Р Е Ш Е Н И Е
Номер 2076 27.05.2019 година
град Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ДЕВЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
На девети май две хиляди и деветнадесета година
В публично заседание в следния състав:
Председател: ЖИВКО ЖЕЛЕВ
Секретар Петя Карабиберова
като разгледа докладваното от съдията Живко Желев
гражданско дело номер 17335 по
описа за 2018 година.
Производството е образувано по иск по чл. 422 ГПК с
материалноправно основание чл.327, ал.1 от ТЗ.
Ищецът „ФАРМА-СИС“ ООД твърди, че извършил доставка в
полза на ответника „С. К. С.“ на фармацевтични продукти на обща стойност 2
348,22 лева, а именно АКВАДОКС БГ 1 КГ, количество 3 кг, единична цена 80 лева,
обща стойност 240 лева, БИОВИТ ПРЕМИКС 10% 25 КГ, количество 75 кг, единична
цена 4,85 лева, обща стойност 363,75 лева, ОКСИТЕТРАЦИКЛИН 95%, прах 1 кг,
количество 2 кг, единична цена 53,55 лева, обща стойност 107,10 лева, ПРЕМИКС
ЗА ПАТИЦИ ТЕКНОВИТ DUCKS 25 КГ, количество 100 кг, единична цена 3.50
лв., обща стойност 250 лева, СИВАКВИНОЛ 10% ОРАЛ 5Л, количество 20л. единична
цена 14.00 лева, обща стойност 280 лева, ТИЛОВЕТ ПУЛВИС 200 ГР, количество 40
бр., единична цена 15,40, обща стойност 616 лева. Доставката била извършена на
01.06.2018 г. и същите били получени от служител на ответника. След доставката
нямало рекламационни претенции от купувача и била издадена фактура от
01.06.2018 г. за посочената сума, подписана от двете страни по сделката. Цената
на доставените лекарствени продукти следвало да се плати в деня на издаване на
фактурата, което било видно и от самата фактура. Тъй като не постъпило плащане,
ищецът подал заявление по чл. 410 от ГПК, по което била издадена заповед и
впоследствие постъпило възражение от длъжника. С това обосновава интереса си от
предявяване на настоящия установителен иск да бъде признато за установено, че
ответникът му дължи сумата от 2 348,22 лева, съставляващо продажната цена по
доставените стоки с фактура от 01.06.2018 г., ведно със законната лихва от деня
на подаване на заявлението, а именно 14.09.2018 г. до окончателното плащане.
Претендират се разноски.
Ответникът „С. К. С.“ е подал отговор на исковата
молба в срок. В същия счита исковете за допустими, а по същество за неоснователни.
Оспорва изложената в исковата молба фактическа обстановка, с оглед
обстоятелството, че ищецът е доставил на ответника фармацевтични продукти на
посочената обща стойност. Оспорва цитираните стоки да са му предадени, като
сочи, че не са представени приемо-предавателни протоколи, с които да се докаже
това обстоятелство, както и че за него би настъпило задължение за заплащане на
цена, само ако другата страна е предоставила насрещната престация, но
последното обстоятелство не се установявало от представените писмени
доказателства. С оглед неоснователност на главната претенция, счита за
неоснователно и искането за закона лихва от датата на заявлението. С тези
доводи моли за отхвърляне на исковете.
Съдът намери за установено следното:
Представена е по делото фактура № ********** от
01.06.2018г., издадена от дружеството- ищец, с получател ЗП С. К. С. на обща
стойност 2348,22 лева с ДДС, за извършена доставка на следните стоки: АКВАДОКС
БГ 1 КГ, количество 3 кг, единична цена 80 лева, обща стойност 240 лева, БИОВИТ
ПРЕМИКС 10% 25 КГ, количество 75 кг, единична цена 4,85 лева, обща стойност
363,75 лева, ОКСИТЕТРАЦИКЛИН 95%, прах 1 кг, количество 2 кг, единична цена
53,55 лева, обща стойност 107,10 лева, ПРЕМИКС ЗА ПАТИЦИ ТЕКНОВИТ DUCKS 25 КГ, количество 100 кг, единична цена 3.50 лв.,
обща стойност 250 лева, СИВАКВИНОЛ 10% ОРАЛ 5Л, количество 20л. единична цена
14.00 лева, обща стойност 280 лева, ТИЛОВЕТ ПУЛВИС 200 ГР, количество 40 бр.,
единична цена 15,40, обща стойност 616 лева. В графа „получател на стоката“,
фактурата е подписана от *** П. Д.. Като *** на стоките е посочен М. Н. Н.. От
представеното извлечение от счетоводството на дружеството-ищец се установява,
че посочената фактура е осчетоводена от ищеца като вземането е включено в
дневника за продажби в периода от 01.06.2018г.-30.06.2018г.
