РЕШЕНИЕ
№ 4912
гр. София, 18.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 35 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:РУМЯНА М. НАЙДЕНОВА
при участието на секретаря СОНЯ Д. КОНСТАНТИНОВА
като разгледа докладваното от РУМЯНА М. НАЙДЕНОВА Гражданско дело
№ 20221110105709 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по искова молба на „фирма“ ЕАД срещу Т. Г.
Н., Й. Г. В., Г. Г. В. и СН. БЛ. Ф..
Ищецът моли съда да постанови решение, с което да приеме за установено по
отношение на ответниците, че му дължат следните суми: 1903.90 лв. – главница,
представляваща стойност на незаплатената ТЕ за периода м.05.2018г. до м.04.2020г., сумата
от 299.97 лв. – законна лихва за забава върху ТЕ за периода от 15.09.2019г. до 30.09.2021г.,
сумата от 43.99 лв. главница за дялово разпределение и 9.33лв. мораторна лихва върху
главницата за дялово разпределение. Ищецът претендира и законна лихва върху главницата
от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане на задължението.
Представя доказателства, прави доказателствени искания. Претендира разноски в
настоящето производство.
Ответниците, в срока по чл. 131 ГПК, са представили отговор, с който оспорват
количеството доставяна ТЕ. Твърдят, че не е налице облигационна връзка. В първото по
делото заседание процесуалният представител на ответниците уточнява, че не оспорва, че
същите са собственици на имота, но твърди, че липсва облигационно правоотношение с
Т.Н., Й.В. и Г.В., тъй като декларацията за откриване на партида е подадена единствено от
С.Ф.. Оспорват начислените суми за дялово разпределение, като твърдят, че същите следва
да се заплащат на ФДР, не на ищеца.
Като трето лице помагач на страната на ищеца е конституирано фирма“ ООД, което
изразява становище за основателност на предявените искове.
1
Софийски районен съд, като прецени доказателствата по делото и доводите на
страните съгласно чл. 235, ал . 2 от ГПК, намира за установено от фактическа страна
следното:
По делото е представено решение № (номер)/29.11.1996г. по гр. д. № 97/1996г. на
СРС, с което бракът между Г. Сл. В. и СН. БЛ. Ф. е прекратен, като е посочено, че
топлоснабденият имот остава в съсобственост при равни квоти между страните.
Видно от удостоверение за наследници № (номер)/28.05.2020г. Г. Сл. В. е починал на
9.05.2020г., като е оставил за свои законни наследници Т.Н., Й.В. и Г.В..
На 29.11.2001г. Сн. Ф. е подала молба декларация за откриване на партида на нейно
име.
Представен е протокол за проведено Общо събрание на етажните собственици на
имота, където се намира и топлоснабденият имот, от който е видно, че Общото събрание на
етажните собственици е взело решение да се сключи договор с третото лице помагач за
въвеждане на дялово разпределение на топлинна енергия. Представен е и Списък на
Етажните собственици, който се явява приложение към Протокол от Общото събрание на
етажните собственици. В същия като етажен собственик е вписан и се е подписал С.Ф..
Представен е сключен договор между ФДР и ищеца.
Като доказателства по делото са приети извлечения от сметки за топлоснабдения
имот, както и извлечения за дялово разпределение. Тези документи съдът приема, че не
представляват доказателство за удостоверените в тях обстоятелства, тъй като представляват
частни свидетелстващи документи по смисъла на чл. 178, ал. 1 и чл. 180 от ГПК,
обективиращи изгодни за техния издател факти. Те имат само формална доказателствена
сила за обстоятелството, че съдържат удостоверител-но изявление, направено от субекта,
сочен като техен издател, което не се оспор-ва по делото, но не и обвързваща съда
материална доказателствена сила. Същите се ценят съобразно останалия събран по делото
доказателствен материал.
Представени са по делото общи условия за продажба на топлинна енергия за битови
нужди от фирма ЕАД на потребителите в гр. (град), приети от съвета на директорите на
ищеца, одобрени с решения на ДКЕВР (преди ДКЕР) и публикувани в централни
ежедневници.
По делото са изслушани и приети СТЕ и ССЕ, които съдът изцяло кредитира като
обективно и компетентно изготвени.
Други доказателства от значение за предмета на спора в предвидените в
процесуалния закон срокове не са ангажирани.
При така установените факти съдът приема от правна страна следното:
По иска по чл. 124, ал. 1 във вр. с чл. 422, ал. 1 от ГПК и чл. 79, ал. 1 от ЗЗД.
С оглед разпределената между страните доказателствена тежест в тежест на ищеца е
2
да докаже основанието, размера и изискуемостта на претендираните вземания, т.е.
