№ 2294
гр. Варна, 19.05.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на
деветнадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Константин Д. Иванов
Членове:Златина Ив. Кавърджикова
Николай Св. Стоянов
като разгледа докладваното от Златина Ив. Кавърджикова Въззивно
гражданско дело № 20253100500863 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх. № 23926/17.03.2025г. от Прокуратурата на
Република България с адрес гр. София, бул. „Витоша“, № 2, чрез прокурор при ВРП
Ант.Ганчева, срещу решение № 697/27.02.2025г. по гр.д. № 20243110103281 по описа за
2024г. на 24-ти състав на ВРС, в частта в която е осъдена да заплати на Й. Д. Д. ЕГН
********** от гр. Варна, ул. „***“ №36, ет.1, ап.4, сумата от 6000 лв. (шест хиляди лева),
съставляваща обезщетение за причинени й неимуществени вреди, ведно със законната лихва,
считано от 09.10.2023 г., до окончателното плащане, на основание чл.2, ал.1, т.3, от ЗОДОВ,
вследствие незаконосъобразното водено наказателно производство с повдигнато и
поддържано обвинение в извършване на престъпление по чл.290, ал.1 от НК, като ищцата е
била оправдана с влязла в законна сила присъда от 09.10.2023 г. по НОХД №1405/2022 г. на
ВРС.2843/10.03.2025г. по гр.д. № 20243110107823 по описа за 2024г. на ВРС.
Намира първоинстанционното решение в обжалваната част за неправилно и
незаконосъобразно.
Счита, че в хода на производството не са събрани категорични доказателства, които
да установяват, че Й. Д. Д. действително е претърпяла неимуществени вреди-стрес,
напрежение, безпокойство, срам, ограничаване на социалните контакти, промяна на
отношението към нея от приятелската среда в негативна насока, като пряк и непосредствен
резултат от незаконното обвинение. При постановяване на решението, съдът се е позовал на
показанията на водените от ищцата свидетели. От една страна те са в близки отношения с
нея, а от друга-тя не е споделяла с тях много за воденото срещу нея наказателно
производство, както заявяват самите свидетели. Показанията им не следва да бъдат ценени
като обективно и безпристрастно дадени. Вещото лице не е категорично в заключението си
относно състоянието на ищцата, а с известна степен на вероятност, доколкото касае минал
период от време, за който не е налице медицинска документация, описваща психичното й
състояние към онзи момент. Неправилно ВРС е приел, че няма съпричиняване и съответно
не намира приложение чл. 5 от ЗОДОВ, т.к. не са налице основанията по ал. 1 и ал. 2 на
посочената разпоредба. Съгласно т. 3 от ТР № 3/22.04.2005г. по ТД № 3/2004г. на ОСГК на
ВКС , отговорността на държавата се намалява, когато е налице съпричиняване и причинно-
следствена връзка между поведението на пострадалата и вредоносния резултат, като се
1
отчитат особеностите на всеки конкретен случай. Такъв би бил случай, при който
пострадалият с действията си по време на наказателното производство недобросъвестно
създава предпоставки за повдигане и поддържане на незаконното обвинение-напр.
недобросъвестно направи неистински признания, въвеждане на органите на разследването в
заблуждение с цел да се прикрият определени обстоятелства, за да се забави или да се
опорочи разследването, или пък когато пострадалият недобросъвестно е набедил в
извършване на престъпление, когато лично се е явил пред органите на досъдебното
производство и е направил неистински признания за авторство на престъплението, като е
цитирана съдебна практика. Съдът не е открил подобни обстоятелства съгласието на ищцата
да се сключи споразумение и поддържането му е имало за цел да приключи производството
и се преустанови преживявания от нея стрес, свързан с висящото наказателно производство.