В о.с.з. от 09.05.2019г. по делото е разпитан
свидетелят М. Н. Н., който заяви, че работи при дружеството- ищец *** от близо
година и половина- две години, като ***. Работата му се изразявала в това, че
приемал част от заявките и имал контакт със страните, като в определени случаи
доставял лекарствата. При доставката на лекарствата предоставял фактура.
Фактурата се приемала, преглеждала се стоката, която е описана във фактурата и
се подписвала. Свидетелят взимал копието на фактурата и се прибирал, като
впоследствие се отчитал. Имал бегъл спомен за ответника-***. Миналата година по
това време направил доставка на лекарства на ответника. Оставил лекарствата, те
били прегледани, представените документи били подписани и свидетелят си
тръгнал.
Показанията на свидетеля Н., преценени по реда на чл.
172 ГПК, предвид евентуалната им заинтересованост, следва да бъдат кредитирани.
Същите са непротиворечиви, последователни и конкретни, като възпроизвеждат
събития възприети лично от свидетеля, а и се подкрепят от останалите
доказателства по делото.
При така установените
факти се налагат следните правни изводи:
Установителните искове по реда на чл.422 ГПК са
допустими, тъй като са предявени в срок в резултат от своевременно депозирано
възражение от длъжника в заповедно производство, имащо за предмет същите
вземания.
От приложените доказателства по делото се установява,
че между страните е възникнало валидно правоотношение по силата на договор за
търговска продажба по чл. 318, ал. 1 ТЗ. Договорът за търговска продажба е
неформален, поради което за неговата действителност е достатъчно съгласието да
бъде постигнато в устна форма, като за доказване на твърдяното от ищеца
съглашение са допустими всички доказателствени средства. За да се приеме като
доказателство, установяващо договор за продажба на движими вещи фактурата
трябва да съдържа всички необходими елементи, квалифициращи договора за
продажба като такъв – вид на закупена стока, стойност, начин на плащане,
имената на лицата, положили подписа си като получател и предавател. Видно от приложената по
делото фактура, която е подписана от представител на ответника между страните е
възникнало облигационно правоотношение, по силата на което дружеството- ищец е
доставило на ответника всички подробно описани във фактурата продукти. Двустранно
подписаният частен документ съдържащ неизгодни за получателя на описаните стоки
факти, има силата на извънсъдебно признание и е противопоставим относно тези
факти срещу своя издател. Дори и при
липса на доказателства за валидно учредена представителна власт в полза на
лицето, подписало процесната фактура, съобразно чл. 301 от ТЗ се смята, че
извършените от представителя действия обвързват представлявания търговец, освен ако той не се
противопостави веднага след узнаването. В настоящия случай ответникът е узнал
за сключената сделка и за получаването на стоката най-късно с връчването на
препис от исковата молба и приложенията към нея. В срока за отговор на исковата
молба ответникът не е оспорил извършените от представителя действия, поради
което съдът намира, че ответното дружество е валидно обвързано от тях. Ето защо
подписаният от представител на ответника – частен свидетелстващ документ има обвързваща
доказателствена сила спрямо него- че отразените в документа неизгодни за
страната факти са верни, а именно ищецът е доставил, а ответникът приел без забележки
отразените във фактурата стоки, за които се дължи посочената цена. Изпълнението
на задължението на ищеца се установява и от показанията на свидетеля Н., който
заяви, че през месец май 2018г. е извършил доставка на фармацевтични продукти в
полза на ответния ***. Предвид
изложеното съдът намира, че искът е доказан по основание и размер. Установява
се възникването на твърдяното в исковата молба договорно правоотношение,
неговото съдържание, изправността на ищеца, който е доставил стоките, предмет
на продажбата, които са получени от ответника без възражения. За ответника е
възникнало задължението за плащане на съответната цена. Получателят, респ.