съществуването на договорни отношения между него и ответника през посочения период,
както и че през този период е доставил в имота на ответника твърдяното количество ТЕ,
която е била отчетена и доставена в съответствие с действащите нормативни актове, а също
и нейната стойност.
Видно от представените решение № (номер)/29.11.1996г. по гр. д. № 97/1996г. на
СРС и удостоверение за наследници № (номер)/28.05.2020г., ответниците са съсобственици
на топлоснабдения имот, при посочените в исковата молба квоти.
В случая обаче молба декларация за откриване на партида е подадена единствено от
ответника С.Ф.. Същата фигурира и в списъка на етажните собственици. Ето защо, съдът
намира, че облигационно отношение е възникнало единствено между ищеца и С.Ф., но не и
с другите ответници.
От събраните по делото доказателство е видно, че съсобствеността между
ответниците не е прекратена, което ги прави потребители на топлинна енергия, като
съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ това е едно от основанията за възникване на облигационно
отношение с ищеца. Видно обаче от представената молба – декларация от 29.11.2001 г. до
ищеца е направено искане от ответника С.Ф. за откриване на партида за топлоснабдения
имот съгласно чл. 12, т. 12 от Общите условия на дружеството. Ищецът е открил партида на
С.Ф. за процесния имот с абонатен номер 291721, до която се отнасят индивидуалните
изравнителни сметки, както и фактурите за исковия период съгласно заключението на
приетите и неоспорени от страните експертизи. Следователно с този изричен договор за
доставка на топлинна енергия с останалите съсобственици на имота е преустановено
действието на предходното презюмирано облигационно правоотношение между страните по
спора за същия имот и дори другите ответници да са съсобственици на имота, същите нямат
качеството на клиент на топлинна енергия по смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР
на ЗЕ /приложима редакция след 17.07.2012 г./.
Съгласно Общите условия на ищеца, договорът възниква в лицето на всички
съсобственици, освен ако някой от тях не заяви изрична воля да е единствена страна по
договора, какъвто е и настоящият случай. Достатъчно е, че е налице волеизявление на друго
лице да бъде страна по договора. Така напр. чл. 61 от Общите условия, предвиждаща страна
по облигационното отношение да стане само този наследник, който е подал искане за това, а
не всички лица, имащи качеството собственици по силата на наследяване.
С оглед на изложеното, съдът приема, че за процесния период съществува
облигационно правоотношение по доставка на топлинна енергия само между ищеца и
ответника С.Ф.. Ето защо, само на това основание искът срещу останалите трима ответници
следва да се отхвърли като неоснователен и недоказан.
С публикуване от топлопреносното предприятие на одобрените от ДКЕВР Общи
условия най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово
топлоснабдяване, като общите условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване,
без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите – арг. чл. 150, ал. 2 ЗЕ,
3
договорът за продажба се счита за сключен с конклудентни действия и общите условия
обвързват ответника. Тоест, се установява, че между ищеца и Ф. е възникнало
правоотношение по договор за покупко-продажба /доставка/ на топлинна енергия, при
правата и задълженията, уредени в ОУ и ЗЕ /чл. 153, вр. чл. 149 ЗЕ/. По силата на
посочената уредба потребителят-купувач е длъжен да заплати цената на доставената
топлинна енергия в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнася.
Собственик/вещен ползвател на отоплен имот е страна в правоотношението и дължи
заплащане цената на потребената ТЕ ежемесечно, като щом е предвиден срок, той кани, а не
фактът на получаване на съответни фактури.
Предвид изложеното съдът приема, че между посочените страни в настоящото
производство съществува действително правоотношение по договор за продажба на
топлинна енергия съгласно ЗЕ, като този договор за продажба се счита за сключен при
публично оповестените общи условия с конклудентни действия – по арг. от чл. 150 от ЗЕ.
Съгласно чл. 142, ал. 2 от ЗЕ - топлинната енергия за отопление на сграда - етажна
собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна
енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите, като
съгласно чл. 145, ал. 1 от ЗЕ топлинната енергия за отопление на имотите в сграда - етажна
собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери се
определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти.
