Кошарица, Вилна зона Чолакова чешма, местност „Драката“ против
въззивниците. В исковата молба се сочи, че И.К. и А.К. са собственици на
недвижим имот, находящ се на адрес общ. Несебър, с. Кошарица, Вилна зона
Чолакова чешма, местност „Драката“ , к-с „Сън Хаус“, бл.* вх.* ет.* ап.*,
представляващ: Самостоятелен обект с идентификатор № 39164.13.48.2.4 ,
разположен на етаж нула, с площ от 88 кв.м, заедно с 12,38 кв.м идеални
части от общите части на сградата и правото на строеж върху терена,
съгласно нотариален акт № ***, том *, дело № *** от **.**.20**г. на
Нотариус Линка Чуткина с рег. № 600 на НК, с район на действие – РС-
Несебър. Сочи се, че с Решение на ОСЕС от 31.07.2015г по т.8 от дневния
ред, бил определен размера на годишната такса за поддръжка и управление, а
2
именно - 4 евро за кв.м от площта на всеки самостоятелен обект на
собственост, ведно с общите части, а по т.9 - годишната такса за фонд
„Ремонт и обновление" била определена в размер на 1 евро за кв.м от площта
на всеки самостоятелен обект на собственост, ведно с общите части. С
Решение на ОСЕС от 29.07.2017г., по т.5 и т.6, този размер бил изменен, като
годишната такса за поддръжка и управление била определена на 3,5 евро, а за
фонд „Ремонт и обновление" в размер на 1,5 евро. Със същото решение по т.7
от дневния ред бил определен и срокът за заплащане на тези суми - до 30
септември на текущата година. С Решение от 27.07.2018г. по т.4 от дневния
ред, ОСЕС е потвърдило този размер и срока за плащане. Твърди се, че и
трите решения са влезли в сила. Сочи се, че съгласно посочените решения
ответниците, в качеството им на собственици на описания недвижим имот,
дължат на ЕС годишни такси за 2016г., 2017г., 2018г. и 2019г. в размер по
501,85 евро за всяка година или общо в размер на 2007,40 евро. Твърди се, че
ответниците са извършили частично плащане на дължимите от тях суми,
както следва: на 27.09.2017г. са платили 102,12 евро; на 27.09.2017г. – 153,18
евро и на 05.06.2019г. – 150,63 евро, или общо платената от тях сума за
процесния период била 405,93 евро. Неплатената част от годишните такси в
размер на 1601,47 евро до този момент, въпреки многократното напомняне за
това, не била постъпила по сметката на Етажната собственост.
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правна
квалификация чл.38, ал. 1 вр. с чл.50, ал.2, т. 1 ЗУЕС и чл.38, ал. 1 вр. с чл.51,
ал.1 ЗУЕС.
В срока по чл.131, ал.1 от ГПК, по делото е постъпил отговор на
исковата молба от ответниците, подаден чрез процесуалния им представител,
с който оспорват исковете, като недопустими, неоснователни и недоказани, и
моли да бъдат оставени без уважение. По отношение на сумата от 501,85
евро, представляваща вноска за разходи за управление и поддържане на
общите части на сградата и фонд „Ремонт и обновление" за 2016г.,
ответниците правят възражение за изтекла погасителна давност, поради
изтичане на повече от три години от датата на подаване на исковата молба в
съда, както и повече от три години за претендираните обезщетения, поради
липсата на падеж за заплащане на сумите в Протокола от проведеното на
31.07.2015г. ОСЕС. На следващо място сочи, че при определяне на дължимата
от собствениците такса за управление и поддръжка не е зачетен броя на
собствениците, обитателите и ползвателите съгласно разпоредбата на чл.51,
ал.1 ЗУЕС. Заявява, че съгласно цитираните решения на ОСЕС, размерът на
вноските е определен на база сбор на общата квадратура на всеки един
самостоятелен обект. С оглед на това ответницата счита, че начина на
изчисляване и разпределяне на вноските за разходи за управление и
поддържане на общите части на сградата и фонд „Ремонт и обновление" е
незаконосъобразен извършен и противоречи на разпоредбите на чл.48, чл.50 и
чл.51 от ЗУЕС. На следващо място, заявява, че от исковата молба не става
ясно как се определя годишния период, за който се претендират процесните
сумите, тъй като в исковата молба се сочи период 2016г., 2017г., 2018г. и
2019г. Твърди, че от страна на ответницата редовно са заплащани суми за
3
разходи за управление и поддържане на общите части на сградата и фонд
„Ремонт и обновление". Наред с горното, се сочи, че ответниците при
спазване на разпоредбите на ЗУЕС са уведомили Председателя на
Управителния съвет относно пребиваването си на територията на комплекса,
като той е бил наясно, че през част от процесния период същите не са
обитавали в имота си повече от 30 дни годишно. В тази връзка, считат, че са
освободени от задължението си за заплащане на такси за поддръжка и
управление. Предвид гореизложеното се моли съда да отхвърли иска изцяло,
като неоснователен и недоказан. При условията на евентуалност се моли да
бъдат прогласени за нищожни приетите решения по т.8 от дневния ред на
ОСЕС от 31.07.2015г., решенията по т.5 и т.6 от дневния ред на ОСЕС от
29.07.2017г. и решението по т.4 от дневния ред на ОСЕС от 27.07.2018г.
