Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Янко Янев | |
Производството е по реда на чл. 258, ал. 1, предложение първо ГПК - въззивно обжалване. С Решение № 457/02.05.2011 г., постановено по гр. дело № 5159/2010 г. по описа на Районен съд – В. Т. е осъден И. Х. Д., ЕГН *, от гр. Д., ул. „Щ.” № 8А да заплати на Л." Е. със седалище и адрес на управление гр. С., ж.к. Л. Б. 4., ЕИК .................., представлявано от П. П. Х. и В. Р. М., на основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, сумата от 995.95 лева (деветстотин деветдесет и пет лева и 95 ст.), получена без основание, по изп. дело № ../2010 г. на СИС при ВТРС, в следствие принудително събиране на погасено по давност вземане по изпълнителен лист от 15.11.2002 г., издаден по гр.д. № .../2002 г. по описа на ВТРС, за сумата 478.91 лева, представляваща неизплатено трудово възнаграждение за периода месец 08.2000 г., обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за периода от м. 03. – 05.2001 г., в размер на сумата от 368.03 лева, ведно със законната лихва върху главницата от 461.08 лева, считано от 07.05.2002 г., до окончателното издължаване, както и 40 лв. – деловодни разноски, ведно със законната лихва върху сумата от 995.95 лева, считано от 13.12.2010 г. до окончателното изплащане, като е отхвърлен предявения на основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, иск за заплащане на сумата от 86.28 лева – лихва за забава върху главницата, за периода от 18.01.2010 г. до 19.11.2010 г., и за периода от 19.11.2010 г. до 13.12.2010 г. Със същото решение е осъден И. Х. Д., ЕГН *, от гр. Д., ул. „Щ.” № 8А да заплати на Л." Е. със седалище и адрес на управление гр. С., ж.к. Л. Б. 4., ЕИК .................., представлявано от П. П. Х. и В. Р. М. сумата от 50 лв. /петдесет лева /, деловодни разноски, като оставена без разглеждане претенцията за присъждане на сумата от 115 лева – деловодни разноски направени в хода на изп. производство № 7/2010 г. по описа на ВТРС. В законния срок е постъпила въззивна жалба от И. Х. Д. от гр. Д. против Решение № 457/02.05.2011 г., постановено по гр. дело № 5159/2010 г. по описа на Районен съд – В. Т.. В същата се прави оплакване, че решението е неправилно. Неправилността на решението се дължала на обстоятелството, че в мотивите си районният съд бил приел, че петгодишната давност е започнала да тече от 31.10.2004 г., т.е. до 30.10.2009 г. Действително изпълнително производство било прекратено от 29.10.2004 г., но затова жалбоподателят не бил уведомен и научил за същото през 2010 г. Излага се, че същият подал молба за образуване на ново изпълнително производство на 14.11.2010 г., поради което счита, че давностния срок е започнал да тече от 2010 г. Твърди, че за събиране на сумата съществува основание. Направено е искане да се отмени обжалваният съдебен акт изцяло и да се постанови друг, с който да бъде отхвърлен предявения иск, като се присъдят направените разноски. В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е подаден отговор на въззивната жалба. Не е подадена насрещна въззивна жалба, и не са направени искания за събиране на нови доказателства. В съдебно заседание процесуалният представител на ответника по жалбата е оспорил същата. Окръжен съд – В. Т., след като разгледа жалбата, обсъди доводите на противната страна, прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, провери правилността на обжалваното решение, съобразно правомощията си, приема за установено следното: Производството по гражданско дело № 5159/2010 година по описа на Районен съд – В. Т. е образувано въз основа на предявен от Л." Е. със седалище и адрес на управление гр. С., ж.