№ 651
*** 15.08.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, XII-И СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Надежда Д. Кирилова
при участието на секретаря Теменужка Б. Димитрова
като разгледа докладваното от Надежда Д. Кирилова Гражданско дело №
20243630100629 по описа за 2024 година
Предявен е установителен иск с правна квалификация чл. 124 от ГПК, във вр.
чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, във вр. чл. 146, ал. 1 от ЗЗП, във вр. чл. 143 и чл. 144 от ЗЗП, във
вр. чл. 22 от ЗПК, във вр. чл. 19, ал. 4 от ЗПК, във вр. чл. 11, ал. 1, т. 9, т. 10, т. 11 от
ЗПК.
Производството по настоящото дело е образувано по искова молба от Г. Д. Ц., ЕГН
**********, с постоянен адрес: *** ж. к. „Южен бряг № бл. 6, ет. 3, ап. 10, със съдебен
адрес: *** ул. „Бузлуджа“ № 17, партер чрез адв. Николай Москов от АК – Ямбол против
ответника „Сити Кеш“ ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: ***, ул.
„Славянска“ № 29, ет. 7, представлявано от управителя Николай Пенчев Пенчев.
Ищеца твърди, че на 23.08.2021 г. сключил с ответното дружество Договор за
потребителски кредит № 561010, по силата на който бил получил сумата от 850.00 лв., при
фиксиран годишен лихвен процент от 40.05 % и ГПР в размер на 49.85 %. С договора било
уговорено, че ще погаси кредита на 29 месечни погасителни вноски, от които първите три с
размер на погасителната месечна вноска - 6.62 лв., а останалите 26 месечни погасителни
вноски с размер на 36.24 лв. Датата на последното плащане било на 14.03.2022 г. и обща
сума за плащане 962.10 лв. Твърди, че съгласно клаузите на чл. 5 от Договора се задължил в
срок от три дни кредитът да бъде обезпечен с банкова гаранция или поръчители, като били
поставени множество условия за това. Предвидено било, че обезпечението следва да
отговаря на условията от ОУ към договорът за заем. Съобразно чл. 11.1 от процесния
договор, при неизпълнение на изискването на ал. 1 на чл. 5 от договора в тридневен срок от
сключването му да предостави обезпечение, заемателят дължал на заемодателя неустойка в
размер на 603.90 лв., която следвало да се плаша разсрочено, като се кумулирала към
падежните вземания по погасителния план.
Счита, че не дължи изпълнение на вземанията за неустойка и за договорна лихва, тъй
като същите намирали своето основание в нищожната кредитна сделка.
Счита, че процесния договор, сключен със „Сити кеш“ ООД, се явява нищожен
поради изначална недействителност на основание чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД, във вр. чл. 22
от ЗПК, във вр. чл. 11, ал. 1, т. 9, т.10 и т. 11 и чл. 19, ал. 1, ал. 2 и ал. 4 от ЗПК, във вр. чл. 21
1
и чл. 22 от ЗПК. В исковата молба излага подробни съображения и мотиви относно
твърденията си.
Моли съдът да се произнесе с решение, по силата на което да признае за установено в
отношенията между страните по предявения от Г. Д. Ц., ЕГН ********** срещу „Сити Кеш“
ЕАД, с ЕИК *********, че сключеният между тях Договор за потребителски кредит №
1561010 от 23.08.2021 г. е нищожен на основание чл. 22 ЗПК, във вр. чл. 10, ал. 1, ал. 2 ЗПК
и чл. 11, ал. 1, т. 9, т. 10 и т. 11 ЗПК, във вр. чл. 26, ал. 1 предл. трето от ЗЗД. Моли да му
бъдат присъдени и всички, сторени по делото разноски, включително за адвокатско
възнаграждение.
В проведените по делото съдебни заседания, ищеца, редовно призован, не се явява
лично и не изпраща упълномощен представител. В депозирано на 13.08.2024 г. писмено
становище от пълномощника на ищеца - адв. Николай Москов от Адвокатска колегия –
Ямбол, излага конкретни съображения в подкрепа на исканията си.
Препис от исковата молба, ведно с приложенията към нея са били редовно връчени на
ответника, като в законоустановения едномесечен срок от негова страна е бил депозиран
писмен отговор. В отговора на исковата молба ответника заявява, че не е налице твърдяната
недействителност по смисъла на ЗПК, като излага подробни съображения относно
твърденията си. Молят предявеният иск да бъде отхвърлен и да им бъдат присъдени
направените в производството разноски.
В проведените по делото съдебни заседания, представляващият ответника „Сити
Кеш“ ООД, редовно призован, не се явява и не изпраща процесуален представител. С
депозирана на 24.06.2024 г. писмена молба от пълномощника на ответника – адв. Христо
Милчев от Адвокатска колегия – София, излага конкретни съображения в подкрепа на
исканията си.
ШРС, след като взе предвид събраните по делото доказателства и становища на
страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите
на закона, намира за установено от фактическа страна следното:
Видно от приложения Договор за потребителски кредит № 561010 е, че на 23.08.2021
г. ответното дружество „Сити Кеш“ ООД, в качеството на заемодател предоставило на
ищеца Г. Д. Ц., в качеството на заемополучател потребителски кредит в размер на 850 лева.
Посочената сума следвало да бъде върната за срок от 29 месеца чрез 3 месечни погасителни
вноски в размер на по 6.62 лева и 26 месечни погасителни вноски в размер на по 36.24 лева,
като бил договорен ГПР 49.85% и фиксиран годишен лихвен процент 40.05%. Общата сума,
която ищеца следвало да върне била в размер на 962.10 лева. Датата на първото плащане
било на 30.08.2021 г., а на последното – 14.03.2022 г. Съгласно чл. 5, ал. 2 от Договора ищеца
се задължил в тридневен срок, считано от датата на подписване на договора да представи
обезпечение под формата на банкова гаранция или поръчител, отговарящ на условията на
чл. 5, ал. 1, т. 2 от Договора за заем, като в случай на неизпълнение на задължението,
съгласно клаузата на чл. 11 от Договора дължал неустойка в размер на 603.90 лева.
Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по
делото писмени доказателства и по-специално от: заверено копие на Договор за
потребителски кредит № 1561010/23.08.2021 г., ведно с приложенията; адвокатско
пълномощно, платежно нареждане, Стандартен европейски формуляр, искане за сключване
на договор за кредит, Пълномощно.
Изложената фактическа обстановка се изяснява и от изготвената в хода на съдебното
производство съдебно-счетоводна експертиза, по която вещото лице дава заключение, че във
връзка с погасяване на процесния кредит са постъпили общо 1573.19 лв., като с постъпилите
суми са погасени, както следва: главница – 850 лв., лихви – 112.10 лв., неустойки – 603.90
лв. и такси – 7.19 лв. Вещото лице заключава, че размерът на ГПР възлиза на 1617.07 %,
заедно с предвидената в посочения договор и включена в погасителния план неустойка.
Предвид така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна
2
страна следното:
От материалите по делото се установява по безспорен начин, че страните са били в
облигационни отношения, възникнали по силата на сключения между тях на 23.08.2021 г.
Договор за потребителски кредит № 561010. Не е спорен и въпроса, че с клаузите на
договора страните са постигнали съгласие, че кредитополучателят наред с главницата,
следва да заплаща на банката и неустойка, в случай, че не осигури обезпечение в тридневен
срок, както и че още със сключването на договора е начислена такава неустойка.
Настоящият съдебен състав приема, че процесният договор от 23.08.2021 г. по своята
правна същност е договор за потребителски кредит по смисъла на разпоредбата на чл. 9 от
Закона за потребителския кредит, съгласно която Договорът за потребителски кредит е
договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на
потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма
на улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за
доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при които
потребителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на
периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне. Доколкото длъжникът е
физическо лице, на което по силата на сключения договор от 23.08.2021 г. е предоставен
паричен заем, който не е предназначен за извършване на търговска или професионална
дейност, то същият се явява потребител по смисъл на §13, т.1 от ДР на ЗЗП. С оглед на
изложеното следва да приемем, че длъжникът, в качеството си на кредитополучател в
отношенията, възникнали между него и кредитодателя по силата на сключения Договор за
потребителски заем се ползват от защитата на потребителите, предвидена в ЗЗП, който в
частта, касаеща регламентацията на неравноправните клаузи в потребителските договори
въвежда разпоредбите на Директива 93/13/ЕИО НА СЪВЕТА от 5 април 1993 г. относно
неравноправните клаузи в потребителските договори.
Сключения договор за кредит, има характер на потребителски кредит по чл. 9 и сл.
ЗПК, поради което, като условие за неговата действителност намират приложение
императивните изисквания уредени в ЗПК.
Ищецът се позовава на клаузата на чл. 11, във вр. чл. 5, ал. 1 и 2, която счита, че води
до пълна недействителност на договора между страните.
С клаузата на чл. 5, ал. 1 от Договора, длъжникът се задължава в срок от 3 дни,
считано от сключването на договора, да предостави на кредитора едно от следните
обезпечения: безусловна банкова гаранция с бенефициер - кредитора или поръчител -едно
или две физически лица, които да отговарят кумулативно на посочените в чл. 5, ал. 1, т. 2
условия. В случай, че не предостави обезпечение в срока по чл. 5, дължи на кредитора
неустойка в размер на 603.90 - чл. 11 от договора. В този смисъл, за да избегне
начисляването на тази неустойка, длъжникът е следвало да предостави обезпечение под
формата на банкова гаранция или поръчителство, като поръчителят е следвало да отговаря
на редица условия, които са кумулативно дадени и следва да бъдат изпълнени в много
кратък срок, поради което е обективно трудно да бъдат покрити от заемателя: при един
поръчител – осигурителния доход да е в размер на не по-малко от 7 пъти размера на
минималната работна заплата за страната, а при двама поръчители – размерът на
осигурителния доход на всеки един от тях следва да е в размер на не по-малко от 4 пъти
размера на минималната работна заплата за страната, да не е/са поръчител/и по други
договори за кредит, сключен/и с кредитора; да не е/са кредитополучал/и по договори за
кредит, сключен/и с кредитора, по които е налице неизпълнение; да нямат кредити към
банки и финансови институции с класификация различна от „редовен“, както по активни,
така и по погасени задължения, съгласно справочните данни на ЦКР към БНБ; да представят
служебна бележка от работодателя си или друг съответен документ, удостоверяващ размера
на получавания от тях доход.
Съгласно разпоредбата на чл. 92 от ЗЗД, неустойката обезпечава изпълнението на
3
задължението и служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно те да
се доказват. От текста на цитираната разпоредба следва, че неустойката е определена
имуществена ценност, най-често парична сума, която длъжникът се задължава да престира
на своя кредитор в случай на виновно, от негова страна, неизпълнение на поето с договора
задължение. Фактическият състав на неустойката съдържа изрична, валидна неустоична
клауза, неизпълнение и вина, като тук вината се презюмира оборимо. Неустойката се дължи
в уговорения размер без оглед на конкретните вреди, ако са настъпили такива, т.е. при
неустойката следва да бъде доказан фактът на неизпълнение на задължението.
В глава четвърта от ЗПК е уредено задължението на кредитора преди сключването на
договор за кредит да извърши оценка на кредитоспособността на потребителя и при
отрицателна оценка да откаже сключването на такъв. В съображение 26 от преамбюла на
Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година
относно договорите за потребителски кредити изрично се сочи следното: „В условията на
разрастващ се кредитен пазар е особено важно кредиторите да не кредитират по
безотговорен начин или да не предоставят кредити без предварителна оценка на
кредитоспособността, а държавите-членки следва да упражняват необходимия надзор с цел
избягване на такова поведение и следва да приложат необходимите средства за
санкциониране на кредиторите в случаите, в които те процедират по този начин“. В този
смисъл клауза, като уговорената в чл. 11, във вр. чл. 5, ал. 1 и 2 от договора за кредит, според
която се дължи неустойка в размер на 603.90 лв. при неосигуряване на обезпечение в срока
по чл. 5 се намира в пряко противоречие с преследваната с целта на транспонираната в ЗПК
директива. На практика подобна уговорка прехвърля риска от неизпълнение на
задълженията на финансовата институция за извършване на предварителна оценка на
платежоспособността на длъжника върху самия длъжник и води до допълнително
увеличаване на размера на задълженията. По този начин на длъжника се вменява
задължение да осигури обезпечение след като кредита е отпуснат, като ако не го стори
дългът му нараства, т. е. опасността от свърхзадлъжнялост се увеличава. Всъщност
замисълът на изискването за проверка на кредитоспособността на потребителя, както е и
изрично посочено в разпоредбата на чл. 16 от ЗПК, е тя да бъде извършена преди
сключването на договора, съответно тогава да се поиска обезпечение въз основа на изводите
от проверката и едва след предоставянето му да се сключи договора за кредит. Следователно
подобна уговорка за процесната неустойка пряко противоречи на закона и е нищожна.
На следващо място, неустойка за неизпълнение на акцесорно задължение, което не е
свързано пряко с претърпени вреди /няма данни за ищеца да са настъпили вреди от
непредоставянето на обезпечение/ е типичен пример за неустойка, която излиза извън
присъщите си функции и цели единствено постигането на неоснователно обогатяване.
Според т. 3 от Тълкувателно решение № 1 от 15.06.2010 г. на ВКС по тълк. дело № 1/2009 г.,
ОСTK, нищожна, поради накърняване на добрите нрави, е тази клауза за неустойка,
уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. На
последно място, по посочения начин се заобикаля законът – чл. 33, ал. 1 от ЗПК, който
предвижда, че забава на потребителя кредиторът има право само на лихва върху неплатената
в срок сума за времето на забавата. С процесната клауза за неустойка в полза на ищеца се
уговаря още едно допълнително обезщетение за неизпълнението на акцесорно задължение –
недадено обезпечение, от което обаче не произтичат вреди. Подобна неустойка всъщност
обезпечава вредите от това, че вземането няма да може да бъде събрано от длъжника, но
именно тези вреди се обезщетяват и чрез мораторната лихва по чл. 33, ал. 1 от ЗПК. Подобно
кумулиране на неустойка за забава с мораторна лихва е недопустимо и в този смисъл
съдебната практика е константна. Такава неустойка, дори и същата да беше валидна, няма да
се дължи и на основание чл. 83, ал. 1 от ЗЗД. Според тази разпоредба, ако неизпълнението се
дължи и на обстоятелства, за които кредиторът е отговорен, съдът може да намали
обезщетението или да освободи длъжника от отговорност. В настоящият случай кредиторът
4
не е изпълнил задължението си да проведе проверка на кредитоспособността на ответника
съгласно чл. 16 от ЗПК, съответно да търси обезпечение на вземането си преди сключването
на договора и предаването на заемната сума.
Предвид гореизложеното клаузата на чл. 11, във вр. чл. 5, ал. 1 и 2 от договора за
кредит е нищожна на чл. 26, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД и не обвързва ищеца по делото. Същата
цели само да осигури на ответника едно допълнително възнаграждение, като същата е
включена в текущото задължение за всеки месец до момента на предоставяне на
обезпечението, поради което тя е нищожна и поради противоречието й с добрите нрави.
В настоящия случай след изследване на съдържанието на договора, съдът намира, че
договорът за кредит е недействителен, поради неспазване на императивните изисквания,
залегнали в чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. Така, в процесния договор са посочени само
абсолютните стойности на лихвения процент по заема и ГПР. Липсва обаче ясно разписана
методика на формиране годишния процент на разходите по кредита /кои компоненти точно
са включени в него и как се формира посочения в договора ГПР от 49.85%/. В този порядък
следва да се посочи, че съобразно разпоредите на ЗПК, Годишният процент на разходите по
кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви,
други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези,
дължими на посредниците за сключване на договора/, изразени като годишен процент от
общия размер на предоставения кредит. Т. е., в посочената величина, бидейки глобален израз
на всичко дължимо по кредита, следва по ясен и разбираем за потребителя начин да са
инкорпорирани всички разходи, които длъжникът ще стори и които са пряко свързани с
кредитното правоотношение. В конкретния случай, в процесния договор за кредит, яснота
досежно посочените обстоятелства липсва. Следва да се посочи, че ГПР е величина, чийто
алгоритъм е императивно заложен в ЗПК и приемането на методика, налагаща изчисляване
на разходите по кредита по начин, различен от законовия е недопустимо. Тези съставни
елементи обаче, както бе посочено и по-горе остават неизвестни и на практика, така се
създават предпоставки кредиторът да ги кумулира, завишавайки цената на ресурса. Не става
ясно, какво се включва в общите разходи за потребителя, настоящи или бъдещи, доколкото в
договора в чл. 11, във вр. чл. 5, ал. 1 и 2 е уговорено допълнително възнаграждение за
кредитора, което съдът счита за нищожно. По този начин не става ясно по какъв начин е
формиран посоченият ГПР. Ето защо са неясни, както компонентите, така и
математическият алгоритъм, по който се формира годишното оскъпяване на заема. След
като кредиторът, при формиране цената на предоставения от него финансов ресурс, задава
допълнителни компоненти, които го оскъпяват, то следва ясно да посочи какво точно е
включено в тях. Също така в разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК е предвидено, че:
„Годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на
законната лихва по 5 просрочени задължения в левове и във валута, определена с
постановление на Министерския съвет на Република България“. Цитираният законов текст е
насочен към избягване на възлагането на несъразмерни тежести върху икономически по-
слабата страна, а именно потребителя, от страна на търговеца, който има възможност да се
възползва от по-неблагоприятното положение на кредитополучателя. За да възприеме като
законов критерий ГПР, законодателят е отчел, че размерът на договорената възнаградителна
лихва за предоставяне на средства на потребителя, не винаги е меродавен, защото към него
може да се насложат допълнителни разходи като такси, комисиони, други разноски и те на
практика да увеличат кредитната тежест за кредитополучателя. Ето защо, за да бъде
избегната подобна злоупотреба, законодателят е предвидил като критерий максимален
размер на ГПР, до който може да се зачете като непротиворечащо на морала и добрите нрави
общото оскъпяване на кредита. Посоченото в договора в чл. 11, във вр. чл. 5, ал. 1 и 2 от
договора за кредит задължение на кредитополучателя води до увеличение на общия разход
по кредита за потребителя. В договора формално посоченият размер на ГПР е под
петкратният размер, но когато дължимата от кредитополучателя сума по чл. 11, във вр. чл. 5,
5
ал. 1 и 2 от договора за кредит се включи като компонент на ГПР води до надвишаване на
размера му посочен в чл. 19 ал. 4 от ЗПК и същият е 1617.07%.
Съобразно гореизложеното, сключения между ищеца и ответника договор за кредит
се явява недействителен на основание чл. 22 от ЗПК, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК и
предявеният с исковата молба иск с правно основание чл. 124 от ГПК, вр. чл. 26, ал. 1, предл.
1 от ЗЗД, вр. чл. 146, ал. 1 от ЗЗП, вр. чл. 143 и чл. 144 от ЗЗП, вр. чл. 22 от ЗПК, вр. чл. 19,
ал. 4 от ЗПК, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК е основателен и доказан и следва да се уважи, като
следва да бъде прието за установено в отношенията между страните, че сключения между
тях Договор за потребителски кредит № 1561010/23.08.2021 г. е нищожен на основание чл.
26, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД, вр. чл. 146, ал. 1 от ЗЗП, вр. чл. 143 и чл. 144 от ЗЗП, вр. чл. 22 от
ЗПК, вр. чл. 19, ал. 4 от ЗПК, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК.
По разпределение на разноските по делото:
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, на ищеца следва да се присъдят направените
деловодни разноски от списъка за разноски, за които страната е представила доказателства за
действителната им направа съобразно разясненията, дадени в Тълкувателно решение №
6/06.11.2013 г. по ТД № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС. От представения списък за разноски е
видно, че ищеца претендира държавна такса в размер на 50 лева, адвокатско възнаграждение
в размер на 400 лева и платено възнаграждение на вещото лице по ССчЕ - 250 лева. Като
доказателства за платено адвокатско възнаграждение е представен договор за правна защита
и съдействие № **********/07.03.2024 г., от който е видно, че на 07.03.2024 г. посочената
сума за адвокатско възнаграждение е внесена в брой. По делото са налице доказателства и за
заплатени държавна такса и възнаграждение на вещо лице, което обуславя дължимостта на
посочените по-горе суми. Ето защо на ищеца следва да се присъдят сторените деловодни
разноски в производството, в размер на 700 лева.
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответникът „Сити кеш“ ООД следва да бъде
осъден да заплати на ищеца направените разноски по делото в размер на 700 лева,
включващи държавна такса, възнаграждение на вещо лице и адвокатско възнаграждение,
съгласно представен списък.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „Сити кеш“ ООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: ***, район „***, ул. „Славянска“ № 29, ет. 7,
представлявано от управителя Николай Пенчев Пенчев по предявеният от Г. Д. Ц., ЕГН
**********, с постоянен адрес: *** ж. к. „Южен бряг № бл. 6, ет. 3, ап. 10 иск с правно
основание чл. 124 от ГПК, вр. чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, във вр. чл. 146, ал. 1 от Закона за
защита на потребителите, във вр. чл. 143 и чл. 144 от ЗЗП, във вр. чл. 22 от ЗПК, във
вр. чл. 19, ал. 4 от ЗПК, във вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, че Договор за потребителски
кредит № 1561010/23.08.2021 г., сключен между „Сити кеш“ ООД, ЕИК *********, от една
страна като кредитодател и Г. Д. Ц., ЕГН **********, от друга страна като
кредитополучател, Е НИЩОЖЕН на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, във вр. чл. 22 от ЗПК,
вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, поради противоречие на закона.
ОСЪЖДА „Сити кеш“ ООД, ЕИК ********* да заплати на Г. Д. Ц., ЕГН **********
чрез адв. Николай Москов от АК - Ямбол, сумата от 700 лева /седемстотин лева/,
представляваща направените по делото разноски съобразно представен списък.
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му на страните
пред Шуменски окръжен съд.
6
Съдия при Районен съд – Шумен: _______________________
7