В съдебно заседание, процесуалният представител на Етажната
собственост на комплекс „Сън Хаус“ на основание чл. 214 ГПК изменя
исковете, както следва: за 2016г. – вместо сумата от 399,73 евро се претендира
сумата от 249,15 евро; за 2017г. – вместо сумата от 348,67 евро се претендира
сумата от 348,72 евро, за 2018г. – вместо сумата от 351,20 евро се претендира
сумата от 501,90 евро и за 2019г. – вместо сумата от 501,85 евро се
претендира сумата от 501,90 евро, или вместо общо сумата в размер на
1601,47 евро, исковете да се считат предявени за сумата общо в размер на
1601,67 евро, всички суми платими по равно от двамата ответници.
За да се произнесе по основателността на въззивната жалбата,
настоящият съдебен състав обсъди доказателствата по делото, във връзка
с доводите на страните, при което приема от фактическа и правна страна
следното:
Съгласно чл. 269, изр. второ ГПК, разгледано във връзка с чл. 6, ал. 2
ГПК, по отношение проверката на правилността на първоинстанционното
решение, въззивният съд е обвързан от изрично посочените във въззивната
жалба въпроси, чието разрешение е провокирало въззивниците да поискат
преразглеждането им.
Правилни са фактическите изводи на първоинстанционния съд, относно
това, че въззивниците са собственици на недвижим имот, находящ се на адрес
общ. Несебър, с. Кошарица, Вилна зона Чолакова чешма, местност „Драката“
, к-с „Сън Хаус“, бл.* вх.* ет.* ап.*, представляващ: Самостоятелен обект с
идентификатор № 39164.13.48.2.4 , разположен на етаж нула, с площ от 88
кв.м, заедно с 12,38 кв.м идеални части от общите части на сградата и
правото на строеж върху терена.
Въззивният съд, като прецени събраните в процеса доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, намира, че фактическата обстановка по
делото се установява такава, каквато е изложена в обжалваното решение.
Районният съд е съобразил и анализирал всички относими и допустими
доказателства, въз основа на които е достигнал до правилни изводи относно
това какви релевантни за спора факти и обстоятелства се установяват с тях.
Във въззивното производство не са ангажирани допустими доказателства,
които да променят приетата и изяснена от първата инстанция фактическа
4
обстановка, поради което настоящият съд я възприема изцяло и препраща към
нея, като не е необходимо да се преповтарят отново всички събрани пред
районния съд доказателства.
Неоснователно е възражението във въззивната жалба, че поради
неправилното докладване на делото от първостепнния съд, се е стигнало до
неизясняването му от фактическа страна. Гражданският съд няма
задължението да събира служебно доказателства, а във въззивната жалба
липсват направени докзателствени искания. Наличието единствено на
процесуално нарушение във връзка с доклада по чл. 146 ГПК не е основание
за отмяна на решението.
Правилни са правните изводи на първоинстанционния съд, че за
атакуване на решенията на ОС е предвиден специален ред - този по чл. 40, ал.
1 ЗУЕС, уреждащ съдебният надзор върху решенията на Общото събрание,
които противоречат на закона. Искът по чл. 40 от ЗУЕС е конститутивен и до
влизане в сила на решение по него, с което атакуването решение да се отменя,
това решение се ползва със стабилитет и подлежи на изпълнение по реда на
чл. 38 от ЗУЕС. При това положение задължителната сила на тези решения
следва да бъде зачетена и следва да се приложат съответните правни
последици. Поради това взетите на проведените през 2015г., 2017г., 2018г. и
2019г. общи събрания подлежат на изпълнение. Решението от 31.07.2015 г.
определя дължимия размер на таксите така, както се претендират от ищцовата
страна поради което претендираните вземания са валидно възникнали по
отделно за двамата въззивници.
Въпреки това основателно е възражението на И.К. и А.К. за изтекла
погасителна давност по отношение на задължението им за 249,15 евро,
представляващо такса „Управление и поддръжка“ и фонд „Ремонт и
обновяване“ за 2016г. Задължението за тази сума е възникнало по силата на
решението на общото събрание взето на от 31.07.2015 г., като към датата на
входиране на исковата молба – 17.12.2019 г. са изминали повече от три
години от настъпването на изискуемостта на тези такси. Не е правилен
правният довод на ищеца, че за това задължения ще намери приложение
определеният падеж с решението на общото събрание от 29.07.2017 г. Никъде
в последното не е предвидено промяна на вече възникналото
правоотношение, по отношение на дължимата към този момент такса за 2016
г. и определеният падеж – 30 септември на текущата година се отнася за
таксите за следващите години след решението от 29.07.2017 г. Поради това в
частта за сумата в размер на 249,15 евро, представляваща такса „Управление
и поддръжка“ и фонд „Ремонт и обновяване“ за 2016г., първоинстанционното
решение следва да бъде отменено, а предявеният иск отхвърлен.