к. Л. Б. 4., ЕИК .................., представлявано от П. П. Х. и В. Р. М. против И. Х. Д., ЕГН *, от гр. Д., ул. „Щ.” № 8А иск, с който се претендира да се приема за установено, че вземането предмет на изпълнителния лист е погасено по давност и искане за осъждане на ответника да възстанови сумата от 995.95 лв., съставляваща получена от него по изп. дело № 7/2010 г. без основание. В исковата молба се излага следното: Твърди се, на 26.11.2002 г., срещу ищцовото дружеството било образувано изпълнително дело № 849/2002 г. при СИС при ВТРС, на основание издаден изпълнителен лист от 15.11.2002 г. по гр.д. № 782/2002 г. по описа на ВТРС, с взискател – ответника И. Х. Д., ЕГН *, от гр. Д., ул. „Щ.” № 8А за сумата 478.91 лева, представляваща неизплатено трудово възнаграждение и обезщетение за неизплатен отпуск. Изпълнителното дело било прекратено на 29.10.2004 г., на основание чл. 330, б. „д" от ГПК /отм./, тъй като взискателят Д. не бил поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години. Твърди също, че по молба на ответника от 18.10.2010 г., въз основа на същия изпълнителен лист било образувано изпълнително дело № 7/2010 г. при СИС при ВТРС, по което от страна на ищцовото дружество било направено възражение за изтекла погасителна давност - повече от пет години от прекратяване на старото изпълнително дело. Въз основа на направеното възражение, било прекратено изпълнителното производство с постановлението от 25.01.2010 г. на ДСИ при ВТРС, което в последствие било отменено, с Решение № 217/19.04.2010 г., по гр.д. № 315/2010 г. на ВТОС. Излага се, че след влизане в сила на горепосочения акт ДСИ при ВТРС продължил изпълнителните действия спрямо ищцовото дружество и в резултат на наложен запор върху банковите сметки на дружеството претендираната от взискателя сума била събрана по принудителен ред в размер на 995.95 лв. и 115 лв. – разноски. Излага се, че съгласно чл. 110 от ЗЗД с изтичането на пет годишна давност се погасявали всички вземания, за които законът не предвиждал друг срок, поради което съдебният изпълнител не следвало да предприема конкретните изпълнителни действия и наложения запор бил незаконосъобразен. Кредиторът И. Д. бил подал молба за образуване на ново изпълнително дело въз основа на същия изпълнителен лист за принудително събиране на вземанията след изтичане на установения в чл. 110 от ЗЗД петгодишен давностен срок, т.е. след 29.10.2009 г. Направено е искане съдът да постанови решение, с което да приеме за установено, че вземането на ответника е погасено по давност и е получено без правно основание, да осъди ответника И. Х. Д. да възстанови сума от 995.95 лева, съставляваща получена от него сума по изпълнително дело № 7/2010 г., както и да присъди законната лихва в размер на 86.28 лева, считано от датата на образуване на изп.д. № 7/2010 г. - 18.01.2010 г. до 19.11.2010 г. - дата на завеждане на исковата молба, върху главницата, считано от завеждане на исковата молба до окончателното изплащане на сумата от ответника, ведно с направените по изп.д. № 7/2010 г. разноски в размер на 115 лева, както и разноските по настоящото производство. Пред първоинстанционния съд ответникът е оспорил предявения иск. Излага становище, че изтеклата погасителна давност не погасява вземането, а само принудителния ред за събирането му. Счита, че основанието за плащането продължава да съществува, поради което не са приложими съставите по чл. 55, ал. 1 от ЗЗД. Въззивният съд приема за установена следната фактическа обстановка: От приложеното изп. дело №.../2002 г. на СИС при Районен съд – В. Т., се установява, че същото е образувано на 26.11.2002 г., въз основа на молба от ответника И. Х. Д. от гр. Д., за принудително събиране на сумите по изпълнителен лист от 15.11.2002 г., по гр.