Потребителите на топлинна енергия в сграда - етажна собственост, могат да купуват
топлинна енергия от доставчик, избран с решение на общото събра-ние на етажната
собственост. За избора се съставя протокол съгласно Правилни-ка за упражняването, реда и
надзора в етажната собственост (чл. 149а от ЗЕ). Това в случая е сторено, видно от
приложения по делото протокол на ЕС. Ето защо, третото лице помагач е поело
задълженията на топлинен счетоводител за про-цесната сграда по силата на сключен
договор. Отделно, следва да се посочи и че когато договорът с лицето по чл.139 б ЗЕ е
прекратен, съгласно чл. 61 от Наредба № 16-334/2007г., разпределението на топлинната
енергия между потребителите в сграда - етажна собственост се извършва само от
топлопреносното предприятие или от доставчика, т.е., от ищеца, съобразно методиката по
приложението към наредбата. Следователно, липсата на договор с лице по чл. 139 6 ЗЕ няма
отно-шение към съществуването на задължението за заплащане на топлинна енергия.
От заключението на вещото лице – топлотехник по приетата съдебна екс-пертиза,
което съдът кредитира като обективно, изчерпателно и мотивирано, се установява, че за
ФДР е разпределяло ежегодно ТЕ, след отчет на уредите за дя-лово разпределение в имота.
От техническа гледна точка, наличието на метео-рологична проверка, със заключение
„съответства“ е дало основание на вещото лице да заключи, че за този период ОТ е било
годно средство за техническо измерване.
Относно дължимата главница съдът възприема заключението на вещото лице по
СТЕ, тъй като главницата е изчислена без предишни просрочени или неплатени сметки и
без изравнявания за периоди извън процесния. В него не е включена и сумата за услугата
4
дялово разпределение. Вещото лице по СТЕ е ус-тановило реално потребеното количество
топлоенергия за процесния период и я е остойностило, а от друга страна ССЕ е работила по
счетоводни данни на ищеца.
Съгласно изчисленията на вещото лице, дължимата от абоната сума въз-лиза на
1861.60 лв., тоест с 42.30 лв. по – малко от претендираната от ищеца сума за съответния
абонатен номер.
Ответникът своевременно е направил възражение за погасяване на вземането по
давност.
Приложима в случая е кратката три годишна давност. Съгласно Решение №
168/22.12.2009 г. на ВКС, ТК, ІІ отд. по гр.д.№ 408/2009 г. и др./, вземанията на търговски
дружества – доставчици, произтичащи от неизпълнено задължение по договор, поради
еднородния и падежиран характер на задължението са периодични плащания и се погасяват
с изтичане на кратката тригодишна погасителна давност по чл.111, б.”в” от ЗЗД.
Исковият период обхваща времето от м. 05.2018г. до м. 04.2020г. Заявлението е
подадено на 18.10.2021г.
Съгласно чл. 33, ал. 2 от приложените по настоящето дело ОУ /в сила от м. 08.2016г./,
клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата в 45 – дневен срок след изтичане
на периода, за който се отнасят.
Сумата за м. 09.2018г. не е погасена по давност, тъй като същата е станала изискуема
на 14.11.2018г., съобразно чл. 33 от приложените по настоящето дело ОУ, а заявлението е
подадено на 18.10.2021г.
Сумата за м. 08.2018г. е станала изискуема на 15.10.2021г., съобразно изложеното по
– горе, поради което сумите преди м. 08.2018г., включително, са погасени по давност.
За непогасения по давност период за м. 09.2018г. до м. 04.2020г. главницата възлиза
на 1843.81 лв., съгласно приетата и неоспорена по делото ССЕ.
От тази сума следва да бъде приспадната сумата от 42.30 лв., доколкото вещото лице
по СТЕ е установило, че дължимата сума за ТЕ е 1861.60 лв., а не претендираните от ищеца
1903.90 лв.
Ето защо, дължимата главница възлиза на 1801.51 лв. за съответния абонатен № и
след приспадане на погасените по давност суми /1843.81 лв. – 42.30 лв./. С оглед посоченото
по – горе, задълженията по съответния аб. № следва да се заплащат от ответника Сн. Ф..
Ищецът претендира от нея сумата от 1189.93 лв. за главница, поради което искът му следва
да бъде уважен до посочения с исковата молба размер, с оглед диспозитивното начало.
За пълнота на изложението следва да се отбележи, че ищецът оспорва валидността на
клаузи на ОУ, като счита същите за нищожни. Тези възражения на ответника са
неоснователни. Същият е цитирал клаузи на ОУ от 2014г., които към настоящия случай са
неприложими и в редакцията им от 2016г. имат различно от цитираното от ответниците
съдържане.
5
Основателна е претенцията за заплащане на дължимите годишни такси за
извършваната услуга за дялово разпределение. Съгласно разпоредбите на ОУ, чл.61, ал.1
Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването и на чл.36 от Об-щите условия на
договорите между „Топлофикация С.” ЕАД и търговец за из-вършване на услугата дялово
разпределение на топлинната енергия между пот-ребителите в сграда – етажна собственост
се заплащат от потребителите на топ-линна енергия на ищцовото дружество, което от своя
страна заплаща цената за извършените услуги на дружествата за дялово разпределение.