Въззивната страна намира този извод за неоснователен. По НОХД 1405/2022г. Д. е сключила
споразумение с наблюдаващия прокурор с оглед приключване на образуваното наказателно
производство, като в исковата молба тя сочи, че това е направено по нейно настояване,
въпреки противопоставянето на защитника й. От споразумението по НОХД е видно, че Д. се
признава за виновна за извършеното от нея престъпление по чл. 290, ал. 1 от НК.и е приела
да й бъде наложено наказание. Това представлява недобросъвестно направени неистински
самопризнания, с което сама се е набедила в извършване на престъпление, основание според
цитираната практика за прилагане на чл. 5 от ЗОДОВ. Предвид изложеното обезщетение от
6000.00лв. е в завишен размер, несъответстващ на критерия за справедливост по чл. 52 от
ЗЗД. По делото няма събрани доказателства за злепоставяне на Д. и уронване на доброто й
име пред нейните близки, съседи, колеги. Възможната наказателна репресия не е била
разгласявана от страна на Прокуратурата и не е ставала обществено достояние. Делото е
било водено и приключило в разумни срокове. Привлечена е била като обвиняема на
21.06.2021г., като обвинителният акт е бил внесен на 13.04.2022г., т.е. имала е качеството на
обвиняемо лице по-малко от 10 месеца. Делото е приключило с решение на ВКС на
09.10.2023г. Общата продължителност на воденото срещу нея дело е е по-малко от 2 години
и 4 месеца. Освен това ПРБ отговаря само за досъдебната фаза, т.к. след това ръководната
роля е на друг орган и от неговите действия и процесуалното поведение на страните зависи
до голяма степен неговата продължителност. На Д. е било повдигнато обвинение, което не е
тежко по смисъла на чл. 93, т. 7 от НК. Спрямо нея е била наложена най-леката МНО
„Подписка“. Не са ангажирани никакви доказателства, че тази мярка е нарушила нейните
права и свободи.
Следователно искът за обезщетение за неимуществени вреди е неоснователен и
недоказан. Ако се приеме, че искът е основателен, то се моли за намаляване на размера на
присъденото обезщетение.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК не е постъпил отговор от Й. Д. Д. ЕГН ********** от
гр. Варна, ул. „***“, № 36, ет. 1, ап. 4.
Настоящият състав приема, че постъпилата въззивна жалба е редовна и отговоря на
изискванията на чл.260 от ГПК – подадена е в срок, от надлежна страна, срещу акт,
подлежащ на обжалване и съдържа останалите необходими приложения. Следва делото да
бъде насрочено в о.с.з.
Няма направени доказателствени искания. Съдът не дължи произнасяне в този
смисъл.
Воден от горното и на основание чл. 267 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивна жалба вх. № 23926/17.03.2025г. от
Прокуратурата на Република България с адрес гр. София, бул. „Витоша“, № 2, чрез прокурор
при ВРП Ант.Ганчева, срещу решение № 697/27.02.2025г. по гр.д. № 20243110103281 по
описа за 2024г. на 24-ти състав на ВРС, в частта в която е осъдена да заплати на Й. Д. Д. ЕГН
2
********** от гр. Варна, ул. „***“ №36, ет.1, ап.4, сумата от 6000 лв. (шест хиляди лева),
съставляваща обезщетение за причинени й неимуществени вреди, ведно със законната лихва,
считано от 09.10.2023 г., до окончателното плащане, на основание чл.2, ал.1, т.3, от ЗОДОВ,
вследствие незаконосъобразното водено наказателно производство с повдигнато и
поддържано обвинение в извършване на престъпление по чл.290, ал.1 от НК, като ищцата е
била оправдана с влязла в законна сила присъда от 09.10.2023 г. по НОХД №1405/2022 г. на
ВРС.2843/10.03.2025г. по гр.д. № 20243110107823 по описа за 2024г. на ВРС.
НАСРОЧВА делото за 23.06.2025г. от 14.00ч., за която дата и час да се призоват
страните, ведно с препис от настоящото определение.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3