д. № 782/2002 г. по описа на Районен съд – В. Т.. От приложения изпълнителен лист се установява, че ищецът по настоящото дело „Л.” – гр. В. Т., е осъдено да заплати в полза на ответника - взискател по изпълнителното производство, сумата от 478.91 лева, представляваща неизплатено трудово възнаграждение за периода месец 08.2000 г. и обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за периода от м. 03. – 05.2001 г., в размер на сумата от 368.03 лева, ведно със законната лихва върху главницата от 461.08 лева, считано от 07.05.2002 г., до окончателното издължаване, както и 40 лв. – деловодни разноски. С разпореждане на съдия-изпълнителя от 29.10.2004 г., на основание чл. 330, б. „д" от ГПК /отм./ е прекратено изпълнителното производство. Последното изпълнително действие е с дата 31.01.2003 г. – изпращане на призовка за доброволно изпълнение до длъжника. От приложеното изп. дело № 7/2010 г. на ДСИ при Районен съд – В. Т., се установява, че същото е образувано на 15.01.2010 г. по молба от 14.01.2010 г. на И. Х. Д. от гр. Д. (ответник в настоящото производство) по същия изпълнителен лист – издаден от 15.11.2002 г. по гр.д. № 782/2002 г. на Районен съд – В. Т.. По делото са предприети изпълнителни действия, като е направен опис на имущество и е наложен запор върху сметки на дружеството – ищец. С молба от 25.01.2010 г. на „Л.” до ДСИ при ВТРС, е направено възражение за изтекла погасителна давност и е поискано да бъде прекратено образуваното производство. С постановление от 25.01.2010 г., на ДСИ при Районен съд – В. Т. е прекратено производството по изп. дело № 7/2010 г., поради погасяване на вземането по изпълнителния лист по давност. С Решение № 217/19.04.2010 г., по гр. д. № 315/2010 г. на Окръжен съд – В. Т. е отменено постановлението от 25.01.2010 г. за прекратяване на изпълнителното производство по изп. дело № 7/2010 г. по описа на ДСИ при ВТРС С. С., като незаконосъобразно и делото върнато на ДСИ при ВТРС за продължаване на изпълнителните действия. От приложеното по изп. дело № 7/2010 г. по описа на ДСИ при Районен съд – В. Т., авизо по платежно нареждане от 28.01.2010 г. на Банка Пиреос България, се установява, че по сметка на Районен съд – В. Т. е преведена сумата от 1 110.95 лева, на основание запорно съобщение по изпълнителното дело, като в последствие с разпореждане от 10.05.2010 г. на ДСИ при ВТРС събраното вземане е преведено по сметка на взискателя И. Х. Д. от гр. Д.. От тази сума са събрани и дължимите в хода на изпълнителното производство разноски - 115 лева - преведена по сметка на ВТРС. С Постановление от 13.05.2010 г. на ДСИ при Районен съд – В. Т. е прекратено изпълнителното производство, поради събиране на дължимите суми по изп. лист от 15.11.2002 г. по гр.д. № 782/2002 г. на ВТРС. Относно валидността и допустимостта на обжалвания съдебен акт: Решение № 457/02.05.2011 г., постановено по гр. дело № 5159/2010 г. по описа на Районен съд – В. Т. е постановено от законен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, изготвено е в писмена форма, подписано е и е разбираемо. Следователно обжалвания съдебен акт не е нищожен по смисъла на чл. 270, ал. 1 и 2 от ГПК. Решение № 457/02.05.2011 г., постановено по гр. дело № .../2010 г. по описа на Районен съд – В. Т. е недопустимо. С оглед на изложеното в обстоятелствената част на исковата молба и направените искания, съдът приема, че са предявени искове с правно основание чл. 439, ал. 1 от Гражданско процесуалния кодекс и чл. 55, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите. Ищецът твърди, че по отношение на насоченото срещу него вземане, събрано по принудителен ред е изтекла погасителна давност. Изп. дело № ../2002 г. на СИС при Районен съд – В. Т. е образувано на 26.11.2002 г., въз основа на молба от ответника И. Х. Д. от гр. Д., за принудително събиране на сумите по изпълнителен лист от 15.11.2002 г., по гр.д. № 782/2002 г. по описа на Районен съд – В. Т.. Последното изпълнително действие е с дата 31.01.2003 г. – изпращане на призовка за доброволно изпълнение до длъжника. С разпореждане на съдия-изпълнителя от 29.10.2004 г., на основание чл. 330, б. „д" от ГПК /отм./ е прекратено изпълнителното производство. Т.е. преди да е изтекъл срокът по б.”д” на чл. 330 от ГПК (отм.). Независимо, че производството по изп. дело е прекратено на 29.10.2004 г., настоящата инстанция намира, че прекратителния ефект на чл. 330, б. д” от ГПК (отм.) е настъпил на 31.03.2005 г. (Тълкувателно решение № 47 от 1.IV.1965 г. по гр. д. № 23/65 г., ОСГК), доколкото разпореждането на съдия-изпълнителя, по чл. 330, б. „д" от ГПК /отм./ не е съобщено на страните и не е влязло в сила. От тази дата следва да се счита, че е започнал да тече срокът по чл. 111 от ЗЗД – В т. см. Решение № 811 от 9.IV.1963 г. по гр. д. № 340/63 г., I г. о., Решение № 922 от 20.XI.1990 г. по гр. д. № 801/90 г., IV г. о. Първоинстанционният съд е бил сезиран с искове с правно основание чл. 439, ал. 1 от Гражданско процесуалния кодекс и чл. 55, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите. По иска с правно основание чл. 439, ал. 1 от Гражданско процесуалния кодекс липсва произнасяне от съда в диспозитива на решението. По тази начин първостепенния съд е постановил едно недопустимо решение. Доколкото иска по чл. 55, ал. 1 от ГПК е обусловен от иска по чл. 439 от ГПК постановеното решение следва да се обезсили изцяло и делото следва да се върне за разглеждане от друг състав на същия съд. При новото разглеждане на делото следва да се съобрази налице ли е правен интерес от установяване, че вземането на взискателя е погасено по давност, доколкото исковата молба по настоящото дело е подадена след приключване на изпълнителното производство (чл. 439 във вр. с чл. 433, ал. 1, т. 7 от ГПК). Гореизложеното налага извод за недопустимост на обжалваното Решение № 457/02.05.2011 г., постановено по гр. дело № 5159/2010 г. по описа на Районен съд – В. Т., поради което на основание чл. 270, ал. 3, изр. последно от ГПК същото следва да бъде обезсилено, а делото върнато на първоинстанционния съд за произнасяне по предявения иск. С оглед изхода на спора пред второинстанционния съд Л." Е. със седалище и адрес на управление гр. С., ж.к. Л. Б. 4., ЕИК .................., представлявано от П. П. Х. и В. Р. М. следва да бъдат осъдени да заплатят на И. Х. Д., ЕГН *, от гр. Д., ул. „Щ.” № 8А сумата от 25 лева – направени по делото разноски пред въззивната инстанция, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК. С оглед разпоредбата на чл. 280, ал. 2 от ГПК, съгласно който не подлежат на касационно обжалване решенията по дела с обжалваем интерес до 1000 лв. решението и окончателно и не подлежи на обжалване. По изложените съображения и на основание чл. 270, ал. 3 от ГПК, Окръжен съд – В. Т. Р Е Ш И : ОБЕЗСИЛВА Решение № 457/02.05.2011 г., постановено по гр. дело № 5159/2010 г. по описа на Районен съд – В. Т.. ВРЪЩА делото на Районен съд – В. Т. за произнасяне по предявения иск. ОСЪЖДА Л." Е. със седалище и адрес на управление гр. С., ж.к. Л. Б. 4., ЕИК .................., представлявано от П. П. Х. и В. Р. М. да заплати на И. Х. Д., ЕГН *, от гр. Д., ул. „Щ.” № 8А сумата от 25 лева – направени по делото разноски пред въззивната инстанция, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК. РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2. |