Съгласно ССЕ, главницата за дялово разпределение възлиза на 39.51 лв., като искът следва
да бъде уважен до заявения от ищеца размер от 27.49 лв.
По иска по чл. 124, ал. 1 във вр. с чл. 422, ал. 1 от ГПК и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
Поради основателността на главния иск основателен се явява и акцесорни-ят такъв за
лихва върху уважената част от главницата.
Задълженията на ответника за заплащане на цена на доставената енергия са
възникнали като срочни, а съгласно чл. 84, ал.1 от ЗЗД, когато денят за изпъл-нение на
задължението е определен, длъжникът изпада в забава след изтичането му, поради което
изпадането в забава не е обусловено от изпращането на покана до длъжника.
Ето защо, сумата, която дължи абонатът за лихва за непогасения по давност период,
върху главницата от 1801.51 лв. възлиза на 283.04 лв., изчислена на основание чл. 162 ГПК.
Искът следва да бъде уважен до заявения от ищеца размер от 187.47 лв.
По отношение на цената за услугата дялово разпределение липсва предвиден срок за
плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради което длъжникът изпада в
забава след покана – арг. чл.84, ал.2 ЗЗД. По делото няма данни такава да е била получена от
ответниците. Ето защо, претенцията в тази част е изцяло неоснователна.
По разноските:
С оглед изхода на правния спор, право на разноски имат и двете страни по спора.
По правилата на чл. 78, ал. 1 от ГПК следва в полза на ищеца да бъдат присъдени и
сторените от него разноски по настоящото исково производство в размер общо на 191.47 лв.,
както и сумата от 66.19 лв., представляваща направените по заповедното производство
разноски, съразмерно на уважената част на исковете по отношение на С.Ф..
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищецът следва да заплати на ответника С.Ф. сумата от
0.21 лв., представляваща направените в настоящето производство разноски, както и сумата
от 0.10 лв., представляваща направените в заповедното разноски, съразмерно на
отхвърлената част на исковете.
На ответниците Т.Н., Й.В. и Г.В. ищецът следва да бъде осъден да заплати сумата от
6
по 50 лв. на всеки от тях по настоящето производство и по 25 лв. на всеки от тях в
заповедното производство.
По изложените съображения Софийски районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на СН. БЛ. Ф., ЕГН **********, с
адрес: гр. (град), (адрес), че дължи на „фирма” ЕАД, ЕИК (номер), със седалище и адрес на
управление: гр. (град), (адрес), по предявения иск с правно основание чл. 415, ал. 1, вр. с чл.
124, ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 79, ал.1 ЗЗД, сумата от 1189.93 лв. за периода м. 09.2018г. до
м. 04.2020г., представляваща доставена и незаплатена топлинна енергия, сумата от 27.49 лв.
за периода м. 09.2018г. до м. 04.2020г., представляваща главница за услугата дялово
разпределение, ведно със законната лихва върху главниците от 18.10.2021г. до
окончателното изплащане на сумите, както и по предявения иск с правно основание чл. 415,
ал. 1, вр. с чл. 124, ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 86 ЗЗД, сумата от 187.47 лв., представляваща
мораторна лихва върху главницата за ТЕ, за които е издадена заповед за изпълнение по ч. гр.
д. № 59650/2021г. на СРС, 35 с-в, като ОТХВЪРЛЯ иска за сумата от 5.82 лв.,
представляваща лихва върху главницата за дялово разпределение, като неоснователен и
недоказан.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „фирма” ЕАД, ЕИК (номер), със седалище и адрес на
управление: гр. (град), (адрес) срещу Т. Г. Н., ЕГН **********, с адрес: гр. (град), (адрес)
иск с правно основание чл. 415, ал. 1, вр. с чл. 124, ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 79, ал.1 ЗЗД за
сумата от 237.99 лв. за периода м. 05.2018г. до м. 04.2020г., представля-ваща доставена и
незаплатена топлинна енергия, за сумата от 5.50 лв. за периода м. 09.2018г. до м. 04.2020г.,
представляваща главница за услугата дялово разпределение, ведно със законната лихва
върху главниците от 18.10.2021г. до окончателното изплащане на сумите, както и
предявения иск с правно основание чл. 415, ал. 1, вр. с чл. 124, ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 86
ЗЗД, за сумата от 37.50 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за ТЕ, както
и за сумата от 1.17 лв., представляваща лихва върху главницата за дялово разпределение, за
които е издадена заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 59650/2021г. на СРС, 35 с-в, като
неоснователни и недоказани.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „фирма” ЕАД, ЕИК (номер), със седалище и адрес на
управление: гр. (град), (адрес) срещу Й. Г. В., ЕГН **********, с адрес: гр. (град), (адрес),
иск с правно основание чл. 415, ал. 1, вр. с чл. 124, ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 79, ал.1 ЗЗД за
сумата от 237.99 лв. за периода м. 05.2018г. до м. 04.2020г., представля-ваща доставена и
незаплатена топлинна енергия, за сумата от 5.50 лв. за периода м. 09.2018г. до м. 04.2020г.,
представляваща главница за услугата дялово разпре-деление, ведно със законната лихва
върху главниците от 18.10.2021г. до оконча-телното изплащане на сумите, както и
предявения иск с правно основание чл. 415, ал. 1, вр. с чл. 124, ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 86
ЗЗД, за сумата от 37.50 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за ТЕ, както
7
и за сумата от 1.17 лв., представляваща лихва върху главницата за дялово разпределение, за
ко-ито е издадена заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 59650/2021г. на СРС, 35 с-в, като
неоснователни и недоказани.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „фирма” ЕАД, ЕИК (номер), със седалище и адрес на
управление: гр. (град), (адрес) срещу Г. Г. В., ЕГН **********, с адрес: гр. (град), (адрес),
иск с правно основание чл. 415, ал. 1, вр. с чл. 124, ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 79, ал.1 ЗЗД за
сумата от 237.99 лв. за периода м. 05.2018г. до м. 04.2020г., представля-ваща доставена и
незаплатена топлинна енергия, за сумата от 5.50 лв. за периода м. 09.2018г. до м. 04.2020г.,
представляваща главница за услугата дялово разпре-деление, ведно със законната лихва
върху главниците от 18.10.2021г. до оконча-телното изплащане на сумите, както и
предявения иск с правно основание чл. 415, ал. 1, вр. с чл. 124, ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 86
ЗЗД, за сумата от 37.50 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за ТЕ, както
и за сумата от 1.17 лв., представляваща лихва върху главницата за дялово разпределение, за
ко-ито е издадена заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 59650/2021г. на СРС, 35 с-в, като
неоснователни и недоказани.
ОСЪЖДА СН. БЛ. Ф., ЕГН **********, с адрес: гр. (град), (адрес) да заплати на
„фирма” ЕАД, ЕИК (номер), със седалище и адрес на управление: гр. (град), (адрес), на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 191.47 лв., представляваща направените по
настоящето дело разноски, както и сумата от 66.19 лв., представляваща направените по ч. гр.
д. № 59650/2021г. разноски, съразмерно на уважената част на исковете.
ОСЪЖДА „фирма” ЕАД, ЕИК (номер), със седалище и адрес на управление: гр.
(град), (адрес) да заплати на СН. БЛ. Ф., ЕГН **********, с адрес: гр. (град), (адрес), на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от 0.21 лв., представляваща направените по настоящето
дело разноски, както и сумата от 0.10 лв., представляваща направените по ч. гр. д. №
59650/2021г. разноски, съразмерно на отхвърлената част на исковете.
ОСЪЖДА „фирма” ЕАД, ЕИК (номер), със седалище и адрес на управление: гр.
(град), (адрес) да заплати на Т. Г. Н., ЕГН **********, с адрес: гр. (град), (адрес) на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от 50лв., представляваща направените по настоящето
дело разноски, както и сумата от 25 лв., представляваща направените по ч. гр. д. №
59650/2021г. разноски.
ОСЪЖДА „фирма” ЕАД, ЕИК (номер), със седалище и адрес на управление: гр.
(град), (адрес) да заплати на Й. Г. В., ЕГН **********, с адрес: гр. (град), (адрес), на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от 50лв., представляваща направените по настоящето
дело разноски, както и сумата от 25 лв., представляваща направените по ч. гр. д. №
59650/2021г. разноски.
ОСЪЖДА „фирма” ЕАД, ЕИК (номер), със седалище и адрес на управление: гр.
(град), (адрес) да заплати на Г. Г. В., ЕГН **********, с адрес: гр. (град), (адрес), на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от 50лв., представляваща направените по настоящето
дело разноски, както и сумата от 25 лв., представляваща направените по ч. гр. д. №
59650/2021г. разноски.
8
Решението е постановено с участието на трето лице помагач, конститутирано на
страната на ищеца – „фирма“ ООД.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски
съд в двуседмичен срок от връчване на препис от него на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9