негов представител, е подписал издадената от ищцовото дружество фактура, в
които са отразени доставените стоки по количество и стойност. Липсва
своевременно противопоставяне от страна на ответника спрямо извършените от
представителя действия, поради което следва да се приеме, че ответникът се е
съгласил с тях. От писмените доказателства се установява, че дължимата сума по фактурата
съвпада с посоченият в исковата молба размер, поради което искът следва да се
уважи изцяло.
С оглед изхода
на спора ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сторените от
последния разноски на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК. За исковото производство в полза на ищеца
следва да бъдат присъдени разноски в размер на 46,94 лева за държавна такса, както
и сумата от 540 лева- платено адвокатско възнаграждение. В заповедното
производство ищецът е направил разноски в размер на 46,96 лева за държавна
такса и 312 лева за адвокатско възнаграждение. Ето защо сумата от 586,94 лева-
разноски по настоящото исково производство и сумата от 358,96 лева разноски по
ч.гр.д. № 14857/18 на ПРС, V бр. с., следва да бъдат
възложени в тежест на ответника.
Водим от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ЗП С. К. С., ЕГН ********** и
адрес: ***, че същият дължи на „ФАРМА - СИС“ ООД с ЕИК ********* и седалище и адрес на управление: гр. Добрич, област Добрич,, ул. „Сан Стефано“
№ 6Б, ет. 1, офис 3 сума в размер
на 2348,22 лева /две хиляди триста четиридесет и
осем лева и двадесет и две стотинки/ - дължима по фактура № ********** от
01.06.2018 г. и представляваща обща незаплатена цена на лекарствени продукти
както следва: АКВАДОКС БГ 1 КГ, количество 3 кг, единична цена 80 лева, обща
стойност 240 лева, БИОВИТ ПРЕМИКС 10% 25 КГ, количество 75 кг, единична цена
4,85 лева, обща стойност 363,75 лева, ОКСИТЕТРАЦИКЛИН 95%, прах 1 кг,
количество 2 кг, единична цена 53,55 лева, обща стойност 107,10 лева, ПРЕМИКС
ЗА ПАТИЦИ ТЕКНОВИТ DUCKS 25 КГ, количество 100 кг, единична цена 3.50 лв., обща
стойност 250 лева, СИВАКВИНОЛ 10% ОРАЛ 5Л, количество 20л. единична цена 14.00
лева, обща стойност 280 лева, ТИЛОВЕТ ПУЛВИС 200 ГР, количество 40 бр.,
единична цена 15,40 лева, обща стойност 616 лева., ведно със законната лихва върху главницата от датата
на постъпване
на заявлението – 14.09.2018 г. до
изплащане на задължението, за които суми е издадена заповед за изпълнение №8427/26.09.2018 г. по ч.гр.д. № 14857/2018 по описа на Районен съд Пловдив.
ОСЪЖДА ЗП С. К. С., ЕГН **********,
адрес: ***, да заплати на „ФАРМА - СИС“ ООД с ЕИК *********, седалище и адрес
на управление: гр. Добрич, област Добрич
ул. „Сан Стефано“ № 6Б, ет. 1, офис 3,
сумата от 586,94 лева /петстотин осемдесет и шест лева и
деветдесет и четири стотинки/ – деловодни разноски по настоящото исково
производство и сумата от 358,96 лева
/триста петдесет и осем лева и деветдесет и шест стотинки/ - разноски по
ч.гр.д. № 14857/18 на ПРС, V бр. с.
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от
връчването пред Пловдивския окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :/П/
Вярно с оригинала!ВГ