С оглед изхода на делото, разноските и за двете инстанции следва да се
преразпределят съобразно уважената част на исковете и отхвърлената такава.
Поради това първоинстанционното решение в частта за разноските следва да
бъде отменено. Въззивниците доказаха разноски за двете инстанции общо в
размер на 2564,22 лв., а въззиваемата ЕС в размер на 1555,30 лв.
Мотивиран от горното и на основание чл. 271 от ГПК, Бургаският
5
окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 260174/04.08.2021г. на Районен съд - гр.
Несебър, постановено по гр.д. 1245/2019г. по описа на НРС, в частта с която
И.Ю. К., гражданка на *** ***, родена на **.**.19** г., Булстат *********, и
А.Л. К., гражданин на *** ***, роден на **.**.19** г., Булстат *******,
двамата с адрес на постоянна регистрация в ***, гр. ***, ****** 2, Блок **,
Апартамент **, са осъдени да заплатят на Етажна собственост на к-с „Сън
Хаус“, с адрес: обл. Бургас, общ. Несебър, с. Кошарица, Вилна зона Чолакова
чешма, местност „Драката", представлявана от Председателя С.В.Л., по
равно сумата в размер на 249,15 евро, представляваща годишна такса
„Управление и поддръжка“ и фонд „Ремонт и обновяване“ за общите части на
ЕС на комплекс „Сън Хаус“ за 2016г., ведно със законната лихва считано от
датата на подаване на исковата молба – 17.12.2019 г. до окончателното им
изплащане, и в частта с която ответниците са осъдени да заплатят по равно на
ищеца сумата общо в размер на 1015,30 лева /хиляда и петнадесет лева и
тридесет стотинки/, представляващи заплатени по делото разноски, като
вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Етажна собственост на к-с „Сън Хаус“, с
адрес: обл. Бургас, общ. Несебър, с. Кошарица, Вилна зона Чолакова чешма,
местност „Драката", представлявана от Председателя С.В.Л., кумулативно
съединени искове с правна квалификация чл.38, ал. 1 вр. с чл.50, ал.2, т. 1
ЗУЕС и чл.38, ал. 1 вр. с чл.51, ал.1 ЗУЕС срещу И.Ю. К., гражданка на ***
***, родена на **.**.19** г., Булстат *********, и А.Л. К., гражданин на ***
***, роден на **.**.19** г., Булстат *******, двамата с адрес на постоянна
регистрация в ***, гр. ***, ****** 2, Блок **, Апартамент **, да заплатят по
равно сумата в размер на 249,15 евро, представляваща годишна такса
„Управление и поддръжка“ и фонд „Ремонт и обновяване“ за общите части на
ЕС на комплекс „Сън Хаус“ за 2016г., ведно със законната лихва считано от
датата на подаване на исковата молба – 17.12.2019 г. до окончателното им
изплащане, като НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСЪЖДА И.Ю. К., гражданка на *** ***, родена на **.**.19** г.,
Булстат *********, и А.Л. К., гражданин на *** ***, роден на **.**.19** г.,
Булстат *******, двамата с адрес на постоянна регистрация в ***, гр. ***,
****** 2, Блок **, Апартамент **, да заплатят по равно на от Етажна
собственост на к-с „Сън Хаус“, с адрес: обл. Бургас, общ. Несебър, с.
Кошарица, Вилна зона Чолакова чешма, местност „Драката" представлявана
от Председателя С.В.Л., сумата общо в размер на 1313,36 лева /хиляда
триста и тринадесет лева и тридесет и шест стотинки/, представляващи
заплатени по делото разноски.
ОСЪЖДА Етажна собственост на к-с „Сън Хаус“, с адрес: обл. Бургас,
общ. Несебър, с. Кошарица, Вилна зона Чолакова чешма, местност „Драката",
представлявана от Председателя С.В.Л., да заплати на И.Ю. К., гражданка на
6
*** ***, родена на **.**.19** г., Булстат *********, и А.Л. К., гражданин на
*** ***, роден на **.**.19** г., Булстат *******, двамата с адрес на
постоянна регистрация в ***, гр. ***, ****** 2, Блок **, Апартамент **,
сумата общо в размер на 398,88 лева /триста деветдесет и осем лева и
осемдесет и осем стотинки/, представляващи заплатени по делото разноски.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата обжалвана част.
Решението не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7