РЕШЕНИЕ
№ 104/30.3.2020г.
гр. Девня
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ДЕВНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ПЪРВИ СЪСТАВ, в публично
заседание на седемнадесети септември две хиляди и деветнадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМО ЦОЛОВ
при протоколист Светла
Горчева, като разгледа докладваното гр.
дело №88/2018 г. по опис на РС Девня, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Предявен е положителен
установителен иск с правно основание чл.124, ал.1, вр. чл.422, ал.1 ГПК. Ищецът
„БНП Париба Пърсънъл Файненс“
ЕАД гр. София, ЕИК *********, твърди, че с Договор за потребителски кредит №CREX-13183929 от 25.04.2016 г. е предоставил на
ответницата В.П.Д., ЕИК **********, паричен кредит в размер
880.09 лв по начина, уговорен в чл.1 от договора, с което ищецът е изпълнил
задължението си по него. Твърди, че за отв. В. Д. е възникнало задължението да
погаси заема на 24 месечни вноски, всяка по 51.70 лв, които вноски съставляват
изплащане на главницата по заема, ведно с оскъпяването й съгласно годишния
процент на разходите – 38.39% и годишния лихвен процент – 32.39%, посочени в
параметрите по договора. Твърди още, че на 20.08.2016 г. отв. В. Д. е
преустановила плащането на вноските по кредита, като към тази дата са погасени
две месечни вноски. Излага, че на основание чл.3 от договора вземането станало
изискуемо в пълен размер, като ответникът следва да изплати остатъка от заема в
размер на 1137.40 лв, представляващ оставащите 22 бр. погасителни вноски към
20.09.2016 г. Поради това, че отв. В. Д. не е извършила плащане на дължимите
суми, ищецът предявил в РС Девня заявление по чл.410 ГПК за издаване на заповед
за изпълнение на парично задължение срещу отв. В. Д. и образувано ч. гр. дело
№946/2017 г. Ищецът твърди, че към настоящия момент отв. В. Д. дължи сумите:
845.44 лв - главница по Договор за
потребителски кредит №CREX-13183929 от 25.04.2016;
291.96 лв - възнаградителна лихва, и 83.94 лв – законна лихва за забава за периода от
20.09.2016 г. до 11.09.2017 г. Моли съда, да приеме за установено, че ответникът
дължи на ищеца сумите: 845.44 лв - главница по Договор за потребителски кредит №CREX-13183929 от 25.04.2016;
291.96 лв – възнаградителна лихва, и 83.94 лв – законна лихва за забава за периода от
20.09.2016 г. до 11.09.2017 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на
заявлението, до окончателното изплащане. В условия на евентуалност моли съда,
да приеме, че предявява осъдителен иск. Претендира и заплащане на направените
разноски.
В срока по чл.131 ГПК е представен отговор на исковата
молба от определения особен представител на ответника по чл.47, ал.6 ГПК, с
който оспорва основателността на предявения установителен иск. Твърди, че
ищцовата страна не е представила доказателства за получаване от длъжника на
изявление за обявяване от кредитора на предсрочна изискуемост на непогасения
остатък от кредита, както и че длъжникът е узнал за изявлението за предсрочна
изискуемост едва с връчване на съобщението за издадената заповед за изпълнение,
при което вземането не е изискуемо в заявения размер и не е възникнало на
предявеното основание, поради което предявения иск следва да бъде отхвърлен.
Твърди също, че съвместно разглеждане на главния установителен иск по чл.422,
ал.1, вр. чл.415, ал.1 ГПК е недопустимо, с аргумент, че кредиторът няма право
на избор относно вида на иска, чрез който защитава вземането си, доколкото
предвиденият специален ред за защита изключва
допустимостта на осъдителен иск за вземането по оспорената заповед за
изпълнение, поради което моли, производството по предявените осъдителни искове
да бъде прекратено.
След преценка на събраните
доказателства по отделно и в съвкупност, съдът направи следните фактически
констатации:
Видно от приложеното ч. гр. дело №946/2017
г. по опис на РС Девня, въз основа на предявено от „БНП
Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД заявление вх.№5152 от 26.09.2017 г., е издадена Заповед №618 от 27.09.2017 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК срещу
кредитополучателя В. д., за сумите: 845.44 лв –
главница по
Договор за потребителски кредит №CREX-13183929
от 25.04.2016 г.; 83.84 лв – мораторна лихва за периода от 20.09.2016 г.
до 11.09.2017 г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението – 26.09.2017 г.,
до окончателното плащане на основание чл.410 ГПК,
77.41 лв
обезщетение за разноски по делото, от
които 25.00 лв д. т.
и 50.00 лв
възнаграждение за юрисконсулт.
Съобщението до
длъжника за издадената Заповед по чл.410 ГПК е връчено по реда на чл.47, ал.1
ГПКС, в резултат от което на 30.01.2018 г. ищецът е
предявил процесния иск.
Ищецът е представил Договор №CREX-13183929
от 25.04.2016 г. ведно с извлечение по
кредита, видно от които, срока за погасяване на задължението е 24 месеца, считано
от 20.06.2016 г., а размера на месечната вноска по кредита е
51.70
лв, като от 20.08.2016 г. изплащането на месечните вноски е преустановено и
неплатени са останали 845.44 лв главница и 291.96 лв договорна лихва.
Видно
от кредитираното като компетентно и безпристрастно изготвено заключение по
назначената съдебно-счетоводна експертиза, видно от която кредиторът е
предоставил договорената сума, от която 803.00 лв цена на закупени от стоки и
77.09 лв цена на сключена с договора застраховка „сигурност на плащанията“ с
групова полища №5/2008, като стойността на неплатените от ищцата вземания по
договора възлиза на 845.44 лв главница и 291.96 лв договорна лихва.
При така визираните фактически
констатации, съдът нарави следните правни изводи:
Възражението на ответника за
липса на надлежно уведомяване за обявяване кредита за предсрочно изискуем се
явява основателно, доколкото липсват представени доказателства удостоверяващи
уведомяване на длъжника.
Приобщените доказателства установяват несъмнено както
наличието на валидно облигационно правоотношение по договор за кредит между
страните, така и факта, че ищецът е изпълнил задължението да предостави сумата 880.00
лв. Ищецът не е представил доказателства, изявлението му за обявяване на
предсрочна изискуемост на вземанията по процесния договор за кредит да е достигнало
до ответника преди датата на подаване заявлението за издаване заповед за
изпълнение по реда на чл.410 ГПК, но от друга страна, ответникът дължи на ищеца
изпълнение за онази част от задължението, по отношение на която е настъпил
падежът, уговорен от страните в погасителния план. Към датата на приключване на
устните състезания - 17.09.2019 г., е изтекъл и последния срок по погасителния
план, като са падежирали всички 24 вноски по процесния договор, което следва да
бъде съобразено от съда съгласно чл.235, ал. 3 ГПК, поради което така предявеният
установителен иск по чл.422 ГПК се явява основателен и следва да бъде уважен в
частта относно претендираната главница. Предвид факта, че изискуемост на цялото
вземане е настъпила едва в хода на образуваното исково производство, законна
лихва върху същото следва да се присъди от влизане в сила на съдебния акт. В частта относно претендираната договорна лихва, този
иск е неоснователен, доколкото още в заповедното производство тази част от
искането е оставена без уважение като разпореждането е влязло в сила след
въззивна проверка. А предмет на установителния иск по чл.422 ГПК са само тези
вземания, за които е издадена заповед за изпълнение. Доколкото за същото
вземане ищецът е предявил и осъдителен иск при условие на евентуалност, при
констатацията за настъпил падеж на всички договорни вноски, съответната
осъдителна претенция е основателна и следва да бъде уважена. При констатацията
за ненастъпила предсрочна изискуемост на вземането до датата на предявяване на
процесния иск, претенцията за дължимост на вземане за мораторна лихва върху
главницата до образуване на заповедното производство в размер 83.94 лв се явява
неоснователна и в тази част предявеният установителен иск също следва да бъде
отхвърлен. Доколкото в такава хипотеза съдът дължи произнасяне по предявената в
условие на евентуалност претенция, предвид изтъкнатите по—горе аргументи за
недължимост на това вземане поради ненастъпила предсрочна изискуемостна, която
да обуслява и задължение за плащане на мораторни лихви, тази осъдителна
претенция следва да бъде отхвърлена.
С оглед изхода на спора ответникът следва да бъде осъден
да заплати на ищеца обезщетение за направените разноски, съразмерно на
уважената част от иска, от което 643.03 лв в исковото производство и 69.85 лв в
заповедното производство.
Водим
от изложеното, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че В.П.Д., ЕИК **********, ДЪЛЖИ на „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД гр. София, ЕИК
*********,
сумата: 845.44 лв (осемстотин
четиридесет и пет лева, 44 ст.), ведно със законната лихва върху главницата,
считано от влизане в сила на съдебния акт до окончателното плащане,
представляваща неплатена главница по Договор за
потребителски кредит №CREX-13183929 от 25.04.2016, за което вземане е издадена Заповед №618 от 27.09.2017 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч. гр. дело №946/2017 г. по опис на РС Девня, на основание чл.422, вр.
чл.124, ал.1 ГПК.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения установителен иск от „БНП
Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД гр. София, ЕИК *********, срещу В.П.Д.,
ЕИК **********,
в часттта за
установяване дължимост на следните парични
вземания: 291.96 лв – възнаградителна лихва по Договор за потребителски кредит №CREX-13183929 от 25.04.2016 г.;
83.94 лв – законна лихва за
забава върху главницата по Договор
за потребителски кредит №CREX-13183929 от 25.04.2016 г.
за периода от 20.09.2016 г. до 11.09.2017 г., на
основание чл.422, вр. чл.124, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА В.П.Д., ЕИК **********, ДА ЗАПЛАТИ на „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД гр. София, ЕИК
*********, сумата 291.96 лв (двеста деветдесет и един
лева, 96 ст.), представляваща възнаградителна лихва по Договор за потребителски кредит №CREX-13183929 от 25.04.2016 г.; 712.88 лв (седемстотин и дванадесет
лева, 88 ст.), представляваща обезщетение за сторени разноски, от което 643.03
лв в исковото производство и 69.85 лв в заповедното производство, на основание
чл.79, ал.1, вр. чл.86, ал.1 ЗЗД и чл.78, ал.1 ГПК.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявеният при условие на евентуалност осъдителен иск
от „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД гр. София, ЕИК
*********,
срещу В.П.Д., ЕИК **********, за
сумата 83.94 лв,
представляваща законна лихва за забава
върху главницата по Договор за потребителски кредит №CREX-13183929 от 25.04.2016 г. за периода от 20.09.2016 г. до 11.09.2017 г., на
основание чл.79, ал.1, вр. чл.86, ал.1 ЗЗД ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ОС
Варна в двуседмичен срок от съобщаването.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: